Home Право Прокуратура и прокурорски надзор

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Прокуратура и прокурорски надзор ПДФ Печат Е-мейл

ПРОКУРАТУРА И ПРОКУРОРСКИ НАДЗОР

Прокуратурата е ведомство със съответни структури, изградени на различни равнища. Прокурорите са еднолични органи. Те осъществяват надзор за законност. Прокуроският надзор е особена форма на държавна дейност със своя специфика, която го отличава от останалите държавни дейности. Той има държавновластнически характер. За разлика от изпълнителна власт чрез прокурорския надзор не се осъществяват административни функции. За да осъществява своята надзорна функция, прокурорът притежава държавновластнически правомощия. Прокурорът не може да отменя актове на държавни органи, не може да налага наказания за нарушаване на закона. Той изисква от компетентните органи и от длъжностните лица да отстранят нарушенията на закона и да прилагат мерките за въздействие по отношение на нарушителите. За разлика от контрола прокурорският надзор има за предмет само съблюдаването на законосъобразността на актовете и действията на определени правни субекти.

Прокуратурата се поставя в действие, ако бъде сезирана по съответния ред и по своя инициатива.

Системата на прокуратурата включва:

- главна прокуратура, оглавявана от главен прокурор;

- апелативни;

- военно-апелативни;

- окръжни (градската прокуратура в София е с права на окръжна);

- военно-окръжни (при военните съдилища)

- районни прокуратури.

Прокуратурата е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Системата на прокуратурата е единна, централизирана йерархична. Всеки прокурор е подчинен на по-горестоящ по длъжност, а всички са подчинени на главния прокурор. При осъществяване на своята дейност прокурорите са независими от съда и от другите държавни органи.

Към Върховния касационен съд е създадена Върховна касационна прокуратура. Тя се ръководи от заместник-главен прокурор. Към нея е изградена система от вътрешни структури – отдели, Съвет за криминологични изследвания и други организационни звена.

Прокуратурата към Върховния административен съд се ръководи също от заместник-главен прокурор.

Военна прокуратура е военно учреждение. Военните прокурори при изпълнение на своите правомощия са независими от военните органи, включително и от министъра на отбраната.

Главният прокурор се назначава от президента за срок от седем години по предложение на Висшия съдебен съвет. Той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори, разпределя работата на заместник – главните прокурори. Той има право да възлага свои правомощия на заместник – главните прокурори, да назначава и освобождава служители в главната прокуратура, лично и чрез определени от него прокурори да извършва ревизии и да контролира работата на всички прокурори.

Той може да сезира Конституционния съд.

Прокурорите от апелативните и окръжните прокуратури ревизират и контролират непосредствено работата на по-ниските по степен прокурори. По-горестоящият по длъжност прокурор може да извършва действия от компетентността на подчинените му прокурори. Той може да спира и отменя разпорежданията им. Писмените разпореждания на по-горестоящия прокурор са задължителни за подчинените му. Актовете и действията на прокурора могат да бъдат обжалвани пред по-горестоящата прокуратура, освен ако подлежат на съдебен контрол.

Прокурорите следят за спазване на законността, като :

-                привличат към отговорност лицата, които са извършили престъпления, т.е възбуждат наказателно преследване срещу тях и поддържат обвинението по наказателни дела от общ характер;

-                упражняват надзор при изпълнение на наказателни и други принудителни мерки в местата за изтърпяване на наказанията и в местата за принудително лечение;

-                предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни актове и за възстановяване на самоуправно нарушени права.

На прокурорските органи не са поднадзорни актовете на Народното събрание, на президента и на Конституционния съд.

При изпълнение на своите правомощия прокурорът може да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения от длъжностни лица и граждани; да извършва проверки; да възлага на съответните органи да извършат проверки и ревизии, когато има данни за престъпление или за незаконосъобразни актове или действия и да му предоставят заключения; да призовава граждани и да разпорежда за принудителна довеждане, ако не се явят без уважителни причини; да изпраща материалите на компетентните органи, когато има основание да се търси отговорност или да се вземат принудителни административни мерки; да вземат предвидените от закона мерки при наличие на данни за извършено престъпление или друго закононарушение.

Прокурорските разпореждания, дадени в съответсвие със закона, са задължителни за длъжностните лица, за полицията, за гражданите. Държавните органи, организации и длъжностни лица трябва да оказват съдействие на прокурорите при изпълнение на правомощията им. Прокурорите протестират и искат отмяна или изменение на незаконосъобразни актове. Те могат да спрат изпълнение на акт до разглеждане на протеста от сътоветния орган.

Прокурорите притежават широки правомощия при упражняване на надзора за законност върху изпълнение на наказанията и на другите принудителни мерки и в местата за задържане. Те могат да посещеват местата за задържане, лишаване от свобода и изпълнение на други принудителни мерки и да проверяват документите, въз основа на които са задържани лицата; да разглеждат предложения, сигнали, жалби и молби във връзка с изпълнение на наказанията и на други принудителни мерки; да дават писмени нареждания по изпълнение на наказанията на администрацията в местата за изпълнение на наказанията и на други принудителни мерки.

За отстраняване и предотвратяване на нарушенията по изпълнение на наказанията прокурорите освобождават лицата задържани незаконно в местата за лишавне от свобода и за изпълнение на другите принудителни мерки; дават задължителни писмени разпореждания за отстраняване на нарушенията; спират изпълнението на незаконосъобразни писмени заповеди и разпореждания на длъжностни лица и искат отменяването им.

Прокурорът не може да прекрати наказателното производство. Когато установи, че наказателното преследване трябва да се прекрати, той е длъжен да сезира съда, който се произнася по ред, установен от закона.

Статусът на прокурорите, както и на съдиите и следователите ( магистратите) се урежда от Конституцията и от ЗСВ. При осъществяване на своите функции те се подчиняват само на закона. Магистратите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет. Законът изисква лицата, които се назначават за магистрати в рзаличните степени и видове съдилища, прокуратури и следствени органи да имат определени години юридически стаж ( от 2 до 10 години ).

Според чл. 162 ЗСВ на магистратски длъжности се назначават лице, което:

1. има висше образование по специалността "Право";

2. е преминало стажа, определен от закона, и е придобило юридическа правоспособност;

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества, съответстващи на правилата за професионална етика за съдиите, прокурорите и следователите;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията;

5. не страда от психическо заболяване.

Съдиите, прокурорите, следователите, съдия-изпълнителите и нотариусите при първоначално встъпване в длъжност полагат клетва пред съдиите, прокурорите и следователите по съответния съд. Отказалите да положат клетва не могат да встъпят в длъжност

Магистратските длъжности са несъвместими с (чл. 195, ал. 1 ЗСВ) :

-                депутатски мандат;

-                със заемането на длъжност министър;

-                заместник- министър;

-                кмет и общински съветник;

-                с изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;

-                не могат да упражняват търговска дейност;

-                да участват в надзорни, управителни или директорски съвети;

-                в контролни органи на търговски дружества и кооперации;

-                да упражняват адвокатска професия;

-                да извършват услуги по договор с юридически лица или граждани;

-                да дават правни консултации.

Магистратите стават несменяеми след навършване на тригодишен стаж на длъжността, която заемат. Те имат права и задължения в съотвествие с функциите, които изпълняват. Могат да искат съдействие при осъществяване на своите правомощия от всички държавни органи, длъжностни лица, организации и граждани, които са длъжни да им го оказват. Магистратите пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни по служба и засягат интересите на гражданите, юридическите лица или държавата.

Те носят гражданска отговорност за вреди, причинени при изпълнение на техните служебни задължения, освен когато извършеното е престъпление. Отговарят дисциплинарно за нарушение и пропуски при изпълнение на служебните им задължения, за неоправдано забавяне, не изпълнението на служебното задължение и за действия, които уронват престижа на съдебната власт. Дисциплинарни дела срещу магистрати се разглеждат от петчленен дисциплинарен състав на Висшия съдебен съвет.

Прокурорите могат да бъдат повишавани в ранг и заплата при доказана висока квалификация и образцово изпълнение на служебните задължения, след като са прослужили на съответната или приравнена на нея длъжност най – малко 3 години.

Освобождават се от длъжност при (чл. 165, ал. 1 ЗСВ) :

1. навършване на 65-годишна възраст;

2. подаване на оставка;

3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление;

4. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;

5. наложено дисциплинарно наказание дисциплинарно освобождаване от длъжност;

6. решение на Висшия съдебен съвет, с което се отказва придобиване статут на несменяемост;

7. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 195, ал. 1;

8. завръщане на замествания;

9. възстановяване на работа след незаконно освобождаване от длъжност

В прокуратурата съществува институтът на младшите прокурори. Те трябва да отговарят на изискванията за прокурори и се назначават от Висшия съдебен съвет за срок от две години, който може да бъде продължен с още шест месеца. Младшите прокурори се назначават в районните, окръжните и воените прокуратури. При встъпване в длъжност те полагат клетва.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG