Joomla Software solutions Template

Payday loan

Сравнителен анализ на  партийната система между България и Португалия

Увод

Партийните  системи на съвременните демокрации съдържат многобройни разновидности от институции, практики и нрави. Разновидностите на отделните  режими и форми на управление не се определят само от конституционните правила и норми, но и от историческите условия в които функционира дадена система. От друга страна, в Европа, всяка партийна  система се влияе и дори се определя от един специфичен конгломерат от традиции, ценности, начин на мислене и действия характерни за всяка страна. Разновидностите на партийните  режими се влияят още и от концепцията,  която е създала съответната  класа за онова,  което има право да прави и за легитимните средства,  с които разполага.

Либерално- демократичната политика, която се използва в съвременна Европа и която е  основана на разделението на властите, не възприема партийния  опонент като враг, а като равностоен участник в политическия дебат.

Правото на малцинството за свободно и адекватно изразяване на интересите на представените от него социални слоеве е, фундаментален принцип на либералната демокрация. Степента на участие на опозицията в общия партиен  процес е един от критериите за зрелостта на демократичната система. Тя се подхранва от качеството на различията които признава и от интензивността и дълбочината на диалога между различните форми на опит и култури. Независимо от множеството различия съществуват редица общи характеристики които определят системите като демократични:

-                      Съвременните демокрации се дефинират чрез представителството. Те са непреки, представителни системи на държавно управление при които управляват упълномощени лица. Представителната система в една или друга степен се допълва с такива форми на пряка демокрация, каквито са референдумите и плебисцитите.

-                       Това е конституционна организация на мирната конкуренция за упражняване на държавната власт. Според същността на демократичната конкуренция този, който загуби веднъж, не губи за винаги, и този който печели веднъж, не печели завинаги. Упражняването на властта е временно.

-                      - Мирното организиране на конкуренцията за властта има за нормална изява изборите. Това предполага избирателна система, която дава възможност за ефективен и демократичен избор на кандидат или партия.

Различията в политическите интереси са предпоставки за съществуването на различни партии и политически движения. Тяхната дейност винаги е свързана с отстояване на определени позиции както по отношение на обществените отношения и обществената практика, така и по отношение на установената система на управление на държавата. Създаването и утвърждаването на политическите партии почти винаги се е постигало под влиянието на определена политическа идеология, изясняваща предимствата и перспективите на определен тип обществено устройство, както и на определена система за управление на политическата власт.

Може да се обобщи: действителната демокрация предполага строго и точно, институционално разделение на властите. От друга страна, действителната демокрация определя и наличието на различни партийни режими. Тъй като България е сравнително млада демокрация, то е интересен въпросът, свързан с партийния режим у нас, в сравнение с партийния режим в останалата част на Европа.

1. Партии в България през 90 –те години на 20 век

След падането на комунистическия режим в българското обществено пространство бързо се стига до консенсус, относно плурализма на партийната система. В резултат на това се създават редица политически институции. Трудно е да се каже коя формация постави началото на плуралистичното  движение у нас  след демократичния прелом, но като цяло, счита се че Движение Еко гласност и Зелената партия, регистрирани още преди 1990 г поставят началото на многопартийността в България.

Малко по –късно, тези движения се трансформират в Съюз на демократичните сили.

Народнолибералната партия “Стефан Стамболов” е основана също съвсем в началото на прехода към демокрация у нас и се опитва да възстанови партията на либералите – стамболовисти. Партията се застъпва за политика на национална независимост и поставяне на националните интереси над всичко в политиката, за свободна пазарна икономика със социални гаранции, строга и стимулираща данъчно – кредитна политика.

Българска партия Либерали е пряк политически и юридически наследник на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България, който беше основан на 3 ноември 1989 година в 65-а аудитория на Софийския университет. В приети и огласени документи Българска партия Либерали не е заявила себе си за приемник на някоя конкретна политическа организация отпреди 9 септември 1944 година. Партията има по-обща претенция: да е продължител на делото на всички българи, които са искали България да стане процъфтяваща, демократична, либерална държава.

Разбира се, създават се и редица други партии, БКП се преименува на БСП, създава се Движението за права и свободи и пр.

2. Партиите в България и тяхното съответствие с европейското партийно движение

В хода на прехода, в България се разгърна широка палитра от обществени проекти, която е аналогична на европейското политическо пространство. Може да се каже, че към началото на ХХІ  век в България са налице всички съществуващи в страните на Европейския Съюз основни политически програми: от ляво до дясно. Дълго време, особено в началото на прехода, съществуваше несъвпадение между възприетите европейски политически етикети и характера на нововъзникналите играчи в българското политическо пространство.

В Португалия, като страна с много старо  партийно – демократично  пространство, съществуват различни критерии за определяне на самата партия:

Избирателна партия: При първоначалното възникване на партиите, те притежават малко членове. Почетни граждани се обединяват неангажиращо и често упражняват въздействие от службите, които заемат (партии на влиятелни кръгове). В днешно време по-скоро става дума за избирателни партии. С това се има предвид това, че броя на избирателите в сравнение с членовете е неотносително висок. Обвързаността към партия в повечето случаи е рядко изразена.

Членски партии: За разлика от гражданските партии, които в чести случаи се сформират от парламентарни фракции, партиите на работниците разполагат достатъчно рано с твърдо установен и добре организиран партиен апарат и притежават относително по-голям дял членове (масова партия). Членската партия, според израза, който се наложи в днешно време, показва значително по-голяма степен на организация. По този начин голяма част от нейните разходи се покриват от членските вноски.

Националистически партии: Отхвърляйки демократичните правила, те проповядват идеята за националистическото благо, което често се свързва с една мъглява народностна идеология и расистки представи. Причините за "болнавостта на света" се виждат в либерализма и комунизма.

Консервативни партии: Те се стремят към това, да запазят "съхраненото" или съответно да го възстановят. По тези причини те са скептично настроени спрямо новостите и промените, но наблягат на това, че традиционните принципи не могат трайно да се наложат без сериозни реформи.

Либерални партии: Те се основават на правата на свобода на индивида и наблягат на целостта на правовата държава. Отхвърля се превръщането в обществена собственост на средствата на производство.

Комунистически партии: Независимо от (евентуалното отрицателно) мнение на мнозинството сред населението в Португалия, те се превъплъщават във водещата си политическа роля на "авангард" на обществения напредък и пропагандират диктатурата на пролетариата.

Народна партия: Тя се опитва да вземе под внимание интересите и потребностите на всички групи сред населението, не обхваща определени слоеве сред населението, а интегрира възможно най-много граждани. Това естествено не означава, че народната партия не поставя акценти в структурата на членовете и избирателите. Идеологическите възгледи играят второстепенна роля за програмата на една народна партия

Партии по интереси: Те са подчинени на интересите на една строго определена (например социална, конфесионална, регионална) група и не нямат претенцията, да са в еднаква степен избираеми от всички групи сред населението. Партийната програма тук е много силно изразена. Един вид партия по интереси представлява и класовата партия.

Утвърждаващи системата партии: Те одобряват политическата система, в която са дейни. Те насочват усилията си за стабилизиране на политическото устройство, както и за постоянното му усъвършенстване чрез реформи.

Отричащи системата партии: Те не приемат принципите на съответната система. Най-късно след поемането на властта те вече не спазват установените правила. Те или издават забрана за съществуването на другите партии, или ги превръщат в партии-сателити.

През последните години у нас, се наложи процес на изясняване на идеологическото и политическото пространство като основен използван критерий беше съответствието с европейските понятия на политическа диференциация.

Трябва да се отбележи, че европейските стандарти в политическия живот у нас се възпроизвеждат в определени  политически проекти от самото начало на прехода в България, че авторите на новоприетите харти, конвенции и други програмни документи на отделните партии у нас се стремят да се доближат максимално до европейските им аналози, а не да се опитват да противопоставят българската политическа традиция на европейските политически модели. Това се отнася и до такава специфика на българската политическа традиция, каквато е земеделското движение, както и до по-новите политически формации като ДПС или ВМРО.

1. Режим на управление

В съвременната политология се обособяват три основни типа демократични (конституционно- плуралистични) режими: парламентарни, президентски и полупрезидентски.

Най – характерно за България е, че тя е парламентарна република.  Парламентарното управление е представително управление, в което водеща роля има парламента. Тя се проявява в контрола върху правителството, което осъществява изпълнителната власт. Парламентът избира министрите като членове на колективен орган (Министерски съвет, Правителство) и ги отзовава. Правителството е отговорно пред парламента и това е политико-правното основание то да се сформира от парламентарното партийно мнозинство.  Освен  обаче традиционното конституционно разделение на властите, съществува и едно по-дълбоко социологическо равнище на разделение на властите- на икономическа, политическа и медийна власт, при което се говори за взаимна независимост между тях.

Полупрезидентското управление  на Португалия е републиканска проекция на конституционната монархия. Президентът е държавен глава, но за разлика от президента при парламентарното управление той изпълнява реални, а не символични функции. Той има прерогативи, които го извеждат от сферата на “неутралната” власт. Основанието за това е неговия пряк избор. Той се избира от суверена непосредствено или при посредничеството на “големи избиратели” по американски образец.

Същността на полупрезидентското управление е в участието на президента в изпълнителната власт. Той я разделя с министър-председателя и е неин ръководител.

Най-важното правомощие на президента на Португалия и България е назначаването на правителството. Парламентарните избори определят политическата конфигурация на парламента. В качеството си на държавен глава президентът възлага на парламентарно представена политическа сила да състави правителство, което той назначава. Това правителство може да бъде на мнозинството или на малцинството в парламента, или пък коалиционно. Президентът го назначава без да иска съгласие от парламента, но то може да се задържи на власт само ако има одобрението на парламента. Ако му се гласува вот на недоверие, то президентът трябва да го смени с друго. Ако не иска да го сменя, то трябва да разпусне парламента и да насрочи нови парламентарни избори. От друга страна пък парламентът може да насрочи референдум за сваляне на държавна глава. Така се дава възможност на суверена (народа) да избере между парламента и президента. Ако се гласува за оставане на президента, то парламентът се разпуска и се насрочват нови парламентарни избори.

Полупрезидентското управление принадлежи към една по-обща група на управленски системи, която се  нарича “двойно лидерство”, включваща едновременно демократични и недемократични форми, всяка, от които до известна степен притежава отделни  преимущества. Основно е  преимуществото, че в един полупрезидентски режим, президентът може да действа като “надпартиен” арбитър, ако притежава ресурса да делегира повече противоречиви и непопулярни политически отговорности на премиера. Предотвратяването на взаимното блокиране и президентския потенциал да изпълнява ролята на арбитър са определено силни аргументи в полза на полупрезидентския модел, но политиците  отбелязват, че преимуществата на парламентаризма и президентската система не могат логически да бъдат счетени за едновременно протичащи процеси, доколкото двете форми не оперират едновременно, а във фази. Например, в своята президентска фаза полупрезидентския  режим в Португалия разполага с доста по-ограничен потенциал за коалиционно изграждане, отколкото една парламентарна система, както е у нас,  а в своята парламентарна фаза, главата на правителството не се избира пряко. Не трябва обаче да се забравя, че полупрезидентския режим разполага с неоспорими преимущества и намира много поддръжници в Европа.

Може да се обобщи:

Като парламентарни демокрации, и двете страни разполагат с президенти - държавни глави, избирани непряко и разполагащи с доста ограничени правомощия. Те обаче, по-никакъв начин не трябва да бъдат свързвани с президентските режими, където институцията на изпълнителната власт и на държавния глава е една и съща. Въпреки това на президента  в Португалия  се вменяват до известна степен по-големи правомощия или роли, отколкото в традиционните парламентарни републики, каквато е България.

Другото, което е общо между двата режима на управление е републиканската форма.  Републиката е такава форма на държавно управление с избран за определен срок държавен глава (президент). При нея формално се признава равенството на гражданите, както и равни права на всички при определяне устройството на държавата.

От характера на методите и средствата, които се използват при осъществяването на държавната власт се предопределя и разнообразието на съответните режими. Възможни са два типа режими – демократични (либерали) и авторитарни или тоталитарни. При демократичния режим се използват преди всичко демократични по своята същност и характер методи и средства за осъществяването на държавната власт. И в двете страни има демократична форма на управление.

В Португалия, пряко избрания президент се ползва от по голяма легитимност и процедурите за отстраняването му, ако изобщо има такива, са  по - трудно осъществими. Силата на тази институция се измерва в зависимост от наличието на следните правомощия:

-                                  да води национална отбранителна и външна политика;

-                                  обявява извънредно или военно положение;

-                                  насрочва референдум;

-                                  упражнява законодателна инициатива;

-                                  упражнява законодателно вето;

-                                  назначава правителството;

-                                  отстранява правителството;

-                                  назначава и отстранява отделни министри;

-                                  разпуска парламента;

-                                  назначава      държавни      служители      без      преподписване      от правителството.

Заключение

Демократичната форма на управление и на политически живот, който се наложиха  като трайна тенденция в живота на обществото не е свързана с някакво еволюционно, постъпателно движение. Елементите на демократичното управление са се утвърждавали постепенно едни след други. Елементарно погледнато, това създава мнение, че демокрацията е гаранция за развитието на висока политическа култура. Това обаче, съвсем не е така.

През 60-те и 70-те години на ХХ-то столетие не във всички страни с демократична форма на управление обществените проблеми се решават успешно. През този период в редица страни има и граждански размирици, което се отразява негативно върху процесите на демократизиране на управлението.

Активен процес на утвърждаване на демократични режими и управление се наблюдава през 80-те и 90-те години на ХХ век. Това е свързано с разпадането на Варшавския блок и установяване на демократични форми на управление в бившите социалистически страни от Източна Европа. От друга страна, през този период, се засилва демократичното управление в Европа. Политическата култура във всяка демократична  страна е насочена към защитата и задоволяването на определени политически, социални и културни интереси. Това се постига както чрез непосредствено участие в системата за управление, така и чрез различни средства за противодействие на наложена система за управление. Политическата култура и нейното състояние имат важно значение за функционирането на политическата система, за нейната стабилност. Политическите интереси са осъзнати потребности на населението, които се проявяват във вид на претенции към политическият процес и политическите институции. Те се формират в резултат на политическата култура и социализация, както и от конкретна политическа ситуация. Политическите интереси до голяма степен определят политическата ориентация, поведение на участниците в политическия процес, подкрепата за една или друга политическа сила и институция. Политическите интереси могат да бъдат групови, национални, индивидуални, трайни, временни или конюнктурни.

Общото между режимите на България и Португалия е демократичния стил на управление, които пък от своя страна предполага наличието на редица партийни структури. Разбира се, основната разлика е управлението на режима –у нас, страната е парламентарна демокрация, за разлика от полупрезидентското управление в Португалия.