Home История История на България - хронология

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
История на България - хронология ПДФ Печат Е-мейл

512-513г Българите издигат защитна стена – срещу славянските нападения по нареждане на византийският император Анастасий.

705г Областа „Загоре“ - бива присъединена при хан Тервел.

716г Българо-византийските търговски отношения – за първи път са уредени договори при хан Тервел.

718г Арабската заплаха за Европа – бива предотвратена от хан Тервел.

792г Българо-византйския мирен договор – предвижда плащане на годишен данък на България.

811г Хан Крум разбива византийската войска във Върбишкия (Ришкия) проход.

813г 22 юни Битката при Версиникия - император Михаил Рангаве нападнал българските войски до Версикиня. Тук той претърпява поражение от хан Крум. С тази победа българският владетел разчиства пътя на свойта войска към подстъпите на Цариград.

815г 30 годишен – мирен договор м/ж България и Византия бива сключен при хан Омуртаг.

827- 829г тимочани, браничевци и абодрити –  биват приобщани славянските племена при хан Омуртаг, които са се били отделили през 818 в опита си да признаят върховенството на Франската империя.

839-842г България води война за първи път – със сърбите при хан Пресиян.

850г Политическата криза – бива преодалена при хановете Телериг и Кардам.

867г Славянската писменост и славянският език – получават официално признание от римския папа Адриан II.

869г Осмият веселински събор – предвижда България да получи свой архиепископ и автокефална независи църква, а това става през 870.

889г Княз Борис се оттегля от престола – за да има време да проследи ще бъде ли продължено неговото дело (похристяване на българския народ).

893г Езическия период – приключва през есента от княз Борис.

893г Климент Охдридски – бива ръкоположен за епископ при цар Симеон.

893г Старобългарския език – е наложен в богослужението с решение на Преславския събор.

904г След разширяването на България – на югозапад тя си поставя за цел, унищожаването на Византия и създаване на българо-византийска империя.

914г Симеон подновява военните действия – срещу Византия поради отхвърлянето от византийска страна споразумението за българо-византийски брачен съюз.

915г (около) е преведен Светославския - сборник при цар Симеон.

917г 20 август битката при Ахелой се води от България и Византия.

927г Още с идването си на власт цар Петър – сключва династичен брак с Мария (Ирина) и получава титлата

„Цар на българите“ от Византия.

928г Поради династичния договор – подписан от цар Петър през 927г е организиран заговор срещу него от по-малкия му брат Иван а през 930г е вдигнат бунт от първоридния син на цар Симеон – Михаил.

963г Подновяване на Българо-византйския  договор – са изпратени синовете на цар Петър Борис и Роман в Цариград като заложници.

964-965г Договора м/у цар Петър и маджарите – цели защита от маджарските нападения и намеса на Византия във вътрешните работи на България.

967г Зовоевателните планове – на княз Светослав срещу България са правокирани от византийската дипломация (през лятото).

967г Византия отказва – отказва да плаюа ежегодния данък на България при император Никифор II Фока.

1000+ Шестоднев – е преведен и допълнен от епископ Константин Преслваски.

1014г – Води се битката при село Ключ, м/ж България и Византия.

1040г Избухва въстанието начело с Петър Делян – заради нареждането на византийската власт българите да плащат данъците си вече с пари.

1072г След поражението на Византия – при Манцикерт (Мала Азия) от селджукските турци, започва въстанието начело с Георги Войтех.

1187г Ловешкото примирие – След 3 месечна обсада на ловешката крепост, византийските войски се убеждават, че тази обсада не дава резултат. Император Исак II Ангел започва преговори и е сключено примирие, което официално признава възстановената българска държава и правото на Асен и Петър да владеят освободените земи т.е – Северна България без град Варна, както и областа Загоре. Под власта на Византия остават части от Тракия и цяла Македония.

1187г Асен и Петър се съюзяват срещу Византия със сръбския жупан Стефан Неман, понеже Асен и Петър не мислят, че Византия ще се задоволи с неуспеха си.

1190г Войските на Исак II Ангел – са разбити от българите при Тревнишкия проход.

1230г Българската войска в битката при Клокотница се води от Иван Асен II. ( по тази причина и е доизградена църквата „Свети 40 мъченици“ в Търново в  чест на битката.

1408г Синът на последния видински цар Иван Срацимир - Константин и синът на последния търновски цар

Иван Шишман – Фружин, вдигат първото антиосманско въстание.

1443-1444г Походите на Владислав III Ягело и Янош Хуниади – срещу османското нашествие в българските земи, бележат края на европейските опити за изтласкването на османските турци от Балканския полуостров и затвърждават чуждото господство в региона.

1535г Режима на капитулация в Османската империя – започва с първият договор подписан с Франция.

1688г Чипровското въстание – избухва под ръководството на Георги Пеячевич и Богдан Маринов.

1689г Карпошовото въстание – обхваща района на Североизточна Македония, Скопие и Прищина.

1853-1856г Кримската война

1853-1897 Добродетелната дружина – представлява организация на русофилските настроени българи-емигранти главно търговци.

1858г Турското правителство издава закона за земите – неговата цел е да регламентира настъпилите промени в режима на поземлената собственост.

1856г Хатихумюнът е издаден – под натиска на Англия, Франция и Австрия

1860г 3 април Иларион Макарнополски – не произнася името на гръцкия патриарх по време на Великденската служба в зариградската църква „Св. Стефан“.

1864г Земеделските каси (общополезни) – са основани в дунавския вилает от Митхад паша.

1867г Добродетелната дружина – създава програма за сурбо-българските отношения.

1866г Създаване на  ТЦБК начело с Иван Касабов.

1867г Мемоара на ТЦБК – до турския султан се издига искане за създаване на дуалистична турско-българска държава.

1869г Българското книжовно дружество – в последствие БАН е създадено в Браила.

1869г Вестник „Свобода“ -- се издава от Любен Каравелов.

1870г Главният резултат – от организиционната дейност на Васил Левски е създаването на широка комитетска мрежа в българските земи начело с комитета в Ловеч.

1875г Източната криза – започва вследствие на избухналото в Босна и Герцеговина антитурско въстание.

1876г (пролетта) Гюргевския революционен комитет – предприема към въстанието си по българските земи по план от 1875г.

1876г (11 декември) Цариградската посланическа конференция – взема решение да предостави автономия на българите, като се съобразява с етническите граници, очертани от Фермана за независима българска църква.

1876г Априлското въстание (20 април или 2 май по нов стил) – започва в Копривщица, след като Неджиб ага се опитва да арестува дейците на копривщенския комитет.

1877-1878г Руско-турската освободителна война.

1878г Берлинският конгрес - (1/13 юни 1/13 юли).

1878г Журналното поставление – е приета от временното руско управление на 2 август, за да се спре завръщането на едрите турски земевладелци, имащи провинения спрямо българското население.

1879г Борбите за избор на депутати – в 1 областно събрание в Източна Румелия се водят от българи срещу гърци и турци на национална основа.

1880г Законът за подобрение - на състоянието на земеделското населние по господарските и чифлишките земи, е приет от Второ обикновено народно събрание по предложение на правителството на либералите.

1880;1883-1884г Др.Цанков е министър-председател.

1880-1881;1884-1886г Петко Каравелов е министър председател.

1880г Първият опит за Съединение – на събрание в Сливен се избира Централен комитет. Той започва активна дейност за подготовка на Съединението, а в Лондон е изпратен Стефан Панаретов за подкрепата от Англия.

1882-1884г ОНС III - Соболев

1883г Коалиционното правителство на Др.Цанков – внася в III ОНС законопроект за изменение на Търновската конституция, а измененията трябвало да бъдат указани след три години от ВНС.

1883г Петко Кававелов – бива избран за кмет на столицата на Източна Румелия, Пловдив.

1885г (25 и 26 юли) в Дермендере -- новият състав на БТЦРК сменя стратегическата цел на подготвенната акция, като смята да се съедини само Източна Румелия и Македония.

1885г Създаването на БТЦРК – на 10 февруари. Председател на комитета е Захари Стоянов.

1885г Съединението – започва на 2/14 септември в Панагюрище от учениците Събко Милов, Тодор Киров и Андон Орешков.

1885г Съединението – бива прието на 9 септември, от княз Батенберг и министър-председателя Петко Каравелов.

1885г Решителни сражения в Сръбско-българската – война се водят на 5,6,7 ноември на Сливнишката позиция.

1886г (лятото) Суспендията – от Ал.Батенберг е окончателно възстановена.

1866г Статутът на Източна Румелия – е уреден на 24 март с подписания от делегатите на Великите сили т.нар. Топханенски акт.

1886г Превратът на 9 август - е извършен от офицерите русофили Радко Димитриев и компания.

1886г 4-то ОНС - изборите се провеждат в Източна Румелия.

1886г 6-ти ноември Русия – скъвсва дипломатическите отношения с България.

1887г 20-ти авг до 17-ти май 1894г Стефан Стамболов – управлява България.

1891г 15-ти март е извършен атентат – срещу Стамболов, но вместо него е убит Хр.Белчев.

1892г Миропомазването на Борис III – по православен обряд е извършено на 2 февруари.

1892г Съединена легалнао поопозиция – при управлението на Ст.Стамболов.

1894г Създаване на Народната партия – и отстоява интересите на едрата банкерска, лихварска, аграрна и скотовъдна прослойка на българското общество.

1894г д-р Христо Татарчев е избран за пръв председател на ВМОРО.

1896г след Солунският конгрес – Г. Делчев и Г. Петров изроботват устава на ВМОРО. Те също сапървите задгранични представители на ВМОРО в София.

1895г е създаден Върховният македонски комитет – наечело с Трайко Китанчев.

1902г Горноджумайското въстание – започнало в края на септември е предизвикано от ВМОК чрез навлизане на чета, изпратена от него, в територията на Пиринска Македония.

1897г до 1902 България - изпада във финансова криза.

1903г е създаден Съюзът на българските индустриалци – (СБИ) с цел да защитава интересите на българските индустриалци и в подкрепата на развитието на националната индустрия.

1903г Илинденско-Преоблаженско въстание – Второто стамболово правителство официално декларира лоялност към Турция, но практически не пречи на въстаническите действия. (Най силни са действията в Битолски и Одрински революционен кръг.

1903г Австро-руският проект от февруари известен като Виенски – предвижда. Реорганизиране на полицията и жандармерията, създаване на отделен бюджет за трите вилаета, в христянските села пъдарите-мюселманите да се заменят с христяни и десятъкът да бъде заменен с поземлен данък.

1905г е приет закона за женския и детския труд – при управлението на Народнолибералната партия. Законът е приет, за да се регламентира трудът на жените и децата, които в началото на 20-ти век масово навлизат във фабричното производство.

1905г м/ж България и Сърбия – е подписан договор, съгласно който м/ж двете държави се въвежда безмитна търгоя (с изключение на някои стоки).

1905г Конгресите на ВМОРО – и през 1908 се провеждат съответно в Рилския манастир и Кюстендил.

1907г Патриотичният блок – е опозиционна коалиция, създадена през 1907г за отстраняване на стамболовистите от власт.

1907г е създаден първият централен ръководен орган на кооперавиното - движение, поради разрастване на кооперативното движение в страната с име Главен съюз на земеделските кооперации.

1908г Инцидентът Гешов – и отзоваването на българския дипломатически представител от Цариград, водят до кризата в българо-турските отношения.

1908г 22 септември Българската независимост.

1911г Народна и Прогресивнолибералната партия – поема управлението на България през март.

1911г е свикано Петото Велико народно събрание – то извършва промени в конституцията, като разширява правата на монарха и увеличава броя на стопанските ведомства.

1912г Българо-сръбският договор – предвижда подялба на територията на Македония, като тя се разделя на спорно и безспорна зона.

1913г Българското контранастъпление в Кресненското дефиле – и Калиманци, там противническата армия е пред разгром (гръцката и съответно сръбската).

1913г 17 май Лондонски мирен договор.

1915г Настъплението на втора българска армия на Южен фронт – е преустанавено по решение на германското командване, продиктувано от военнополитиеските и военностратегическите интереси на Гемрания. (Страхливци!)

1915г България се присъединява към централните сили – с подписването на договор за съюз и приятелство м/ж България и Германия на 24-ти август.

1916г Вл.Вазов – ръководи българските подразделения в боевете срещу съглашенските войски край Дойранското езеро.

1918г в Брест-Лотовск февруари – е сключен сепаративен мирен договор м/у Съветска Русия, от една страна и от друга страна, Германия, Австро-Унгария, България и Турция.

1918г Коалиционния кабинет - на Демократическата и Радикална Партия  заменя правителството на д-р В.Радославов в края на първата световна война.

В началото на 20-ти век първото коалиционно правителство е съставено от Демократическата партия и Прогресивнолибералната партия.

Константин Иречек е министър на просветата при първото правителство на режима.

Васил Радославов е министър на вътрешните работи.

Целта на ВМОРО, формулирана в устава й от 1896 е пълна политическа автономия на Македония и Одринска Тракия.

В областа Петрова нива се провежда конгрес на Одрински революционен окръг.

По време на Балканската Война Седма рилска дивизия се отличава при боевете при Кочани, Техчево, Кресненското дефиле.

 

WWW.POCHIVKA.ORG