Joomla Software solutions Template

Payday loan

1. Работна заплата

І. Същност и елементи на работната заплата. Общо работната заплата се определя като възнаграждение, което работодателят трябва да изплате на работника за извършената от него работа. Работната заплата по принцип се изплаща в пари, но в зависимост от законодателството може и в натура. МОТ забранява изплащането във вид на спиртни напитки и психотропни вещества. У нас само някои допълнителни възнаграждения могат да бъдат в натура. Паричната заплата се изплаща във валутата на страната, забранено е изплащането в купони, ценни книжа и др. Трудовото възнаграждение се изплаща редовно по банков или касов път. Отдръжки от заплатата могат да се направят в случаите определени от закона или съда. При фалит на организацията заетите в нея се побзват със статут привилегирован кредитор. Поредността на тази превилегия зависи от националното законодателство. В съответствие с търговските закони у нас. Работниците са на четвърто място по своите вземания.

Работната заплата бива номинална и реална.

1. Номинална . Паричният размер, който работникът получава.
2. Реалната е това, което работникът може да закупи с нея. Нейното равнище се определя от равнището на номиналната заплата, индексът на потребителските цени и равнището на данъците и осигуровките. Тя се изчислява по следната формула:

Irw=Inw

CPI.I₂.I₀

Irw - индекс на реалната работна заплата

Inw – индекс на номиналната работна заплата

CPI – индекс на потребителските цени

I₂ - индекс на данък общ доход

I0 – индекс на социално осигуряване

Елементи на работната заплата в номиналната работна заплата са обособени елементи всеки, от които се определят по различен начин има специално предназначение и се регламентира с различни нормативни актове.

Според нашето трудоно законодателство елементи на работната заплата са следните:

-                      основно трудово възнаграждение. Определя се за отработено време или обем извършена работа.

-                      Заплата над основното трудово възнаграждение. Приема формата на премии или наднормено възнаграждение.

-                      Добавката за компенсиране на инфлацията в момента не се прилага.

-                      Допълнителни трудови възнаграждения. Биват много на вид: нощен труд, клас прослужено време, вреден труд и др.

-                      Трудовите възнаграждения при особени случаи /извънреден труд, работа по време на празници, заплащане по време на престой и др. Работодателят заплаща, защото не е осигурил условия, материали за работа/.

-                      Възнаграждения за отпуск.

ІІ. Подходи и инструменти за определяне на работната заплата.

При определяне на работната заплата се използват два основни подхода:

-                      централизиран-определяне на заплатата от един орган за всички работници.

-                      Децентрализиран подход- изключва всякаква намеса на държавата. Заплатата се определя на базата на търсенето и предлагането.

На практика нито един от тези подходи не се прилага в чист вид, това означава, че намесата на държавата в една или друга степен е неизбежно. Изборът на конкретен подход се влияе от следните фактори:

1. Фаза на икономически цикъл. При криза намесата на държавата се повишава и обратно при подем.
2. Динамика на инфлационните процеси.
3. Делът на държавния сектор в икономиката.
4. Състояние на трудовия пазар и равнището на безработицата.

При избора на подход трябва да се имат предвид следните n-елемента:

-                      всяка намеса на държавата при определяне на работната заплата означава нарушаване автономността на работодателя.

-                      Намесата на държавата при определяне на работната заплата винаги води до по-голямо равенство на работната заплата. Имайки предвид тези особености, при определяне на работната заплата, може да се оцени като смесен. След началото на раформите, работната заплата у нас се определя на база колективно трудово договаряне. То се реализира на 3 равнища- национално, браншово и фирмено.

1. Национално равнище. Определя се минималната работна заплата за страната и заплатите финансирани от бюджета.
2. Браншово равнище. Определя се съответната заплата за съответния бранш.
3. Фирмено равнище. Конкретните работни заплати на рабботниците във фирмата.

В частния сектор преобладава определяне на заплатите от работодателя. Независимо от подхода за определяне на заплатите за тяхното формиране се използват следните инструменти:

- регламент за определяне и изменение на минималната работна заплата;

-  регламент за определяне и изменение на основнато работна заплата;

- регламент за определяне и изменение на допълнителното възнаграждение;

- регламент за изчисляване на брутната заплата.

Тези инструменти понататък се детайлизират в отделни механизми. Всеки механизъм има своя вътрешна логика и специална роля при определянето на рабоната заплата.

ІІІ. Определяне на работна заплата. Включва посочените по-горе механизми, те се изразяват в определяне на основната заплата, допълнителните възнаграждения и брутна заплата.

1. Определяне на основна заплата-механизмът включва следните елементи:

-                      схема за оценяване на длъжности;

-                      скала за определяне на основните заплати за съответните длъжности;

-                      схема за оценяване на персонала;

-                      схема за определяне на индивидуални заплати;

-                      регламинт за изменение на основната заплата.

1. Определяне на допълнителните възнаграждения-основни елементи са следните

-                      показатели, по които се определят допълнителните възнаграждения/ напр.трудов стаж и др./;

-                      критерии за оценяване равнището на показателите. Това са фиксирани величини, които се определят чрез нормативни актове.

-                      Нормативи за изчисляване на допълнителните възнаграждения- използват се 2 подхода:

-                      Даване на абсолютни суми.

-                      Дял от някаква фиксирана величина.

1. Определяне на брутните заплати-съвкупност от показатели, критерии и нормативи на базата, на които се определя брутната заплата за даден период. В практиката се използват най-различни схеми за определяне на брутната заплата. Най-разпространено е сумирането на основни елементи на рабоната заплата. В зависимост от обхвата и начина на изчисление на работната заплата схемите се делят на:

-                      индивидуално-рабоната заплата се определя индивидуално за самия работник;

-                      групова-при която първо се определя заплатата на групата, а след това се разпределя между членовете на групата.

ІV.Минимална работна заплата- същност, функции, фактори и актуализиране.

Минималната работна  заплата е най-ниското трудово възнаграждение, което се определя чрез законови норми, акт или споразомение или колективен трудов договор. Тя може да се определи за страната за отделни браншове, професии.

У нас минималната работна заплата се определя чрез акт на МС след консултации и преговори между социални партньори. Минималната за страната заплата е най-ниското възнаграждение, под което не може да се определи работна заплата. Минималната работна заплата у нас може да се определи на всички равнища-национално, браншово. Минималните заплати на всички равнища не могат да бъдат по-ниски от националната.

1. Функции. В съвременните условия минималната работна заплата е свързана със защитата на труда. Независимо от това съществуват различни концепции за нейната същност и функции.

2. Като средство за защита на най-уязвимите групи работници. В основата на това разбиране стой схващането , че мин.работна заплата трябва да отговаря на възможностите на работодателя. Държавата не трябва да се намесва при нейното определяне.

3. Като средство за определяне на справедлива работна заплата. Основава се на разбирането, че тя трябва да е близка до преобладаващото равнище на трудовото възнаграждение. За нейното определяне трябва да участват и двамата;

4. Като средство за създаване на защитна мрежа в системата на заплащане. Това се свързва с определяне на съотношенията между отделните системи на заплащане, целта е получаващите минимална заплата да не попадат в системата за социално подпомагане.

5. Като средство за макроикономическа политика. Тази концепсия се основава на разбирането, че мин.работна заплата трябва да бъде регулатор на всички останали доходи, по този начин чрез изменение на мин.работна заплата се контролират и управляват всички останали плащания. Има много недостатъци.

В литературата няма общо прието разбиране за факторите, които влиявят върху минималната работна заплата. В много страни няма изисквания за нейното определяне, има само препоръки за обвързването и с икономически показатели. Такива препораки дава МОТ, които се изразяват в следното:

- да отчита потребностите на хората и техните семейства;

- да е съобразена с равнището на средната заплата в страната;

- да отчета равнището на социални помощи;

- да отчита постигнатите икономически резултати. Въпреки че тези фактори са разбираеми и приемливи, тяхното прилагане саъздава множество проблеми:

- отчитането, минимални потребности на хората, в теорията и практиката се използват два подхода- подхода на потребителската кошница; методът на семейните бюджети.

U₂ подхода включват субективни оценки при определянето на минималните потребности. С най-добри качества е методът на семейните бюджети, които фиксират потреблението и доходите на най-ниските платени групи.

Вторият проблем е свързан със съотношението на минималната към средната работна заплата. Няма препоръки какво да бъде това съотношение. В някои страни съществува  миханизми, които обвързват минималното със средното.

Третият проблем e свързан с отчитането производителността на труда, няма механизми, които могат да обържат минималната работна заплата с икономическите резултати.При актуализацията на минималната работна заплата се използват следните процедури:

-                      определя се периода на актуаризация;

-                      техниките на актуализация.

Техники на актуализация на базата на минала или на очаквана актуализация.