Home Право Търговски и особен залог

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Търговски и особен залог ПДФ Печат Е-мейл

Кога eдин залог е търговски? Един залог е търговски, когато обезпечава права, породени от търговска сделка. Следователно търговският залог може да бъде договорен и законен,с и без съдебна намеса, обикновен и особен.
Предмет на търговския залог са движими вещи и ценни книги (при това само налични ценни книги, т.к. залог върху безналични ценни книги залог се учредява по ЗОЗ). Когато предмет на залога е движима вещ или ценна книга на приносите, за да възникне заложно право е необходимо да се сключи договор за залог (законът не предвижда форма за действителност) и освен това е необходимо предаване на вещта респ. ценната книга (предоставяне на фактическо владение). Не е необходимо предаване, когато вещта респ. ценната книга е във фактическото владение на кредитора. Фактическото владение се учредява чрез предаване на кредитора или на трето лице за сметка на кредитора. Третото лице е длъжно да държи вещта за кредитора.Договор за търговски залог предпоставя търговска сделка и обезпечава изпълнението на породени от нея задължения( реализирането на породени от нея права).Достатъчно е сделката да е търговска за едната страна.Без значение е търговското качество на страните и на залогодателя, ако се обезпечава изпълнението на чуждо задължение. Договорът на търговския залог е реален.

Чл. 310 (1) Договор за търговски залог, който обезпечава права, породени от търговска сделка се смята сключен:

  1. 1. при залог на движима вещ и на ценна книга на приносител – с предаването й на кредитора или за негова сметка на друго лице;
  2. 2. при залог на ценна книга за заповед – чрез джиро за обезпечение и предаването на кредитора;

(2) Право на залог по закон имат кредиторите в случаите, предвидени в този закон.

(3) С прехвърляне на обезпеченото вземане залогът се смята прехвърлен, когато бъде предаден неговият предмет, освен ако прехвърлящият не се е съгласил да го държи като друго лице по смисъла на ал. 1, точка 1.

При залагането на движима вещ или на ценна книга на приносител не е необходимо страните да правят изрични и формални волеизявления се съди от предаването и получаването на вещта  или на ценната книга на приносител.Следователно договорът  за търговски залог е неформален и може да се сключи чрез конклудентни действия. Важното е от обстановката и чрез тълкуване волята на страните да се сключи, че предаването и получаването се правят с обезпечителна цел.За да възникне заложно право върху ценни книги на заповед сключването на договора за залог (неформален) е съпроводено от предаване на ценната книга и осъществяване на заложно джиро, т.е. джиросване на ценната книга с джиро за залог. Предмет на залога са правата, материализирани в ценната книга, но заложното право възниква едновременно с предаване на документа. При поименните акции особеното е, че предмет на залога, не са материализираните в акцията права, а самата акция, която има пазарна и борсова цена, от която кредиторът ще се удовлетвори. Търговския закон не регламентира залога на поименни налични ценни книги, но той е допустим като заложното право възниква въз основа на договор за залог (неформален) и предаване на ценната книга. Следва да се приложи чл. 162 ЗЗД. Залогът е противопоставим на длъжника по ценната книга и на третите лица съобщаване на длъжника по ценната книга. Търговския закон не урежда и залог върху вземания, защото той е уреден в ЗОЗ. Когато има обикновен търговски залог залогоприемателят има право на предпочтително удовлетворение от цената на вещта респ. ценната книга. Това става по общия ред. Залогът следователно обезпечава вземане, т.е. с прехвърлянето на вземането се прехвърля и заложното право. Следва да се предаде вещта респ. ценната книга на новия кредитор. Възможно е да се договори и предметът на залога да не се предава, а стария кредитор да държи за новия.

Чл. 311. (1) Когато договорът за залог е сключен писмено с достоверна дата и страните са се споразумели, ако длъжникът изпадне в забава, удовлетворението от залога да стане без съдебна намеса, кредиторът има право сам да продаде заложената вещ или ценна книга, ако те имат пазарна или борсова цена. Кредиторът е длъжен веднага да извести залогодателя за продажбата и да му предаде остатъка от получената цена.

(2) Правата по ал. 1 имат и кредиторите по чл. 310 ал. 2.

Търговския закон урежда възможност за извън съдебно удовлетворяване на заложния кредитор. За това са необходими следните предпоставки: 1) писмена форма с достоверна дата (нотариална заверка на датата или когато съдържанието на договора е възпроизведено в официален писмен документ). 2) страните да са постигнали съгласие кредиторът да може извън съдебно да се удовлетвори. Не може да се уговори да придобие собствеността (чл. 152 ЗЗД). 3) предметът на залога трябва да има пазарна респ. борсова цена. Меродавна е цената по време на извършва на продажбата с оглед мястото, където следва да се извърши продажбата. Страните могат да договорят мястото, а ако не го направят прилага се чл. 69 ЗЗД.
Заложният кредитор следва да продаде предмета на залога на неговата пазарна или борсова цена, както и на по-висока цена, което е в интерес на залогодателя. Търговския закон не ограничава начина на продажба (възможно е и чрез търг). Кредиторът е длъжен да уведоми залогодателя за продажбата „веднага“ (без забавяне, за което може му се вмени вина). Няма изискване за форма на уведомяването. Заложният кредитор следва да предостави на длъжника и остатъка от цената. От полученото заложният кредитор взима стойността на вземането си, прихваща лихвите и разноските по продажбата. Ако заложният кредитор не уведоми своевременно длъжника, той дължи обезщетение за вреди (което е договорна отговорност при неизпълнение на задължение по договор за залог - чл. 82 и сл. ЗЗД).

За търговски се счита всеки залог, който обезпечава вземане по търговска сделка.

Особености на търговския залог от гледна точка на учредяването му :

1.Договорен - създава се чрез отделен договор или клауза в дружествения договор между залогоприемателя и залогодателя.

2.Законен - по силата на изрична нормативна разпоредба определени кредитори имат заложно право за обезпечаване на техните вземания, без да е сключен договор или договорна клауза. Т.е. залогът възниква, без да е необходимо съгласието на залогодателя. Търговския закон предвижда законен залог при : комисионен договор;спедиционен и превозен договор (само на товари); договор за банкова касетка; договор за публичен склад; Договорният залог в областта на търговкото право има няколко особености : договорът за залог е реален, сключва се с предаването на вещта във фактическата власт на залогоприемателя. Ако се предават ценни книжа, трябва първо да се извърши заложно джиро. Залогът възниква, когато съответната вещ излезе от фактическата власт на длъжника. Кредиторът е сигурен, че длъжникът няма да увреди вещта и винаги ще може да я продаде. Особени залози - при тях няма предаване на вещта във фактическата власт на кредитора. За да се обезпечи един кредит, се дава възможност да се учреди залог без предаване на веща. Съществуват 2 вида особени залози: 1) твърд залог - заложните вещи остават във фактическата власт на залогодателя, но той няма право да ги използва ри дейността си; 2) подвижен залог - удовлетворява специфичната потребност на длъжника да използва залога в своята дейност. Съществуват два вида : залог на материали в преработка и залог на стоки в оборот. Той е Обезпечаване на задължение с движима вещ, ценни книги или пари, като при неизпълнение кредиторът може да се удовлетвори предпочтително.                                   В търговското право говорим за няколко вида залог:

1) Обикновен търговски залог – обект на този залог е същият както в гражданското право. Вземанията трябва да са от търговска сделка. Договор за търговски залог се сключва предаване вещта на кредитора – залогополучател или трето лице ( ако се касае до ценни книги на приносител). Ценните книги на заповед се джиросват със специална заложно джиро – като вещта се залага отново на кредитора или трето лице. Поименните ценни книги се предават, а не се цедират. Договорът е неформален. Понякога има значение спазването на писмена форма. При определени обстоятелства при търговския залог залогополучателят може да се удовлетвори извънсъдебно (това е основната особеност при търговския залог) – кредиторът може сам да продаде вещите или ценните книги и да се удовлетвори. Остатъкът – ако има такъв се връща на длъжника. Предпоставките за това извънсъдебно удовлетворяване са следните:

- Наличие на договор в писмена форма

- Договорът да е с достоверна дата

- В договора да е посочена възможността за извънсъдебно удовлетворение

- Предметът на договора следва да има пазарна и борсова цена

Както при залога по гражданското, така и при търговския залог не може да има уговорка заложният кредитор да се удовлетвори директно от заложената вещ или ценна книга. Ако предмет на залога са бързо-развалящи се стоки, то тогава без предвиждане на извънсъдебно удовлетворение, кредиторът може да продаде стоките, да вложи парите в банка на името на длъжника, като задели за себе си.

2)                   Законен залог. Тук не се сключва договор. Заложното право възниква по силата на самия закон в полза на определени търговци. Те придобиват фактическата власт върху вещи, ценни книги и могат да придобият заложно право върху своите вземания. Става дума за спедитора, продавача, комисионера, влогоприемателя ( по договор за публичен влог ) и банката (по договора за банкова касета). Комисионерът и спедиторът действат от свое име при сключване на всяка сделка по силата, на което те придобиват определени стоки, върху които могат да упражнят заложното си право, докато не получат дължимото им. При особения залог заложния кредитор може отново да се удовлетвори извънсъдебно, но без да са налице предпоставките за извънсъдебно удовлетворяване, както при обикновения търговски залог.

3) Особен залог – Защо са особени залози? Този залог в уреден извън търговския закон в специален ЗОЗ (1996г.). Този залог може да бъде само договорен, няма законен. Две са особеностите: заложената вещ остава във фактическата власт на залогодателя. Най-важното във връзка с особения залог е приложното му поле. Този залог се прилага само по отношение на търговци и лицата по чл. 2 ТЗ. Т.е. тези, които осъществяват стопанска дейност. Именно във връзка с това се свързва особеността, т.к. ако тези лица заложат вещите или стоките си, то няма да има с какво да осъществяват дейността си. Изключението е по отношение на съпруга на ЕТ, който също може да бъде залогодател, както и тези, които ще залагат дружествените дялове (акционери и съдружници). Предметът на особения залог е посочен изрично в чл. 4 ЗОЗ. Правен режим на особения залог: Има задължително изискване за писмена форма на договора, която е форма за действителност. С оглед залога може формата да се утежни – нотариална заверка на подписите при залог на търговско предприятие. Този залог се вписва в специален регистър на особените залози. Регистърът играе същата роля както нотариалните книги, където се вписват ипотеките. Този залог е известен като мобилярна ипотека. Права на залогодателя – той запазва държането на заложената вещ; използва я според предназначението й; може да извършва сделки с предмета на залога, включително и разпоредителни сделки (трансформиране – чл. 7 ЗОЗ във връзка с чл. 10 ЗОЗ). Задължения на залогодателя – трябва да се грижи за запазване на заложената вещ с грижата на добрия търговец (иначе ще се намали цената на вещта); трябва да застрахова за своя сметка заложеното имущество; той трябва да уведомява заложния кредитор за всички повреди и посегателства върху заложената вещ. Права на заложния кредитор: право да се удовлетвори от заложената вещ, право на предсрочна изискуемост, има право да получи полученото срещу отчуждението. За да има действие особеният залог той трябва да е вписан в ЦРОЗ. Залогът следва вещта. Приобритателят я придобива с тежест (освен при трансформацията). Винаги за първи по ред. ЦРОЗ е юридическо лице на извънбюджетна сметка, към Министерството на правосъдието и е публичен. Вписването става по искане на заинтересованото лице. Действието е декларативно – счита се известно от деня на вписването. Всяко вписване има действие 5 години.

Изпълнение върху заложеното имущество при особения залог – необходимо е да е налице неизпълнение на падежа на обезпеченото със залог задължение. Кредиторът заявява, че пристъпва към изпълнение и трябва да извести залогодателя за това. Кредиторът получава държането на заложеното, ако залогодателят пречи на това. С помощта на съдия – изпълнител се получава фактическата власт върху заложеното имущество. Продажбата на заложеното имущество става извънсъдебно (както при търговския залог).

Особеният залог е вид търговски залог, който е уреден в специален закон(ЗОЗ).С особен залог може да се обезпечава изпълнението на задължения по търговски сделки, като не е задължително страните по тях да са търговци.Особеният залог може да бъде само договорен.Особеният се различава от обикновения залог по няколко свои характеристики:учредява се без предаване на заложният предмет на залогоприемателят или на друго лице;такъв предмет могат да бъдат различни обекти;залогодателите могат да бъдат само определени лица;има специална поредност и противопоставимост на трети лица;има специален ред за изпълнение съобразно вида на заложният предмет.Най-съществената специфика на особения залог е, че заложният предмет остава във фактическа власт на залогодателя.Предмет на особен залог могат да бъдат: вземания и съвкупности от вземания; движими и съвкупност от движими вещи с изключение на кораби и въздухоплавателни средства;безналични ценни книжа; дружествени дялова от СД,КД,ООД, и КДА; търговски предприятия.Тези обекти могат да бъдат индивидуално или родово определени.Особения залог не е реален (най-важно особеност), т.е няма предаване на имущество, защото предмет на ОЗ могат да са не само вещи. Договорът е консенсуален.Договорът задължително трябва да бъде в писмена форма и с нотариална заверка, тези който са свързани с дружествени дялове.Договорът трябва да се впише в Централен регистър, чийто устройство и дейност са уредени в специален правилник. Преимуществата на това са, че залогодателят може да използва в своята стопанска дейност заложеното имущество. От друга страна заложният кредитор се освобождава от необходимостта да се грижи за запазването на залога. Това не означава, че ОЗ няма недостатъци: залогодателят може да обезцени вещта или да я прехвърли, т.е. обезпечението не е така сигурно както при реалния залог, но този залог в много по-голяма степен отговаря на нуждите на съвременния оборот. Нереалния залог съответства повече на новото време. ОЗ не гарантира 100 % сигурност, а целта му е да се разширят възможностите за обезпечаване, което разширява възможностите за кредитиране, което пък ускорява оборота. Колкото повече обезпечения могат да се дадат, толкова повече кредити могат да се дадат.                                                 Особености: 1) Не попада точно под родовото понятие “търговски залог” по чл. 310, тъй като обезпечава права по сделка, която може да не е търговска. Изискването на закона е залогодателят да е търговец или лице по чл. 2 ТЗ. Следователно приложното поле на ОЗ е по-широко от приложното поле на търговския залог по ТЗ. В повечето случаи ОЗ се използва за обезпечаване на търговски сделки, но това не е задължително. Според чл. 3 ЗОЗ съдържа някои изключения: 2) Ограничението по ал. 1 не се прилага по отношение на съпруга на едноличния търговец, съответно на лицето по чл. 2 от Търговския закон. 3) Ограничението по ал. 1 не се прилага при залог на безналични ценни книжа, дружествени дялове от събирателни и командитни дружества, командитни дружества с акции и дружества с ограничена отговорност.

Ограничените по ал. 2 е разбираемо, защото безналичните ценни книжа не са притежание само на търговци и на лица, които извършват стопанска дейност. Законът позволява и на съдружниците в ТД да са залогодатели, защото ОЗ може да има за предмет дружествени дялове, а не е необходимо съдружниците да са търговци. ОЗ може да бъде само договорен, няма ОЗ, който да е законен. Договорът не е реален, но е формален – писмената форма е за действителност. Достатъчна е проста писмена, не квалифицирана форма (в някои хипотези е необходима квалифицирана писмена форма – нотариална заверка на подписа при залог на дял от търговско дружество и залог на предприятие), за да възникне заложно право между залогодателя и заложния кредитор, но за да може да се противопостави на трети лица залогът трябва да се впише. Залози, които не са реални са съществували и доста преди ЗОЗ, но не е съществувал регистър за тях. Липсата на регистър усложнява отношенията между заложния кредитор и другите кредитори на залогодателя и заложния кредитор и трети лица, придобили вещта. Вписването има значение в следните насоки: 1) Определя поредността на удовлетворяване, т.е. ако има повече от 1 залог, този, който е вписан най-напред има предимство; 2) При прехвърляне на заложеното имущество, вписаният залог следа имуществото и може да се противопостави на третото лице приобретател. Това и така с известни уговорки. По отношение на трети лица, които придобиват самостоятелно права върху вещта, заложното право трябва да се впише и по отношение на тях, т.е. вписва се и продажбата (извършва се вторично вписване) и само  заложният кредитор може да се удовлетвори от веща собственост на третото лице.

Вписването се извършва в Централен регистър за ОЗ, но има залози, които не се вписват там, когато за съответното имущество по принцип се води друг регистър (безналични ценни книжа – в Централния депозитар; безналични ДЦК в специален регистър; дялове от ТД и търговски предприятия – продажбата им се вписва в Търговския регистър и залогът се вписва там в специален регистър на ОЗ на дружествени дялове и търговски предприятия, като се води по партидата на съответния търговец, а при залог на дружествени дялове на съответното дружество – Наредба 14). Става дума поначало за движими вещи, за които не се води регистър, системата на вписване в този случай е персонална, не е реална, т.е. вписва се по партидата на залогодателя, а при вторично вписване се открива партида на приобретателя. За да е реален регистъра, трябва да има регистър на всички движими вещи. При залог на вземания или съвкупност от вземания според Кацарски вписването на ОЗ не измества съвсем значението на уведомяването – длъжникът трябва да е уведомен, за да има залога действие спрямо него.  Обекти на заложното право, предмет на залога. Законът употребява термина “заложено имущество”, което е по-широко от “вещи”. Съвкупности като самостоятелни обекти – законът изброява изчерпателно 4 вида: съвкупност от вземания (напр. 5 вземания към банка Х или вземане по трудово правоотношение към работодател Х); съвкупност от машини и съоръжения (едно лице, което извършва стопанска дейност залага всички машини, с които се извършва стопанска дейност или други); съвкупност от стоки или материали (готова продукция или суровини); безналични ценни книжа (всички акции от дружеството Х).

Особеността на всички съвкупности е това, че става дума за динамичен обект, в който могат да влизат или излизат елементи. Целта е да се създадат повече обекти за залагане, което да увеличи възможностите за обезпечаване и кредитиране. Динамичният характер не е винаги динамичен, в един момент става статичен – при пристъпване към изпълнение, когато кредиторът започне да се удовлетворява, от тогава насетне съвкупността “замръзва”, т.е. не могат да излизат елементи, но могат да влизат в нея. Търговско предприятие, което също е една съвкупност, но по особена и също динамична. ЗОЗ допуска обект да е родово определено имущество, което не е допустимо при реален залог, защото там има предаване, което неминуемо е свързано с индивидуализиране. Предмет могат да бъде и бъдещо имущество. Бъдеща реколта също се допуска да бъде заложена, защото селските стопани в повечето случаи нямат имущество, което да залагат. Но има ограничение: реколта само за една година може да се залага, т.е. от текущата или следващата година. Целта на това ограничение е да не се заробва селския стопанин. При вземане заложното право се разпростира и върху лихвите,  за разлика от ЗЗД. Какво може да бъде главното вземане, което се обезпечава с ОЗ? Границите са много широки – вземането може да е условно или бъдещо; родово или индивидуално определено. Изрично законът предвижда, че се обезпечава  както вземането, ката и произтичащите от него акцесорни права (лихви и неустойки), ако друго не е уговорено и то без ограничение за разлика от ЗЗД.

Съдържание на заложното право: 1) Заложният кредитор не може да упражнява фактическа власт, следователно не разполага и с вещните искове на заложния кредитор по ЗЗД. Може обаче да иска получаване на фактическата власт, но едва след като пристъпи към изпълнение, към удовлетворение. Може да иска да получи държането върху заложеното имущество и в тази насока можа да иска съдействие от съдия-изпълнител по чл. 414 ГПК.

2) Най-важното право на заложния кредитор е да се удовлетвори от заложеното имущество, но с известна особеност: чл. 10 и чл. 16 ЗОЗ уреждат 3 алтернативни възможности за това.

Първата е от самото заложено имущество и тогава ще има привилегията по чл.136 (1), т.3 ЗЗД и чл.722 (1), т.2 ТЗ, т.е. същата особена привилегия, същия ред както и кредитора по реалния залог. Възможно е заложеното имуществото да е погинало и тогава заложният кредитор има вземане за обезщетение ако е застраховано, което е една заместваща облага, т.е. по пътя на реалната суброгация заложният кредитор може да се удовлетвори по същия начин от това вземане (следователно няма разлика). Възможно е имуществото да е продадено на 3то лице. Според чл. 8, ал. 2, т. 2 залогодателят може да се разпорежда свободно със заложеното имущество, като принципът е, че залогът следва веща. Чл. 78 ЗС не е приложим при ОЗ и 3тите лица могат да проверят в регистъра дали има ОЗ или не. Ако залогодателят се е разпоредил възмездно в патримониума му ще влезе нещо друго в резултат на насрещната престация, върху него заложният кредитор има същата привилегия (няма разлика), защото това пак си е реална суброгация. Най-често ако залогът е погинал и има заместваща облага или насрещна престация при разпореждане, тя не може да се индивидуализира в патримониума на залогодателя. Редът на привилегията се запазва само ако облагата може да се обособи в имуществото на залогодателя. Това обаче в повечето случаи е невъзможно, защото се получават пари. Тогава редът на привилегията се губи, защото няма годен обект. Ако обаче има равностойност, която не може да се обособи, законът предвижда, че заложният кредитор придобива обща привилегия върху цялото имущество за стойността на заместващата облага (насрещната престация), която е първа по ред (след особените привилегии, но преди всички останали). Това е най-често срещаната хипотеза. Удовлетворяването е извън съдебно , не е чрез съдия-изпълнител, производството е частно. Все пак може да се търси съдействие от съдия-изпълнител за определени действия. Изпълнението се извършва от заложния кредитор. Той трябва: Да впише в регистъра пристъпването си към изпълнение по партидата на залогодателя; Да уведоми залогодателя и от момента на уведомяването, залогодателят не може да се разпорежда. Самият кредитор продава имуществото, без да има специален ред за това, както прецени кредитора, но трябва да полага грижата на добрия търговец. Това означава, че упражнява чуждо право от свое име, защото не е собственик. Парите не се получават от кредитора, а от доверено лице на кредитора – “ депозитар ”, който съхранява парите по сметка и разпределя съразмерно сумата, когато има повече кредитори.

Погасяване на заложното право. По принцип заложното право се погасява по класическите основания. Има 2 особености: При прехвърляне на заложното право, заложният кредитор можа да противопостави заложното си право на третото лице само ако залогът е вписан и спрямо него. Ако залогът не е вписан по отношение на третото лице той не може да му се противопостави. Залогът не се погасява – ако прехвърлителния способ е възмезден залогът тежи върху насрещната престация (заместващата облага) или става обща привилегия. Залогът се погасява ако прехвърлянето е безвъзмездно.

“Чл. 7 ЗОЗ е много специална хипотеза, създадена изцяло за нуждите на оборота: Залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното имущество, които са несъвместими със заложеното право.”

 

WWW.POCHIVKA.ORG