Joomla Software solutions Template

Payday loan

Разрухата на патриархалния бит в повестта Гераците

Повестта “Гераците” стои в редицата на най – ярките и най – значителните произведения на Елин Пелин – ненадминатия досеа неин живописец в литературата. Тя е най – хубавото произведение.

В тази прекрасна повест ние откриваме веднага забележителния майстор и художник на словото, пресъздал в незабравими образи и с един исумителен реализъм картината на нашето село преди войните. В образите на Гераците Елин Пелин е въплатил не само истината за едно време, но и живи, и трайни човешки черти, които ни карат да се вълнуваме заедно с неговите герои и да се чувстваме заинтересовани от тяхната съдба.

Авторът увлекателно и живо проследява миналото, настоящето и бъдещето на Гераците. Било е време, когато в стария дом на гераците са царували сговор, взаимно уважение, любов и добруване. Но това време вече никой не може да върне.

Така е тръгнало и така ще върви – ридае душата на стария Герак – няма да стане по – добре. Любовта бяга от човешките сърца, хората не са вече братя.

В отчаяните думи на стария Герак, се долавят старите спомени за щастливите дни прекарани в мир и разбирателство. Дошло е време, когато и старият дом на Гераците трябва да се разпадне.

С целия ход на повествованието Елин Пелин подчертава, че усилията на Йордан Герака са насочени към едно – да направи децата си щастливи. Разбрал, че живее във време, когато всевластни господари са парите и имотът, грижовният баща неуморно се труди да удвои и утрои имота, оставен от дедите му, да натрупа пари. Но само един единствен недостатък който е присъщ само за човека , разрушава идеите таени с години в душата на семейството.

Алчността – порой, които е неизличим и много страшен. В повестта са нарисувани ярки цялостни характери. Положителните герои ни пленуват с душевноста си чистотата и красота. Отрицателните герои ни отблъскват с грубите си прояви. Централен герой е старият Герак. Неговата първа помощница и вярна другарка в живота е баба Марга. Разлагането на старите основи на народния живот върви ръка за ръка с дълбоките промени в духовния свят на селото.

Животът е трагична неизбежност за рода на гераците. И старият Герак, и синовете му всеки по своему трябва да приеме разрухата. Вълненията на стареца, който напразно се мъчи да запази семейния сговор от разрушителната стихия на “своещината”, са лишени от примитивност и грубост.

Напротив, писателят показва, че селското сърце е способно на дълбоки и благородни чувства, че то кърви от болка, когато е наранено. Синовете на Йордан Герака също добри къщовници. Всичките Божан, Петър и Павел са умни, делови, кипящи от енергия. Още в първите страници се вижда любовта им към полската работа, към родната земя. Но… любовта към земята и парите се изражда в алчна страст. Подмамени от парите и имота на баща си, лишени от мора;на устойчивост, синовете на герака тръгват по различен, но еднакво гибелен път. Подчинявайки се на жизнените обстоятелства в едно хищно класово общество, в което парите ръководят личността те забравят нравствените принципи, като дълго са сплотявали семейството. Тяхната безогледност, алчност и завист убиват постепенно искриците на доброта, които до скоро са били пазени дълбоко в сърцата им.

Елин Пелин създава в гераците една от тези ярки и незабравими картини на селския живот с които се отличава цялото творчество на писателя. Всичко което Елин Пелин е изобразил в “Гераците”, е почерпено от самия живот. Повестта ни разказва за бедите и страданията на селския човек, подхвърлен от една неумолима историческа съдба във водовъртежа на капиталистическото развитие. “Гераците” заемат значително място в критическо – реалистичната ни литература.

С “Гераците”, както и с цялото си творчество Елин Пелин надраства писателите – народници, които идеализират патриархалното минало и които самоцелно описват народния бит. С правдивото отражение на социално – икономическите отношения, с задълбоченото вникване в народната душа, с критиката на обществените недъзи той се налага като първокласен писател завоювал нови върхове за литературата ни.