Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психологически теории в социалната работа.

2.1Възрастова психология и социална работа.

Психичното развитие на човека се определя от три основни групи фактори.

1.Наследствени- генетичен и консервативен фактор, силно влияе върху вида темперамент- активност, способности.

2.Социални- те са променливи, динамични и силата им е голямо особено върху поведението. Делят се на макро и микро среда. Макро средата е тази, в която ние общуваме индиректно с групи, институции, телевизия, интернет. Микросредата- средата, с която активно общуваме /семейство, близки/- дава образци на поведение;

3.Педагогически- те са организирани, имат предварително формулирана цел, която трябва да се достигне и изисква специална подготовка и образование.

За разлика от факторите, които са у-я, движещи механизми са дейност и общуване. Дейността е осмислена цел и се разделя на игра, учение, труд.

Общуването дава на човек информация, език, които поражда говора. Освен вербално те и невербално/ жестове, поглед, интонация, поза на тялото, израз на лицето/, което е необходимо и е носител на емоционални реакции.

Човек се развива закономерно през определени периоди със свое начало и край.

Наченките на всеки следващ период се намират в недрата на предходния. Времето то детството до 60г. е ІІ-ра възраст, а от 60-80г. трета възраст. Първия период е детството, характерно с голямата си интензивност поради което се налагат вътрешни пер.

- Младенческа възраст от 0-1г.- ражда се с бедна психика с три основни процеса- глад, болка, топлообмен, свързани с инстинкта за самосъхранение. Много интензивно развитие с няколко ярки момента:

- 3 месеца- повдига глава, кръгозора се увеличава.

- 6 месеца- може да сяда, възприемането е по голямо, функционират всички сетива, съзряват и вътрешни усещания /болка, глад, равновесие, жажда/, това води до висши възприятия, увеличава се броя на хората и предметите, които възприема и общува.

- 7-8 месеца- първите крачки и през първата година прохожда, психически развива през този период- мислене, памет.

- Ранно детство /1-3г./- създават се трайни основи на два механизма. Има два под периода: от 1-2 г и от 2-3г.

- от 1-2г - голямо натрупване на впечатления, думи действия различни по сложност, укрепва ходенето. В този период те по лесно бягат от колкото да ходят. Ходенето спомага изграждането на дейността- играта. Проговарянето поставя началото на 2 механизма. Общуването.

- От 2-3г – всичко, което е натрупано се обогатява, развива се говора, речниковото богатство, начало на общуване. В тази възраст започва играта- тя е нетипична /няма сюжет/, играят едно до друго, създават неологизми /думи, които ги няма в речника/. Изгражда се фантазията и дете-фантазна лъжа в резултат на страх, несигурност с малкия опит, страха от тъмното, непознатото.

- Предучилищна възраст /3-6-7г/- сензитивна година /лесно запомнят, възприемат/. Формират първата водеща дейност- играта с всичките си разновидности. Има три вида игри:

1.Сюжетно-ролеви- с много въображение;

2.Подвижни- изобретателност, хитрост;

3.Дидактични- досещането, мисленето;

- Между 3-4г обединяват отделни игриви действия;

- От 4-5г – сюжетна игра, /лекари, учители/;

- От 5-6г  - темите са повече и участниците също;

- От 6-7г – се включва другата дейност- учението, но под формата на игра.

Освен вербалното учене ти имат нужда и то емоционално- да бъдат прегръщани, целувани, да получават ласка и обич.

- Начална училищна 7-11г- 4 години с 3 под периода.

- І-ІІ клас- закономерен срок в неговото развитие, психиката е лабилна, лесно преминава от едно емоционално състояние в друго, не са съсредоточени и не могат да отговарят на всички изисквания.

- ІІ-ІІІ клас- привиква към учебен процес и се научават да учат, нов тип ученически взаимоотношения. Проявяват се първите лидери.

- ІV клас- преходен, пораснало самочувствие и са готови за нов тип учене.

- Прогимназиална възраст 11-15г- настъпва половото съзряване с психическо и физическо отражение. Те са духовно и физически уязвими с вторични полови белези /окосмяване, менструация/. Разширява кръга на общуване, образуват се лидерски групи, важното се задържа 25-30 мин. Претенциите растат. За по-спокойно протичане на пубертета има значение боледуването, темперамента, социалната среда.

- Гимназиална /юношеска/ възраст 15-19г- вътрешно полово развитие завършело, т.е всички жлези функционират нормално, преобразуването на всички системи също е завършело. Това води до успокояване и те функционират, като възрастни.

Психологическо развитие: окончателно оформяне на А-за – самосъзнание, самооценка, самовзискателност. Вглеждат се в себе си, виждат способностите си, търсят перспектива, имат по-големи претенции, към себе си и другите. Лидерската категория е с вече положителна характеристика, има обособени двойки. Има позиция по много въпроси и позиция за бъдещето си.

- Ранна младост /18-19-25-26г/- младежките години не са завършили. Започнал е нов етап, който може да бъде завършен по различен начин /следване, създаване на семейство, нова професия, всичко заедно/. Динамика в състоянията /радост-тревога/, емоционални състояния, динамика и краткотрайни, повърхностни, интерес към различни неща. Има няколко стресови събития:

- стъпване в брак;

- раждане на дете;

- започване на трудова дейност- стресови защото влизат в нова роля, която е непозната.

- Творческа младост /25-45г/ и  Творческа зрялост /45-60г/- човек има по-отговорно отношение към живота, повече разчита на себе си. Предполага, че има семейство, работа и растяща отговорност. Стресовете се увеличават- живота на децата, родителите, ресурсите, професията. Отговорността го прави гъвкав, находчив.

- Третата възраст 60-80г. и Старческата възраст- над 80г.- кръгът на хората с които общува се ограничава. Възрастта е съпроводена с емоции, лесно се разболяват и трудно се възстановяват. Децата са им самостоятелни, много често старите хора остават сами /загуба на партньора/. Мисълта за настъпването на смъртта е най-мъчителна.

Дейността е същностен процес. Съзнанието от своя страна е висша форма на отразяване на действие.

Теория за психическото развитие на себепознанието- детето се ражда и започва полагане на своята емоция-То усеща, а усещанията са първични психични единици. Те му помагат да възприема и наблюдава предметите и явленията. Осъзнава себе си като отделна личност. През юношеската се осъществяват основни процеси на самоопределянето, които дават насока на живота на възрастния човек, професионално ориентиране, ценности, норми и цели.

Цялостния процес на усвояване на опит и културни ценности и качества необходими за жизнената дейност на човека се нарича- социализация.

Човек следва няколко етапа на социално съзряване.

Ражда се и до навършване на 6 месеца импулсите са ръководни; Втори етап е от 6-10 месеца, наречен емоционален, заменящ езикови форми на общуването.

- Проективния стадий от 1,3 месеца-3 години- свързан с прохождането, развитието на речта- прави детето по независимо.

- Етапа на персонализация към 3 години- започва етап на противопоставяне, чрез който усилено се развива собствения Аз. Противопоставяйки се детето се научава да се различава от останалите, анализирайки средата около себе си.

- В периода на Нарцисизма 4 години- детето се стреми да се покаже в по-добра светлина.

- След 5 години настъпва период на подражание- детето играе роли или приема определен период.

- През периода от 6-12 години- детето се обръща към външния свят и навлиза в отношения извън семейството.

- В период на полово съзряване- юношите отново се насочват навътре в себе си, подлагайки на анализ същността на собствения Аз и търсят мястото си сред хората.

Социалната работа има нужда от възрастови отношения, тъй както, чрез нея СР знае характеристиките на всеки един  възрастов период и това му помага, както при консултирането, така и при правенето на хипотези относно проблема и за използването на подходящия метод за конструктивно справяне с проблема.

2.2Социална психология и социална работа

Социалната психика разглежда 2 аспекта на човешкото поведение и се развива на границата между социология и психология.

І-ви аспект е свързан с интерпретацията на социални процеси от гледна точка на всички индивиди.

ІІ-ри аспект е свързан с поведението на индивида.

Ако можем да обобщим предмет на социални понятия е индивида, в контекста на неговите взаимоотношения и поведения с други индивиди, обществото е психическите механизми, които се разгръщат при взаимодействие в социални групи. Групите биват условни и реални.

1.Условните /групата на алкохолиците, съществува в нашето въображение, ако правят анализ за тях/.

2.Реални- биват:

- лабораторни- общност от хора създадена с определена изследователска цел и след постигането на целта тя се разпада.

- естествени- възникнали поради обективна потребност.

Биват- организирани и неорганизирани.

- организирани естествени групи- в тях има разпределение на власт и официална структура.

- Неорганизирани естествени групи- липсва официална структура и регламентирана властови отношения.

Организираните и неорганизираните се делят на малки и големи.

- Големи организирани социални общности- членовете които не са в личен контакт по между си.

- Малки организирани социални общности- при тях има личен контакт.

- Големи не организирани социални общности- няма властови отношения и хората не са в личен контакт.

- Малки не организирани социални общности- няма властови отношения и хората са в личен контакт.

Неорганизираните групи биват:

- публика- общ интерес, който доминира и приобщава хората

- тълпа- липсва рационална дискусия, крайно емоционална.

- маса- многочленна аморфна група, която възниква на базата на определени социални потребности. Характеризира се с класови признаци.

От публиката до масата липсва възможност за личен контрол поради 2 феномена: отсъствието на отговорност и присъствие на анонимност. Човек прави това, което при обикновенни условия не би правил и човек прави това, което при обикновенни условия би направил.

Малката група има свои граници /под 2-3 човека- над 30-40 човека/. Зад всяка група стоят определени потребности и постигане на определена цел. При създаване се разгръщат определени феномени, като: общи ценности, групови норми, роли, очаквания, групов статус, санкции, сплотеност, групов климат /атмосфера/.

Важно е да се знае структурата на  междуличностните отношения в групата, чрез социометрична анкета и да разкрием лидера, предпочитаните, приетите, не приетите, изолираните /аутсайдерите/.

Много важен е лидера- лицето облечено във власт.

Лидерни стилове- авторитарен и демократичен. Имаме и възнаграждаваща власт, принудителна, легитимна, референтна, експертна.

Идентичност- усвояване на социални роли в детството, посредством копиране на значими възрастни. Ерик Ериксон създава теория на идентичността.

Аз-концепцията- е сборно възприятие, комплексна представа за себе си /това, което мисля за себе си/, това което мислим да постигнем, за това което мислят другите за нас. Аз-концепцията е свързана с миналото, отразява настоящето и е насочена към бъдещето. В реалния Аз съответства с опита, а идеалния, който ние сме си изградили.

Девиантно поведение и превенция. Девиантното поведение е нарушаване на различни социални норми, модели, правни норми, ДП води до административно нарушение, противообществени прояви, престъпления.

Превенцията- мерки, чрез които да не се стига до ДП. Превенцията е свързана с изостряне вниманието, както на семейството, така и на социални институции към рисковите възрасти- най-често през пубертета и в ранната младежка възраст 18-20 г. Да се прилага превенция към прояви като пасивност, изолация, чести конфликти със социалната среда.

Проблемът за мотивите и потребностите на хората се явява централен в социалната психология.

1.Фройд- счита, че мотивите за поведението ни са предопределени от 2 противоположни нагона- „Танатус”-към смъртта и „Ерос”- съхраняване на живота или Либидото- сексуалната енергия. Според него, нашето поведение е свързано с това да избягваме болката и дискомфорта или т.н „Принцип на удоволствието” и в тази връзка той говори за защитни механизми- изтласкване, проекция, рационализация, заместване.

2.Карл Густав Юнг- според него мотивите за дадено поведение са обусловени от колективното, безсъзнателно. Въвежда понятието „Архитип”- чрез тях, традициите се предават на всяка отделна личност.

3.Ерих Фром- нашите мотиви са безсъзнателни, но социално обусловени в три механизма:

- садизъм, мазохизъм /при взаимоотношенията с хората/

- диструктивния нагон- стремежа на личността да разрушава социални правила и норми;

- авторитарен основен формизъм- автоматично се подчиняваме на авторитетите в нашия живот.

4.Маслоу- пирамидата на Маслоу за потребности

схема-пирамидата: физиологични, сигурност, соц.контакт и любов, творчество, самоактуализация.

За да се стигне д последното ниво, трябва да бъдат задоволени всичките по долни потребности.

Други теории- каузална атрибуция- склонността на човек да преписва причините за събитията, които се случват и на себе си или на външни обстоятелства. Когато личността ги преписва на себе си, говорим за вътрешен контрол на Аз-а. Когато ги преписвана външни обстоятелства, говорим за външен контрол на Аз-а.

Теория за когнитивния дисонанс- състояние на психическа възбуда в резултат от не равновесието между нашите /собствените/ убеждения и поведения.

2.3Клинична психология и социалната работа.

Основен предмет е абнормалното поведение. За да се определи дадено поведение, като патологично трябва да:

1.Причинява тревога за човека /патологичен синдром/;

2.Да е в конфликт с обкръжението си;

3.Да е признато от закона, като нарушение;

4.Да има нарушение във физиологичните процеси в медицински план;

Психологична теория:

1.Търсене на дефицити в детската възраст- конфликти между нагоните и обкръжаващата среда.

2.Поведенческа теория- всички абнормални поведения са резултат от погрешно научаване- липсват първите седем години, според Роджърс не е получило свобода на личността.

Социалните фактори- при липса или лоши условия- изнасилване, насилие в семейството, недоимък, може да доведе до патология.

1.Невротични разстройства- съществуват хиляди симптоми /симптом-синдром-психическа болест/ за неврози от най-безобидните до най-сериозните. При тях има несъответствие между външно поведение и вътрешни пориви. Невротика е винаги жертва на вътрешни конфликти, той и инфантилен. Те биват натрапливи мисли- мании.

Фобията е разновидност на натрапливите мисли, немотивиран, необоснован страх. Страх от публични прояви- социална фобия, атрофобия- страх от открито пространство, каустрофобия- страх от затворени места и др. Друг вид невроза е параноята /мания за величие, за преследване, отравяне, за въздействие, за ревност/. Има страх породен от съпреживяване. Терапия: поведенчески подход.

Панически разстройства- определен стимул може да доведе до дезорганизация- натрапливи мисли, поведение.

2.Стресови разстройства- при дълго продължаващ стрес

защитните средства на организма се изчерпват и се развиват телесни и психически синдроми. При остри стресови р-ва в резултат на природни бедствия, насилие, човек е склонен след няколко дни да преприживее случилото се и трябва да изрази чувствата си. Появява се повишена възбуда, човек става агресивен, а след това депресивен. При по продължително изживяване на драматична ситуация може всичко, което му напомня за случилото се, да започне да го плаши /миризма, шум, човек/- посттравматичен стрес.