Home Право Непозволено увреждане - отговорност за вреди; ограничаване на конкуренцията

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Непозволено увреждане - отговорност за вреди; ограничаване на конкуренцията ПДФ Печат Е-мейл

Международните частни отношения са такива правоотношения, които са свързани с два или повече право порядъка, поради което се налага да се определи гражданското право на коя държава следва да се прилага. Тези норми се наричат „колизионни”, защото тяхното предназначение е да определят правната норма от кой право порядък следва да уреди определено правоотношение с международен елемент. Колизионните норми нямат самостоятелно съдържание, отнасят се към несамостоятелните правни норми.

Чрез частното право се регулират обществени отношения, които съставляват гражданското общество. Тези отношения получават израза на правни отношения между равнопоставени субекти на правото. В тези отношения правните субекти влизат, за да задоволят своите потребности на основата на автономията на своята воля. Те не са длъжни да участват в тези отношения, те определят тяхното конкретно съдържание – в рамките на правните норми. В този смисъл частното право се отличава от публичното право по метода на правното регулиране. Това е метода на равнопоставеност на субектите. Тази равнопоставеност се противопоставя на свободата на волята на правните субекти.

При наличието на тоталитарно право, държавата се намесва в частноправните отношения. Тоталитарното общество, основаващо се на държавната собственост, отнема в една или в друга степен спецификата на правното регулиране. Тоталитарната държава прилага в една или в друга степен метода на подчинението в частноправните отношения. По този начин в голяма степен се загубва частноправния характер на вещното и облигационното право. По тази причина при тоталитарното общество липсва отрасъла търговско право.

Международното право обхваща системата от норми, които регламентират отношенията между държавите и гражданските общества.

Международното право се подразделя на:

- международно публично право

- международно частно право

Международното публично право регламентира отношението между държавите. То се подразделя на:

- международно дипломатическо право

- международно консулско право

- международно морско право

- международно въздушно право

- международно военно право

Международното частно право съдържа системата от норми, които регламентират отношенията между гражданските общества.

Международното частно право се характеризира с т.нар. колизионни норми, т.е. които преодоляват противоречията между правните норми от две или повече различни правни системи.

Международното частно право има двойнствена характеристика:

1. То е международно право да толкова до колкото се регламентира чрез международни правни спогодби.

2. То е и вътрешно право до толкова до колкото всяка държава е суверена чрез своите закони да регламентира международно частни правни отношения.

Международното частно право се подразделя на :

- семейно международното частно право

- наследствено международното частно право

- търговско международното частно право

 Частното право се дели на няколко отрасъла:

 -                      Вещно право: урежда отношенията по придобиване, защита, упражняване правата на собственост и другите вещни права. Източници: Закон за собствеността (ЗС), Закон за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Закон за държавната собственост, Закон за общинската собственост, Закон за горите и т.н.


- Облигационно право: Има обща и специална част. Общата част обхваща общите правила за източниците на облигационните отношение, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на облигационни задължения. Специалната част обхваща специални норми за основните видове облигационни отношения. Източници: ЗЗД, ЗС, СК, ЗН, закон за електронната търговия, Закон за потребителския кредит, Закон за защита на потребителя.

- Авторско право: урежда правния режим върху произведения на литературата, науката и изкуството, изпълненията на артисти, звукозаписи и програми на радиото и телевизията. Източници: Закон за авторските права и сродните права ( ЗАвПСП), Закон за филмовата индустрия, закон за радиото и телевизията, закон за регулиране търговията с оптични дискове и т.н.

- Семейно право: урежда имуществени и неимуществени отношения между лица, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване. Източник: Семейният кодекс ( СК ). Чл. 614 ал. 2 и 3 от Търговския закон, чл 318 – 330 от новия ГПК ( относно видовете брачни искове ), чл. 502 – 506 от новия ГПК

- Наследствено право: урежда преминаването на имуществени права и задължения на едно ФЛ след неговата смърт към наследниците, които то е определило със завещание и които законът сочи за наследници по закон. Източници: ЗН, чл 341 – 365 от новия ГПК ( относно съдебната делба), чл 15 и чл 24 от Закон за жилищностроителната кооперация.

Когато говорим за вреди, не и за опасност от настъпване на вреди, юрисдикцията на българския съд може да бъде налице.

Съществува компетентност на българския съд по ал. 2 на чл. 18 - (1) Българските съдилища са компетентни по искове за вреди от непозволено увреждане освен в случаите по чл. 4 и когато вредоносното деяние е извършено в Република България или вредите или част от тях са настъпили в Република България.
(2) Компетентността по ал. 1 е налице и за прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси – прекият иск на увредения срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност се търси. Този текст е въведен, защото много пъти имаме застраховане. За прекия иск срещу застрахователя  - чл. 4 плюс допълнителни основания, докато чл. 18, ал. 2 дава по-голяма свобода на увреденото лице.
Приложимо право – определя се от Кодекса на МЧП. Става дума за облигационни основания и отношения. Някои от принципите на глава X от Римската Конвенция намират приложение и тук.
Чл. 41, ал. 2 – специална разпоредба – когато дадена държава се състои от няколко териториални единици, всяка от които има собствена правна уредба на договорните и извън договорните отношения, всяка териториална единица ще се смята за отделна държава при определяне на приложимото право по глави X и XI. – когато държавата се състои от няколко териториални единици  - приложимото право е на тази държава до нейното националното право, което се прилага за договорните и извън договорните отношения – такава единица ще се счита за самостоятелна държава. В някои федеративни държави уредбата не е уеднаквена.
Непозволено увреждане – чл. 105 - (1) Задълженията, произтичащи от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди.
(2) Когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на настъпване на вредата обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се правото на тази държава.
(3) Независимо от разпоредбите на ал. 1 и 2, когато от обстоятелствата като цяло следва, че непозволеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава, прилага се правото на тази друга държава. Такава значително по-тясна връзка може да се основава на предходно отношение между страните, като например договор, който е в тясна връзка с непозволеното увреждане. – меродавно е правото на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Става въпрос за реално настъпили или евентуално (има опасност да настъпят) настъпили вреди. Независимо дали са реални или евентуални вреди, те трябва да са реални – косвените вреди не влияят върху приложимото право. Иначе казано – правото на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят вреди. Съдът трябва да реши дали вредоносното деяние е реално осъществено.
Ал. 2 възприема един стар принцип – когато увреденият и извършителят имат общ личен закон – задълженията, произтичащи от непозволеното увреждане – ще е правото по обичайното местопребиваване или правото, където се извършва обичайната дейност, ако са ЮЛ. Но към момента на настъпване на вредата, т.е. имаме темпорално обвързване. Към момента на настъпването на вредата означава, че трябва да имаме реална вреда. Тоест привръзката ще се приложи само при реална вреда.
Ал. 3 – специална отклоняваща формула при определяне на приложимото право – ако от обстоятелствата като цяло следва непосредственото увреждане е в значително по-тясна връзка с дадена държава – ще се приложи правото на тази държава. От същия принцип изхожда и законодателя, но той винаги изхожда от типичните обстоятелства.

Чл. 106 КМЧП - (1) Когато вредата е причинена или има опасност да бъде причинена вреда от недостатък на стока, задължението за обезщетение се урежда от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на увреденото лице, освен ако лицето, чиято отговорност се търси, докаже, че стоката е въведена на пазара в тази държава без неговото съгласие. В този случай се прилага правото на държавата, в която се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси.
(2) Алинея 1 не засяга прилагането на разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и 3. – когато вредата е причинена и е реална или евентуална. Вредата може да настъпи от недостатък на стока. Недостатък разбира се или от качество на стоката – това извеждаме от практиката. Задължението се урежда от държавата на увредения (законовите интереси  на увредения са накърнени).Обичайното местопребиваване на увреденото лице в съчетание с евентуална вреда – как да го тълкуваме? – обичайното местопребиваване  - на практика, к/о имали евентуална вреда не знаем кое е увреденото лице.
Алтернативно: „освен ако лицето докаже, че не е имало съгласие”, следователно за да попаднем в хипотезата, к/о приложимото право на извършителя от него се очаква да докаже, че стоката е въведена без съгласието на лицето, чиято отговорност се търси. Въпроса е може ли да се докаже ако има само опасност от вреда? Няма вреда! Следователно можем да докажем само когато има увреден. Когато се докаже, че не е имало съгласие – прилага се правото по обичайното местопребиваване или дейност, или правото на увредения.
Място на дейност – тъй като Кодексът не съдържа дефиниция, а от това понятие зависи приложимото право – попадаме в чл. 39 КМЧП - (1) Когато определянето на приложимото право зависи от квалификацията на фактическия състав или на отношението, тя се извършва по българското право.
(2) Когато даден правен институт или правно понятие са неизвестни на българското право и не могат да бъдат определени чрез тълкуване по българското право, то за тяхната квалификация трябва да се вземе предвид чуждото право, което ги урежда.
(3) При извършване на квалификацията трябва да се държи сметка за международния елемент в урежданите отношения и за особеностите на международното частно право. – квалификация. Съдът трябва да потърси критерии в своето право, т.е. в своето МЧП.
Ал. 2, чл. 106 – не се засягат разпоредбите на чл. 105, ал. 2 и ал. 3 – ал. 2 – лицето, чиято отговорност се търси и лицето, което е увредено – правото на държавите, в които е обичайното местопребиваване или дейност – ако се окаже, че отношението е по-тясно свързано с друго, следва да се приложи правото на държавата, с която конкретното отношение е в по-тясна връзка. Тоест ал. 2, чл. 106 е специална отклоняваща формула.
Нелоялна конкуренция – ако някъде по света е извършено действие или бездействие, то местното правото санкционира такива действия. Санкцията се прилага върху имуществото на извършителя, който се намира под юрисдикцията на държавата, където е извършено вредоносното  действие или бездействие. – „закон за дългата ръка”? Какво е нелоялна конкуренция – извличаме съдържанието на това понятие от Закона за защита на конкуренцията. В КМЧП няма дефиниция. Извлича се от ЗЗК.

Като деликт се определя и нелоялната конкуренция. В нашето МЧП има два текста, които вземат отношение по въпроса. На първо място може да се постави  чл. 10 bis а (2) ПК за закрила на индустриалната собственост, според който: “Представлява акт на нелоялна конкуренция всеки акт на конкуренция, който е противен на частните обичаи в областта на индустрията или търговията.”

ЗЗК в чл. 30 (1) дава свое определение за нелоялна конкуренция, според което: “Нелоялна конкуренция е всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им или в отношенията им с потребителите.”

Уредбата в ЗЗК е материалноправна с преобладаващо повелителен характер. Законът има строго териториално действие. Неговите разпоредби ще се приложат при извършване на деликт – нелоялна конкуренция, и настъпили вреди на територията на Р. България.

Възможна е различна хипотеза – извършен деликт – нелоялна конкуренция, в чужбина от лице с постоянно местопребиваване в Р. България. В този случай ако сезиран е български съд, той ще приложи чуждото право – били като lex loci delicti commissi, било като lex loci damni commissi. Ако делинквента и увредения са с еднакво гражданство е възможно да се приложи техния общ lex patriae. Но особените повелителни норми на ЗЗК ще трябва да бъдат съобразени и в двете хипотези.

Когато деликтът – нелоялна конкуренция, е извършен в една държава, а вредоносният резултат е настъпил в друга, тенденцията в съвременното МЧП е да се прилага lex loci damni commissi.

Нелоялната конкуренция е форма на деликт. Ограничаването на конкуренцията също е деликт и затова се намира в глава XI. Приложимото право към задълженията – чл. 107 КМЧП – (1) Задълженията, произтичащи от нелоялна конкуренция и от ограничаване на конкуренцията, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия интересите на конкурентите в отношенията помежду им или колективните интереси на потребителите са или могат да бъдат увредени непосредствено и  съществено.

Когато някой направи пиратско копие – авторът търпи вреди (пример с китаеца, който заключиха за торентите). Обезщетението – този, който прави пиратско копие най-малко прекратяване на действието плюс обезщетение – чл. 110 КМЧП - Задълженията, произтичащи от нарушаване на авторски права, на права, сродни на авторското, и на права върху обекти на индустриална собственост, се уреждат от правото на държавата, в която се търси закрилата на правото. Тоест тук отново имаме lex  loci protectionis. Това е по непозволеното увреждане.

Частното право е последица от формирането на свободното гражданско общество. От своя страна то гарантира свободата на личността в икономическите, социалните, духовните и политическите отношения. Характера на частното право зависи от националните традиции и специални условия, при които се развива съответната страна. Необходимостта от създаване на условия за развитие на научно – технически тип производителни сили изисква създаване на либерално – социално частно право. То трябва да бъде либерално, за да създаде правни предпоставки  на свободно производствено стопанство. В същото време то трябва да бъде социално на основата на необходимостта от смекчаване на антагонистични противоречия.

Вредите, причинени на хора или други стоки поради недостатъци в опаковката, имат характер на непозволено увреждане. Отговорността на изпращача за вреди, причинени на превозните средства, е договорена. Отговорността на изпращача настъпва и ако той не изпълни задължението да съобщи на превозвача за опасността, която стоката представлява или за предпазните мерки, които трябва да се вземат. На обезщетяване подлежат всички разноски, произтичащи от превоза на опасната стока. Превозвачът носи отговорност за липси и повреди на стоката, които са настъпили от момента на приемане на стоката до момента на предаването й на получателя, както и за забавяне на доставянето. Вината на превозвача се предполага. Тя трябва да бъде доказана от лицето, претендиращо за обезщетение. Превозвачът може да се освободи от отговорност, ако:

- липсата, повредата или закъснението са причинени от грешка на правоимащия.

- от присъщ недостатък на стоката

- от обстоятелства, които превозвачът не може да предотврати

Превозвачът не се освобождава от отговорност при неизправност на превозното средство. Обезщетението за липса на товар не може да превишава 25 златни франка за килограм липсваща тежина. При повреда на товара превозвачът заплаща размера на обезценката. В случай на забавена доставка дължимото от превозвача обезщетение не може да превишава превозните такси.

Върху всяко лице лежи общото правно задължение да не извършва никакви действия, които причиняват вреда други му. Нарушаването на това задължение обуславя отговорност да вредите, които виновно са нанесени на друго лице. Във всички случаи на непозволеното увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Отговорността възниква не само за вредите, причинени други му чрез собствено умишлено или небрежно поведение. Тя може да бъде предизвикана и от чужди действия, върху които едно лице е длъжно да упражнява надзор. Онзи, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод на изпълнението на тази работа. Едно лице носи отговорност и за вредите, причинени от вещи или животни, които то притежава като собственик или върху които то е длъжно да упражнява надзор.

Международен елемент съществува в задължение от непозволено увреждане, когато:

- основанието на правоотношението се проявява в няколко държави

- поне един от субектите на правоотношението е чужденец

- действието на причинителя, което поражда задължения да се обезщети нанесената вреда се простира в чуждестранна правна сфера – предметът на правоотношението се урежда в условията на чуждестранен правен ред

- субективното право на пострадалия и правното задължение на причинителя на вредата възникват в едни държави, а се реализират в други

- правата на трети лица се обсъждат по закона на друга държава.

- правото на обезщетение за вредата е производно от договорни отношения на страните, обсъждане по чуждестранно право

- спорът за обезщетението на вредата се разглежда от чуждестранен съд

- решението за обезщетение на вредата се изпълнява в чужда държава.

Задълженията, породени от непозволеното увреждане, се подчиняват обикновено на закона на държавата, в която е извършено непозволеното увреждане. Тази привръзка е предвидена в законодателствата на Австрия, Италия, Гърция. В други държави прилагането й произтича от установената практика. Понякога тази привръзка се оказва недостатъчна и се съчетава с привръзките към закона на съда, закона на гражданството или местожителството, знамето на кораба, мястото на регистрация на превозното средство и др.

право на държавата, където са настъпили или има опасност да настъпят непосредствени вреди.

Когато извършителят на вредоносното деяние и потърпевшият към момента на настъпването на вредата имат обичайното местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, прилага се првото на тази държава. Привръзката е темпорална. Използваната формула на привързване е общ личен закон (lex communis personalis).

Уредбата е хармонизирана с проекта за регламент Рим 2 на Европейския съюз. Lex communis personalis и lex loci damni commisi няма да се приложат, ако от обстоятелствата като цяло произтича, че извършеното увреждане е в значително по-тясна връзка с друга държава. Такава връзка е налице, когато на страната по непозволеното увреждане е съществувало друго отношение преди настъпването му (например договорно отношение). Счита се, че непозволеното увреждане е значително по-тясно свързано с държавата, с която е свързано това предходно отношение. Според чл. 104 от ПКМЧП тогава се прилага правото на тази държава, която е значително по-тясно свързана (lex proximus).

Чл. 105 от ПКМЧП урежда вредите от стоки. Ако вредата е причинена от стока или има такава опасност поради недостатък на стоката, отношенията по обезщетяване на такава вреда се уреждат според правото на тази държава, в която е обичайното местопребиваване на пострадалото, увреденото лице. Но това право няма да се приложи, ако лицето, което дължи обезщетение, успее да докаже, че стоката е въведена на пазара на държавата, където е обичайното местопребиваване на пострадалия без съгласието на лицето, чиято отговорност се търси. Има отрицателно доказване. В този случай меродавно е правото на държавата, на чиято територия се намира обичайното местопребиваване или мястото на дейност на въпросното лице (чиято отговорност се търси) > има алтернативни привръзки.

Нарушаване на права, свързани с личността. Уредбата се съдържа в чл. 107 от ПКМЧП. Те могат да бъдат нарушени чрез разгласяването на информация в медиите, чрез други информационни средства > настъпват вреди за лицето и то има право на обезщетение. Защитата се уражда по избор на потърпевшия - или правото на държавата, където се намира обичайното местопребиваване на пострадалия, правото на държавата, където е настъпила вредата, или правото на държавата, на чиято територия е обичайното местопребиваване или мястото на дейност на лицето, чиято отговорност се търси. Когато лицето, пострадало от нарушаване на личните права, избира като приложимо правото на държавата, където е обичайното му местопребиваване или където е настъпила вредата, необходимо е да се изпълни допълнително условие - лицето, чиято отговорност се търси, да е могло разумно да предвиди, че вредата ще настъпи на територията на тази държава. Лицето, чиято отговорност се търси, има право да се защити, да направи опровержение. Това право се урежда от правната система на тази държава, в която съответното произведение е било публикувано или в която съответното предаване е било излъчено. (Право на държавата, където произведението е било публикувано - lex loci originis.) Тези разпоредби за възможност за закрила на пострадалия са меродавни в случай на закрила на личните данни (например ЕГН).

Увреждането на околната среда се регламентира в чл. 108 от ПКМЧП. Алтернативно са предвидени две привръзки:

Правото на държавата, в която е извършено вредоносното деяние, при условие че увреденото лице е избрало това право (lex loci delicti).

Правото на държавата, на чиято територия вредите са настъпили или има опасност да настъпят.

За увреждане на личните права има специална компетентност на българските съдилища (чл. 5 от ПКМЧП), за другите - обща компетентност.

Неоснователното обогатяване се урежда в чл. 110 от ПКМЧП. Приложимо е правото на държавата, където е осъществено това неправомерно разместване на права (lex loci condictionis). Но то няма да се прилага, ако се констатира, че неоснователното обогатяване е настъпило във връзка с предходно отношение на същите страни (например договор), и ако се констатира, че това отношение е в по-тясна връзка с друга държава, ще се приложи lex proximus. Ако към момента на неоснователно разместване на блага страните по това отношение са имали своето обичайно местопребиваване или място на дейност в една и съща държава, то ще се приложи правото на тази държава (lex communis personalis). Ако от обстоятелствата следва, че отношенията по неоснователното обогатяване са в значително по-тясна връзка с друга държава, ще се приложи правото на тази друга държава.

Водене на чужда работа без пълномощие се урежда според правото на държавата, където е обичайното местопребиваване или място на дейност на заинтересованото лице (чл. 111, ал. 1 от ПКМЧП). Привръзката отново е темпорална.

Ако работата е била предприета във връзка с друго отношение между страните (например договор между тях) и се окаже, че договорът е във връзка с воденето на чужда работа без пълномощие, ще се приложи правото, което урежда това друго отношение. В случаите, когато воденето на чужда работа без пълномощие е свързано със закрила на физическо лице или на конкретно имущество, меродавно ще е правото на държавата, в която към момента на водене на чуждата работа без пълномощие се е намирало въпросното лице или конкретното имущество. Отново има темпорална привръзка (lex situs за физическо лице или lex rei sitae за имущество). Ако се установи значително по-тясна връзка между воденето на чужда работа без пълномощие и друга държава, ще се приложи правото на тази друга държава (lex proximus).

В областта на уредбата на непозволеното увреждане и водене на чужда работа без пълномощие е допусната автономия на волята (чл. 112 от ПКМЧП) - след като е настъпило събитието и е настъпило задължението, страните по него разполагат с възможност да изберат приложимото към него право. Кодексът изисква изборът да е изричен или да произтича от обстоятелствата по всяко конкретно отношение и да не засяга правата на трети лица. Очертани са пределите на автономията на волята. Ако към момента на възникване на задължението всички елементи на извъндоговорните отношения са свързани с държава, различна от държавата, чието право страните са избрали, изборът не трябва да засяга приложението на повелителните норми на тази държава, чието действие не може да се отклони по пътя на свободата на договаряне. Очертават се пределите и на свободата на договаряне. За споразумението за избор, неговата форма и условия за действителност се прилагат разпоредбите, предвидени за договорите.

Обхватът на приложимото право се очертава в чл. 113 от ПКМЧП. Този член урежда условията и обхвата на отговорността; задължените лица; основанията за изключване, ограничаване и разделяне на отговорността; обезпечителните мерки, които съдът може да постанови; вида на вредите и техния размер; лицата, на които се дължи обезщетение; отговорност за вреди, причинени от другиго; способи за погасяване на задълженията; погасителната давност и преклозивните срокове; доказването на задълженията.

Така определено приложимото право не урежда отговорността на държавата или на юридическо лице на публичното право за причинени вреди в рамките на осъществяването на техните пълномощия както и отговорността на държавните служители.

 

WWW.POCHIVKA.ORG