Joomla Software solutions Template

Payday loan

Маите - величие, трагедия и мистерия

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка възниква културата на племената майа (киче, мам, понтал, чол и хуастеки). Според някои изследователи маите са присъствали по тези земи поне 2000 г.пр.н.е. Подобно на Древна Гърция, територията на Маите била разделена на независими градове държави, които често воювали помежду си. Начело на всяко племе стоял вожд, чиято власт била наследствена. Аристокрацията, жреците, чиновниците и техните слуги живеели в градовете, а обикновените хора, които се занимавали със земеделие, обитавали колиби в малки села и ходели в градовете само на пазар и за региозните празници.

Класическият  период на тяхната цивилизация продължава дълго време в сравнение с европейските цивилизации - от I до IX век. Характерно за него е изграждането на градове и прилежаща към тях селищна система, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Занимавали са се със земеделие, лов и риболов; векове наред те се учели да пресушават блатистите земи и да изграждат напоителни и отводнителни системи. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика. Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и блатата. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, каруци или товарни животни. Използвали каменни и дървени оръдия и сечива, а едва от XIII в.- и метални. В градовете им се издигат великолепни внушителни храмове и дворци. Те строят и огромни пирамиди. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. Често Маите построяват нова пирамида върху старата - и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от варовикови скали покрити с бляскава бяла мазилка - ослепителна гледка на лунна светлина. След това боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.

Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от кремък. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените - от слама или от преплетени палмови листа, подът - от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви. Маите създавали забележителни каменни скулптури и фигурки от нефрит, рисувана керамика, различни изделия от злато и сребро, оръдия на труда и сечива, които свидетелстват за голямото им майсторство в областта на занаятите. Строителството на пътищата създало благоприятни условия за развитието на търговията.

През 10.век се случва нещо, което принуждава маите да напуснат своите добре уредени земи и да се преместят на п-ов Юкатан. Резки климатични изменения може да са причината за това,  сочи изследване на група учени от Немския национален център на науките за земята. Изследването съпоставя изселването на маите със случилото се почти по същото време - между IХ и Х век, рухване на китайската династия Тан. Двете събития се развиват на огромно разстояние едно от друго и на пръв поглед трудно може да се намери нещо общо между тях. Учените обаче заострят вниманието върху факта, че и двете култури са се развивали в райони на мусонни дъждове, където всичко е подчинено на цикъла на небесните потоци. Най-вероятно в кризисния период за маите и за династията Тан дъждовният сезон се е оказал неспособен да осигури достатъчно влага за проспериращо селско стопанство. Настъпилата суша и последвалият глад са довели и до краха на двете империи.

Климатичните сривове се свързват с феномена, наричан "Ел Ниньо" - температурни колебания на повърхността на водата в източната част на Тихия океан в тропическите ширини. Това води до широкомащабни нарушения в циркулацията на атмосферата, което предизвиква наводнения в традиционно по-сухите райони и суша - във влажните. Изводите на учените за маите и за династията Тан се базират на анализ на земните пластове в Китай и в Централна Америка, отнасящи се за изследвания период. Последният известен календар на маите е от 903 г., а последният император Тан умира през 907 г.

В новите си земи на полуостров Юкатан маите успяват да съградят своята цивилизация отново. Градовете  Бонампак, Чицен Итца, Тикал, Копан, Ушмал, Майапан, Паленке, всеки със свой облик, са скрити дълбоко в джунглата  и днес предизвикват археолози, архитекти, инженери и културолози да дадат обяснение на тяхното величие. В тях е имало водни канали и цветни градини, улици с ширината на съвременни булеварди. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м. и е най-голямата пирамида в света). Нов разцвет цивилизацията им достига през 13 век. След това започват кръвипролитни войни с Ацтеките и други нахлуващи от север племена. Краят на блестящата им цивилизация, обаче, донасят европейците 3 века по-късно. До техните брегове достигат испански търсачи на злато, предвождани от Кортес. Завоевателите не се впечатляват от изисканата култура, която виждат, защото самите те са на много по-ниско ниво и не могат да я оценят. Впечатляват се, обаче от изобилието от злато по храмовете и дрехите на Маите. Иронията е в това, че испанците са били малко, но успяват да унищожат тази велика цивилизация, защото пристигането им е било предречено в Календаря на Маите. Те приемат първоначално завоевателите като богове и не им се противопоставят. Роля са изиграли пушките, конете и новите заразни болести, които европейците са донесли. В рамките на следващите векове, а и все още до днес, унищожаването на народа на маите продължава.

СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Археолозите са установили, че маите са били находчиви земеделци. В блатистите ниски области на Юкатан сезонните наводнения, бедните почви и високите нива на подпочвените води изправят фермерите пред сериозни предизвикателства. Маите обработвали блатистите земи, като използвали система от издигнати ниви и канали, която се поддържала лесно, била напълно естествена, изключително производителна и което е най-важно, устойчива.

Издигнатите ниви функционирали по следния начин: земеделците маи прокопавали канали през мочурищата, като натрупвали излишната пръст върху парцелите между тях. По този начин последните се издигали с между 0,6 и 1,2 м, което намалявало заблатяването. Каналите имали двойно предназначение - освен че служели за напояване, също така осигурявали и естествен тор. По няколко пъти през всеки сезон маите събирали водните растения от каналите и ги пръсвали в нивите, което допълнително увеличавало плодородието на почвата. Напояването и торенето водели до по-дълъг сезон за отглеждане на култури върху издигнатите ниви.

По-рано археолозите смятали, че сами по себе си издигнатите ниви са произвеждали достатъчно храна за общността и са оставяли на хората значителна остатъчна продукция, с която да търгуват. Само че новите проучвания, комбинирани с наблюдения върху практиките на днешните земеделци, ни позволяват да разберем по-добре селскостопанската екология на района. За да поддържат увеличаващото се население и икономиката по време на възхода на маянската цивилизация, издигнатите ниви вероятно са били интегрирани в по-познатата ни система на сухо земеделие.

Според разпространените легенди, древните маи са имали са апаратури, с които са контролирали насекомите, т.е. устройства, които излъчвали вибрации - отблъскващи  всеки вредител с определена честота.

Днес агрономи и стопани се учат от древните маи. В някои райони на Централна и Южна Америка, където се шири нищета заради бедните почви и слабите реколти, изследователите работят съвместно с местните земеделски общности и с властите за разработването на начини за превръщането на семейните стопанства в печеливши предприятия, което на свой ред ще подпомогне икономиката. Системата на издигнатите ниви е работила толкова добре в продължение на 1500 години и днес често се доказва като най-добрия начин за обработване на земята

КУЛТУРА

Материалните доказателства за високото ниво на цивилизацията на маите са смайващи, но още по-смайващо е познанието, което е лежало в основата на тези постижения.

Религиозните представи на Маите са различни от представата за релиозност, която имат християнските, мюсюлманските и юдейските народи. При средиземноморските култури се утвърждава представата за трансцедентността на Бога. Това означава, че Бог, въпреки че е творец на света, се намира извън него.  За Маите, както за всички индиански народи, самата природа и животът са божествени. В тяхното светоусещане опознаването на природата е равнозначно на свещенослужение. Затова научен и религиозен опит при тях не са разделени. Това разбиране ни помага да проумеем най-големите загадки, оставени ни от Маите – пирамидите и Календара.

Простото описание на божествата и ритуалите на Маите само по себе нищо не обяснява. Маите са имали цял пантеон от видими и невидими богове в човешки и животински образи, в материална форма, които обясняват света, живота и природните явления. Боговете им не са само на небето - те са на земята, и под нея, и сред хората, които ги почитат; изобразени са на камък, керамика и стенописи, посвещават им се ритуали, отразяващи социалните отношения, труда и стремежите на хората, природата в нейното многообразие. Затова има видими богове в небето - Слънцето, Луната, Венера, звездите в Млечния път, богове в земята, в която животът изчезва и отново се ражда, богове на дъжда, вятъра, водите, огъня, на растенията, животните и храните, които са от жизнено значение за човешкото съществуване - на царевицата, солта, на различните билки. „Пуке" (опиатите) имат ритуално и религиозно-познавателно значение.

Богът на някаква деятелност е и първият, който я е извършвал, автор, който държи "патента" на изобретението си. Богинята на раждането първа е родила, богинята на домакинството е първата жена, направила царевична питка, богът на риболова е измислил мрежите и въдиците. Религията на маите прилича много на останалите месоамерикански религии. При това има сходства и в отделни ритуали и божества. Само че, за разлика от всички останали, при маите имаме много остро разделяне на божествата на две "групи": божества на народа и божества на управляващата класа. Има и спорни богове - например Ек Чуах - богът на какаото, е спорен. Като растение той не може да бъде далеч от селяните, но в същото време какаото е монополизиран продукт - зърната му служат за разменна монета, като един вид пари.

Богове на селяните

Боговете на селяните са свързани с основните елементи на човешкото съществуване. Земята е зловещо божество, което олицетворява смъртта, но също и възобновяване на живота. Нейният символ са оголените кости, човешкия скелет. В земните недра са разположени подземните светове, в които отиват не само умрелите, но и небесните светила - Слънцето при залез и Луната призори. Слънчевото божество Ах Кин, или Кинич Ахау, се изобразява като четирилистно цвете, е почитано зарадо благотворната му роля върху растенията, но е повече обект на страх: нали то предизвиква сушата.
Дъждът е от жизнено значение за селяните, поради което богът Чак Моол се среща най-често в кодексите и археологическите паметници. Изобразяван е най-различно - като дъждовни струи, в лодка, фигура, която изпразва съдове с вода. Когато е с брадва в ръка символизира гръмотевицата, а с факел - сушата. С него са свързани и някои животни - жаба, костенурка. Освен това Чак Моол има и помощници, които също са обожествени - вятърът, мълнията, гръмотевицата. Тези божества не са били изобразявани (освен като символи и изключението Циминчак, което е от времето на конкистата).
Друго важно божество е Луната - богинята Ишчел. Това е особено темпераментната съпруга на слънцето, която на всичко отгоре му изневерява с Венера. Обожавана е заради  влиянието й върху растенията и здравето на хората. Тя е и богиня на тъкането и тъканите, а в по-широк смисъл - божество, свързано с жената, с нейния живот и философия. Луната е богиня на водата, защото влияе върху приливите на океана. Царевицата също е божествена. В кодексите се среща в образа на красив младеж, чиято глава е удължена като мамул или е украсена с царевични листа. Този младеж, освен че наглежда земеделските работи, е покровител и на числото осем и на деня кан, който в превод означава "зряла царевица".

Богове на управниците

Главният бог на управляващата класа е Ицамна - създател на всичко съществуващо - небесните тела, земята, хората и техните познания, животните и растенията. Дори на останалите богове. В някакъв смисъл Ицамна съответства на трансцеденталния Бог от юдео-християнската религия. За него само се знае от надписи, тъй като не е известно да са съществували ритуали, нито храмове в негова чест. Изобразяван е по различен начин:  като двуглаво чудовище, змия с човешка глава, дори двуглава игуана. Като първа и последна инстанция, като божество с разностранни функции и възможности, към него често са отправяни молитви да прекрати някое бедствие или да се застъпи за нещо пред другите божества.

В представите на маите на небето живеят 13 бога - Ошлахун-ти-ку, по един за всяка от небесните части. Техни антагонисти са деветте бога на подземните светове - Болон-ти-ку, които са смъртни врагове на човека. Освен тях има и много по-малки и не толкова известни, съответно не толкова почитани, божества. Често те олицетворяват и по няколко неща наведнъж (с което съкращават и броя на божествата; представяте ли си за всяко нещо да има по един бог). Например - Лахун Чан (Десето небе) е Венера, която се олицетворява от още 4 божества; Шаман Ек е богът на Полярната звезда, но символизира и посоката север; Чикчан, покровител на числото девет, е свързан с дъжда и може да се смята за един от боговете на дъжда (чакооб).

Както е описано в библията на маите - "Попол Вух", Творецът, Образувателят са Тепеу и Гукумац (Кукулкан). Два бога участват в създаването на цялата вселена. После става ясно, че всичко е разпоредено от върховния бог, Сърцето на небето, името на който е Хуракан. Той е толкова силен и могъщ, че от него е останало и името на най-страшната буря - урагана. Оказва се обаче, че и Сърцето на небето не е един бог, а трима първородители. Понякога две или три лица говорят като едно, понякога един говори за трима. Доста объркващо, нали? Сякаш маите нарочно са правили всичко така, за да затрудняват работата на изследователите им по-късно.

Един от най-известните богове е богът на смъртта. Среща се под различни имена - Сисин (Зловоние), Уак Митун Ахау (Господарят от седмия кръг), Хун Ахау (Принц на всички демони) и други. Символът му не може да се сбърка - човешки скелет. Според вярванията на маите богът на смъртта често се придружава от куче, за да помага на мъртвите в подземното им пътешествие. Изобразяван е например заедно с бога на войната и човешките жертвоприношения, застанал до мъртвия труп на гола жена, яхнал богинята Ишчел и други. Живее в най-ниското равнище на подземния свят Шибалба.

Интересно е, че за маите нямало такива неща като ад и рай, където да отиват душите на хората, след като умрат, в зависимост от това дали са били праведни или не. След смъртта те отивали направо в някой от подземните светове. Самите подземни светове от своя страна пък не били като някаква стълба от девет стъпала, водеща надолу. В действителност достигат на дълбочина само до петото стъпало и отново се издигат до земната повърхност. По подобен начин са ораганизирани и нещата при небесата: те се издигат само до седмото, след което се спускат обратно до земята. Самата земя се изобразява като четириъгълна повърхност, поддържана от чудовище във вода. Небето се крепи от четиримата богове бакаб, разположили се в краищата по линиите на четирите посоки на света, в компанията на дърво и птица в съответните цветове: за изток - червено, за север - бяло, за запад - черно и за юж - жълто. Небесният свят е представен като огромно дърво на живота и клоните му - небесата - са в сложно взаимоотношение с корените - подземните светове. Изглежда, че клоните и корените на това дърво са в постоянна битка помежду си, но не е есъвсем така. Оказва се, че боговете на небето и боговете на подземните светове са едни и същи. Не е лесно човек да се оправи в този лабиринт от символични представи, в който боговете променят личностите и функциите си и преминават от един свят в друг. Подбно на жизнените сокове от корените към клоните на дървото.
При това космогонията им и религиозната им философия е в основата си материалистична. Според тях животът произлиза от една сфера, в която неделими части са небето и земята. От тази сфера, от лисицата, койота и глигана, от сърцето на небето и земята, от езерото и морето се ражда човекът. Маите не вярвали в трансцедентен дух, за тях има само свещен живот, както преди, така и след смъртта.

Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с религията. Ритуалите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. Жреците често се порязват по телата или се осакатяват. Известно е, че след 9 век Маите започват да правят човешки жертвоприношения. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки сезон. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер.

Една определена група от жреците се посвещават на науката, но не самоцелно, а по-скоро като към неразделна част от религията, с цел съобразяване на човешкия живот с космическите ритми. Маите напредват много в изучаването на математиката и астрономията, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на писмеността на им. Маите създали единственото в Америка писмо с над 800 йероглифни знаци. Те имали забележително постижения в областта на математиката и астрономията. Математическата система на маите се основавала на числото 20 и използвала три символа- наклонена черта за числото пет, точка за единица и мидена черупка за нула.

Летоброене при маите

Първоначално Маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една «приблизителна година» от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт деня, който остава при високосни години се пренебрегва от маите.

Трите зъбни колелета, показват как се променя датата. Показаната дата е 4. Ахау 8. Цумко. След четири дни е 8. Кан 12. Цумко. Минават 52 «приблизителни години», докато настъпи отново същата дата. За ежедневието това е достатъчно, не и за писане на история. Иначе щеше да е приблизително като смяната на политическата система през 1944 г. и инфлацията през 1996 г. да бъдат в една и съща година. За да избегнат това, Маите е трябвало да измислят нещо друго. Началото на новото време, «нулевата точка на историческото зъбно колело» за Маите започва на 2. Ахау 8. Цумко и съответства на 13. август 3114 пр. Хр. Това 0.0.0.0.0. е началото на последния възголям цикъл на времето, който свършва на 23 декември 2012. Всеки голям цикъл е разделен на по-малки цикли, както се използват столетия, десетилетия и пр. Дадена дата се състои от числова редица, чието първо число е броя на най-големите цикли от началото (0.0.0.0) на възголемия цикъл (подобно на столетия, но по майската система).Следват по-малките цикли и накрая всичко се отнася към цикъла от 52-те «приблизителни години». Например при датата: 9.15.4.6.4.8.Кан 17. Муан, първите пет цифри означават следното:

9 цикли от 144 000 дни = 1 296 000 дни

15 цикли от 7200 дни = 108 000 дни

4 цикли от 360 дни = 1440 дни

6 цикли от 20 дни = 120 дни

4 цикли от 1 ден = 4 дни

Сума: 1 405 564 дни

от началото на възголемия цикъл (13. август 3114 пр. Хр.). Това отговаря на 29 ноември 735 г.

С наближаването на последната дата от Календара на Маите в света настава истинска истерия. Много изследователи се опитват да разтълкуват какво ще се случи на тази дата или след нея. Някои от най-интересните хипотези твърдят, че Календарът е обвързан с периодични цикли на нашата вселена. Според тези изследователи Маите откриват, че периодичното изравняване на слънцето с центъра на галактиката на Млечния път оказва формиращо влияние върху човешката еволюция и именно това отразяват те в Големия цикъл на Календара си. Подреждането на планетите дефинира и поредица от световни епохи. Четвъртата епоха свършва на 21.12.2012 г., когато голяма глава от човешката история ще намери края си.

Днес киноиндустрията в Холивуд активно се възползва от страховете около 2012 година и създава апокалиптични филми, които носят огромни печалби.