Home Право Осигурително право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Осигурително право ПДФ Печат Е-мейл

Предмет на ОсП. Метод на правно регулиране. Система и функции на ОсП.

Предмет – обществените отношения, които са предмет на регулиране. В др. Рим по повод смъртта е започнало създаването на погребални каси, които са създавали фонд, който да подпомага хората, които са внасяли в него. Тези сдружения са се огранизирали по различни признаци – на търговци, на занаятчии. Обхвата им се разширява като те поемат и издръжката на близките на починалия. В средните векове се създават професионални каси за взаимно подпомагане при болест, злополука, старост смърт – вноските се набират от членовете на сдруженията. С навлизането на индустриалните отношения тези форми възникват и сред работниците, където случаите на злополука са били много по-чести.  През втората половина на 19 век се намесва вече и държавата. Тя създава регулативен механизъм, с който се създава не само възможност, но и задължение за членовете на тези общности да се съберат средствата за подпомагане на събратята. Германия е първата държава, к при управлението на Ото фон Бисмарк, приема няколко закона за осигуряване на работниците – при инвалидност и при смърт. Това е т.нар. модел „Бисмарк”, в основаната на който е .... осигурениет -----------------.

Средствата се набират от всички, а се разходват само от онези, за които са настъпили рисковете. Моделът – здравите и работещите осигуряват средстава на болните и неработещите. Това е началото на съвремения осгирутелен модел и Германия има решаващ принос. През 1911г. се създава Кодекса за социално осигуряване – закриля се животът и работоспособността на работниците; заместват се средствата от личния доход. Разпростира се модела в цяла Европа – Дания, Франция и т.н. За по-натъшното развитие съществено значение има приемането през 1935г. на Закона за социална сигурност приет в САЩ от президента Рузвелт – от система за отделни рискове се преминава към система за социална сигурност. Този закон дава тласък във виждане на осигурителен модел чрез доклада на Лорд Бевъридж, който предлага реформа в системата на общ осиг – осигураяването само при различните събития не е достатъчно и той предлага разшираяване на познатите социални рискове, за да се създаде система за социална сигурност. В доклада от 1945 г. той развива тези свои виждания и се приема към ново осмисляне на състоянието на лицето в даденото общество, което да осигури сигурност – social insurance става social security. Израз на това виждане на Рузвелт и лорд Бевъридж се закрепват във Филаделфийската декларация, която е приета от МОТ, поставявайки на централно място соц. сигурност сред целите и задачите на МОТ. МОТ дава рамката за развитието на законодателството – К №102 за соц. сигурност, К №121 за обезпечния при труд. злополука, К №157 за запазване на правата на ОбО и др. Емблематични са актовете приети от ООН: ПИСКП, ПГПП и двата от 1962 г., ЕСХ – акт на съвета на Европа като регионална организация, ЕКПЧОС. Всичко това показва отношението, което имат хората към осигурителното законодателство, което да гарантира соц. сигурност.

В България развитието на тези отношения съвпада с индустриализацията:

  • 1905г. Закон за женския и детския труд – създава се фонд за вдовици и сираци, както и за трудови злополуки;
  • Закон за спомагателните каси на работниците от общ. предприятия;
  • 1906г. Закон за подпомагане на държавните работници в случаи на инвалидност и заболяване – за соц. рискове старост, инвалидност и наследствени пенсии в дър. и частни предприятия.
  • През 1914г. развитието на законодателството става със Закона за обединяването на раб. фондове и закона за осигуряване на раб. и служителите в случай на злополука или болет от 1914 г. С тях се създава единна ситема за общ. Осигуряване, която се основава на риска – с това Р прехвърля риска на специално обособени фондове, които да осигурят пострадлия при настъпване на рисковете.
  • 1924 г. със закона за ОбО се увеличава кръга на рисковете. Става дума за рискове като болест, майчинство и инвалидност като се допуска освен задължителното да има и доброволно осигуряване. След 1944 г. тази система се сменя – средствата за производство стават средства на държавата и системата става единна и централизирана за осигуряване на всички работници, които работят в държавни предприятия. Престациите се осигуряват от държавния бюджет и не се заделят средства – самите обезщетения се извършват от бюджета. Тази система продължава до 1989г., когато започава ново кардинално изменение в икономическото и политическото развитие на обществото. Социалистическата система НЕ е възможна при пазарната икономика и особено това проличава след приватизацията – субектите трябва да получават средства, а са разнородни по характер – работят за себе си, в дър. учреждения и т.н. Прекратяват се редица икономически субекти и редица маса от хора НЕ могат да си намерят работа и следва и тези хора да бъдат осигурени – това е рискът наречен „безработица” НЕпознат на обществото до този момент. Приема се Постановление №57 на МС, с което да се осигурят средства за преквалификация и преразпределение на раб. сила и изплащане на обезщетения.
  • През 1997г. е приет Закон за закрила при безработица и насърчване на заетостта.
  • През 1999г. е приет Кодекса за социално осигуряване и е преуредена материята уредена в Закона за пенсиите и Кодекса на труда. КСО уреждаше частично материята на ОсО, поради което са направени редица промени и в него. През 2003г. законодателят включи в КСО осигурения соц. риск безработица, където нуждещите се да получават средства, когато НЕ могат да получават такива при принудителна безработица, а държавата се задължава да раздели активнити от пасивните мерки и да осигури насърчване на заетостта.
  • През 2003г. Закона за насърчаване на заетостта е отменен. Остава навън здравното осигуряване – той е уреден в Закона за здравно осигуряване от 1998г. и до ден днешен е вън от КСО. Изисква се и негово включване с оглед цялосната му кодификация.

Създаването на система за премавахне на недоимъка и изпадането на лицето в материално затруднение са предмета на ОсП. Могат да се сведата до две групи затруднения: 1)материални и 2)нарушено здравно състояние. Тези причини обуславят затруднението на лицето, те са в основата на очертаването на предмета на правно регулиране. Става дума за недостиг на правни средства на лицето за задоволяване на неговите потребности. Лицето изпада в невъзможност за задоволяване на неговите потребности – включително и принудителната безработица. Тези отношения имат имуществен характер. Те целят да осигурят на лицето средстава за задоволяване на  неговите потребости. Особеностите са свързани с набавяне на средства – внасят се средства в специални фондове – безработица, пенсии и др. Отношенията свързани със здравното състояние на лицето – особеното при тях са свързани със здравето като висше благо – те са орентирани към възстановяване на физическото състояние на анатомичната цялост на човека. ЗО НЕ прави разлика до причините, които са довели до нарушаването на този статус. Създава се специфичен механизъм за определяне на специален здравен орган – Нац. здравноосигурителна каса, привличане на специалисти и т.н. наличието на тези два вида ОО, които образуват предмета на ОсП. Отношенията, свързани с мат. осигуряване на лицето за посрещане на нуждите си, се отнасят към Об. осигуряване, а тези свъразни със здравния статус към здравното осигуряване.

Метод на правно регулиране – начините и способите за регулирането на ОО, които са предмет на правно регулиране. В зависимост от употребяваните начини и способи има множество критерии за класифициране - от гл. точка на свободата на страните сами да определят своето поведение и юридическото положение, което се намират една спрямо друга и в зависимост начина, по който се простира правното регулиране и обхвата му.

ОсП няма свой метод за правно регулиране. То взаимства способи и начини характерни за др. правни отрасли, за което и отделните елементи могат да се осигурят в ОсП:

  1. С оглед начина на разпреление на правата и задължениета  на страните се иползват централистичния метод на правно регулиране – правната уредба се определят от НС, Мин. съвет, министри и т.н.
  2. По отношение свободата на страните за определяне на правата и задължнията се използват и нормативния, и диспозитивния метод – така и техен смесен вид. Напр. при задължителното обществено и здравно осигруяване има императивен метод – лицата, размера и вида на вноските, фондовете, в които се набират средствата, престациите на лицата и т.н. В този случай няма възможност за дерогиране; при доброволното обществено и здравно осгиряване – методът тук е диспозитивен и отношенията се уреждат с договори – договори за пенсионно и здравно осигуряване – от една страна са осигурените лица, а на др. страна специално изградени фондове. Има орган за надзор – Комисия за финансов надзор. По този начин в правилниците на дружествата се определят и условията за осъществяване на престациите при настъпването на рисковете. Комбиниран метод – едновременно диспозитивен и императивен – той е резултатьт на нуждата, породена от създаването на такъв модел на ОбО.

Раздел 2 – задължително допълнително ОбО – това е т.нар. втори стълб на осигурителната система наред със задължително обществено осгиряване и доброволно пенсионно осигуряване. Става дума за лица, работещи при първа и втора категория труд и които осигуряват средствата за втора пенсия. Др. група с втора пенсия са родените след 31.12.1959 г. – необходимо е сключването на договор с пенсионно дружество – това е диспозитивната част, защото лицето само може да избере, с кое дружество може да сключи договор. Това е т.нар. трисълбова система.

Здравно осгиряване – пак са два метода. При задължителното – пак с императивни норми. Едновременно има и частни здравноосигурителни дружества, където отношенията между лицата и дружеството се уреждат с договор – определя се кръга на мед. услуги, които лицето може да ползва. Здравният орган трябва да осигури обема от здравни услуги на лицето, когато то има нужда от такива. Тук няма задължително допълнително здравно осигуряване. 

Системата на ОсП може да се раздели на обща и специална част. Общата включва разпоредби свързани с предмета и метода на правно регулиране, основните прицнипи, определения на ОсПо и т.н. Специалната част се дели на 3 дяла – задължително обществено и здравно осигрувяне – кратко и дългосрочно, задължително здравно-осигуряване и доброволно обществено/пенсионно и здравно осигурвяне.

Основни функции – основната насока, в която се проявява насочеността на ОсП. Това са:

  1. Социално-осигурителна функция – създават се обществени фондове, за да се черпят средствата при нужда за лица в социален недоимък.
  2. Обществена солидарност – фундаментална функция на ОсП. Определя всички участници. Всички участват в набирането на средства, а ще бъдат използвани само от нуждаещите се от грижи. Тази функция в последно време има доста противници, но от гл. точка на модел това е т.нар. солидарен модел, определени икономисти от гл. точка на рецесията и демографския проблем пледират за капиталов принцип – всеки да си трупа сам вноски: рискът е да останат прекалено много нуждаещи се лица. Осигурителите внасят толкова средства в момента, че не достигат точно 65%. В Дания няма осигурителна вноска – там зависи от бюджета.
  3. Социална справедливост – обезщетението се съизмерява с размера на вноските; това е характерно за обществено осигуряване, но не и за здравното.
  4. /не всички приемат тази четвърта функция / - преразпределителна – вземат се от всички, но се осигуряват и тези, които не дават достатъчно (т.е. ако някой взима 20-30 лева той пак следва да има целия пакет от здравни услуги).

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG