Joomla Software solutions Template

Payday loan

ФОРМИРАНЕ НА ТРУДОВИЯ ПАЗАР

1. Същност, предпоставки и характеристика на трудовия пазар

Пазарът на работната сила е икономическото пространство, в което се на­мират и преговарят лицата, търсещи платена или по-добре платена заетост, и лицата или организациите, kоито търсят работна сила. Тъй kато този процес изисква определена институционална инфраструктура, трудовият пазар може да се разглежда като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, процедури, институции и организации осигуряващи намирането на предпочитана­та работна сила, а така също и на желаната платена заетост.

Трудовият пазар може да се определи и като регулирана система от икономически отношения, възникващи и осъществяващи се между лицата, които търсят платена заетост, и лицата или организациите, които търсят работна сила.

Формирането на трудовия пазар изисква:

- физически лица, които са склонни да заменят част от своето свободно време за платена заетост;

- физически или юридически лица, които търсят да наемат работници или служители с определена подготовка и квалификация;

- определена институционална структура (законови и подзаконови нормативни актове), която ще направи възможно ефективното взаимодействие между тези, които търсят платена заетост, и търсещите работници и служители;

- определена инфраструктура (институции и организации на национално, регионално или местно равнище), която да помогне на търсещите платена заетост или работна сила да реализират своите намерения.

Исторически неговото възникване е свързано с три основни предпоставки:

а) освобождаването на човека, превръщането му от безправно същество (юридически свободна личност);

б) липсата на достатъчно средства за препитание у определена част от икономически активните лица, което ги принуждава да търсят платена заетост;

в) наличието на свободен капитал, който е готов да поеме риска за организи­ране на производство.

Пазарът на работната сила може да се разглежда в национален, регионален, професионален, отраслов и интернационален разрез.

Националният пазар на работната сила е система от взаимно свързани отраслови, професионални или регионални трудови пазари.

Международният трудов пазар е резултат от интернационализацията на производството, от интеграционните процеси между отделните страни, от итегрализираното движение на стоки, хора и капитали. Неговото развитие оказва все по-голямо влияние върху състоянието на националните пазари на работ­ната сила.           Основна характеристика на трудовия пазар е съотношението между търсе­нето и предлагането на работна сила.

Търсенето на работна сила е заявената готовност на работодателите да на имат определен брои работници и служители с дадена подготовка.

Предлагането на работна сила е заявената готовност от нейния притежател да се наеме при приемливи за него условия на труд и заплащане.

Търсенето и предлагането на работна сила са два независими процеса, тъй като в основата им стоят различни социални субекти. Те се намират под влия­ние на различни фактори и имат различна логика на развитие. В зависимост от съотношението, в което се намират търсенето и предлагането на работна сила трудовият пазар може да бъде балансиран или дефицитен. Балансираният трудов пазар предполага търсенето на-работна сила не съответствана нейното предлагане. В този случаи пазарът на работната сила се намира в равновесие. Всеки, който се появи на него, може веднага или за кратко време да намери желаната платена заетост при предпочитаните условия на труд и заплащане. Веднага или за кратко време и всеки работодател може да на­мери търсената работна сила при приемливи за него условия.[1]

Дефицитният трудов пазар отразява такова състояние на икономиката, при което или търсенето на работна сила е по-голямо от нейното предлагане или предлагането на работна сила превишава нейното търсене.

В първия случай трудовият пазар е дефицитен на работна сила. Това означава, че работодателите трудно намират или не могат да намерят необходимите им работници и служители. В същото време обаче тези, които търсят платена или по-добре платена заетост, могат да се наемат почти веднага при благоприятни за тях условия на труд и заплащане.

Във втория случай трудовият пазар е дефицитен на работни места. Това оз­начава, че работодателите сравнително лесно могат да намерят необходимата им работна сила при условия, по-близки до техните икономически интереси, отколкото до интересите на търсещите платена заетост. В същото време желаещите платена или по-добре платена заетост са принудени да я търсят неопределено време.

Състоянието на трудовия пазар е пряко или косвено следствие от сьстоянието на останалите пазари. То зависи преди всичко от състоянието и развитието на стоковия пазар. Когато стоковият пазар е преситен от стоки и услуги, той оказва икономически натиск върху производителите да намалят обема на производството. В зависимост от степента на това намаление се закриват оп­ределен брой работни места. Това при други равни условия увеличава броя на хо­рата, които принудително са загубили своята работа, поражда дефицит на ра­ботни места и предлагане на работна сила, което превишава нейното търсене.

Увеличаването на доходите на населението или на възможностите за износ на стоки и услуги провокира увеличаването или разширяването на производст­вото. По такъв начин се открива жизнено пространство за увеличаване броя на работните места, следователно и за увеличаване на търсенето на работна сила.

Всяко увеличено търсене на стоки и услуги раздвижва производството, а оттук и трудовия пазар .

Състоянието на трудовия пазар зависи и от състоянието на паричния пазар. Липсата на пари в страната неизбежно ограничава обема на производството, което при равни други условия води до закриване на работни места и до увеличаване броя на търсещите платена заетост.

Доколкото валутният пазар може да се разглежда като обособен сектор на паричния, дотолкова той оказва непосредствено влияние върху състоянието на трудовия пазар, особено в страните с отворена икономика. Дефицитният валу­тен пазар ограничава възможностите за внос на суровини и материали, машини, апарати, съоръжения, горива, енергия, комплектовка, резервни части и др. Това води до свиване на производството, намалено търсене на работна сила и в онази степен, в Която броят на тези. Които по принуда са загубили своите работни места, до увеличаване на предлагането на работна сила.

2. Фактори определящи търсенето и предлагането на работна сила

Факторите, от които зависи търсенето на работна сила, са различни от тези, които определят нейното предлагане

Търсенето на работна сила се определя преди всичко от състоянието и развитието ш производството. й така също и от конкретните пътища на това развитие.

Когато развитието на производството става по екстензивен път, т.е. чрез създаването на нови работни места на съществуващото технологично равнище, търсенето на работна сила се увеличава пропорционално на увеличеното производство. Това при определени условия може да предизвика такава промяна в търсенето на нови работници и служители, че да породи дефицит на работна сила на националния трудов пазар.

Когато развитието на производството става по интензивен път, т.е. чрез по­вишаване на производителността на труда, то оказва влияние върху търсенето на работна сила по две направления:

1. Чрез закриването на работни места, Които рационализацията на произ­водството е направила излишни. В такива случаи обикновено се освобождават онези работници и служители, Които имат традиционни професии и специалнос­ти или не притежават необходимата подготовка и Квалификация за работа при новите условия. предлагането на тази работна сила се увеличава.

2. Чрез разкриването на нови работни места, необходими за новата техника, технология, организация и изделия, които изискват специфична подготовка и професионална квалификация. Развитието на производството по интензивен път води до увеличено търсене на специфична работна сила, способна да се справя с предизвикателствата на промяната. Това търсене е толкова по-голямо, Колко­то е по-съществена рационализацията на производството.

Когато развитието на производството протича едновременно по екстензивен и по интензивен път, влиянието му върху търсенето на работна сила е противо­речиво:

търсенето на работна сила се увеличава, доколкото

• производството се разширява екстензивно, без да се изменя структурата на това търсене;

• търсенето на работна сила със специфична подготовка и професионална квалификация се увеличава, доколкото производството се развива чрез въвежда­нето на нова техника и технология, както и чрез подобряване структурата на производството;

• търсенето на работна сила с традиционна подготовка и професионална квалификация намалява, доколкото производството се развива по интензивен път.

Когато производството намалява, организациите в материалната сфера са принудени да намаляват броя на работните места до равнището на потребнос­тите. Това увеличава броя на лицата, които принудително са загубили своите работни места, а по какъв начин и съвкупното търсене на платена заетост. 'Тъй като спадът на производството намалява приходите на държавния бюджет и ограничава ресурсите за финансиране на бюджетната сфера, се намалява и броят на работните места в тази сфера. Това също води до увеличаване на съвкупното предлагане на работна сила.

Когато производството остава неизменно, неговите сигнали към трудовия пазар са сравнително слаби. Търсенето на работна сила в случая се ограничава до задоволяването на потребностите от работна сила, породени от естественото й движение.

В рамките на тази принципна постановка търсенето на работна сила в организацията се подчинява на нейния основен икономически интерес - развитието на производството и получаването на оптимална печалба.

Търсенето на работна сила от страна на работодателя при други равни условия зависи и от:

1. Техническата възможност и икономическата целесъобразност машините да се заменят с хора. Когато това може и е целесъобразно да се направи, интере­сът на работодателите към търсенето на работна сила се увеличава, и обратно.

2. Техническата възможност и икономическата целесъобразност трудът на заетите да се замени с машини. Когато това е възможно и целесъобразно, инте­ресът на работодателите към търсенето на работници и служители с тради­ционна професионална квалификация намалява, но се увеличава търсенето на ра­ботна сила със знания и умения, отговарящи на промените в техничното и тех­нологичното равнище на производството.

3. Относителното тегло на разходите за труд в общите разходи за произ­водството и реализацията на продукцията или услугите. Високото относително тегло на разходите за труд в себестойността на продукцията определя по-големия интерес на работодателя да търси възможности за увеличаване на про­изводителността на труда, отколкото е интересът му да наема допълнителна работна сила, и обратно.

4. Еластичността на търсенето на продукта или услугата на организацията при промяната в пазарната цена. Колкото по-еластично е търсенето на продуктите се или услугите в зависимост от цената, толкова по-еластично е и търсенето на работна сила, и обратно.

Предлагането на работна сила се определя от обективни и от субективни фактори.

Обективните фактори, от които зависи предлагането на работната сила са свързани с населението на страната.

Между населението на страната и тази част от него, Която може да бъде реален контингент на трудовия пазар, съществува определена връзка. Съвкупното предлагане на работна сила в страната зависи не само от числеността и увеличаването на населението на страната, но и от това, как се увеличава онази част от него, която е в трудоспособна възраст. Трябва да се има предвид, че не цялото население в трудоспособна възраст може да бъде Контингент на трудо­вия пазар. За да се достигне до възможното съвкупно предлагане на работна сила, което произтича от населението в трудоспособна възраст, от него трябва да се приспаднат:

• инвалидите и лицата в трудоспособна възраст. които са загубили напълно своята трудоспособност;

• населението в трудоспособна възраст, заето в армията - военнослужещите;

• населението в трудоспособна възраст, което се обучава в различните по степен учебни заведения и в школи с откъсване от производството;

• лицата в трудоспособна възраст, които са регистрирани като търговци работят като земеделски стопани или на граждански договор, упражняват зана­ят или свободна професия, т. е. лицата, които упражняват стопанска дейност;

• лицата в трудоспособна възраст, които по субективни причините са заети и не търсят платена заетост.

За да се определи обаче действителното съвкупно предлагане на работна сила в страната към възможното съвкупно предлагане на работна сила, което произтича от населението в трудоспособна възраст, трябва да се добавят:

• младежите в подтрудоспособната възраст,,които са заети или търсят платена заетост;

• пенсионерите в трудоспособна и в надтрудоспособна възраст, запазили своята трудоспособност, Които са заети или търсят платена заетост;

• инвалидите с частична трудоспособност, които са заети или търсят пла­тена заетост;

• учащите се с откъсване от производството, Които са заети или търсят платена заетост.

Определеното по този начин възможно съвкупно предлагане на работна сила е по-голямо или по-малко в зависимост от миграционните процеси. При равни дру­ги условия:

а) емиграцията води до намаляване на възможното съвкупно предлагане на ра­ботна сила на националния трудов пазар;

б) имиграцията води до увеличаване на възможното съвкупно предлагане на работната сила в страната.

Всички фактори, които оказват влияние Върху увеличаването или намалява нето на контингента на трудовия пазар от трудоспособното население, от на селението в нетрудоспособна възраст, както и факторите, които оказват влияние върху емиграцията и имиграцията, са, от които зависят увеличаването или намаляването на предлагането на работна сила. Например всички фактори, кои-то оказват влияние върху здравето и трудоспособността на населението и на заетите, са обективни фактори, определящи предлагането на работна сила. Обективни фактори,оказващи влияние върху предлагането на работна сила, са и факторите, от които зависят промените в числеността на армията, на обуча­ващите се в различните по степен учебни заведения с откъсване от производст­вото, на заетите със собствен бизнес и т.н.

Субективните фактори, които определят предлагането на работна сила са тези-от които зависи Решението на индивида и на неговото семейство за пла­тена заетост. А то обикновено се определя от: разполагаемите ресурси, разхо­дите за подържането на желания жизнен стандарт,финансовата изгода от платената заетост, цената на платената заетост, предпочитанията, семейната сигурност и сравненията.

Индивидуалното предлагане на труд зависи преди всичко от ресурсите, с които разполага семейството. Те могат да бъдат ресурси от свободно време, от доходи на индивида или на семейството и от спестявания.

Свободното време или максималното време, което може да се предлага за платена заетост, е ограничено от времето за сън и почивка, за работа в домаш­ното стопанство и в домакинството, за възпитание на децата, за повишаване на образованието и квалификацията и др. Тук има чисто ресурсни биологични огра­ничения, но има и променливи, които отразяват ценностната система на индивида или на семейството. Обикновено обаче колкото е повече свободното време на индивида или на семейството, толкова, при равни други условия, е по-голямо индивидуалното предлагане на труд, и обратно.

Доходите, с които разполагат индивидът и семейството му, са трудови и нетрудови.

Към трудовите доходи могат да се отнесат: трудовото възнаграждение; до­пълнителните изгоди, предоставяни от работодателите; обезщетенията по трудовото законодателство; доходите от продажба на билки, диворастящи плодове и гъби и др. Към нетрудовите доходи могат да се отнесат доходите от наследство, от дарения, от наеми, от лихви по депозити, от дивиденти и др.

Счита се, че при равни други условия, колкото по-голям е размерът на трудо­вите и нетрудовите доходи, толкова по-малко е индивидуалното предлагане на труд. Намаляването на трудовите и нетрудовите доходи увеличава индивидуал­ното предлагане на труд. Аналогично е и влиянието на данъчното облагане. Счита се, че намаляването на данъчната тежест върху трудовите и нетрудо­вите доходи при равни други условия намалява индивидуалното предлагане на труд, докато нейното увеличаване поражда засилен интерес Към запазване на пос­тигнатия жизнен стандарт и поради това поражда увеличено предлагане на труд.

Спестяванията на индивида и на членовете на неговото семейство могат да бъдат резултат както от техните трудови, така и от нетрудовите им доходи, но и те самите са източник на доходи. Във връзва с това се счита, че колкото са по-големи спестяванията на населението, както и доходите, които се получават от тях, толкова по-малко при равни други условия ще бъде индивидуалното пред­лагане на труд, и обратно.

Индивидуалното предлагане на труд изпитва непосредственото влияние и на разходите за подържането на желания жизнен стандарт. Те зависят от издръжката на живота, от финансовите задължения на индивида и на неговото семейс­тво, от размера на данъчните плащания за притежаваното имущество, както и от трансфера на средства от обществото към индивида и неговото семейство.

Всеки индивид, преди да вземе решение за замяна на част от своето свободно време с платена заетост, преценява и финансовата изгода от платената зае­тост - предлагания доход за положения труд. При това той отчита и:

• данъка върху работната заплата и допълнителните изгоди, който трябва да заплати;

• задължителните лични социални, здравни и други осигуровки, които трябва да направи при наемането си на работа;

• транспортните разходи по повод и във връзва с избраната заетост;

• допълнителните разходи за храна по време на работа;

• усилията, времето и средствата за подържане на квалификацията;

• другите специфични разходи, налагащи се от избраната платена заетост.

Доминира схващането, че при равни други условия увеличаването на реалните доходи за платената заетост води до увеличено предлагане на работна сила. При това обаче трябва да се има предвид, че увеличените доходи на семейството во­дят до такъв жизнен стандарт, който поражда потребност от повече свободно време. Поради това по-високите реални доходи за платена заетост над определе­но равнище могат да доведат до намаляване на индивидуалното предлагане на труд.

При вземането на решение за платена заетост обикновено се отчита и нейната цена. Това са разходите на семейството за осигуряване на свободно от неплатена заетост време на един или друг от неговите членове, което би могло да се предложи за платена заетост. Това могат да бъдат разходи за закупуване на трудоспестяващи домакински уреди, за изменение в начина на хранене, за поддържане на домакинството, за гледане на децата и др. компенсират загубата на доход от евентуалното съкращаване на този, които осигурява издръжката на семейството

Индивидуалното предлагане на труд се колебае в взависимост и от социалните сравнения. Всеки индивид сравнява своите доходи с доходите на другите, своето потребление - с потреблението на съседите, своя жизнен стандарт - с жизнения стандарт на тези, които го заобикалят. При тези сравнения индивидите и тех­ните семейства обикновено се стремят към увеличаване на платената заетост, за да си позволят оня жизнен стандарт, които отговаря на техния социален статус, Колкото е обичаен за социалната група, към която принадлежат.

Всички субективни фактори, които оказват влияние върху индивидуалното предлагане на труд, са взаимно свързани. Подценяването или надценяването на всеки един от тях нямат никакви реални основания освен предпочитанията и избора, които прави всеки човек при вземането на решение за платена или неп­латена заетост.

3. Сегментация на трудовия пазар

Трудовият пазар не е единен и хомогенен. Във всеки пазар на работната сила могат да се разграничат определени неконкуриращи се групи - сегменти.

Преди всичко пазарът на работната сила се разделя на вторичен и на първичен. Вторичният пазар на работната сила е външен трудов пазар за организацията. На него се намират лицата, които нямат платена заетост и са готови да заменят част от своето свободно време с такава заетост. Той има отворен характер както за организациите, които търсят да наемат работници и служители, така и за лицата, които търсят възможност за платена заетост.

Работната сила, която се намира на вторичния трудов пазар, има различни характеристики в зависимост от нейния източник. А основните източници на този трудов пазар са:

* лицата, които принудително са загубили своята работа;

* младежите, завършили своето образование;

*лицата в подтрудоспособна възраст:

*студентите, пенсионерите и домакините, които в момента нямат платена заетост;

* уволнените от военна служба или от армията;

*новозаселилите се в региона;

*имигрантите с уредено положение;

*хората от етническите малцинства, които нямат платена заетост.

Лицата, които принудително са загубили своята работа и са готови да се нае­мат отново, често са проблемен контингент на този пазар. Те са загубили свое­то работно място или поради традиционния характер на своята професия, или поради недостига на образование, или поради недостига на професионална квалификация. Проблемът се усложнява и поради това, че при продължителна безра­ботица част от професионалните умения и трудовите навици обикновено се гу­бят, което затруднява адаптацията в трудовия процес.

Младежите, завършили своето образование, обикновено притежават необхо­димите общи, а в редица случаи и специални знания. Те обаче нямат професионал­ни умения и трудови навици. Много често не притежават и физическите умения за изпълнението на съответните длъжности. Поради това използването на то­зи контингент на вторичния трудов пазар е свързано с допълнителни разходи за обучение, квалификация и адаптиране на тези работници и служители.

Лицата в подтрудоспособна възраст, които се намират на вторичния трудов пазар и търсят работа за допълване на семейния доход, обикновено не притежават определена подготовка и нямат никаква специална квалификация. За да мо­гат да започнат работа в организацията, те също се нуждаят от обучение и квалификация.

Студентите, пенсионерите и домакините като контингент на вторичния трудов пазар притежават една обща характеристика - обикновено предлагат само част от своето свободно време, за да допълнят доходите си до желаното равнище. Те обаче имат и своята специфика:

- Студентите са високообразовани и интелигентни хора, но не притежават професионална квалификация. Това ги прави подходяща работна сила за работи и длъжности, които не предявяват изисквания за специфични умения от изпълни­телите.

- Пенсионерите обикновено притежават професионална квалификация толкова по-ефективна, колкото по-скоро са се пенсионирали. Счита се обаче, че те не са подходящи за работа. която изисква високо умствено и физическо натоварва­не, както и висок темп. В редица случаи техните знания и умения са морално ос­тарели и недостатъчно ефективни. Обикновено те са консервативни, а в редица случаи адаптирането им в организацията е затруднено.

- Домакините обикновено не притежават професионална квалификация. Дори и да са имали такава, поради дългото им отсъствие от трудовия процес те са я "позабравили". Това ги прави подходящи за работи и длъжности, които не предя­вяват специфични изисквания Към изпълнителя.

Уволнените от Военна служба или от армията обикновено са хора без "гражданско" образование и квалификация. Тяхното наемане е свързано с длъж-ностите и работните места, които не изискват специална подготовка, или с време и средства за придобиването на съответната професионална квалификация. Това, разбира се, не се отнася за онази част от тях, които притежават спе­циална подготовка: инженери, химици, физици, икономисти, програмисти, компютърни специалисти, мениджъри и др.

Новозаселилите се в региона са много пъстър контингент на вторичния трудов пазар. Те могат да бъдат образовани и висококвалифицирани лица с богат опит в дадената специфична област. Могат да бъдат и дълготрайно безработни хора, които търсят своето препитание в новото селище. Могат да бъдат и "аутсайдери". които не се застояват продължително на едно и също място. Често пъти това са и хора, които търсят "нова биография".

Емигрантите с уредено положение също са "пъстър" контингент на вторич­ния трудов пазар. Сред тях може да има образовани и висококвалифицирани лица. Може да има и хора с ниско образователно и професионалноквалификационно рав­нище. Обикновено обаче тази работна сила се нуждае от специална подготовка за включването й в трудовия процес. Често възникват и културални проблеми при адаптирането на имигрантите с уредено положение Към специфичните усло­вия в страната и в организацията.

Хората от етническите малцинства, които нямат платена заетост, са един от съществените проблеми на вторичния трудов пазар. Те обикновено са с ниско образование, не притежават специална професионална квалификация, а често ня­мат никакви професионални умения и трудови навици. Поради това обикновено погледите се отправят към тях, когато има нужда от необразовани и ниско ква­лифицирани работници и служители, както и от хора, необходими за изпълнение на тежки работи, за работа при условия на производствената среда, които се отклоняват от нормалните, за изпълнение на непривлекателни работи.

Първичният трудoв пазар обхвата лицата, които имат платена заетост, но по една или друга причина при наличието на определени условия на труд и заплащане са готови да заменят длъжността или работата, която извършват, с друга.

Появата и развитието на първичния трудов пазар са свързани с появата и развитието на специфичните технологии, които предявяват и специфични изиск­вания към знанията, уменията и навиците както на работниците и служителите от съответните професии или специалности, така и към заетите в дадена орга­низация. Първичният пазар на работната сила има две основни форми - вътрешен тру­дов пазар и професионален трудов пазар

Вътрешният трудов пазара пазарът на работната сила в организацията. Той обхваща работниците и служителите, заети в съответната организация имащи нагласата, желанието и готовността да заменят длъжността, която заемат, с друга, по-интересна за тях. На него работодателят обикновено търси допълнително необходимите му работници и служители със специфични за организация­та знания, умения и навици, както и с висока професионална квалификация, които не може да намери на вторичния пазар.

Вътрешният трудов пазар функционира в организацията чрез механизмите на професионалноквалифцкационното развитие и израстване в кариерата. Те позволяват да се намери най-подходящият човек за длъжността. Съдържат и моти-вационен заряд за интегрирането на заетите с организацията.

Ефективното функциониране на вътрешния трудов пазар изисква всяка орга­низация да има система за повишаване на професионалноквалификационното рав­нище на работниците, служителите и ръководителите и за израстването на те­зи от тях, които са доказали своите възможности за развитие.

Професионалният трудов пазар е пазарът на работната сила със специфична професия или със специфична професионална квалификация. Например пазарът на работната сила на лекарите, на фармацевтите, на програмистите, на специалистите в областта на електрониката, на счетоводителите, на финансистите, на летците, на ръководителите на движението, на специалистите по управление на човешките ресурси и т.н.

Този трудов пазар отразява професионалното разделение на труда, което протича с различна интензивност в различните области ни труда. Например професионалният трудов пазар на лекарите не е хомогенен. В него като сегмен­ти са обособени професионалният трудов пазар на стоматолозите, на хирурзи­те, на кардиолозите, на уролозите, на онколозите, на педиатрите, на ортопеди­те, на интернистите и т.н. Такава диференциация съществува и при много други професии.

4. Структура и основни потоци на трудовия пазар

Трудовият пазар, разглеждан като система, включва: населението на страна­та; заетите лица; незаетите лица, които търсят платена заетост; наетите лица, които търсят по-добре платена заетост; лицата извън работната сила; работните места; работодателите; цената на работната сила; институционалната структура; инфраструктурата.

Населението, обикновено се определя като съвкупност от индивиди, която се формира под влияние на ражданията, умиранията и миграцията на населението. То обхваща всички граждани на страната независимо от тяхната възраст и трудоспособност. Неговото състояние и развитие са фундаменталният фактор, които определя съвкупното предлагане на труд както през дадения период, така и в средносрочна и дългосрочна перспектива.

Заетите лица по методологията на Националния статистически институт обхващат всички лица на 15 и повече навършени години, които:

• извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час срещу па­рично или натурално заплащане или срещу друг доход;

• не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през които получават пълния размер на трудовото си възнаграждение), неблагопри­ятни климатични условия, стачка или други подобни причини;

• лицата, които управляват собствено предприятие, фирма или стопанство или извършват самостоятелно друга работа, за която получават доход;

• лицата, работещи без заплащане във фирми, предприятия или стопанства на родствени лица, членове на техните домакинства.

Според статуса в заетостта заетите лица се класифицират в три групи:

а) работодатели и самостоятелно заети лица, т.е. лица. които сами или в съдружие с други лица управляват собствено предприятие, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат или не наемат на работа други лица;

б) наети лица, т.е. лицата, извършващи работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение

по граждански договор и други в обществени предприятия и организации или от частен работодател;

в) неплатени семейни работници, т.е. лица, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствено лице от същото домакинство.

Незаетите лица, които търсят работа (безработните), включват всички лица на 15 и повече навършени години, които:

• нямат платена заетост;

• търсят активно работа срещу заплащане;

• готови са да започнат работа в кратък срок.

За незаети (безработни) се считат и лицата, които не търсят активно ра­бота, но очакват да започнат работа, за която имат обещание, или имат рабо­та, от която са в принудително неплатено отсъствие за срок по-голям от един месец, ако имат обещание и определена дата за връщане на работа.

Наетите лица,които търсят работа, обхващат онази част от заетите лица, които по различни причини не са удовлетворени от длъжността или работата, която изпълняват, и са готови при определени условия да сменят заеманата длъжност с по-подходяща за техните изисквания и възможности.

Лицата извън работната сила включват икономически неактивното населе­ние на страната, незаетите, които не търсят работа. Това са всички лица над 15-годишна възраст, които нито са заети, нито са безработни, както и лицата, които са в допълнителен платен или неплатен отпуск по майчинство. Тук обикновено се включват домакини, пенсионери, студенти, ученици, обезкуражени лица, инвалиди и други, които притежават определена трудоспособност, не извършват икономическа дейност, но ч не търсят активно работа. Заетите лица, незаетите лица, които търсят работи (безработните) и ли­цата извън работната сила са взаимноизключващи се категории, които обхва­щат цялото население ни стрината ни 15 и повече: години.

Работните места като подсистема на трудовия пазар включват всички ра­ботни места в страната независимо от това, дали са заети, или свободни. Съвкупното търсене па труд обаче зависи от свободните (вакантните) работни места.

Свободни (вакантни) работни места са тези, чиито титуляр е напуснал по свое желание или е освободен принудително, както и новоразкритите работни места и длъжности, които се търсят работници и служители.

Работодателят с основен социален субект в системата на трудовия пазар. Според определението в Кодекса на труда той е физическо или юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обосо­бено образование (предприятие, учреждение, организации, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Цената на работната сила като подсистема на трудовия пазар включва средствата (независимо от тяхната икономическа форма), срещу предоставянето нето и изразходването на които работодателят може да задържи в организацията необходимите му работници и служители и да наеме желаните от него хора за вакантните работни места или длъжности.

Институционалната структура на трудовия пазар обхваща законовата уредба на трудовия пазар, актовете на правителството и на упълномощените от него органи в съответствие с предоставените им от закона пълномощия, както и споразуменията между правителството и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите, които правят възможно неговото функциониране.

Инфраструктурата на трудовия пазар, както посочихме и по друг повод, включва всички организации на национално, регионално или местно равнище, които са необходими за неговото функциониране. колкото по-разгърната е тази инфраструктура, толкова по-ефективно ще бъде и функционирането на трудовия пазар.

Важна характеристика на трудовия пазар са основните потоци на работната сила в него

Първият поток е от населението извън работната сила към незаетите лица които търсят платена заетост (безработните). Това е онази част от населението над 15-годишна възраст, която е готова да замени част от своето свободно време с платена заетост. Тук могат да се отнесат домакини, пенсионери, студенти, ученици, инвалиди, притежаващи частична трудоспособност, лицата, които повторно търсят платена заетост били са заети или са търсили работа, отказали са се поради икономически или социални причина и повторно търсят работа) и др.

Този поток е в рамките на външния трудов пазар и увеличава количеството на работна сила, която се предлага от него.

Вторият поток е от заетите лица към незаетите лица, които търсят платена заетост (безработните). В него попадат лицата, които са съкратени поради закриване на работните места, или са напуснали по собствено желание, или са освободени по целесъобразност, или са пенсионирани поради изслужено време и старост, болест или инвалидност, които търсят платена заетост и са готови да се наемат в кратък срок. Този потоk е от първичния към вторичния трудов пазар и води до увеличавал предлагането на работна сила на външния пазар на работната сила.

Третият потоk e от незаетите лица, които търсят платена застоен (безработните), кьм свободните работни места. В него попада онази част от незаетите лица, активно търсещи възможност да се наемат, които са отгово­рили на изискванията на вакантните работни места и са наети. Това е поток от незаетите лица, Които търсят платена заетост, към заетите лица. Този поток е от външния към вътрешния трудов пазар и при определени условия води до на­маляване на работната сила, която се предлага на вторичния трудов пазар.

Четвъртият поток е от заетите липа кьм свободните работни места, контингентът му са онези работници и служители, които имат работа, но се стремят да постигнат по-голяма себереализация в трудовия процес, да израснат в професионалноквалификационно отношение или в кариерата.

Този поток е в рамките на първичния трудов пазар и не се счита за конкурен­тен на вторичния пазар на работната сила.

Петият поток е от заетите лица към населението, извън работната сила. Това обикновено са напусналите работа по свое желание или които са освободени от работа по целесъобразност, или които са пенсионирани, както и съкратените лица поради закриване на работни места, които не търсят платена заетост.

Този поток е от вътрешния към външния трудов пазар, тъй като увеличава населението извън работната сила.

Шестият поток в от незаетите лица, които тьрсят платена заетост, (безработните) към населението извън работната сила. Неговият основен Кон­тингент са обезкуражените лица, които са търсили платена заетост при подхо­дящи за тях условия на труд и заплащане, но са загубили надежда да я намерят.

Този поток е в рамките на вторичния трудов пазар и при равни други условия води до намаляване предлагането на работната сила.