Joomla Software solutions Template

Payday loan

Една невъможна любов сред ужасите на войната

„Крадецът на праскови” – Емилиян Станев

„Крадецът на праскови” е една от многото творби на видния български писател Емилиян Станев. Неговата повест е често превеждана и в чужбина, а това я прави част от световната литература. В творбата си авторът ни разкрива чистата и свята любов, която се преплита с хаос и безредие, лишение е жестокост.

В своята повест Емилиян Станев разкрива една несподелена съдба между двамата влюбени – българка и сърбин, чиято любов е невазможна сред ужасите на войната. Между тях стоят национални и морални пречки. Авторът дълбоко страда от пораженията, който нанася това огромно зло – войната върху човешкитие съдби на невинните хора. Макар неразбрана и съдена тази любов бележи своя висок връх в един човешки живот.

Фонът на тази любовна история е много важен, защото ни разкрива причините за неуспеха й. Авторът е избрал неговият роден град Велико Търново, стар град със стара история. Времето на действието е една световна война, която е главната причина за прекратяването на една искрена любов. Чрез картината на военно Търново, авторът внушава горчивата идея, че войните са донесли само смърт и страдание на човечеството.

Сред тази поттискаща атмосфера, авторът ни представя обаютелния образ на Елисавета през своите очи, когато е бил малко момче: „...облечена в светлосиня рокля, ослепително бели, разголени ръце,... къдравата й коса, златиста и буйна...”. В очите на момчето тя е същество от „неземния и магьоснически свят на приказките”. От това първо описание лъха романтика и чистота, който отговарят на нейната душевна красота.

Геройнята жадува за всичко онова, което войната е разрушила – за любов, щастие и духовна свобода, които не намира в живота. Трагедията й се засилва от факта, че е бездетна, а бракът й е без любов. Двамата съпрузи са пълни протвоположности. Той е символ на грубостта на военните, а тя на добротата и милосърдието.

Авторът ни внушава идеята, че подобни личности отвръщават със своята студенина и враждебност, както обикновените войници, така и нещастните пленници, които нарича „роби”. Именно безчовечността на полковника е една от причините да се роди „невъзможната любов”.

Емилиян Станев умело рисува очарователния външен вид на Иво Обретенович, въпреки следите от пленничество: „...мургав... хубав мъж... къдравите... смолисто черни коси... големи очи... тънки дълги пръсти на артист”. Пленникът живее унизително ежеднивие на роба, окъсан и гладен, но човешките пориви у него не са угаснали. Също като Елисавета, той жадува за любов, щастие и свобода.

Авторът ни внушава идеята, че Елисавета и Иво са сродни души, духовно близки, което е съдбоносно за тяхата „невъзможна” любов. Трогателни са моментите на тази любов. Прозаика пресъздава най-интимните трепети на душите им: тайните романтични срещи, прекрасните взаймоотношения, копнежите един към друг. В началото геройнята е отегчена, скучаеща дама, застаряваща и отчаяна, но след срещата си с Иво тя засиява от щастие, а на края стига до трагично самоубийство.

През цялото време авторът ни внушава идеята, че тази любов е невъзможна. Причините са и национални, и психологически. Националните са свързани с враждата между сърби и българи. Психологическите са също непреодолими. От една страна, Лиза се бои да престъпи строгите морални закони на града, страхува се от изневярата, тя е изпълнена с морални предрасъдаци. Тя се превръща в нарушител на морала и затова този морал я наказва със смърт. Друга психологическа причина за невъзможната любов е и поведението на ординареца, заради неговата сляпа вярност на полковника, той убива „роба”-съперник. С други думи, всичко в тази история е против любовта – тя е обречена да завърши трагично. Иво и Лиза са тъжни жертви на националните и психологическите предрасъдаци, на ужасните нрави на войната.

Повестта „Крадеца на праскови” е прекрасна, но трагична история за невъзможната любов сред ужасите на войната. По този начин Емиян Станев, като хуманист, отрича тази кървава касапница – войната, която прави невъзможни любовта, щастието и красотата в живота.