Joomla Software solutions Template

Payday loan

Бариерна функция на ВО. Техники на манипулация

Въведение

Пълноценните връзки с обществеността на една организация се стремят чрез активен диалог да хармонизират нейните интереси с тези на групите от хора, с които тя взаимодейства. По този начин се формират  знания за организацията, доверие и съпричастие към нейните дейности и надеждна репутация. Доброто име и уважението към институционалната или фирмената политика са феномен на компетентния мениджмънт – онази концепция за управлението, за която отговорната комуникационна политика е също толкова значима, колкото ефективния маркетинг, технологичното развитие, управлението на качеството и на човешките ресурси.

Връзките с обществеността  се възприемат и като най- ефективната социална технология за постигане на оптимално равнище на комуникациите: “това означава отстраняване на неяснотата, постигане на разбирателство и доверие, предотвратяване на конфликтите, хуманен социален контрол, изграждане на хармонични взаимоотношения в обществото като цяло”

Историята на PR показва един процес на теоретично обобщение, възоснова на продължителна социална практика и систематизация на опит. Поради това дефинициите се стремят да опишат функционално- технологичния спектър на PR или да изведат тяхната отличителност като комуникационна практика. Все пак в комуникационната теория съществуват множество определения за връзките с обществеността:

Според дефиницията  на Британския институт за PR: “Дейността “паблик рилейшънс” се състои от целенасочени, планирани и изградени на принципа на приемствеността усилия за установяване и поддържане на взаимно разбиране между дадена организация и групите от хора (публиките), с които тя има взаимоотношения”.

В това определение са изведени два много съществени аспекта в природата на PR:

• Планираният характер на PR и перманентността на процеса;
• Двупосочността на разбирането.

Паблик рилейшънс, това е изкуството и социалната наука за анализ на тенденциите, предвиждане на техните последици, даване на препоръки на ръководителите на организацията и осъществяване на планирани програми за действие, които да обслужат интересите на организацията и на обществото като цяло”     Това определение се цени високо, защото демонстрира теоретичен консенсус. То изразява една обща, съгласувана концепция на представителите на университетските и консултантските общности на PR от цял свят. Счита се, че дефиницията формулира модерното виждане за PR не само за 20-ти век, но и тенденциите за новото столетие. В този смисъл, интересен е въпросът какви са техниките за манипулация, които се използват от PR?

Техники за въздействие

PR управлява публичната репутация на организациите, като съдейства за осъществяването на дейности, високо ценени от публиките. Те приемат организациите, които им помагат да достигнат целите си; които се вписват в понятието “достоен гражданин” и “обществен лидер”; които винаги са открити за сътрудничество; работят за оптимизиране на околната среда; създават нови работни места и пр. Или поведението на всяка компания трябва да бъде съобразено с ценности, към които публиките имат отношение, на които държат.

Следователно, първата техника  е насочена към установяване на контакт с дадена аудитория.

Не е възможна да се постига успех в недружелюбно общество, защото в него липсва така необходимата за всяка организация обществена подкрепа. Хората подкрепят компании, които проявяват загриженост за обществените ресурси. Затова и пренебрежението към социалната отговорност на организацията, е негативен фактор за нейната характеристика пред обществото.

Следователно, следващата техника е насочена към популяризиране на социалната отговорност на организацията.

PR е технология, насочена към най-пълно изразяване на мисията на организацията – коя е тя, за какво съществува, какви социални потребности удовлетворява, как разбира своята обществена отговорност и т.н. Същевременно  чрез PR публиката заявява своите желания и изисквания към организацията, с които тя е длъжна да се съобразява. На тази основа се постига отговорно и взаимноизгодно сътрудничество между организация и публика, без което е невъзможно удовлетворяването на потребностите им.

Следователно, следващата техника на връзките с обществеността е към информиране на публиката.

Смисълът на PR е установяване на устойчив диалог, спечелване на публиките за организационната политика и въвличането им в нейната реализация. PR е дейност, която се осъществява непрекъснато – докато съществува организацията. Затова и PR е технология, открита за промени, които неизбежна се налагат от изменения в самата организация, публиките и околната среда, в която се осъществяват техните взаимоотношения.

Диалогът с аудиторията се определя като следваща популярна техника на връзките с обществеността.

Онова, което ще заинтригува публиката, е новината, актуалността на съобщението. Тази новост не е само във факта, но и в съпровождащия го контекст, в разкриването на причините и последиците от случилото се, в изтъкването на неговата роля лично за конкретната публика. PR посланието се приема спонтанно, защото е новина и отговаря на актуалните интереси на потребителя.

Една от най-важните задачи на PR е да позитивира отношението на публиките към организацията.  Това съвсем не е лесна работа, особено ако вече е формирано негативно отношение поради погрешна комуникация, т.е липсва професионално осъществяван PR. Разрешаването на проблема в подобна ситуация става чрез убеждаваща комуникация, доколкото убеждението е познавателна основа на нагласите на хората. Най-напред се установяват знанията, върху които са изградени нагласите на публиките и се внедряват в съзнанието им нови ценности чрез разбираема, достатъчна и атрактивно поднасяна информация в определен период. PR е ефективен, защото се приема като новина. Същевременно публиката с охота приема новините, особено ако те са и атрактивно поднесени.

PR се възприема като дейност, насочена към хармонизиране нагласите на публиката с тези на организацията. PR се интерпретира като дейност, насочена към постигане на публично одобрение на поведението на една организация, която предоставя достатъчно аргументи, че е социално отговорна. PR се разглежда като стратегическа част от управлението на всяка организация, която е насочена към създаване и поддържане в перспектива на взаимни контакти между нея и различните й публики.

Тъй като PR работи основно с медиите, то в литературата са публикувани редица принципи, чрез които се въздейства върху общественото мнение. Тези принципи могат да се резюмират като:

-  Правдоподобност. Комуникацията започва, когато е установен климат на  доверие. Този климат е създаден чрез действията на институцията и отразява нейното сериозно желание да служи на публиката. Получателите трябва да имат доверие в източника и висока оценка за неговата компетентност.

-   Контекст. PR  програмата  трябва да е съгласувана с реалността в околната среда. Медиите само допълват думите и делата от ежедневието. Контекстът трябва да се грижи за участието и възпроизвеждането. Той трябва да потвърждава, а не да е в противоречие със съобщението. Ефективната комуникация се нуждае от подкрепа от околната среда, която в голяма степен се изгражда чрез медиите.

-  Съдържание. Съобщението трябва да означава нещо за получателите и да е съвместимо с тяхната ценностна система. Също така трябва да съответствува на положението на получателите. Изобщо, хората избират тази информация, която им обещава най-големите възнаграждения. Съдържанието определя аудиторията.

-  Яснота. Съобщението трябва да бъде просто, а думите да означават едно и също за източника и за получателя. Всичко, което е сложно трябва да бъде превърнато в теми, стереотипи, които са ясни и прости. Колкото повече трябва да пътува съобщението, толкова по-просто трябва да бъде. Организацията трябва да говори с един глас, а не с много.

-  Продължителност и устойчивост. Комуникацията е безкраен процес, който изисква повторяемост, за да постигне проникване. Повторението – с изменения – е част както от обучението, така и от убеждаването. Историята трябва да бъде последователна.

-  Канали. Трябва да се използуват установените канали за комуникация. Тези, които получателите използуват и уважават. Създаването на нови може да е много трудно, изискващо много време, и скъпо. Различните канали имат различни ефекти и служат ефективно в различни фази от процеса на разпространение. Подбраните канали са тези, които стигат до целевите публики. Хората свързват различните канали за комуникация с различни ценности.

-  Способност на аудиторията. Комуникацията трябва да се съобрази със способностите на аудиторията. Тя е по-ефективна, когато не кара получателя да полага усилия. Това включва фактори като достъпност, навици, грамотност и предишни познания.

Заключение

PR помага на организационното ръководство да вижда проблемите с вътрешните публики в цялост, системност, а не от субективна гледна точка. На служителите той помага да имат ясна представа за хората, които ги ръководят. Има неща, за които всеки служител иска да знае мнението на шефовете. Като например – как се справя със задълженията си, какъв е неговият принос в общите дела на компанията, как се представят останалите колеги, какви са приоритетите на компанията и дали предстои изменение в тях, ще се промени ли възнаграждението му, ако се справя добре, и др. Връзките с обществеността обхващат всички нива на комуникация, не само с външни за организацията публики, но и вътре в нея. Ето защо, техниките на връзките с обществеността се различават, съобразно поставените цели, но най – характерното за тях е тяхната яснота, насочеността към социалната отговорност на организацията, постигане на диалог с публиката и пр.

Изключително важно място в този процес заема организационната култура.

Създавана и развивана чрез PR, организационната култура решава задачи, които имат непосредствено отношение към успеха на компанията – увеличава ефективността на труда, формира мотивиран и лоялен персонал, укрепва репутацията й. Тя е част от богатството на организацията и твърде съществен фактор за развитието й в перспектива. И затова всяко подценяване на работата по изграждане и развитие на организационна култура гарантира негативни резултати, стимулира възникването на вътрешна междугрупова конкуренция, която пък е основа за поява на напрежение и конфликти. Организационната култура съдържа и решения на проблеми, пред които би се изправила организацията и които в друг контекст вече са се появили и са били решавани.

Външно корпоративните комуникации не са самоцел – те са много ефективно средство за реализация на организационната политика, за въздействие върху поведението на всеки служител и работник. Със своите действия те в най-голяма степен могат да повлияят директно върху резултатите от дейността на компанията. Всеки служител освен контактите си със свои колеги, общува и с много други публики – на него му влияят, но той също може да им въздейства. С поведението си той е в състояние да внушава на външни публики представата за ценността и уникалността на организацията, да им “продава” нейния позитивен имидж. Ако служителят е добре информиран и мотивиран, вероятността успешно да работи за интересите на организацията е голяма. Следователно отличната осведоменост на персонала за организацията и нейната политика носи допълнителни и сериозни дивиденти – информираните служители и работници са в състояние компетентно и убедително да общуват с различни външни публики. Така те могат да укрепват нейната репутация.

Липсата на PR, насочен към вътрешните публики, отслабва управлението в организацията. Външните белези за това са авторитарен тип управление, недостиг на информация за служителите и работниците, поява на слухове и дезинформация, текучество на кадри, демотивация на персонала и др. Затова въпросът, мотивирани или демотивирани служители и работници, е жизнено важен не за просперитета, а за непосредственото оцеляване на компанията.