Home Право Юридическите факти според правните последици

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Юридическите факти според правните последици ПДФ Печат Е-мейл

1. Увод.

Терминът “юридически факт” се използва само от романо-германското правно семейство. Като негов синоним се употребява терминът “правнорелевантен факт”, а в българското законодателство е въведен и терминът “факт с правно значение”. Използваният термин на френски език е fait juridique, на немски език – Tatbestand, на руски език – юридический факт.

Терминът “нормативен факт” се използва като синоним на “юридически факт”. Употребата му обаче все още не е утвърдена. Въпреки това този термин е по-точен, т. к. Означава обстоятелството, че фактът се намира в правната норма и по този начин се избягва възможността той да бъде смесен с конкретните житейски факти.

Терминът “житейски факт” изразява конкретен факт от емпиричната действителност, който бива преценяван от гл. т. юридическия такъв.

2. Юридически факт, правна норма и юридически силогизъм.

Непрекъснато около нас, вътре в нас се реализират най-различни факти. Но не всички имат значение за правото. Фактите от реалната действителност, които нямат значение за правото, се наричат ирелевантни по своята природа факти. Фактите, котио имат значение за правото, са релевантни за правото факти или юридически факти.

Юридическите факти представляват конкретните обстоятелства от реалната действителност (природна или социална), с осъществяването на които действащото право свързва настъпването на определени правни последици. Правноквалифицираната оценка за това дали фактът от реалната действителност ще бъде релевантен, или не се прави преди всичко въз основа на природата на самите факти и от тяхната значимост за индивида и обществото през съответния етап от социалната еволюция.

Понятието “юридически факт” е употребено и дефинирано от германския юрист, лидер на историческата школа в правото, Фридрих Карл Савини (1779-1861 г.) в труда му “Система на съвременното римско право”. В България за изясняване природата на юридическите факти най-голям принос има акад. Венелин Йорданов Ганев (1880-1966 г.). Това понятие има важна роля за континенталното правно мислене, което е по своята същност дедуктивно и използва като отправна точка за решаването на съдебни казуси т. нар. “юридически силогизъм”. С негова помощ решението на делото се получава, като конкретните факти по казуса се “подреждат” под общото правило, установено в правната норма. Правната норма и юридическият факт следователно са двете изходни точки, на които се опира веригата от юридически съждения и умозаключения на континенталния юрист. Това мислене обикновено е наричано “формално” или “догматично”.

Чрез правната норма се въвежда една нормативна зависимост, която е подобна на съществуващата в природата обективна причинно-следствена връзка. Тя в природата се изразява с логически формули: “ако ..., следователно то ...” В този модел съществуват 3 компонента: отмерени условия -> нормативна причина -> отмерени последици. Условията дават съдържанието на първия елемент на правната норма – хипотезата на пранвата норма. Тези условия се наричат юридически факти.

В прецедентните правни системи терминът и понятието “юридически факт” не се използват. В английските и американските юридически речници се дефинира понятието “факт” като обстоятелство, което подлежи на доказване чрез доказателства, допустими от закона. Това обаче е дефиниция на т. нар. “житейски факт”, който е различен от юридическия по своята релация с правото. Прецедентното юридическо мислене е по своята природа аналогично, а не дедуктивно. За разлика от континенталните юристи, които представят правото като “изведено” от правните норми, прецедентните юристи го представят като съществуващо в правните принципи и съдебните прецеденти. Изходните понятия за построяване на веригата от съждения на прецедентния юрист са правният принцип и съдебният прецедент. Прецедентната правна теория обаче отделя значително внимание на правните актове (освновен и най-важен вид юридически факти).

3. Теории за юридическите факти.

Разбирането за естеството на юридическите факти и тяхната роля в правото се формира през ХІХ век в рамките на догматичната юридическа теория. През изминалия ХХ век се появиха и други юридически теории, като особено влиятелни са две от тях – правно-социологическата и правно-херманевтичната. Те прилагат в областта на правната теория постиженията на две нови социални науки – социологията и херманевтиката. Те разглеждат по различен начин действието на правото и съотношението между факт и норма (респективно юридически факт и правна норма), като отричат необходимостта от понятието “юридически факт”.

Правната социология е социоцентрична, а не нормоцентрична наука, както Общата теория на правото. Нейна изходна предпоставка е, че правото не се ограничава в рамките на правните норми, следователно проявления в правото можем да търсим и в сферата на социалните факти. Правото се заражда във фактите и може да съществува в тях, преди да бъде фиксирано от правните норми. Нормативното битие на правото, макар и най-важното, е само едно от битиетата на правото. Фактическото в определени случаи притежава нормативна сила, без да е необходимо то да бъде предвидено като юридически факт в хипотезата на правната норма. За правната социология еднакво значими и от еднакъв порядък са както правните норми, така и формите, в които те се материализират Ако фактическото придобива нормативна сила самостоятелно, а не чрез правната норма, то понятието “юридически факт” не е необходимо.

Правната херманевтика приема, че при прилагането на правото съдията се намира в херманевтична ситуаця, защщото той трябва да правораздава не на основата на правото и фактите, а на основата на техните знаци (закона и доказателствата). Прилагането на правото следователно представлява не осъществяване на правната норма чрез юридически силогизъм, а акт на разбиране, на осъществяване на смисъл. Обосноваването на юридическите съждения не се извършва силогистично (“подвеждане” на житейския факт под юридическа норма), както приема класическата догматична юриспруденция, а представлява съпоставяне на две интерпретации: на текста (правото) и квазистиката (факта). Двете интерпретации се обуславят взаимно. Юридическият факт в тази теоретична конструкция не е необходим, защото социалният факт (човешкото поведение) се интерпетира пряко, а не през установеното в правната норма. Човешкото поведение от гл. т. на херманевтичния подход се разглежда като смислено, а задача на интерпретатора е да “разбере” този смисъл.

4. Понятие за юридически факт.

Юридически е този факт от действителността, установен в хипотезата  на правната норма, който служи като критерий за преценка на житейските факти и като източник, за да се проявят субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата норма.

Основание за установяването на юридическите факти представляват определени факти от действитлността. Такива представляват конкретни събития, действия, актове, които се извършват в заобикалящата ни природна и социална действителност и могат да бъдат сетивно възприети по еднакъв начин от субектите на правото. Еднаквото и безспорно възприемане от множество субекти на правото е основна характеристика на един факт от действителността, за да може той да придобие качеството “юридически факт”. Юридическите факти са еднакви и безспорни, защото или се случват (или извършват) в момента на възприемането има (сключване на сделка пред свидетели), или оставят трайна и безспорна материална следа (извършване на подправка на документи). Нямат качеството на факти от действителността процеси и събития, които не са обективирани, нито оставят трайна следа в материалната действителност, например субективни материални състояния като сънища, мечти, желания и проекти без външна изява, без манифестиране.

Юридически са само тези факти от действителността, които са установени в хипотезата на правната норма. От тази гл. т. безкрайното разнообразие на факти от действителността се разделя на две основни групи: юридически факти (правнорелевантни) и неюридически факти (правноирелевантни). Голяма част от нашето ежедневно поведение се състоои предимно от ирелевантни факти. Когато четем книга, когато спортуваме, когато разговаряме с близки, ние не извършваме правнорелевантни действия, представляващи юридически факти. Един факт од действителността придобива качеството “юридически” от момента на неговото включване от законодателя в хипотезата на правната норма. Обратното, след като един факт бъде изключен от хипотезата на правната норма, той губи качеството си “юридически” и се превръща в обикновен факт от действителността. Така например в миналото имуществото, придобивано по време на брака, е ставало собственост на съпруга, на чието име е придобивано. В сегашното българско семейно право няма юридическо значение (не представлява юридически факт) на чие име се придобива имуществото по време на брака – то става семейна имуществена общност на двамата съпрузи.

Законодателят “създава” юридическите факти, като включва факти от действителността в хипотезата на правната норма. Юридическите факти обаче не представляват пряк запис в правната норма на факти от действителността. Юридическият факт се създава от законодателя чрез логическо обобщение на група аналогични житейски факти и извеждане на техните общи и постоянни белези. Юридическият факт, веднъж създаден, притежава степен на абстрактност, която позволява чрез него да бъдат преценявани всички конкретни житейски факти, които законодателят има намерение да регулира в бъдеще. Юридическият факт и правилото за поведение са двете съставни части от правната норма. Всяка от тях има абстрактен характер, поради което абстрактен характер има и правната норма като цяло.

Включени като част от правните норми, юридическите факти придобиват обективност и нормативност, характерни за правния ред като цяло. Юридическите факти са част от правните норми, част от нормативната действителност. Обективното право включва в себе си и юридическите факти и в този смисъл говорим за обективност на юридическите факти. От гл. т. на правото действителността се разделя на две части: нормативна и фактическа. Въпреки че носят наименованието “факти”, юридическите факти представляват част от нормативната действителност, а не от фактическата действителност. Те са всъщност “нормативни факти”. Терминът “нормативни факти” дава възможност много по-ясно и по-определено да бъдат разграничени “нормативната действителност”, от една страна, и “фактическата действителност” – от друга. Фактическата действителност се състои от конктретните житейски факти на отделните житейски казуси. При разглеждането на съдебните спорове житейските факти се преценяват от съда през призмата на нормативните факти, през призмата на хипотезата на дадена правната норма.

Нерядко обаче в текстове, посветени на юридическите факти, включително и много авторитетни, се забелязва тенденцията нормативните факти (наричани юридически) да се смесват с житейските факти (наричани също юридически). Твърди се например, че юридическите факти са “факти, събития и обществени отношения”, които трябва “да се проявят предварително”, за да настъпят правните последици.

5. Действие и функции на юридическите факти.

Функциите на юридическите факти по отношение на задействането на нормите на обективното право и на правните последици от него са две основни разновидности: причинна(наричана още стартова) и следствена(или организационна) функция. Първата функция на юридическите факти е да задействат, да стартират изпълнението на правната норма, на правните отношения, на правните връзки, на субективните юридически права и задължения. Втората функция на юридическите факти е да допълват действието, повелята, императива на правната норма като конкретизират, персонализират, индивидуализират и т. н. Това нейно действие е спрямо конкретния казус, т.е. те имат собствено организиращо действие като изпълняват организиращи функции и влияят допълнително на субектите на правото чрез индивидуално поднормативно регулиране(напр. индивидуалните юридически актове по изпълнение или по реализация на правото).

Юридическите факти като част от правните норми имат действие “erga omnes”, те са общо валидни, по отношение на тях се прилага презумпцията, че са известни на всички правни субекти и те не се доказват.

Правната роля на юридическите факти се състои в тяхното действие. Действието на юридическия факт се проявява в две насоки. Първата е, че юридическият факт служи като нормативен критерий за преценка на постоянно протичащите в социалната действителност житейски факти и събития. Преценката е дали конкретното житейско събитие или факт от социалната действителност е юридически релевантен – дали може да бъде квалифициран като конкретен юридически факт. Когато съдията разглежда една фактическа ситуация, при която А получава от Б сумата от 1000 лева, той преценява дали тази фактическа ситуация отговаря на юридическия факт – сключване на договор за заем, или пък има друго значение – например плащане на съществуващ дълг. Във всеки конкретен случай житейските факти са строго индивидуални. Втората насока е, че юридическият факт служи като източник за пораждането на субективните права и задължения, предвидени в диспозицията на същата правна норма. След като бъде установено съответствието между конкретните житейски факти и юридическия факт от хипотезата на правната норма, в действие влиза нормативната връзка между юридическия факт и субективните права и задължения. Тя се състои в автоматичното и безусловно пораждане на правата и задълженията по силата на осъществения юридически факт. В дадения по-горе пример, ако конкретните действия на А и Б отговарят на предвидените в юридическия факт договор за заем и могат да бъдат квалифицирани като такива, за тях възникват съответните субективни права и задължения.

6. Юридическите факти според правните последици.

За да се обхване огромното разнообразие от юридически факти, следва да се правят и различни класификации в зависимост от различните класификационни критерии. Така с оглед различията в характера на правните последици, които настъпват от тях, юридическите факти се подразделят на: правопораждащи, правопроменящи, правосъхраняващи, правопогасяващи и правопрекратяващи..

Пак с оглед характера на правните последици юридическите факти се вписват в отделни правни отрасли. Така са налице типични юридически факти за конституционното право, за административното право, за наказателното право и т. н.

А. Правопораждащи са тези юридически факти, които пораждат нови субективни права и юридически задължения. Чрез правопораждащите юридически факти възниква нова индивидуална правна връзка. Всяка правна връзка притежава страни, предмет и субективни права и задължения. Между две страни могат да съществуват множество правни връзки, които имат различен предмет и субективни права и задължения. Правопораждащи факти могат да бъдат както юридически събития, така и юридически действия (извършване на сделка). Правопораждащи могат да бъдат и неправомерни юридически факти. Те пораждат задължение за нарушител да понесе юридическа отговорност. Правопораждащи по своето естество са и фактите, които пораждат едновременно и задължение за същия субект (например правото и задължението за компетентния държавен орган да наложи санкция за извършеното престъпление или административно нарушение).

Б. Правопроменящи са тези юридически факти, които променят субективни права и задължения, възникнали в рамките на една вече съществуваща индивидуализирана правна връзка. Правопроменящият факт променя съществуващите към момента на проявлението му субективни права и задължения: те могат  да бъдат променени по размер (например частично опрощаване на дълг) или по начина на своето упражняване (например изплащане на глобална сума вместо периодични вноски). Възможни са промени в титулярите на субективните права и юридически задължения – придобиване на дееспособност поради навършване на възраст от физическо лице или загуба на дееспособност поради поставяне под запрещение; промяна на правосубектността на юридическо лице. Частичното изпълнение на юридическо задължение не е правопроменящ юридически факт.

В. Правопогасяващи са тези юридически факти, които погасяват възможността да бъде търсено принудително изпълнение на субективното право. Такъв факт са различните погасителни давности: за вземания (чл. 110 и 111 ЗЗД); за наказателно преследване; за изтърпяване на наложено наказание. Правопогасяващият юридически факт не прекратява съществуването на самото субективно право, а единствено възможността то да бъде реализирано по принудителен начин. Ако задълженото лице изпълни доброволно задължението си, не е налице дължимо или неплатено. Правопогасяващите юридически факти изключват възможността за реализирането на правото на притезание на насрещната страна.

Г. Правопрекратяващи са тези юридически факти, които прекратяват субективни права и задължения, възникнали в рамките на една индивидуализирана правна връзка. Субективните права и юридическите задължения или въобще престават да съществуват (при пълно изпълнение на задължението; поради обективна невъзможност за изпълнение; поради прогласяване на нищожността, унищожаване или разваляне на правопораждащия юридически акт), или вече не съществуват във вида, в който първоначално са възникнали (при промяна на титуляра – поради смърт на физическото лице или прекратяване на юридическото лице, поради прехвърляне на субективното право или задължение на друго лице).

Е. Правосъхраняващи са тези юридически факти, които запазват определено субективно право на даден субект, като заличават действието на други факти, застрашаващи това право.

 

WWW.POCHIVKA.ORG