Географско положение,граници и големина

Северния Централен район обхваща земите на Плевенска , Ловешка , Великотърновска и Габровска област.Състои се от три основни единици: Дунавска равнина с Крайдунавски низини , Предбалкан и Стара планина. Районът е от големите по територия и население административно-териториални единици. В него са съсредоточени значителни природни , човешки и финансови ресурси. Важна стопанска роля за района изпълняват жп линията и шосето с направление София-Варна.

Северния Централен район заема 15 149 кв. км. площ или 13,6% от територията на страната.

Стопанскогеографска преценка на природните условия и ресурси

Повърхнината на района е разнообразна.Релефа се изменя от север на юг. В Крайдунавските низини природните условия дават предпоставки за развитие на зеленчукопроизводството , отглеждането на зърнени култури , на коноп и захарно цвекло.

Дунавската хълмиста равнина има равнинен релеф и множество течащи и язовирни води , които дават вузможност за специализиране в производството на зърнени култури(пшеница , царевица, соя и др.) и технически култури (слънчоглед , захарно цвекло и тютюн).

Природните условия съчетани с нископланинския релеф на Предбалкана благоприятстват отглеждането на трайни насаждения – лозя , сливи , череши , вишни , малини , касис. Долините и долинните разширения на реките позволяват прокарването на пътища и отглеждането на зърнени култури и зеленчуци.

Условията , които преобладават в най-южната част на района заета от Главната Старопланинска верига , са благоприятни за отглеждане на студенолюбиви култури. В тази част на района са и високопланинските пасища , които са предпоставка за развитие на пасищното животновъдство – овцевъдство и говедовъдство.

Полезните изкопаеми в района са ограничени по вид и запаси , което се отразява върху промишлената му специализация. Важно значение за района има добива на кредата , добивана при с.Бяла вода , Никополско. Юрските и кредитните варовици в Предбалкана са добра предпоставка за развитието на вародобива , циментовата промишленост и строителството. Промишлено значение имат запасите на огнеупорни глини при селата Буковлък и Опанец , които служат като суровина за производството на огнеупорни тръби. Промишлено значение имат и 14-те базалтови могили между Свищов и Сухиндол и находищата на базалт при Плачковци.

Климатичните условия на района са разнообразни и в голяма степен зависят от конфигурацията на релефа. Общо климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура е около 11,5°  С . Много важен фактор за развитието на селското стопанство са валежите. Сериозни щети на зеленчукопроизводството нанасят ранните есенни и късните пролетни слани.

Водните ресурси на района са ограничени. Реките Вит , Осъм , Росица и Янтра имат почти еднакво приложение –главно в отраслите на промишлеността на градовете Тетевен , Плевен , Троян , Ловеч , Севлиево , Габрово , Велико Търново и  Горна Оряховица. Яз. “Ал. Стамболийски” , чиито води се използват за производство на електроенергия и за напояване , е построен на р. Росица. Подпочвените води се използват слабо от промишлеността , селското стопанство и бита.

В този район има и предпоставки за развитието на балнеолечението. Това се дължи на минералните води при селата Шипково(Троянско) , Сливек (Ловешко) , Вонеща вода и Климентово (Великотърновско) .

Почвите оказват съществено значение върху специализацията на селското стопанство. В Крайдунавските низини и долини са разпространени алувиално-ливадните почви , които са благоприятни за отглеждане на зеленчуци. В Дунавската равнина се срещат черноземни почви , които са подходящи за зърнено-хлебните , зарнено-бобовите , зърнено-фуражните и техническите култури (зах. цвекло , слънчоглед , тютюн , коноп ). На Предбалкана се отглеждат трайни насаждения като лозя и овощни насаждения. Това се дължи на сивите горски почви. Върху кафявите горски почви и Стара планина се отглеждат картофи , ръж , овес и фуражни култури.

Горските ресурси на района осигуряжат  14 % от запасите на дървесина в страната. В Дунавската равнина  виреят върби и тополи. В Предбалкана преобладават габър , липа , клен , ясен. В Стара планина е разпространен букът , който е предпоставка за развитието на дървообработването в Тетевен , Троян , Бели и Черни Осъм , Севлиево , Габрово , В.Търново , Елена. Също така тук се намират и природните резервати Боатин и Царичина

Природните условия и ресурси благоприятстват комплексно развитие на стопанството на Северния Централен район.

Население и трудови ресурси

Населението в Северния Централен район намалява. Средната му гъстота е 59,2 д./кв км , което показва  че тя  е по-ниска от средната за страната.Гъстотата на населението е разпределена неравномерна , а демографски е силно застаряло.Делът на населението над трудоспособна възраст в района е 27,6%, което е много над средните показатели за страната.Естественият прираст е отрицателен (-9,0‰).   Раждаемостта  е едва 7,9 ‰  , а смъртността – 16,9‰   .Детската смъртност е 11,0 ‰  .

Градското население съставлява 66,5% от населението на района. Механичният прираст е отрицателен. Основната част  от мигриращите се насочва към София и Варна.

Близо 42,7% от икономически активното население роботи в промишлеността,а 6,5% - в селското стопанство.

Структура на икономически активното население

Делът на заетите в третичния сектор съставляват 45.1% от заетите лица. На населението в района се падат 11.2% от заетото население на страната. Броят на безработните е 40.8 хил. д. или 9.1% от безработните в страната .

Стр-ра на заетите в отраслите на стоп. в С.  Ц .район(по сект..)

Парвичен сектор 7,3%

Третичен                                сектор 45,1%

Вторичен

Сектор 47,6%

Стопанска структура на района

Стопанството на района има промишлено – аграрна структура.Произвеждат се 13,2 % от промишлената и 14,3 % от селскостопанската продукция на страната. Висок е и делът на доходите от транспорта и обслужващата сфера.

Най-голямо значение за района има селското стопанство от първичния сектор,следвано от горското стопанство.Добивните отрасли на промишлеността заемат малък дял от заетите и по произведена продукция.В първичния сектор са заети 7,3 % от заетите в отраслите на стопанството в района, а на добивните отрасли се падат едва 0,8 % от промишлената продукция на района.

Един от основните стопански отрасли на района е селското стопанство.

Основно значение в селското стопанство имат зърнените култури, най-вече производството на пшеница и царевица.Те се произвеждат предимно в Дунавската равнина.В района се произвежда както фуражен, така и пивоварен ечемик.

Техническите култури осигуряват около 14 % от продуктите на растениевъдството.От тях най-голямо стопанско значение имат производството на слънчоглед,захарно цвекло, а в Крайдунавските низини – коноп.

Зеленчуци се произвеждат в долините на реките , а Горнооряховският край е специализиран в производството на зеленчукови семена.

Лозята в този район са разположени предимно по Дунавския бряг- Свищовско , както и в Павликенско , Плевенско и Великотърновско, но поради недостиг на трудови ресурси площите им намаляват.Овощарството е застъпено в Предбалкана и в ниските части на Стара планина . В Троян работи Научноизследователски институт по овощарство и високопланинско животновъдство.

Животновъдството в този район е добре развито.Поради износ на живи животни в арабските страни , броят на говедата и на овцете силно намаля.Пасищното животновъдство  е застъпено в Предбалкана и Стара планина.Свиниевъдството и птициевъдството са застъпени предимно в зърнопроизводителните части на района.

В тази част от страната се произвежда значителна част от преработените селскостопански произведения .

Относителен дял на района в производството на някои хранителни продукти (в %)

Най-важното място във вторичния сектор се отрежда на отраслите на промишлеността със специализиращо значение.В тези отрасли работят 47,6 % от всички заети в стопанството на района. Преработващите отрасли от този сектор осигуряват 98,1 % от промишлената продукция на района.

Промишлеността е водещ стопански отрасъл. Специализиращите промишлени отрасли за района са хранително-вкусовата промишленост (16,1 %) , машиностроенето и металообработването (56,0 %) , химическата (33,1 %) , електронната и електротехническата (10,7%) ,текстилната и трикотажната (18,4 %), дърводобивната и дървообработващата промишленост (25,2 %).

Отраслова структура на промишлеността в района(2001 г.)

Машиностроенето и металообработването заема 18,6% в района и е вторият по значение промишлен отрасъл, който осигурява 26,0% от продукцията на отрасъла в страната. Транспортното машиностроене има водещи функции в него. Специализиращо значение имат производството на електротелфери в Габрово, на малки електотелфери в Горна Оряховица и на електротелферни двигатели във Велико Търново. Специализиран в производството на пътнически вагони е жп заводът в Дряново.

Машиностроителният завод в Дебелец е спициализиран в производството на строителни и пътни машини, а този в Полски Тръмбеш – в произвдоството на машини за животновъдството.

Специализиращо за района е електротехническото, електронното и радиотехническото машиностроене, които заемат 3,8% от района и 10,7% от републиканската продукция. Заводи за запаметяващи устройства има в Габрово и Велико Търново. В кабелният завод в Севлиево се произвеждат шнурове и кабели, които са база за развитие на електротехническото машиностроене. В Ловеч, Троян и Тетевен заводите “Елпром” произвеждат електромотори и други електротехнически машини, чиято продукция е 87% в България.

Друг важен отрасъл за Северния Централен район е химическата, нефтохимическата и каучуковата промишленост. Той заема 12,1% в района. На този отрасъл се падат 33,1% от продукцията на отрасъла в страната. Едно от водещите места в отрасъла има фирма “Плама” , Плевен, която е специализирана в производство на масла. Водещо значение има и химическият комбинат “Свилоза” в Свищов, който използва дървесина за суровина и произвежда изкуствени влакна от вълнен, копринен и памучен тип. Неговата продукция задоволява част от потребностите на текстилните и трикотажните предприятия. Пластмасови изделия се произвеждат във Велико Търново, Габрово и Плевен. Лекарства се произвеждат в единствения в района Химико-фармацевтичен завод в Троян.

Промишлеността за строителни материали осигурява 24,3% от продукцията на отрасъла в страната и заема 7,5% от промишлеността в района. Тя разполага с богата суровинна база, особенно в Дунавската равнина и в Предбалкана. В Плевен и Златна Панега се произвежда цимянт, а в Ловеч,  Карлуково, Самоводене, Шереметя и др. се развива вародобивната промишленост. Този район е специализиран в производството на керамични материали. Керамични фабрики има в Горна Оряховица, Червен бряг, Дебелец, Севлиево, Луковит, с.Бутово  и др. Всички керамични предприятия са добре осигурени със суровини. Керамичното предприятие в Полски Тръмбеш е специализирано в производството на тухли за акумулиращи печки.

Дърводобивната и дървообработващата промишленост е традиционен отрасъл, най-вече за планинската част на района и осигурява 25,2% от продукцията на отрасъла в страната. Дърводобивната промишленост се развива в Троян, Тетевен, Черни Осъм, Бели Осъм, Черни Вит, Габрово, Елена и Велико Търново. Дървообработването е съсредоточено предимно в Тетевен, Троян, Велико Търново, Елена и Трявна. Мебелната промишленост се развива предимно в пазарните центрове – Плевен, Ловеч, Велико Търново и Габрово.

Целулозно-хартиената промишленост е технологично продължение на дървообработването и заема 10% от продукцията на отрасъла в страната. В района не се произвеждат хартия и целулоза, а само се обработва хартията. Това става в Луковит, Павликени и Стражица.

Стъкларската и порцеланово-фаянсовата промишленост заема 8,1% от продукцията на отрасъла в страната. Този отрасъл е представен от Завода за куха стъклария в Плевен. В Севлиево работи нов модерен завод за порцеланово-фаянсовата промишленост. В Габрово и Велико Търново се произвежда стъклена вата, в Калейци – порцеланови изделия, а в Троян – грънчарски изделия.

Текстилната, шивашка и трикотажната промишленост изпълнява важна районоорганизираща роля и предоставя 18,4% от продукцията на отрасъла в страната.

Памукотекстилната промишленост изпълнява водещи функции. Много добре е развита в Плевен и Габрово, а памучни платове се произвеждат още и в Троян и Тетевен.

Вълненотекстилната промишленост е съсредоточена в модерния вълненотекстилен комбинат в Габрово и във фабриките в Троян и Трявна.

Трикотажни изделия се произвеждат в много населени места в целия район. Това са Габрово, Трявна, Севлиево, Плевен и Ловеч, а в Ловеч има и специализирано предприятие за производство на детско и бебешко облекло.

Шивашката промишленост е продължение на текстилната промишленост в района и през последните години получава широко развитие. Във Велико Търново се произвежда – детско и юношеско облекло, Плевен – мъжки ризи, а Луковит – мъжки костюми.

Кожаро-кожухарската и обувната промишленост има широко развитие в района и произвеждат 31,3% от продукцията на отрасъла в страната. В този район се намират едни от най-големите кожарски предприятия в страната. Те са в Габрово, Ловеч и Севлиево. Габрово е специализиран и в производството на обувки и кожени сувенири.

Хранително-вкусовата промишленост е традиционен отрасъл за района и заема 16,1% от продукцията на страната. Застъпени са почти всички нейни подотрасли. Мелничарската промишленост е съсредоточена предимно в равнинната част на района и в големите пазарни центрове – Плевен, Свищов, Велико Търново, Ловеч, Севлиево и Полски Тръмбеш.

Месокланичното дело има широко развитие в градовете Плевен, Ловеч, Троян, Велико Търново, Габрово, Горна Оряховица, Елена и Свищов. Млекопреработващите центрове в района са разположени в големите консумативни центрове – Плевен, Ловеч, Габрово, Велико Търново, Троян, Горна Оряховица и Свищов.

Косервната промишленост е широко застъпен подотрасъл на района. Главни центрове са Плевен Ловеч, Червен бряг, Горна Оряховица, Полски Тръмбеш, Севлиево, Дебелец, Джулюница и Свищов. Горна Оряховицае специализирана в производството на захар, сушени зеленчуци и плодове, както и локум и бонбони.

Маслодобивната промишленост е развита в Долна Митрополия, Свищов и Полски Тръмбеш.

Винарската промишленост е широко застъпена. В района се произвеждат както червени, така и бели вина. Лясковец е специализиран в производството на шампанизирани вина, а в Плевен е единственият НИИ по лозарство и винарска промишленост. Големи винарски центрове са още Сухиндол, Павликени, Свищов и Севлиево. В Троян, Тетевен и Елена се произвежда сливова ракия, а във Велико Търново – водки и подсладени напитки.

Цигари се произвеждат в Плевен, а пиво – в Плевен и във Велико Търново.

В отраслите към третичния сектор са заети 45,1% от икономически активното население на района. Голям е делът на заетите в транспорта и съобщенията, търговията, туризма, образованието и здравеопазването.

Транспортът в този район е добре развит. Най-голямо значение има железопътният транспорт. В района се пресичат главните жп линии София – Варна и Русе – Подкова. Пристанищата на Свищов, Никопол и Самовит изпълняват районни функции.

Туризмът в този район е широко застъпен. Тук се намират не безизвестните меандри на р. Янтра при Велико Търново, местността Кайлъка при Плевен, долината на р. Осъм при Ловеч, пещерите Бачо Киро при Дряновския манастир и Еменските пещери. В района има и много исторически забележителности и архитектурни и археологически резервати като старите части на Велико Търново и Ловеч, етнографските музеи “Орешака”, “Етъра” и с.Боженци, Самоводската чаршия във Велико Търново, град Нове(Свищов), много манастири, в.Шипка, Панорамата в Плевен, крепостта Царевец във Велико Търново и много др. По тези причини районът е един от най-посещаваните обекти в страната от българи и чужденци.

В този район има големи възможности за развитие на селски и екологичен туризъм.

Място на района в националното стопанство

В Северния Централен район се формират 100% от брутния вътрешен продукт на страната, 14,5% от промишлената и 19,1% от селскостопанската продукция на България.

Първичният сектор на стопанството на района формира 19,5% от брутния вътрешен продукт, вторичният – 28,2%, а третичният  - 52,3%.

Специализиращи отрасли на Северния Централен район в националното стопанство (в % )

Проблеми и тенденции в развитието на района

Един от важните проблеми за района е застаряването на населението. Много от промишлените предприятия са физически и морално остарели. Друг важен проблем е замърсяването на околната среда от заводите в градовете Тетевен, Троян, Ловеч, Левски Севлиево, Габрово, Велико Търново и Горна Оряховица.

Северния Централен район има добра промишлена и селскостопанска специализация. В бъдеще широко развитие следва да получи производството на електромотори и електротелфери, като за целта нашите заводи се кооперират с водещи фирми от развитите страни. В района се произвеждат висококачествени маркови вина, които намират много добър прием в много развити страни по света. Областта е специализирана в производството на трайни колбаси от типа на горнооряховски суджук, смядовска луканка, които намират добър пазар в западноевропеиските страни.

Още по-голямо развитие се очаква да получи маршрутния туризъм.

В Северния Централен район има тенденции за по-добро развитие на стопанството като цяло и най-вече има големи възможности за развитие на турзма.