Joomla Software solutions Template

Payday loan

Още от самото си начало политическата антропология е изправена пред оспорване, което е толкова съществено значене за съществуването на политическата философия, че я поставя в опасност, дотолкова, че R. Polin, например, доказва необходимостта и потребността да и бъде представена “съвременна дефиниция” и “защита”.  Политическата философия се идентифицира с философията на държавата и не се съобразява с данните, които произтичат от анализа на “примитивните” общества. Модерните антрополози противопоставят научния характер на политическите философии, валидността на своите резултати на недоказаните изводи на теоретиците.

Етнографската информация, основана на преките проучвания, разкрива голямо разнообразие от “елементарни” политически форми; независимо дали става дума за американския континент, или за африканския континент. Това разнообразие от класификации и типологии поставя преди всичко предварителния проблем за откриването и определянето на сферата на политическото. В това отношение се противопоставят два лагера: от една страна максималистите, а от друга минималистите. Първият лагер чиито референции са стари и все още уважавани, би могъл да носи като надслов твърдението на Боланд: няма общество без управление. Още Аристотел в своето съчинение Политика разглежда човека като политическо същество “по природа” и идентифицира държавата като социална общност, която обхваща всички останали общности и като ги надхвърля по своята мощност, в крайна сметка може да съществува сама по себе си. Продължението на този начин на тълкуване води до идентифициране на политическата тоталност с цялото общество.

Минималистите имат негативно или двусмислено отношение към факта, че се приписва управление на всички примитивни общества. Сред онези, които оспорват универсалния характер на политическите феномени, се нареждат както традиционни, така и модерни антрополози. Един от “основателите”, W. C. MacLeod, анализира общностите, които според него са лишени от политическа организация и живеят в състояние на анархия.

Всъщност негативната констатация рядко притежава абсолютна стойност; най – често тя изразява само липсата на политически институции , сравними с институциите, които съществуват в модерните държави. Трябва да разглеждаме политическия живот като страна на всеки социален живот, а не като продукт на специфични тоталности или структури; и да отхвърляме валидността на строго установеното разграничение между “общества с държава” и “общества без държава”.

Още на пръв поглед понятието “политика” съдържа в себе си множество знания, някои от които ни подсказват английската транскрипция, където са разграничени понятията polity, policy и politics. Без реален научен риск не бихме могли да смесваме онова, което се отнася до: формите на организация на управлението на човешките общества; видовете действия, които съдействат за управлението на обществените дела; стратегиите, които произтичат от съперничеството между индивидите и групите. Към разграниченията би трябвало да прибавим и една четвърта категория: категорията на политическото познание; тя ни кара да взимаме под внимание начините на тълкуване и легитимиране, към които прибягва политическият живот. Тези различни измерения не винаги се диференцират, нито се анализират по еднакъв начин. Акцентирането върху едно или друго от тях води до различни дефиниции на политическата сфера.

Определяне чрез формите на пространствената организация. Политическата сфера се разбира най – напред в качеството и на организирана система, която действа в рамките на определена територия, политическа тоталност  или политическо пространство, поддържащо дадена политическа общност. Този критерий се появява в повечето от дефинициите  на политическата организация и на държавата.

Определяне чрез функциите. – Извън определянето посредством територията, върху която се налага и организира, политическото често се дефинира чрез функциите, които изпълнява. В най – общата си форма тези функции се приемат за функции, които осигуряват вътрешното сътрудничество и защитата на целостта на обществото пред лицето на външните заплахи. Към тези функции на самосъхранение обикновено се прибавят функциите на взимане на решение и на управление на обществените дела, макар че, разкривайки управлението във формален аспект, тези функции имат различно естество.

Функционалистката  интерпретация не води до решаване на фундаменталните въпроси. Тя не отчита в достатъчна степен онази динамика,  която осигурява вътрешното единство на глобалното общество.

Както политическите структури, така и политическите функции са квалифицирани най – често чрез легитимно използвана принуда. При все това принудата е по – скоро  ориентировъчно, от колкото дефинитивно понятие; то не изчерпва сферата на политиката.

Определяне чрез модалностите на политическото действие. – Много актуални научни изследвания, които дължим на антрополозите от новото поколение, изместиха приложния момент на изследването: от функциите към странните на политическото действие. Политическият живот е един от аспектите на социалния живот, система за действие, както свидетелства общата му дефиниция. Социалното действие е политическо, когато се стреми да контролира  или да оказва влияние върху решенията, които се отнасят до публичните дела.

Политическите решения се вземат в много силно различаващи се помежду си социални единици, като семейството, потомствените и родовите групи, асоциациите, предприятията, някои от действията на които образуват нещо като типична “политическа система”. Условията, които се изискват, за да може политическото решение да влезе в действие: формулирането на исканията и намаляването на противоречията между тях, съществуването на даден обичай или на дадено законодателство, административните начини за изпълнение на решенията, органите за вземане на решение и инструментите за :подкрепа” на властта. Въз основа на първоначалните данни той диференцира “елементарните” от “модерните” модерните политически системи.

Определяне чрез формалните характеристики. – Всеки от предходните опити се стреми да открие най – общите измерения на политическата сфера, независимо дали става въпрос на нейните граници в пространството, за нейните функции или за методите на действие, чрез които тя се проявява. Днес вече е всепризнато, че сравнителният метод, който се основава на антропологичните изследвания, налага потребността да използваме по скоро абстрактни, отколкото  реални единици и процеси.

Тъй наречените структуралистки научни изследвания, които се извършват на по – висша степен на абстракция и на формализиране, не са посветени на системата от политически взаимоотношения, и то по причини, които в никакъв случай не са случайни. Ако подобно на E. R. Leach, разграничим “системата от идеи” от “реалната” политическа система, ще констатираме, че структуралисткият метод е по – подходящ за възприемането на първата система, от колкото за анализ на втората.

Оценка. – Подобно описание на възможните подходи е същевременно и изброяване на пречките, с които се сблъскват антрополозите, анализиращи сферата на политиката. Политическите цели не се постигат само чрез отношенията, квалифицирани като политически и обратно, тези отношения могат да удовлетворят интереси от различно естество.

Границите на политическото не трябва да бъдат очертавани само когато се отнася до различните редове социални отношения, но и по отношение на разглежданата култура като цяло или на някои от нейните елементи.

При идентифициране на политическото се появяват трудности и на ниво икономически феномени. Някои икономически привилегии, както и някои икономически противопоставяния са свързани с упражняването на властта и на авторитета.

В хода на това изследване някак паралелно и по необходимост се налагат понятията власт, принуда и легитимност. Властта е онази способност за ефективно въздействие върху хората и върху нещата, която при използването на цялата гама от методи, обхваща всичко – от убеждението до принудата. Независимо от формите, които обуславят нейното приложение, властта е призната във всяко човешко общество.

Властта винаги е в услуга на социална структура, която не може да просъществува само чрез намесата на “обичая” или на закона, чрез нещо като автоматично спазване на правилата. Освен това, всяко общество постига само относително равновесие, което е нестабилно. Следователно, функция на властта е да защитава обществото от собствените му слабости, тя го защитава от неговите собствени несъвършенства.

Многообразието от политически организации е по – скоро признато, от колкото опознато и овладяно от научна гледна точка. Ако се опитаме да дефинираме и да класираме типовете политически системи, ние създаваме модели, които ни служат  да покажем с какво обществата  са подобни или различни в обслужването на властта, и дават възможност да изследваме трансформациите, обясняващи преминаването от един тип към друг.