Joomla Software solutions Template

Payday loan

Австрия възниква след първата световна война като буржоазна република.Пре 1938г. Е окупирана и присъединена към Хитлеристка Германия. На 13 април 1945г. Виена е освободена от съветските войски.След капитулацията на Германия страната е разделена на четири окупационни зони, но движенито между тях е свободно.През 1955г. на 15 май на Австрия е върнат статута на независима република и тя се обявява за неутрална държава.

Австрия е разделена на девет федеративни провинции – Бургенланд,Кернтен, Долна Австрия, Горна Австрия ,Залцбург,Щайермарк , Тирол , Форалберг и Виена.Всяка от тях разполага със собствена глава на управлението и областно събрание.Областните събрания се ползват с определена степен на автономия по отношение на въпросите от тесен характер.В административно териториално отношение Австрия се дели на 98 политически окръга като 83 са т.нар. “ландбецирке”.Сраната се дели и на 215 съдебни окръга.

Австрия е парламентарна и федеративна република.Действа конституция (федерален конституцонен закон ) приет на 1 октомври и влиза сила на 10 ноември 1920 г. ,с промени от 7 декември 1929 г. Държавен глава  е президента избиран за срок от 6 г.Законодателната част се осъществява от федералното събрание (парламент) с две камари-Национален съвет и федерален съвет.

Националния съвет се състои от 183 депутата, избрани по пропорционалната система за срок от 1 г., чрез пряко и тайно гласуване.

Федералния съвет се състои от 64 депутати избирани от провинциалните парламенти в съответствие с броя на мандатите на отделните партии.

Изпълнителната власт се осъществява от федералния президент и федералното правителство.Президента назначава федералния канцлер(министър председател) и по предложение на канцлера – министрите.

Съществуват 4 партии представлявани в парламента.Една от тях е Австрииската народна партия.Тя е основана на 17 април 1945 г и е приемник на католическата Християнска социална партия,създадена през 1887 г.Изразява интересите на едрите индустриалци и земевладелци, тясно е свързана с католическата църква и има около 760 000 членове. Австрииската партия на свободата е основана на 17 октомври 1955г.,приемник на съюза на независимите , създадена през 1949г.

Обединява часе от средната и дребна буржоазия и представители на интелигенцията.Има 41 000 членове.

Друга партия преставяна в парламента е Австрииската социалдемократическа партия.Основана е на 01 януари 1889г като Австрииска социалдемократическа  работническа партия.От 1934 до 1945 дейноста и е забранена.На 14 април 1945г. е възтановена под името Австрииска социалистическа партия , а от юни 1991 носи сегашното си име .Обединява значителна част от работниците,служещите и дребната буржоазия.

Зелената алтернатива е създадена на 15 февруари 1987 като радикална екологична групировка основана на принципите на демокрацията и ненасилието.Застъпва се за екологични и социални действия.

Федералното правителство на власт в момента е коалиционното правителство нс Австрииската Народна партия(АНП) и Австрииската партия на свободата(АПС) оформирано на 04.02.2000

Федерален канцлер е Волфганг Шусел.

Глава на държавата е президентът,който се избира от народа за 6 години.Международния обръз на Австрия бе накърнен след избирането през 1986г.на президента Курт Валдхайм,който както по късно се разкри е служил в подразделение на немския Вермахт ,взело участие в престъпленията през Втората Световна война.През 1992г.на мястото на Валдхайм идва Томас Клестил.

Подобно на Валдхайм той е кандидат на дясноцентриската австрииска народна партия.Клестил печели втори мандат на управление през 1998година.

Според конституцията федералният президент на страната се избира от народа на федерацията въз основа на равно,пряко,тайно и лично избирателно право.Право на глас има всеки гражданин,който има право да участва в изборите за Национален съвет-навършил 19 години.Задължението за участие в изборите съществува в тези провинции на Федерацията,където това е предвидено със закон.Ако в изборите е издигнат само един кандидат,те трябва да бъдат произведени във формата на гласуване “за” или “против” кандидата.За избран се смята кандидата,който е получил повече от половината от подадените гласове.Ако не е получено такова мнозинство на гласовете се провежда втори тур на изборите.В него се зачитат като действителни само тези гласове които са подадени за един от двамата кандидати,получили в първия тур на изборите най голям брой гласове.На този втори тур,всяка от двете групи избиатели,която е издигнала тези двама  кандидати,може да посочи друго лице при втория тур,вместо издигнатия от нея в първи тур кандидат.

За Федерален президент на Република Австрия може да бъде избрано само лице което има право да участва в изборите за Национален съвет и което към първи януари в годината на изборите е навършило 35 години.Лишени от право да бъдат избирани за длъжността президент са членовете на императорските домове или на семействата,които някога са принадлежали към тях.

След катосе разбере кой е спечелил изборите за президент, резултатите трябва да бъдат официално оповестени от федералният канцлер.Срокът на пълномощията на федералния президент е шест годишен ,а повторно избиране за срок непосредствено следващ след предходно избиране е допустимо само веднъж.

Преи изтичането на срока на пълномощия на федералния президент той може да бъде отстранен от този пост само чрез народно гласуване.Народно гласуване може да се произведе,ако това се поиска от федералното събрание.За тази цел федералното събрание се свиква от канцлера, ако националният съвет вземе такова решение.За да се вземе такова решение от Националния съвет е необходимо присъствието на не по малко от половината от неговите членове и мнозинство от две трети на подадените гласове.След такова решение на националния съвет президентът губи правото да изпълнява своите функции по нататък.Отклоняването на решението на Националния съвет чрез народно гласуване се смята за нов избор на президент и има за последица разпускането на Националния съвет.И в този случай максималната продължителност на срока на пълномощията на президента е дванадесет години.

Наименованието “федерален президент” е защитено от закона и с него не може да се титулова никои друг.Президентът на Австрия веднъж стъпил в длъжност няма право да влиза в състава на какъвто и да било друг общ представителен орган или да изпълнява друга професионална дейност.

При стъпването си в длъжност той произнася клетва пред Федералното събрание.В нея той се заклева,че ще спазва Конституцията и всички закони на Републиката и добросъвестно ще изпълнява свойте функции и задължения.В Конституцията е споменато,че е допустимо и религиозно потвържение на клетвата.Това зависи от желанието на самия президент,влизащ в длъжност.

Възможно е възбуждане на преследване срещу федералния президент.Това е допустимо само тогава когато федералното събрание е дало съгласие за това.Искането на възбуждане на официално преследване срещу президента трябва да бъде представено от компетентните органи на Националния съвет, който рещава дали федералното събрание,трябва да обсъжда това предложение.Когато Националният съвет се обяви в полза на това,канцлера  е задължен веднага да свика федерално събрание.

Ако съюествуват обстоятелства,които възпрепятстват президента да изпълнява възложените му функции,то всички негови функции преминават в началото към Федералния канцлер.Ако това продължава повече от двадесет дни или президента не може да изпълнява за в бъдеще свойте задължения,то функциите му се осъществяват от колегия.

Състава на тази колегия включва Председателя,втория председател и третия председател на националния съвет.По същия начин се постъпва и в случай когато мястото на Федералния президент се овакантява.Колегията която е упълномощена да изпълнява функциите на федералния президент,взема решения с мнозинство на гласовете.Председателството на колегията се възлага на Председателя на Националния съвет,който също така е хеин официален представител.

При възникване на обстоятелства,които възпрепятстват един или двама от председателите на Националния съвет да изпълняват своите задължения или пък когато техните длъжности се овакантяват,колегията има право да приема решения и без тяхното участие.В този случаи при равенство на гласовете е решаващ гласа на Председателя с по висок ранг.В случаите,когато длъжността на федерален президент се овакантяват ,федерално правителство е задължено веднага да насрочи избори за нов президент .След като изборите се проведат и е избран новея федерален перзидент ,колегията  е задължена незабавно да свика федералното събрание за полагането на клетвата.

Президентът на Австрия представлява Републиката във външните отношения.Той приема и акредитира  посланиците ,дава съгласие за назначаване на чуждестранни консули,назначава консулите на Републиката  във чужбина и сключва държавните договори .

Президентът има право да назначава федералните служители,както и да им присвоява служебни звания.В правомощията му влиза и правото да учредява и присвоява професионални знания,както и да помилва лица,осъдени с произнесена по законен ред присъда.Да смекчава и заменя наложени от съда наказания и да освобождава от наказателна отговорност и от изтърпяване на наказание чрез помилване.Президентът може да прекрати наказателното производсво по отношение на лица преследвани по официален ред за подлежащи на наказания деяния.

В Конституцията е посочено и правото му да признава извънбрачни деца за родени в брак по желание на техните родители.Президентът може да взема отношение и по персонални въпроси като извънредни парични помощи,добавки къмзаплатите,пенсиите и социалните помощи ,както и права свързани с назначаването и утвърждаването на длъжности.

Федералния президент може да прехвърля своето право да назначава определени категории федерални служители на компетентни членове на федералното правителство.Той може да упълномощава федералното правителство  или компетентни членове на федералното правителство да сключат определени видове държавни договори.Съществува изискване тези договори да не попадат под действието на чл.50

Всички Актове на федералният президент се предприемат ако не е предвидено друго в Конституцията,по предложение на федералното правителство или на упълномощеният федерален министър.В заона се определя в каква степен федералното правителство или упълномощеният федерален министър са обвързани при това с предложенията на други органи.Необходимо е всички актове на президента за да са валидни,ако конституционното законодателство не предвижда друго,да бъдат подписани от канцлера или от упълномощения федерален министър.

Президентът на Австрия носо отговорност за осъществяване на своите функции пред федералното събрание .За да може тази отговорност да бъде реализирана , федералния канцлер свиква по решение на националния съвет или на федералния съвет федерално събрание.

Столица на федерацията е Виена. Там е седалището на върховните органи на страната включително и на президента.Федералния президент на Австрия е лице което представя държавата пред света и пред жителите на самата страна.