Home Право Нормативно-правна уредба на туризма

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Нормативно-правна уредба на туризма ПДФ Печат Е-мейл

Субектът на правото е правна характеристика на човека, правен израз на възможностите, които човек получава като основен адресат на правни норми. Това признато само на човека качество е обвързано с присъщата за него изключителна способност да съобразява поведението си с изискванията на правните норми. С други думи в правно установените връзки човекът се вписва не само като извършител на точно определени действия, но и като съзнателна, волева единица

Правосубектност – основна правна категория, обозначаваща качество на лицата да бъдат носители на субективни права и да поемат правни задължения. За да бъде едно лице правосубектно, то трябва да е признато за субект на правото.

Правосубектността включва две правни качества: правоспособност и дееспособност, уредени с императивни правни норми. Приоритетно значение има правоспособността. Тя е предпоставка за дееспособността, която не може да съществува без правоспособността (т.е. самостоятелно) и всяко ограничаване на правоспособността води до ограничаване на дееспособността.

  • В туристическото право правосубектността кореспондира със субектите на туристическото право и е условие за участие в правните отношения на туризма за лицата, притежаващи това качество.

Видове субекти на правото

Субекти на правото са физическите лица, юридическите лица и другите колективни правни субекти. Общото им делене е на индивидуални и колективни. Държавата е особен вид юридическо лице.

  • Това са субектите и на туристическото право. В съответствие с общото правило статутът и видът им се определя от правната норма, а конкретната реализация на правата и задълженията на тези субекти очертава различието им спрямо субектите на другите правни отрасли. Като индивидуални или колективни формирования субектите на туристическото право участват в туристическите правоотношения, явявайки се техен задължителен компонент. В този смисъл, туристическите правоотношения, както и туристическото право в цялост съществуват само доколкото посочените правни субекти реализират участие. Всички признати от правото субекти участват диференцирано в съответните правоотношения в туристическото право. Всеки вид субект на туристическото право има своя видова специфика и индивидуална правна характеристика.

Съгласно националното ни законодателство “всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения” (ЗЛС, чл.1.).

  • Колективните формирования са субекти на турическото право само в предвидените от закона случаи и след осъществяване на фактическия състав за възникването им като юридически лица. Съществува особеност в статута на държавата като субект на туристическото право. От една страна, като носител на публична власт, държавата участва в публичноправни отношения и осъществява публичноправни, предписани от закона правомощия, а от друга, може да участва в частноправни туристически отношения като равноправен партньор с другите участници. Особености в правосубектността има в юридическите лица с нестопанска цел в качеството им на субекти на туристическото право.

Физически лица

Гражданската правоспособност на физическите лица изразява общата и абстрактна възможност на гражданите да бъдат носители на субективни права и правни задължения. Съдържанието на правоспособността се определя от действащото законодателство.

Правопораждащ юридически факт на правоспособността е раждането на физическото лице. Разпоредбата на чл. 2. на Закона за наследството признава право на наследяване на заченатия към момента на откриване на наследството, но само ако се роди жив.

Правопрекратяващ юридически факт на правоспособността е смъртта на физическото лице. Съвременното законодателство не признава т.нар. гражданска смърт, т.е. съществуването на лице, напълно лишено от правоспособност. По правило правоспособността може само да бъде ограничена. Същото се налага с присъда при извършени престъпления (напр. лишаване от възможност за свободно придвижване, свободен избор на местоживеене, упражняване на определена дейност). Ограниченията на правоспособността трябва да се различават от принудителното отнемане на конкретни субективни права (напр. отнемане право на собственост чрез конфискация или отчуждаване).

На биологичната смърт е приравнена смъртта по съдебно решение при т.нар. безвестно изчезване (отсъствие). Неговият фактически състав включва два елемента: първо, лицето да е изчезнало, т.е. да не може да бъде намерено на местоживеене и второ, да липсват сведения за и от лицето. Като правно отношение институтът на безвестното отсъствие съдържа три самостоятелни етапа:

  1. Назначаване на представител от съда по искане на заинтересуваните лица (наследници, кредитори) или на прокурора; представителят извършва само действия на управление по отношение имуществото на безследно отсъстващия.
  2. Обявяване на отсъствието от съда при условие, че е изминала една година от изчезването. През този период се спира изпълнението на пожизнените задължения спрямо отсъстващия (пенсия, издръжка), а неговите наследници могат да искат въвод във владение на имотите му. Въведените във владение могат да извършват разпоредителни действия.
  3. 3. Обявяване на смъртта със съдебно решение след изтичането на пет години от последното известие.

Дееспособността на физическите лица се изразява в тяхната обща и абстрактна възможност чрез лични действия да придобиват и упражняват права или да поемат и изпълняват задължения.

Във връзка с тази правна характеристика физическите лица са разграничени на: малолетни, непълнолетни и пълнолетни.

Малолетни са лицата до навършване на 14 години. Те са напълно недееспособни и правни действия вместо тях извършват техните законни представители – родители или настойници

Непълнолетни са лицата между 14 и 18 години. Те притежават ограничена дееспособност, която се изразява в следните три форми: 1. Могат сами да сключват обикновени дребни сделки; 2. Могат сами да сключват сделки, чрез които да разходват средства, придобити със собствен труд; 3. Могат да извършват всякакви други правни действия със съгласието на своите родители или попечители (които не са техни законни представители), което съгласие е само допълнително волеизявление, обуславящо действителността на сделката, доколкото основното по нея е волеизявлението на непълнолетния; за сключване на разпоредителни сделки от непълнолетния се изисква разрешение от съда.

Във връзка с дееспособността на непълнолетните е и възможността да се носи гражданска отговорност за причинени вреди на други лица, т.нар. деликтоспособност. По правило, непълнолетните са деликтоспособни, освен ако не са могли да разбират значението и да ръководят постъпките си.

Пълнолетието настъпва с навършване на 18 години.

Гражданското законодателство предвижда за отделни случаи и специална дееспособност – например, при осиновяване изслушване на лице, навършило 10 год., даване на съгласие, ако е навършило 14 год.; при сключване на брак за лица навършили 16 год. се изисква разрешение на председателя на съда.

Дееспособността на физическите лица може да се изключи или ограничи от съда при поставяне на лицата под запрещение. За осъществяването на този институт трябва да се налице две предпоставки: първата, лицето да страда от слабоумие (имбецилност, дебилност и др.) или от душевна болест (шизофрения, епилепсия и др.) и втората, лицето да не може да се грижи за своите дела. Запрещението е пълно и ограничено. Поставените под пълно запрещение лица имат правния режим на малолетните, те са напълно недееспособни. Поставените под ограничено запрещение имат правния режим на непълнолетните и са ограничено дееспособни.

Във връзка с дееспособността на непълнолетните е и възможността да се носи гражданска отговорност за причинени вреди на други лица, т.нар. деликтоспособност. По правило, непълнолетните са деликтоспособни, освен ако не са могли да разбират значението и да ръководят постъпките си.

Юридически лица – обща характеристика. Възникване на юридическото лице

Възникването на юридическото лице препраща към началото на 19 век и се свързва с действието на закона за стойността от една страна, и невъзможността на физическите лица сами да удовлетворяват своите интереси (Таджер 1973: 74-75). Необходимостта от заместване на индивидуалната с колективна цел довежда до създаването на търговските дружества, кооперациите, сдруженията, фондациите и др. Съответната стопанска или нестопанска дейност се обособява и отделя от лицата, които участват в нейното осъществяване, като се създава нов, самостоятелен и наред с участниците носител на права, задължения и отговорности, т.е. създава се юридическото лице.

Понятие, белези, индивидуализиращи правни признаци на юридическото лице

Юридическото лице е креация на правото, правно-техническа конструкция. За разлика от физическото лице, юридическото съществува само по силата на закона.

  • В посочения смисъл, юридическото лице е признат от закона субект на туристическото право, възникващ и функциониращ по ред и условия на закона. То е правно-организационна форма на туристическата дейност.

За разлика от физическите лица юридическото лице става едновременно правоспособно и дееспособно от момента на образуването му. Правоспособността може да е обща (универсална) и специална (ограничена). Общата правоспособност означава, че юридическото лице може да придобива всякакви права и да поема всякакви задължения (освен тези, които имат за предпоставка естествени качества на човека от рода на пол, възраст, родство и пр.) По принцип правоспособността на юридическото лице е обща, ако в закон изрично не е предвидена специална правоспособност, при която юридическото лице може да встъпва само в такива правоотношения и да бъде носител на такива права и задължения, които са съвместими за постигане на посочените в закона и учредителния акт цели. С такава правоспособност например са банките, застрахователните дружества, стоковите и фондови борси, и пр.

Всяко юридическо лице има свое материално и персонално съдържание и определена цел, която преследва с образуването и съществуването си. Материалното съдържание е имуществото, а персоналното – физическите лица, които участват в него и формират, изразяват и осъществяват волята му, доколкото юридическото лице е изкуствен правен субект.

Характерни белези на юридическото лице:

  • правна общност на субекти – физически лица, които имат свой статут и самостоятелност;
  • организационна общност на физически лица, които по своя воля вземат решение за учредяване на юридическото лице;
  • организационно устройство (единство), което намира израз в наличието на действащи отделни органи за управление на юридическото лице;
  • обособено имущество, различно от имуществото на лицата, които са негови членове, както и от имуществото на другите юридически лица; съгласно закона и статута съответните органи се разпореждат с имуществото, явяващо се икономическа основа за осъществяване на дейност;
  • самостоятелна или изключителна имуществена отговорност като пряко следствие от неговото имуществено обособяване; по компетентност;
  • наличие на правна норма, която признава или допуска съществуването му.

Индивидуализиращи правни признаци на юридическото лице:

  • наименование (форма) - това е словесно обозначение на юридическото лице, със същото както при физическите лица предназначение; при юридическите лица, които са търговци във фирмата, като търговско наименование трябва да отговаря на изискванията за достоверност, предметност, изключителност и се явява елемент от състава на търговското предприятие и може да бъде прехвърляна заедно с него;
  • седалище – това е мястото, където се намира управлението на юридическото лице;
  • предмет на дейност – предопределя се от неговата цел и определя същността на дейността на юридическото лице, за извършването на която то е създадено;
  • вътрешни устройствени актове – това са различните устав, договор, правилник и други актове, които определят производствената и (или) управленска структура на юридическото лице;
  • националност – има значение за международното частно право, тъй като определя приложния закон; по правило националността се определя според седалището или мястото на съдебна регистрация на юридическото лице;

Системи за образуване, реорганизация и прекратяване на юридическите лица

1. Свободна – при нея държавата не упражнява контрол върху образуването, реорганизирането и прекратяването на действието на юридическите лица. Това зависи изцяло от свободно проявената воля на техните учредители или членове.

2. Разпоредителна система – юридическите лица пряко се образуват, реорганизират и прекратяват на основание на закон, който типово или конкретно решава тези въпроси. Тази система се прилага предимно за юридически лица на публичното право.

3. Разрешителна система – включва два елемента на фактическия си състав - съгласие на учредителите (или членовете) и разрешение от компетентен държавен орган, който преценява целесъобразността от образуването, реорганизирането и прекратяването на съответното юридическо лице.

4. Нормативна система - характеризира се с приемането на нормативен акт (закон), чиито изисквания относно образуването, реорганизирането и прекратяването на действието на юридическите лица трябва да се спазват от учредителите (членовете). Фактическият състав в този случай се състои от два елемента - съгласие на учредителите (членовете) и регистрация в съда, при която се преценява само законосъобразността на образуването, реорганизирането и прекратяването на юридическите лица. Тази система приоритетно се прилага за юридическите лица на частното право (търговски дружества, кооперации, сдружения, фондация).

5. Разпоредително-нормативна - предпоставя издаване на административен акт и съдебна регистрация. Прилага се при образуване на еднолични търговски дружества с държавно или общинско имущество и при преобразуване в такива дружества на държавни или общински предприятия.

6. Разрешително-нормативна - има също смесен характер, доколкото при нея се упражнява контрол за целесъобразност от съответния държавен орган при издаване на разрешението и за законосъобразност от съда при регистрацията на юридическите лица. Фактическият състав на тази система се състои от три елемента: съгласие на учредителите (членовете), разрешение, регистрация. Тази система се прилага за банките, застрахователните дружества, приватизационните фондове, инвестиционните посредници, стоковите и фондовите борси.

7. Заявителна система - при нея нормативно се предвиждат само условията, на които трябва да отговаря учредителния акт на юридическите лица, без да се установява начин за регулиране на тяхната дейност.

Видове юридически лица

Юридическите лица могат да се класифицират на основата на различни критерии:

1. Според вида на учредителния акт и изпълняваните функции се разграничават юридически лица на публичното право и юридически лица на частното право.

Първите се образуват на основание на публичноправен акт (закон или административен акт) и са носители на публична власт, т.е. имат властнически функции; участват както във властнически, така и в правни отношения на равнопоставеност. Такива са държавата, общините, държавните учреждения, БНБ.

Вторите се образуват на основание на частноправен акт (договор, устав или едностранна сделка). Тези юридически лица участват само в отношения на равнопоставеност. Такива са търговските дружества, кооперациите, сдруженията, фондациите.

2. Според целите, които преследват се разграничават юридически лица със стопанска цел и юридически лица с нестопанска цел. Целта няма значение за тяхната гражданска правоспособност (те могат да участват във всички граждански правоотношения), но има значение за търговската им правоспособност. Юридическите лица със стопанска цел (търговски дружества и кооперации) са търговци по дефиниция, а тези с нестопанска цел (сдружения и фондации) могат да придобиват това качество само при определени от закона условия (ЗЮЛНЦ).

3. Според правното положение на участниците в тях юридическите лица са корпоративни (търговски дружества, кооперации, сдружения) и некорпоративни (държавни учреждения, фондации).

4. Според вида на участниците (членовете) юридическите лица са първични (само от физически лица), производни (от други юридически лица), и смесени (от физически и юридически лица). Търговските дружества могат да бъдат и от трите вида; кооперациите задължително са първични.

5. Според отговорността юридическите лица са със самостоятелна и с изключителна отговорност. Юридическите лица със самостоятелна отговорност са основният, но не и единствен носител на отговорността (при недостиг на имуществото за удовлетворяване на кредиторите се носи субсидиарна отговорност за задълженията на тези юридически лица и от други правни субекти, обикновено, членове на съответното юридическо лице). Такива са събирателното дружество, командитното дружество и командитното дружество с акции.

Юридическите лица с изключителна отговорност са единственият носител на отговорността. Техните членове не носят отговорност за задълженията на съответното юридическо лице. Такива са основните стопански субекти - акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност.

6. Според възможността за образуване и членуване в юридическите лица само на един правен субект те се делят на еднолични и колективни. Еднолични могат да бъдат само дружества с ограничена отговорност и при определени условия - акционерните дружества. Регламентират се в Търговския закон.

Управление и представителство на юридическите лица

Управлението на юридическите лица се осъществява от техните органи за управление. Те формират, изразяват и осъществяват волята на юридическото лице. Органите за управление се състоят от физически лица и могат да се определят по следните начини:

  • чрез задължителното им нормативно посочване;
  • чрез факултативното им нормативно посочване;
  • от самите юридически лица.

Органите за управление на юридическите лица могат да бъдат еднолични и колективни, изборни и назначаеми, с решаваща или съвещателна компетентност. Но обикновено, един от органите е с най-широка компетентност, а останалите са изпълнителни органи.

Представителен орган на юридическото лице е някой от изпълнителните органи. В зависимост от вида на юридическото лице, представителните органи са различни, но по правило се определят от нормативните актове (например, управител на дружество с ограничена отговорност, ректор на висше училище). Ограничаването или отнемането на представителната власт на представителния орган от висшия орган на управление на съответното юридическо лице има значение само във вътрешните и не може да се противопостави на трети добросъвестни лица.

ЗА САМОПОДГОТОВКА

Въпроси и задачи

  1. Как бихте охарактеризирали понятието правен субект. Правна същност на субектите на туристическото право.
  2. 2. Какви видове субекти на правото познавате и какви са те в туристическото право? На базата на какви признаци се диференцират субектите на правото? Като изходна база използвайте цитирания текст от Закона за туризма:

1. "Турист" е всяко физическо лице, потребяващо основна и/или допълнителна туристическа услуга. За статистически цели се ползват понятията за посетител и международен посетител, определени от Световната организация по туризъм и приети от Статистическата комисия на ООН.

2. "Хотелиерство" е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона средства за подслон и места за настаняване.

3. "Хотелиер" е лице, което извършва хотелиерство.

4. "Ресторантьорство" е предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения.

5. "Ресторантьор" е лице, което извършва ресторантьорство.

6. "Туристически продукт" е съвкупността от туристически услуги, предлагани и/или предоставяни в един или няколко туристически обекта.

7. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Туроператорска дейност" е организирането на групови или индивидуални туристически пътувания с обща цена и продажба на пътувания пряко и/или чрез туристически агент по договор и ваучер на краен потребител.

8. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Туроператор" е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туроператорска дейност.

9. "Туристическа агентска дейност" е извършването на посредничество при: продажби на организирани пътувания, пасажерски авиационен, воден и автобусен превоз; резервационни, визови, екскурзоводски и други допълнителни туристически услуги, както и застраховки, свързани с туристическото пътуване.

10. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Туристически агент" е лице, регистрирано по реда на този закон за извършване на туристическа агентска дейност.

11. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Туристически ваучер" е документ под отчет, издаден от регистриран туроператор, който удостоверява съществуването на договор между туроператора и туриста като потребител на туристическата услуга и потвърждава нейното плащане.

12. "Основни туристически услуги" са нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на действащото законодателство в областта на транспорта.

13. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Допълнителни туристически услуги" са услуги, свързани с пътувания, развлечения, прояви и други събития с културен и опознавателен характер, спортно-анимационни, балнеолечебни и други медицински услуги, конгресни и делови прояви, ползване на въжени линии, отдаване под наем на плажни съоръжения, екипировка и превозни средства, школи и клубове по езда, яхтинг, сърф, ски-училища, училища за водни спортове и други услуги, способстващи развитието на туризма.

14. "Организирани групови и индивидуални туристически пътувания с обща цена (организирани пътувания)" са пътувания по предварително изготвена програма, включваща комбинация от най-малко две от следните услуги:

а) транспорт;

б) нощувка;

в) други туристически услуги, които не са свързани с транспорт или нощувка, съставляващи значителна част от пътуването и когато те се продават или предлагат за продажба с обща цена, и когато обхващат период, по-дълъг от 24 часа, или включват нощувка.

15. "Потребител на организирани индивидуални или групови туристически пътувания с обща цена" е лице:

а) което сключва договор за туристическо пътуване с обща цена, или

б) което дава съгласие да сключи договор за туристическо пътуване с обща цена, или

в) от чието име и/или в чиято полза е сключен или е постигнато съгласие да бъде сключен договор за туристическо пътуване, или

г) в полза на което е прехвърлено туристическото пътуване с обща цена съгласно чл. 37.

16. "Туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, независимо от неговото наименование, създадено с цел развитие на туризма.

17. (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2004 г.) "Национално представено туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което обединява:

а) най-малко 33 на сто от лицата, регистрирани за извършване на туристическа дейност, или

б) лицата, извършващи туристическа дейност най-малко в 33 на сто от категоризираните туристически обекти.

18. "Местно туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни общини и обединява лица, извършващи туристически дейности, и други лица, имащи отношение към развитието на туризма на съответната територия.

19. "Регионално туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което се създава на територията на една или повече съседни области и обединява местни туристически сдружения и други лица, имащи отношение към развитието на туризма.

20. "Браншово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отрасъла като цяло.

21. "Продуктово туристическо сдружение" е юридическо лице с нестопанска цел, което представлява интересите на отделен сегмент от туристическия продукт.

22. "Повторно" е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

  1. Кои са стопанските субекти на туристическото право.
  2. Дефинирайте понятието юридическо лице.
  3. Какви видове могат да бъдат юридическите лица?
  4. Как може да се индивидуализира юридическото лице?
  5. Посочете механизмите относно образуването, реорганизирането и прекратяването на действието на юридическите лица
  6. Направете проучване върху правния статут на чуждестранните туристи в Република България, като използвате разпоредбите на Закона за туризма, Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Закона за българското гражданство, Закона за чужденците в Република България

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG