Home Право Наказателно право

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Наказателно право ПДФ Печат Е-мейл

1. Предмет,задачи и с-ма на науката НПП.

Терминът нак.п-с има няколко значения:

1.Този термин означава обективно (позитивно) наказателно процесуално право (НПП),т.е. съвкупността,с-мата от правни норми, кодифицирани в НПК,регулиращи поведението, дейността на неговите субекти и на другите участници в него при разглеждането и решаването на наказателното дело.

2.Под нак.п-с разбираме производство на нак. дела – processos kriminalis, т.е. нак.п-с в собствения смисъл на думата или дейност по прилагане на нак.пр.норми.

3.Под нак.п-с разбираме конкретно нак.производство (дело). Напр. делото “Луканов” или делото “Карамански”.

4.С този термин се означава и науката НПП. Науката НПП е системното научно третиране на НПП; юридически дисциплина; отрасъл на правните науки.

Съществуват и други названия за нак.п-с. В Древността и Средновековието нак.п-с се е обозначавал като практическа дейност, напр. “криминален п-с”, “мъчителен п-с”. Разглеждали са се най-тежките престъпления, при които са се налагали мъчителни наказания и при разследването са се прилагали изтезания. Това касае т.нар. “инквизиционен п-с”.

Освен това съществува названието “следствен п-с” или “следствено производство”. Той се отнася за нак.производство, където цялата дейност по разкриване на престъплението, събирането на доказателства,проверката и оценката на същите и решаването на делото се съсредоточава в едни ръце – тези на съдиите, съдийската колегия. В следственото производство следствието е “душата” на п-са. То е изчерпвало цялото негово съдържание, а оттук произлиза и самото му наименование – следствено производство.

Съществува и названието “углавен п-с” или “углавно производство”. То е заимствано от руската доктрина, където има “углавное право”

Трябва да се прави разлика между НПП, нак.проц. дейност (практиката-НПД) и нак.проц. наука (НПН). Всяко от тях си има свой предмет.

1.НПП е част от обективното право, действаща с-ма. Предмет на НПП в този смисъл е регулирането на процесуални действия и правоотношения, които съществуват при разглеждането и решаването на нак.дела.

2.НПД – това е производство по  нак.дела, регулирано от н-мите на НПП. Предмет на НПД са нак.дела, тяхното разглеждане и решаване.

3.НПН – това са знанията за действащото НПП и знанията за НПД. Предмет на НПН е изучаването на обективното НПП и на действията на правоотношенията при разглеждането и решаването на нак.дела, регулирани от наказателните процесуални норми. НПН е отрасъл от правните науки, така както НПП е отрасъл на действащото право. Във връзка с това проц.наука изучава и съобразява динамиката на обществените отношения (реалност).

Наказателният процес е институт за осъществяване на държавната политика в областта на борбата с престъпността. НПН съдейства позитивно за развитието и обновяването на законодателството.

Задача на процесуалната наука е да покаже как най-ефективно следва да бъдат регламентирани нещата в сферата на нак.п-с.

НПН изследва съответствието на НПП и потребностите, които произтичат от усложняващата се престъпност, т.е. изследва съответствието между НПП и НПД. НПН трябва да покаже дали законодателната уредба е задоволителна нормативна основа за ефективното наказателно преследване при съществено променящата се динамична реалност. Тя трябва да изследва практиката на органите на нак.производство и възникващите в нея проблеми.

НПН изследва и това дали са достатъчни законодателните гаранции за защита на процесуалните права на гражданите и дали се спазват практически тези гаранции.

Проблемите на науката нак.п-с включва и функционирането на законовите наказателнопроцесуални институти и тяхната ефективност. Напр. полицейското производство; съдебния контрол върху мерките за неотклонение задържане под стража; института на прекратяване на нак.производство чрез споразумение и т.н.

Задачи.

Практиката сочи необходимостта от съществени промени в нак.производството, защото действащата уредба не задоволява ефективното провеждане на нак.производство, което е мудно и не създава достатъчно гаранции.

Задачите на НПН са:

1.изследвания и препоръки за радикална промяна във философията на закона, за нов концептуален подход, съответстващ на съвремените реалности и международни стандарти.

2.рационализиране на досъдебното производство и неговата институционална с-ма, т.е. кои органи ще се включат в това производство.

3.да се определи какво и кое трябва да е производството на прокурора.

4.на основата на критичен анализ и оценка на съществуващото законодателство, структура и организация на с-мата на нак.производство НПН трябва да съдейства за по-добра концепция за законодателна реформа в отрасловото законодателство, за структурните и организационните промени в институциите, ангажирани в нак.производство.

С-мата на НПН по принцип следва с-мата на НПК. Има известни различия, а именно, че теоретичният курс е в две части – обща и особена.

Общата част включва фундаментални въпроси – обща х-ка на нак.п-с; основни начала; субекти на нак.п-с; материята за доказателствата и доказателствени средства; мерките за процесуална принуда.

Особената част (ІІ и ІІІ част на НПК) третира наказателното производство през отделните фази и стадии; органите на нак.производство, взаимоотношенията между тях, компетенциите и дейността им; формите, в които се извършват тези дейности и др.

НПК има и ІV част, която се състои от две части – 21 и 22. Глава 21 се отнася за производството във връзка с изпълнението на наказанието, а глава 22 – за особените производства. Тази материя се числи към особената част, а не към общата, тъй като е стадий от съдебната фаза на процеса.

2. Източници, тълкуване и действие на НПК.

І. Източници.

Въпросът за източниците на НПП е еднопосочен. Има само един отговор. Това е: законът, абстрактно като акт с висша юридическа сила.

Първичната регламентация на нак.пр.отношения, възникващи и функциониращи, не може да се въвежда с подзаконови актове. Нак.пр.н-ми основно се съдържат в КРБ и НПК.

КРБ урежда принципите на нак.п-с, независимостта на органите на съдебната власт, състезателността, правната защита на гражданите, а също и определя структурата и общите задачи на органите на съдебната власт в сферата на борбата с престъпността, което основно става в рамките на нак.п-с.

НПК е осн. източник на НПП и във висша степен систематизиран законодателен акт. В качеството му на кодекс той урежда изчерпателно отношенията.

Други източници:

-                         ЗСВ. Той регламентира устройството на съдилищата, прокуратурата и следствените служби и други административно-организационни въпроси, касаещи длъжностните лица, пряко ангажирани с осъществяването на нак.п-с.

-                         ЗАдв., който урежда статута на адвоката, който от своя страна, е основен процесуален субект в нак.п-с.

-                         Закон за специалните разузнавателни средства е също източник, тъй като определя реда за използването на тези средства при създаване на веществени доказателствени средства за целите на едно нак.производство.

-                         ЗМВР, особено в частта му, уреждаща статута на служителите на МВР, осъществяващи в качеството на дознатели полицейско производство, изготвящи веществени доказателствени средства чрез използване на специални разузнавателни средства.

ІІ. Тълкуване.

Основният въпрос,който възниква във връзка с тълкуването, е дали нак.пр.н-ми подлежат на тълкуване и прилагане по аналогия.

Общата теза е, че нак.пр.н-ми подлежат на тълкуване и прилагане по аналогия.

Тълкуването е мисловна дейност за разкриване съдържанието на процесуалните норми в случая. Нак.пр.н-ми подлежат на всички видове тълкуване: граматическо, логическо, историческо, систематическо, автентично, научно, стеснително, разширително и т.н.

Всеки субект на п-са, в зависимост от процесуалното си качество, изяснява за себе си прилагането на пр.н-ми според фактическата обстановка по делото. Задължително е тълкуването на съда.

Наред с прякото прилагане, нак.пр.н-ми могат да се прилагат и по аналогия при призната в законодателната уредба за еднородни процесуални отношения.

Съществуват два вида аналогия: на правото и на закона. Първата е по-широка и идва да замести, когато има много голяма празнота. В НПП се прилага аналогията на закона, доколкото нормативната празнота се запълва чрез други норми от НПК или от друг закон, но от източниците на НПП.

И при тълкуването, и при аналогията е задължително съобразяването с основните начала на п-са, защита правата на гражданите, спазването на установената процесуална форма.

ІІІ. Действие на НПК – действие по предмета (чл.2,НПК), действие по време (чл.3,НПК), действие по място (чл.4,НПК), действие по отношение на лицата (чл.5,НПК).

Действие по предмета.

НПК се прилага за всички нак.дела, образувани от органите на РБ. Режимът на НПК се отнася до образувано и висящо у нас нак.производство; в условията на съдебна поръчка, което ще рече получени искане на процесуален орган на друга държава за извършване на определени процесуални действия.

Българският държавен процесуален орган прилага НПК за разследване на престъпления според законодателството на друга държава, наказателно производство за което е образувано в друга държава.

Нак.пр.н-ми се прилагат и при разглеждането на граждански иск, който се предявява в нак.п-с.

Действие по време.

Разпоредбите на НПК се прилагат от момента на влизането им в сила и за проц.действия, които ще се извършват занапред по новообразувани производства и за проц.действия, които предстоят за незавършени производства. Извършените при условията на отменения закон или текстове от него действия по едни висящо производство се приемат за окончателни и валидно проведени и не се налагат да бъдат повтаряни. В преходните и заключителни разпоредби на НПК често се предвиждат особени правила както относно съотношението на новите и старите проц. н-ми, така и с оглед продължаване на определен срок от време действието на предходен, макар и отменен вече процесуален режим.

Действие по място – с него се изразява принципът на изключителната национална юрисдикция, който произтича от държавния суверенитет. Законът установява, че нак.производство, образувано от органи на друга държава, не са пречка да се образува нак.пр-во от органите на РБ за същото престъпление.

Влязлата в сила присъда, издадена от съд на друга държава, не подлежи на изпълнение от органите на РБ. Правилото за действие по място може да бъде игнорирано само ако България има сключен договор за правна помощ с друга държава или е страна по международно правни конвенции. По силата на тези международни актове осъдените на лишаване от свобода лица се предават за изтърпяване на наказанието в държавите, чиито граждани са те. Т.е. зачита се присъдата, издадена от другия съд, която подлежи на изпълнение в Б-я, защото е неоправдано разточителство, което се изразява в това да се води два пъти п-с за едно и също престъпление.

Действие по отношение на лицата. Н-мите на НПК се прилагат за всички лица, които попадат в сферата на нак.проц.дейност, т.е. лица, които са извършили престъпление и затова са привлечени към нак.отговорност.

В това отношение нац.законодателство не предвижда никакви привилегии според лични и други белези на лицата, т.е. независимо от гражданството, служебни и материално положение, пол, раса, религия. НПК се прилага спрямо всички, извършили престъпление. Това са общите недискриминационни критерии.

За отделни категории длъжностни лица обаче, това правило се проявява в съчетание с допълнителни законоустановени условия. Народните представители могат да бъдат задържани и спрямо тях се възбужда нак. преследване за тежко престъпление с разрешение на НС, а когато не заседава – с разрешение на председателя. Тази процедура се нарича сваляне на имунитета, снемането му. Същото е предвидено съответно за съдии, прокурори, следователи и адвокати, като разрешението се дава от ВСС.

Извън нак. юрисдикция на РБ остават лицата, ползващи се с имунитет, съгласно действащите международни конвенции. Това са лицата с дипломатически имунитет, спрямо които процесуалните действия при режима на НПК могат да бъдат осъществени само в съответствие, в съгласие с международното право.

ІІІ. Наказателнопроцесуални норми и наказателнопроцесуални отношения.

Определение за наказателнопроцесуални отношения – всички отношения, в които влизат процесуалните субекти в хода не едно висящо производство

Б. Правопроменящи са тези юридически факти, които променят субективни права и задължения, възникнали в рамките на една вече съществуваща индивидуализирана правна връзка. Правопроменящият факт променя съществуващите към момента на проявлението му субективни права и задължения: те могат  да бъдат променени по размер (например частично опрощаване на дълг) или по начина на своето упражняване (например изплащане на глобална сума вместо периодични вноски). Възможни са промени в титулярите на субективните права и юридически задължения – придобиване на дееспособност поради навършване на възраст от физическо лице или загуба на дееспособност поради поставяне под запрещение; промяна на правосубектността на юридическо лице. Частичното изпълнение на юридическо задължение не е правопроменящ юридически фак

В. Правопогасяващи са тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Такъв факт са различните погасителни давности: за вземания (чл. 110 и 111 ЗЗД); за наказателно преследване; за изтърпяване на наложено наказание. Правопогасяващият юридически факт не прекратява съществуването на самото субективно право, а единствено възможността то да бъде реализирано по принудителен начин. Ако задълженото лице изпълни доброволно задължението си, не е налице дължимо или неплатено. Правопогасяващите юридически факти изключват възможността за реализирането на правото на притезание на насрещната страна.

Г. Правопрекратяващи са тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка. Субективните права и юридическите задължения или въобще престават да съществуват (при пълно изпълнение на задължението; поради обективна невъзможност за изпълнение; поради прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на правопораждащия юридически акт), или вече не съществуват във вида, в който първоначално са възникнали (при промяна на титуляра – поради смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, поради прехвърляне на субективното право или задължение на друго лице).

Е. Правосъхраняващи са тези юридически факти, които запазват определено субективно право на даден субект, като заличават действието на други факти, застрашаващи това право.

 

WWW.POCHIVKA.ORG