Joomla Software solutions Template

Payday loan

Организация и управление на социални институции.

7.1Институционална структура на гражданското общество, учреждения на държавната социална политика, координация между институциите.

Институционалната култура на гражданското общество, учреждения на държавната социална политика, координация между институциите. Винаги когато има по-голяма или по-малка човешка общност има хора на властта, институции на властта, правила на властта. Дори и примитивните племена са имали вождове, съвет на старейшините, жреци. Законодателната власт е там където се създават юридически организирани системи, парламентите в нашите демократични общества. Изпълнителната власт – правителството,  те доконкретицират нормативните системи по линия на семейния кодекс. Трудовия кодекс, системата на социалното здравеопазване, пенсионното осигуряване.

- изпълнителната власт осигурява координация между всички видове институции в обществото. Рангове на социалните институции, различните видове институции са: полиция, армия, тайни служби.

- Граждански обединения;

- Обединения по линия на малцинства

- Родови структури

- Самото семейство – от социологията ни е известно, че институция е всяка обществено организация от хора, като е придобила официален обществен статус. Към съдебната власт се отнасят право охранителните органи.

Четвъртата власт са медиите. Те ни информират за различни факти, фактите от живота от всяка точка в света. Вече са ни достъпни, чрез медиите получаваме информация за причината, мотива, аргумента, обяснението. Медиите правят и различни прогнози за бъдещето. Те представят и различни развлечения, образователни програми. В медиите има територия на манипулация, манипулативния елемент е начина по който ни казват фактите, преакцентиране на факти. Ако няма възможност за манипулация няма и власт. А шоуто и развлеченията също има територия на манипулация.

Цялата образователна и садилистическа система ни учеше, че най-важна е обществената значимост на труда. Сега вече нямаме доминанта – труд. Важно е какво получаваш и как го употребяват – като лично потребление, а не като потребление в смисъл инвестиция. „Преди” обществото се грижеше за първо място за трудовата заетост, като се отдаваше голямо значение на това човек да е обществено полезен, да се труди. Индивидуализма дава сърце за индивидуална изява, независимо дали си полезен на обществото или не. Около 45% от хората в трудоспособна възраст са склонни да работят в творчески организации.  У нас в България няма гражданска съпротива срещу организираната престъпност. Няма морална съпротива срещу тях, срещу корупцията. Русия, Източва Европа, Македония, Сърбия, България да се направи нов цивилизационен избор. Япония е протекторат на САЩ – политически е зависима от САЩ, но икономически е изкупила ½ от САЩ. В арабския свят, колективизма го има, имаме го съдържанието. Това което се прави от обществена гледна точка много ясно структурирано, подредено общество, може да има повече ресурси. Имаме три вида ценностна йерархия. Надделява 3 вариант на цивилизационен избол. Втори вид ценностна система са „монголоидните”, колективизма го има съдържанието на труда също. Медиите ни внушават, че има само един цивилизационен избор /В Монако – в предаването има само Американска музика/ . Според Хънтингън на земята съществуват 9 цивилизации – наречени аце. _ културни кръга на Хънтингън, те не трябва да се смесват а да си останат същите.

Друг вид власт е икономическата – хора, институции, концентирани в себе си много капитал и властови ресурси, защото чрез парите влизат във властта, във всяко общество има и т.нар. обществени авторитети.

Когато говорим за власт в една институционална система винаги има две под системи: управляваща – вземат решения, разпределят ресурси, създават вътрешна координация; Управлявана – хората, които вършат работата в рамките на тази институция. Това е линия на субординация. Реда който се създава от горе се отпуска на долу. Винаги има форма на обратна зависимост. На управляваните към управляващите – това също е форма на власт. Хоризонтални форми на зависимости – нарича се координация, пример: БСУ с различните центрове, които си взаимодействат – преподаватели от един център могат да преподават в другите центрове. При координация има линия на взаимно договаряне на съгласуване, на консенсус. Характерно за децентрализацията е че определена част от решенията се смъкват на долу, кръг от решения вземат и по ниските равнища, за да е стройна добре уредена организация, всичко това трябва да бъде разписано на всяко ниво. Позитивната и негативната ситуация трябва да бъдат описвани. Пирамида на институцията.

- управленска част;

- изпълнителна част;

Управление и самоконтрол. Управление има само когато имаме подчинение, властта е система от неравенство, тези които са в управляващата част са привилегировани. Те разпределят ресурсите, това е основната им длъжност. Важна функция при разпределянето е колко ще се даде например на моя отдел, на моята специалност. Винаги когато имаме централизация и управление имаме и бюрократизиране. Противостоящата тенденция е самоуправлението, децентрализацията. Моето поле на самоуправление е гарантирано само ресурсно, т.е не само се децентрализира, но и парите се разпределят. Някакъв процент за самоуправляващите, а друга част за по-долното ниво. Това са двете генерални условия за да има самоуправление. Стиловете на управление са: либерален, демократичен и авторитарен.

Либерален стил- на отделните звена на работа се дава максималната свобода на самоуправление в рамките на общи лимити. Контрола се осъществява па схемата на входа. На входа са условията. На изхода имаме например авторитетността на специалността. Ако има повече кандидати специалността е приоритетна. Характерно за либералния стил е че дава голяма свобода, когато самата специалност предполага гъвкава динамика. Либералния стил е приложим при много дейности, но не е универсален. Изпълнителят тук е личност и му е интересно, изявява се като индивидуалност.

Авторитарен стил – вътре в самия процес нещата от ежедневието се извършват под прекия контрол на ръководство. Това е авторитарния стил. Всяко нещо се извършва след разрешение от ръководството. Тенденцията е решението да се изтегля на все по високо равнище. Контролът е резултативен и аз поемам отговорността за крайният резултат. При либералният стил, човек върши нещо което му дава възможност да се изяви като уникална личност, докато в авторитарния модел човек изпълнява. Най-напред неща от авторитарния стил са нововъведенията. Авторитарния стил на управление е добър когато самата природа, но дейността предполага дисциплина.

Демократичен стил – той е двойнствен, защото в една фаза прилича на авторитарния, в друга на либералния. В фазата на избора трябва да имаме свобода на мнението, свобода на оценките, свобода на вариантите. В един едногодишен период много неща трябва да оценяме. Трябва да имаме свобода на формиране на варианти, да се сменят ръководители, само конструиране на колектива. Търсенето на нов вариант на ресурсите, различията, които съществуват да се сблъскват и да се намери най добрият вариант. Опасностите, вредите трябва да се минимизират – всичко това е в рубриката избор. Свобода на избора на варианта, по тази фаза прилича на либералния стил. Свобода на избора, вземане на съответното решение, формира се целта, структурата виждаме с какви пари разполагаме и се вижда за какво ще се използват и вече доминантата от свобода става дисциплина. Адекватния стил е авторитарния. Той се извършва под нечий пряк контрол. При него черната кутия е под пряката санкция след съгласуването на ръководството. Той съответства на свръх централизацията от участниците се иска да извършват точно дейностите. При този стил най-трудните моменти са свързани със стагнацията с нововъведенията.

Норма на управляемост – степента на която една система се подчинява на своите ръководители. При обратното нещата се движат хаотично. Винаги когато имаме управленски условия трябва да отидем до практиката за да видим дали тези условия се осъществяват.  И тогава говорим за норма на управляемост. Опит за управленско въздействие е отношението на родителите към детето. Има лидери, формални, неформални. Три вида е управлението – на хора, на вещи, на отношението на всички наши връзки.

Праг на некомпетентност – всеки човек има някакъв праг на некомпетентност, че в един момент той става не достатъчно компетентен, вътрешно разколебан и т.н. Това е причината за системата на мандатност в системата на управление  на институциите. Типовете управленски структури са три. Линейна, функционална и матрична. Най-простата структура е линейната. Това е малка система с три основни дейности, лесно се наблюдава чисто физически.

Функционалната структура тук е едно трето равнище. Типа на взаимоотношение са също управленски. Има взаимоотношения на власти, подчинение между 2 и 3 равнище. Неможе да има отношение директно между 1 и 3 равнище. В първата система ръководителят не би трябвало да взема решения за нещата които стават вътре в третата система, неговите решения стигат до трето ниво минавайки през второ и обратно. Вече тук имаме и напречни връзки от другия център, към други специалисти. Трябва да се разграничават тези два вида връзки. Едната е въпрос на желание, на взаимно договаряне, другата е въпрос на подчиняване. Всяко звено трябва да има собствено самоуправление.

7.2Неправителствени институции, осъществяващи социална благотворителност, предлагащи социални услуги, за финансиране на проекти в социалната сфера.

Неправителствните организации са учредени в съответствие с нормативната база, доброволни граждански обединения. Създават допълнителни възможности и осигуряват условия за обществено полезна инициатива. Не формират печалба. Дейността им се базира на хуманизма, човешката взаимопомощ и благотворителността. Характеризира се с:

- съсредоточаване на гражданските интереси;

- това, че са доброволни, самодейни и самоорганизиращи се системи;

- подпомагат процеса на развитие и реформиране на

обществото, чрез нови възможности за задоволяване на обществените потребности, позволява активно вмешателство, гражданството в социалния живот, нови идеи, схващания и ценностни системи.

Развиват се независимо от политическата власт. Нестопанския сектор у нас има традиции още от времето на възраждането. Можем да кажем, че истински ренесанс преживява след промените от началото на 90-те години. Активни действащите в момента са над 100. Целите на НПО са насочени към решаването на някакъв обществен проблем. Разработвайки целите на организацията обикновено се ръководи от някаква основна цел и съставя и подцели. Основната цел конкретизира резултата, който НПО се стреми да постигне, чрез своята цялостна дейност. Правилното планиране е съществен фактор за реализацията на целите и дейността на организацията. Това включва проучване на пазара , изследвания и анализи, събиране и оценки на данни.

- Работа в екипи за набелязване на основните приоритети;

- Изготвяне на проекта, планове и варианти на стратегическо развитие;

- Обсъждането им в самата НПО;

- Обсъждането им с външни експерти партниращи организации и представители на целевата група;

- Изготвяне на окончателен план за развитие не НПО;

- Начален период на прилагане на план;

- Търсене на обратна връзка и въвеждане на корекции в плана;

- Период на прилагане на текущи коригирания, план и оценка;

В момента в България най-големия дял от необходимите за дейността на НПО ресурси постъпват по линия на чуждестранни юридически и физически лица. Държавата почти не подпомага този сектор, а благотворителността на обществото е сведена до минимум. Финансирането се извършва, чрез дарения спонсорство, кампании за набиране на средства, благотворителност и други и осигуряване на собствени средства. Прилагането на т.нар. социален маркетинг има за цел да създаде двустранна обвързаност:

От една страна между НПО и потребителите на техни продукти и услуги и от друга страна между НПО и потенциалните дарители. Основните проблеми в маркетинга за НПО:

- за продуктите на НПО има изключително широк кръг потребители;

- пред НПО изникват много и различни по характер задачи;

- резултат от дейността на НПО има по-скоро характер на услуги и др;

Целта на НПО е една да помогнат на хората да разрешат свои проблеми или да живеят по-добре и краен резултат, едно променено човешко същество. Са добра идея и упорита работа се прави добра организация. Средствата трябва да се управляват разумно. Управлението трябва да се осъществява от опитен екип от професионалисти, запознати с философията, мисията и програмата за НПО и които трябва да спазват присъщата на благотворителността, етика и морални норми.

Международни програми

І. ФАР – цели реформи и структурни проекти в различни области на икономиката и развитието на човешките ресурси, могат да участват – държавни институции и ведомства, а от 98г и НПО.

Институцията пред която се кандидатства е Комисия на Европейския Съюз в Брюксел. Проектите се подават, чрез групите за управление на проектите към всяко държавно ведомство на националния координатор, Министерство на външните работи. Това става веднъж годишно.

ІІ. LIEN подпомага – много национални групи в неравностойно положение, базработни, малцинствени групи, неравнопоставени групи в обществото /възрастни хора, инвалиди, наркомании/ офис в Брюксел.

ІІІ. Демокрация – многонационална- подпомага, обучение на парламентарни служители, партньорство между НПО в областта на гражданското образование, защита на гражданските права, информираност на обществеността, могат да участват и НПО. Кандидатства се пред делегацията на Европейския съюз в България два пъти годишно.

ІV. Развитие на гражданското общество – многонационална

Цели- подпомагане разбирането за ролята на НПО. Стимулиране и развитие на НПО поощряване участието на гражданите в обществения живот. Кандидатстват НПО- 70%- 90% от общата стойност.

Кандидатства се пред ФРГО – два пъти годишно.

V. Партньорство и институционално развитие – многонационална

Цели- установяване на сътрудничество между партньори  от Европейския Съюз и СЦИЕ. Укрепване и създаване на нови организации. Кандидати –НПО, Профсъюзи, Асоциации и научни общности.

Финансират се проекти от 10 000 – 200 000 и се осъществява от фондове на ФАР, партниращи организации – спонсори.

7.4Реализиране на програми и проекти за социално благополучие на хора и общности, нуждаещи се от помощ, за социална реинтеграция на девианти и рискови групи.

Използването на проекта в СР е един вид подход за организиране и непоследователност на дейности насочени към реализиране на даден вид помощ. Това е подход към изработване план на интервенции т.е част от цялостния проект на социалната работа. Проекта може да се използва във всички направления в СР и с всички видове клиенти. Наред с програмите е един от основните методи на СР.

Реализиране на програми и проекти за социално благополучие на хора и общности, нуждаещи се от помощ за социална реинтеграция на девиантни и рискови хора и общности. При реализирането на програми и проекти на социално благополучие неправителствения сектор започва да заема все по-важни позиции. Неправителствените организации са по-близко до клиентите си до техните потребности. Те са по-гъвкави и в по-ниска степен бюрократизирани с многоброен персонал и не обвързани със закона на държавната ни администрация. Неправителствените организации имат въздействие върху правителството и общественото мнение. Тези роли на неправителствения сектор го прави добър и надежден партньор в социалните дейности. Ако развитието на България върви към положителна насока би следвало след 5 години ролята на неправителствения сектор да е нараснала. С най-висок дял на организациите в областта на културата, изкуството, спорта, отдиха и развлеченията, образование, наука и научни изследвания – опазване на околната среда. В традиционната схема на социалните дейности, какви са социалните грижи и подпомагане, ролята на неправителствените организации е по-слаба. Н.О реабилитирана и успешно на нуждите и проблемите на българските граждани. Създадоха се първите дневни центрове. Създадоха се организации в защита на жените и децата. Появиха се организации в помощ на хора с алкохолни и наркоманни проблеми. В почти цялата си част многобройните програми и проекти са плод на усилията на работещите и сътрудници от НПО. Всичко това разшири сектора на СД и се излезе от традиционните сфери на СР. Нестопанските организации са резултат от добро обединяване и добра дейност на група граждани. Печалбата не се разпределя между учредителите , но може да се върши дейност носеща печалба която да се използва за целта на организацията. Това са самоуправляващи се организации, не се управляват от външни фактори. Ръководят се най-вече със свой устав.

Тези организации се създават с цел постигане на някаква обществено полезна цел. Фондацията предоставя средства за извършване на обществено полезна дейност, но самата тя не я извършва. Фондацията се създава при наличие на много пари.

Държавата може да обслужва един проект на организация.

- Даване на подробно описание на разходите по проекта;

- Финансиране от Европейския Съюз;

- Собствени средства в услуги, финансови средства;

- Средства осигурени от други източници.

- Информация за банковата сметка, ако бъде одобрен проекта кандидатите си откриват специална такава сметка.

- Прилагат се различни такива документи – копия от съдебната регистрация.

- Информация за финансовото състояние на организацията, средства за проекта и др. източници. Биографична справка за координатора на проекта;

- Утвърдителни писма от евентуални партньори за готовност за участие.

Програмите за социална интеграция на девианти е залегнала идеята да се гледа на клиента, като на човешка личност, да бъдем сензитивни към неговата култура, ценности, норми. Да сме разработили различни средства за комуникация с него, по този начин да се подготви най-подходящия индивидуален подход към клиента.

Едни от най-силните страни на СР са множеството роли, които могат да се използват, при работа с такива клиенти, тъй като те много често имат нужда от консултант или адвокат. Добре би се отразило на клиентите група за взаимопомощ – общуване с хора със сходни проблеми помага на клиента да изясни своите проблеми, да направи съпоставка.

Финансирането от държавата е с договор – той е за общи цели и за конкретни случаи. При съвместна дейност държавата върши някаква социална дейност, дава средства за това. От друга страна НПО също дават определени средства за това начинание. Различни нестопански организации се състезават за спечелят държавна поръчка. Държавата дава за конкретни случаи и иска точно определени услуги за период повтарящ се всяка година. Но се наблюдават следните недостатъци:

- Липсва гаранция от страна на държавата;

- Субсидиите са краткотрайни;

- Контрол от държавата;

- Закъсняване на срокове за превеждане на пари;

- Спорове и недоразумения;

- Принуждава организациите да си съкратят разходите;

- Чрез договора се ограничава дейността на организацията;

- Не се предвиждат административни разходи;

Представянето на проекта става след, превеждането му на английски. Има специални формуляри за кандидатстване , които се попълват. Трябва да се попълни към коя програмна област спада проекта – данни за кандидатстващата организация, наименование, адрес, дата на учредяване, брой служители, брой членове и брой доброволци.

Кратко описание на проекта и неговите цели, продължителност, планирано начало на проекта. Обосновка за идеята на проекта и нуждата от осъществяването му. Обосновава се подкрепата на местното население и местната администрация. Да се обясни на кратко времето на проекта с целите на програмата. Очакваните конкретни резултати. Партньорство- но не е задължително организацията да има партньор. Посочено е че липсата на партньор няма да се счита за недостатък при оценяване на проектите. График на дейностите на проекта в таблица и сроковете за изпълнение.

Консесуална структура – хора за НПО, когато нямаме линейна зависимост. Един съюз /организация/ в която се влиза доброволно всичко е на принципа на консенсуса, няма субординираща линия. Членуването е доброволно. Те имат ръководител, които е с представителна функция.