Joomla Software solutions Template

Payday loan

Икономическата трансформация в България

Роля на банковата система в процеси на икономическа трансформация

Във всички страни от Източна Европа, които премахват традиционните системи на административния социализъм и искат да ги заменят с пазарни стопанства, в центъра на дискусиите относно реформата са неравновесията в паричната система. Тяхното отстраняване е необходимо, макар и недостатъчно условие за успех в процеса на трансформация. Неефективността  на инструментите на паричната и кредитната политика в административната планова  система предварително осъжда на провал онези стратегии на реформата, които изискват най- напред премахването на неравновесията и създаването на икономически ефективно разпределение на производствените фактори в старата планова система, преди да бъде извършена трансформация на системата. Ако трябва да бъде предотвратено възникването на бъдещи инфлационни потенциали, политическите условия трябва да бъдат променени по такъв начин, че влиянието на държавните и кооперативните предприятия, както и на частния сектор да бъде изтласкано към номиналното парично предлагане. Паричното предлагане да може да се управлява от институциите, натоварени с отговорността да провеждат паричната политика. Това изисква трайна промяна на политическите рамки и на създаването на ново парично и кредитно законодателство. При това трябва да бъдат взети под внимание различни аспекти:

Първо, трябва да бъде реформирана цялата банкова система. Едностепенната банкова система трябва да бъде заменена от двустепенна банкова система, в която емисионната (централната) банка и сектора на търговските банки да се разграничи стриктно един от друг. Необходимо е да се премахне едностепенната държавна банкова система, чрез която е било паричното обезпечаване и управлявано цялото народно стопанство. Задачата на емисионната банка се състои в подсигуряване на първичното парично обезпечаване, както и в управлението на релевантната разменна парична маса.

Второ, икономическите права, отнасящи се до взимането на решения и действия, трябва да бъдат децентрализирани като достатъчно условие за гарантиране  процеса на реформата. Само по този начин могат да бъдат решени възникващите като резултат от комбинацията на системата за изпълнение на плана  и системата на информационни, мотивационни проблеми и проблеми на дейността. Желаната децентрализация ще бъде постигната, ако широките мрежи на планиране и контрол бъдат премахнати със замах, което предвид  съпротивата от страна на номенклатурата е много трудно.

Трето,  децентрализираните процеси на вземане на решение обуславят една основна реформа на законодателството в областта на предприятията, собствеността и несъстоятелността . Координацията на пазарите изисква достатъчни механизми за санкциониране, които да се намесват при неправилно поведение на актьорите и да изтласкват от пазара предприятията, които не са конкурентноспособни.

Задачите на държавата трябва да бъдат ограничени, данъчната политика реформирана и преди всичко да бъде намалено субсидирането на предприятия  пред фалит. Същевременно е наложително да бъде организирана политиката на стабилитет.

Четвърто,  системата от държавни фиксирани цени трябва да бъде премахната и да бъде осигурена конвертируемост на собствената валута на валутните пазари. Функциите на пазарите в страната и между страната и чужбина трябва да бъдат възстановени, което в частност означава драстично да бъде намалено влиянието на държавата върху цените, за да могат свободните пазарни цени отново да изпълняват своите функции като индикатори на липси, средства на разположение на факторите, като стимули и контрол на резултатите и мащаби на разпределение. Отварянето на националните пазари за чуждестранни предлагащи увеличава натиска на конкуренцията, който е необходим за  местните предприятия, за да се ориентират бързо към условията на международните стокови и капиталови пазари.

Тези политически промени трансформират в крайна сметка икономическата система; те мотивират една пазарно-стопанска система на разпределение на производствените фактори, на стимули, на контрол и координация, която при използване на стопанската политика в посока на стабилността предотвратява инфлационните процеси.

От средата на 80-те години в социалистическите страни - в хода на трансформацията – се прави опит да бъдат осъществени необходимите банкови реформи и да бъде установена единна двустепенна банкова система. Процесът на банковите реформи протича-  с малки разлики – по единна схема: съществуващите филиали, отдели на държавната банка и причислените към нея специални банки се трансформират в правно и икономически независими  търговски банки и по този начин се поставя началото на прехода към двустепенна банкова система. Задачата на държавната банка трябва да се ограничи върху функцията на емисионната банка, свързана с паричното предлагане, която тя трябва да съблюдава правно независимо от останалите оторизирани за вземане на решение органи на икономическата политика. В България държавата в рамките на валутния борд няма възможност да бъде финансирана чрез емисионната банка.

Сферата на дейност на “новите” кредитни институти обхваща влоговите операции и отпускането на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни кредити на държавния и частния сектор. Банките все още са държавна и кооперативна собственост; само в отделни случаи са възникнали кредитни институти, организирани на основата на частното стопанство, които обаче все още не са значими за цялото стопанство.

Българската банкова система се състои от относително голям брой банки, в които обаче доминираща роля имат шепа държавни банки. През февруари 1998 година 74% от активите са били концентрирани в седемте най- големи банки, от които пет са били все още държавни. Въпреки че все още преобладават държавните банки, частните банки придобиват все по- голямо значение  в рамките на процеса на приватизация. Към настоящия момент частните банки държат близо 82,7% от активите на системата като цяло. На банките с преобладаващо държавно участие (Банка ДСК, Биохим и насърчителна банка)се падат едва 17,3% от активите. Тази картина на сектора е следствие от извършената през последните години приватизация.

Както в другите страни, в които протичат процеси на трансформация, така и в България монобанковата система беше разчупена в двустепенна банкова система, състояща се от една централна банка и силно специализирани банки.Въз  основа на една свободна и либерална практика на лицензиране възникнаха голям брой малки частни банки. Недостатъчният банков надзор доведе накрая до фалит на голям брой банки и предизвика банкова криза с тежки последици. В края на 1994 година действащи бяха 10 държавни банки, 23 частни банки, 2 чуждестранни банки и 3 филиала на чуждестранни банки на българския банков пазар. Затварянето на банки вследствие на банковата криза от 1996 година доведе до загуба на близо една трета от активите на банките. Към средата на 1997 година общата капиталова адекватност (съотношението между собствения капитал и сумата и сумата на рисковите активи) е 10,2%. До края на 1998 година държавните банки са намалени на 6, а на местните частни банки близо до 19. Докато продължават да действат само две  чуждестранни банки в България, броят на филиалите на чуждестранни банки се е увеличил на седем. В края  на септември 1998 година делът на банките, контролирани от държавата, е спаднал до 59,9%  от активите на банковата система; в края на 1994 година делът все още е бил 82%.

Пазарът днес изглежда коренно променен. Към началото на октомври 2001 година има 36 действащи банки, които управляват активи в размер на 11,1 млрд. лева. В края на полугодието общата капиталова адекватност е била 32,05%. Осем от лицензираните институции са клонове на чуждестранни банки, представени у нас. Само една банка (“Токуда кредит експрес банк”) е с ограничен лиценз, който й позволява да извършва сделки само в страната. Последният играч на пазара е “Прокредит банк”, която получава лиценз от БНБ и започва дейност от 18 октомври 2001 година. С нея банките, разполагащи с пълен лиценз, стават 27.

Присъствието на толкова много играчи на пазара прави банковата система най- развитата част от финансовия сектор в България. Конкуренцията на застрахователния пазар е също доста голяма. На този фон страната може да отчете относително развит  банков сектор, в който държавата няма доминираща роля и приватизацията е почти приключила.

Банковата система в България е силно концентрирана и в голяма степен специализирана. Собствеността е концентрирана в ръцете на няколко банки. Седем намиращи се и преди и сега в държавни ръце банки държаха в края на септември 1998 година 73%от активите на банковата система и 76% от депозитите. В тази група е Булбанк – предишната  Външнотърговска банка – почти три пъти по- голяма от втората по големина банка и обединяваща приблизително 33%от банковите активи. Заедно с ОББ и Банка ДСК тя концентрира 47,5%  от активите и близо половината от привлечените депозити. На тези три банки се падат и над 76% от печалбата, реализирана от цялата банкова система  за първите шест месеца на 2001 година. Държавната спестовна банка (ДСБ) – предишният монополист в държавните влогове – е втората по големина банка с 12% от активите. Тази свръх концентрация на банковия пазар е наследство от времето преди приватизацията в сектора и заедно с нарастващата конкуренция по линия на навлизащите отвън чуждестранни капитали ще бъде факторът, който ще кара по – малките местни банки да търсят пътища за консолидиране през следващите години.

Малките частни банки държат 19% от активите и 16% от депозитите. Чуждестранните банки и филиали, които в по- голяма част се концентрират върху чуждестранни директни инвестиции и портфейлни инвестиции,  имат дял от по 80% при активите и депозитите. Чуждестранните капитали доминират. Заедно с клоновете на западни банки институциите с преобладаващо чуждестранно участие (над 51% или близо до него) държат общо 72,7% от активите на системата. На българските банки се падат 27%, но това съотношение също ще бъде променено с продажбата на оставащите държавни трезори. По този показател банковата система далеч изпреварва другите сектори на икономиката, където притокът на чуждестранни инвестиции е далеч по- малък.

Доверието в системата нараства с все по- големи темпове. За първите шест месеца на 2001 година привлечените депозити от не финансовите институции и населението са нараснали с 1,286 млрд. лева, което е над 20% ръст спрямо размера на депозитите в края на 2000 година. Това е индикатор, че населението и бизнесът отчитат подобрената стабилност на сектора след затварянето на губещите банки и затягането на банковите регулации за останалите на пазара играчи. След вълната от фалити само две банки бяха обявени в несъстоятелност (Балканска универсална банка и Кредитна банка), което е доказателство за по- ефективния надзор от една страна на БНБ.

Банките бавно се отърсват от обичайната за последните години консервативност. В края на 2001 година кредитите най-после успяват да надхвърлят 30% от общия размер на банковите активи. Постигнатият от началото на годината ръст  в отпуснатите заеми показва, че банкерите преосмислят разбиранията си за риска и източниците на  печалба за сметка на депозитите в чужди банки и инвестициите в ДЦК, които доскоро надхвърляха 40% от всички банкови активи. За първите шест месеца на 2001 година са отпуснати 411 млн. лева, като най-голям е ръстът по линия на кредитите за граждани и домакинства, които а се увеличили със 135 млн. лева. Освен за порасналото доверие в клиентите това е сигурен знак, че банките преориентират стратегиите си за работа и се насочват все повече към банкирането на дребно – сегмента, който доскоро беше запазена територия за банка ДСК.

Печалбата на банките се увеличава непропорционално. За първите шест месеца на 2001 година системата отчита чиста печалба в размер на 203 хил. лв. Това означава че само за шест месеца банките са постигнали близо 74 % от печалбата за цялата 2000 година. Данните ясно показват, че голямата си част този положителен резултат се дължи на Булбанк, която отчита чиста печалба от 134 хил. лв. за първите шест месеца на 2001 година.

За осъществяване на процеса на трансформация особено значение има интензивността на конкуренция между банките. При това банките имат две възможни стратегии :

1. Външен растеж на банката :

Извършване на сливания и създаване на други финансови

посредници с цел да бъдат реализирани производствени – стопански синергични ефекти. При това обаче трябва да бъдат взети под внимание възможни негативни ефекти :

-                                  под формата на организационни трудности, или

-                                  размерът не е мащаб за качество.

1. Вътрешен растеж на банката :

Повишаване на качеството на предлаганите услуги,

откриването и използването на ниши (за малки банки) и по този начин задържане на пазара. Чрез това се подобрява интензивността на конкуренцията.

За България като сравнително малка страна, която не разполага с големи банки, се предлага преди всичко втората стратегия, при която конкурентно способността се увеличава чрез вътрешния строеж. Притежанието на банкова карта от все повече българи в последните години е може би една от най – бурно развиващата се банкова услуга у нас.

По данни на националния оператор БОРИКА към 31 юли 2001 г. общият брой на издадените карти е 799 079. Инсталираните ПОС – устройства (за плащане в магазини, хотели и други) за 1995 г.- 1, 1996 г.- 27, 1997 г.- 72, 1998 г.- 352, 1999 г.- 497, 2000 г.- 1 087, а за 2001 г.- 1598. Инсталираните банкомати, ако за 1995 г. са били 23, то за 2001 г. са 565 в 100 селища в страната. Само през юли 2001 г. са извършени 1 380 599 транзакции, като общата сума на транзакциите е за над 119 млн. лв.

За икономическия успех на банките е задължително непрекъснато подобряване на човешките ресурси. Поради голямата динамика на финансовия сектор на услугите трябва да се динамизира също и процесът на обучение на работещите банкови служители. В тази област са необходими значителни усилия на банките.

България – в сравнение с някои други източноевропейски страни – имаше особено трудна изходна ситуация. С валутния борд България тръгна по един необичаен и не неоспорван път. Драстичното намаляване на инфлацията и дисциплинирането на държавните финанси могат да бъдат регистрирани като успехи на процеса на реформи. България засили явно банковия надзор след банковата криза през 1996 г./ 1997 г.и пригоди наредбите към международните разпоредби. Всички български банки междувременно изпълняват необходимите предписания за собствен капитал и разполагат с такъв в размер на минимум 10 млрд. лв. (5.11млрд. евро). Капиталовата адекватност на кредитите също беше подобрена и приравнена до международните стандарти.

Ако макроикономическата стабилност в страната се запази, ефектът от възвърнатото доверие още по- силно ще бъде почувстван от банките. В случай, че не настъпи фалит на голяма банка, скоро системата  може да възвърне и надхвърли размера на активите в доларово изражение отпреди  “бурната” 1996 година.

От гледна точка на банките бъдещето ще доведе до пренасочване на продуктовата стратегия към дребния клиент. Това е най – неразработеният пазарен сегмент и е логично в следващите години всички банки да се насочат към него. Това е пряк резултат от повишената конкуренция и навлизането на големи чуждестранни банки. Повечето от купувачите на големите държавни институции вече инвестират значителни суми в нови информационни системи и обучения на персонала, които ще позволят предлагането на нови услуги, ориентирани към дребния клиент. Структурно промяната ще се изрази в довършване на приватизацията. Предстои да бъдат продадени Биохим и Банка ДСК. По – нататъшната стъпка ще е консолидацията на сектора.