Организация на труда 

1. Същност, задачи и значение на организацията на труда

1.1  Трудов процес в организацията на труда

Трудовият процес е сложно социално-икономическо явление. От една страна, това е процес на въздействие на човека върху предметите и природата с цел нейното изменение и приспособяване за задоволяване на своите потребности. Като въздействува върху предметите на труда, човекът изразходва физическа и нервна енергия. Това обстоятелство характеризира биологичната (естествената) страна на процеса на труда. От друга страна, в процеса на труда хората не само въздействуват върху природата, но и влизат в определени обществени отношения помежду си. От тази гледна точка трудовият процес е обществено явление, тъй като само обществото може да признае полезността и необходимостта от един или друг вид човешка дейност.

Всеки трудов процес като целенасочен разход на физическа и нервна енергия на изпълнителя протича при определени условия и се характеризира чрез определени технико-организационни фактори. Същият процес като част от съвкупния труд на обществото се характеризира със съответните социално-икономически фактори. Съвкупността от технико-организационните фактори в социално-икономическите отношения, които се формират в процеса на дадената дейност, определя съдържанието на труда.

Технико-организационното съдържание на труда се проявява в количествената и качествена определеност на трудовите функции, които се обуславят от техниката, технологията, организацията на производството на труда, предмета на труда и квалификацията на работника.

Социално-икономическото съдържание на труда се проявява чрез връзките и отношенията между труда на индивида и труда на цялото общество и отразява характерните черти на обществените отношения, при които той протича.

Технико-организационното съдържание на труда отразява:

а) състава и отличителните особености на трудовите функции, определени от техническото равнище на предмета на труда, техниката, технологията и организацията на производството;

б) изискванията към трудовите функции, квалификацията, интелекта, способностите и общото развитие на работника;

в) мярката на превръщането на науката в производствена сила, което се характеризира с равнището на развитие на механизацията и автоматизацията и мястото на работника в общия производствен процес;

г) равнището на организацията на труда, степента на нейното въздействие върху развитието на творческите начала у трудещия се.

Под влиянието на тези основни фактори се формират структурата и начинът на протичане на всеки трудов процес. Съществено място в нейното формиране заема организацията на труда.

Всеки трудов процес като съвкупност от умствените и физическите функции на изпълнителя, като съвкупност от трудовите му действия, насочени към постигането на определен трудов резултат, има конкретно съдържание и структура. Протичането на трудовия процес е немислимо, без да е ясно какви функции се изпълняват, в какво съчетание и последователност, какви помощни средства се използуват, какъв трябва да бъде резултат, какви са изискванията към неговия изпълнител, какви са мястото и ролята на този процес и взаимовръзката му с другите трудови процеси, осъществени в рамките на дадена производствена или непроизводствена дейност и т. н. По този начин протичането на трудовите процеси предполага наличието на определен порядък, определена система, отразяваща сложни количествени и качествени връзки между отделните елементи на всеки трудов процес и между отделните взаимосвързващи трудови процеси. Този необходим и обективносъществуващ порядък, отразяващ определени условия и начина на протичане на трудовите процеси, се изразява в тяхната организация. Всеки съществуващ обективно и протичащ вече трудов процес има и определена съществуваща обективно организация.

Следователно организацията на труда отразява условията и начините на протичане на трудовите процеси при осъществяване на една или определена съвкупност на трудовите дейности във всяка сфера на приложение на труда. В този смисъл организацията на труда отразява установеното взаимодействие в пространството и времето между отделните елементи на трудовия процес. Това е преди всичко взаимодействие между субекта и обекта на труда; между човека, който в процеса на труда изпълнява определени физически и умствени функции (в тяхното взаимодействие) и материалите, суровините, полуфабрикатите и т. н. в условията на производствената изпълнителна дейност; между човека и определен колектив в условията на управленската дейност; между човека и отделни трудещи се или групи население в условията на непроизводствената дейност.

Може да се каже, че организацията на труда отразява взаимодействието между човека, предмета на труда (в най-широкия смисъл на думата), оръдията на труда и обкръжаващата среда при осъществяване на дадената цел на трудовата дейност и взаимодействието на хората в процеса на труда, обединени от единството на поставените пред тях задачи.

В това се изразява т. нар. статична страна на понятието “организация на труда”. Това понятие има и друга страна – динамична. В този смисъл организацията на труда е процес, дейност по формиране на определени условия и начини на протичане на трудовите процеси.

Ако организацията на труда откъм статичната си страна представлява определена система за използуване на жив труд, като дейност тя е процесът на въздействие върху системата на превръщането й в ново състояние.

Организацията на труда като дейност се осъществява от хора, които за целта използуват определени методи и средства, насочени главно към разработване и внедряване на определени организационни мероприятия, спомагащи за повишаване на ефективността на протичане на трудовите процеси.

Независимо от голямото разнообразие в съдържанието, структурата, задачите и други на отделните трудови процеси съществуват общи изисквания за рационалното им протичане, както и общи методи за тяхното изучаване и проектиране.

Науката по организацията на труда, използувайки постиженията на редица икономически, технически, биологични и други науки, както и челния опит в практиката, е разработила общ подход, единен метод в работата по организацията на труда. Този подход се нарича научна организация на труда (НОТ).

Понятието “научна организация на труда” също така може да се разглежда от две страни: от една страна, НОТ е научнообоснования метод, подход към решаване на проблемите на организацията на тру­да, който се използува в дейността по усъвършенствуване протичането на трудовите процеси.

От друга страна, научната организация на труда е обективно съществуващ начин на протичане на трудовите процеси, изграден въз основа на научните принпипи и методите на тяхната организация.

В теорията и в практиката се използува често понятието “рационална организация на труда. Рационална организация на труда е такава организация, която във възможно най-голяма степен отго­варя на изискванията на науката за организация на труда, като се вземат под внимание ограниченията, които пречат за пълното реализиране на тези изисквания. В този смисъл рационалната орга­низация на труда е най-целесъобразната за дадени конкретни усло­вия система на използуване на живия труд, макар че тя не осигуря­ва пълното спазване на всичките изисквания на науката по органи­зация на труда, и то по обективни причини (ниво на техниката, необходимост от нейното най-пълно използуване, липса на работна сила и т.н.).

Трудовият процес, разгледан като съвкупност от действията на работниците, е насочен за изпълнение на дадена производствена задача. Следователно той е по-тясно понятие от понятието произ­водствен процес. Производственият процес е сложно съчетание на съгласувани трудови и естествени процеси. Организацията на про­изводствения процес има за цел да се намери най-ефективното съчетание и съединяване в пространството и времето на личния и ве­ществените елементи на производството, за да се реализират най-добри производствени резултати. Независимо от равнището на тех­никата и технологията производственият процес не може да се осъществи без участието на работната сила, т.е. ако не е налице целесъобразната дейност на човека. Тук става дума не за какъв да е, а за организиран труд, за строго целенасочена дейност.

Трудът и неговата организация не са свързани само с материалното производство. Организацията на труда е важна съставна част от организацията както в производственото предприятие, та­ка и във всякаква друга сфера на човешката дейност.

1.2.Задачи, изисквания на научната организация на труда

Трудът независимо от неговата обществена форма се нуждае от организация в рамките на определено обединение на работещите, които са кооперирани за изпълнение на една или друга конкретна задача. За да се осигури дейността на който и да е трудов колектив, трябва целият обем от работата да се разпредели между отделните изпълнители, да се определят техните функции, да се изградят формите на техните връзки, да се определи начинът за изпълнение на техните функции и т.н. За разлика от обществената организация на труда, характерът на която се определя от иконо­мическия строй на обществото, организацията на труда в отделна­та производствена или непроизводствена единица (предприятие, ор­ганизация, учреждение и т.н.) се базира на редица общи изисквания на ефективната организация на човешката дейност въобще. Задачите на научната организация на труда в предприятието могат да се групират в следните три групи:

а) Икономически задачи. Тези задачи се изразяват в осигуря­ване на икономия и рационално използуване на материални, трудо­ви и финансови ресурси. Те се решават преди всичко с осигурява­не на икономия на жив труд в резултат на рационалното протичане на трудовите процеси (чрез намаляване загубите на време, внедря­ване на по-съвършени методи за изпълнение на трудовите функции и т. н.). Рационалното използуване на трудовите, фи­нансовите и материалните ресурси довежда до повишаване произво­дителността на труда, намаляване на себестойността на продукция­та и подобряване на всички други икономически показатели в рабо­тата на определена стопанска организация.

б) Психо-физиологични задачи. Тези задачи се изразяват в създаване на благоприятни условия на труда, осигуряващи нормално възпроизводство и функциониране на работната сила, запазване на здравето и работоспособността на трудещите се. Те се решават чрез спазването на изискванията на физиологията и психологията на труда при формирането на начина и условията на протичането на трудовите процеси.

в) Социални задачи. Те се изразяват в осигуряване на усло­вия за постоянен ръст на културното и професионалното равнище на работещите, тяхното всестранно развитие, пови­шаване привлекателността на труда, израстване и мотивация.

Икономическите, психо-физиологичните и социалните задачи на организацията на труда са тясно свързани помежду си. Решаването на икономическите задачи осигурява повишаването на производител­ността на труда, довежда до увеличаване на ефективността на об­щественото производство и богатството на обществото, което води до подобряване благосъстоянието на трудещите се и удовлетворяване на социалните потребности на колективите и на отделната личност. От своя страна решаването на психо-физиологичните и социалните задачи чрез създаване на благоприятни условия на труда, повиша­ване на културното и професионално равнище на кадрите и т.н. способствува за решаването на икономическите задачи на НОТ.

От тези задачи проличава ясно и значението на научната орга­низация на труда.

Успешното решаване на задачите на организацията на труда зависи от спазването и отразяването в организационната дейност на основните изисквания на научната организация на труда.

Основни изисквания на научната организация на труда:

а) осигуряване на оптимално съдържание на трудовия процес, според което трудовият процес трябва да включва функции, осигуряващи най-благоприятното за човека съчетание на умствена и физическа дейност и равномерна натовареност на отделните му органи;

б) осигуряване на съответствие между професаонално-квалификационната подготовка на изпълнителя и възлаганата му работа;

в) осигуряване на ритмичност и непрекъснатост в работата на изпълнителите;

г) осигуряване на съгласуваност в протичането на взаимосвързаните трудови процеси;

д) осигуряване на икономия на мускулната и нервната енергия при осъществяване на трудовите функции;

е) осигуряване на специализация на изпълнителите по изпъл­нение на определен кръг от възложените им функции;

ж) осигуряване на оптимална интензивност на труда;

з) осигуряване на условия за непрекъснато повишаване квали­фикацията на кадрите;

и) осигуряване на условия за повишаване на творческата активност на трудещите се;

к) осигуряване на добър психологичен климат в колектива.

В дейността по организацията на труда трябва да се проявява стремеж към максимално постигане на задачите на НОТ и максимал­но отразяване на нейните изисквания, като се имат предвид обаче обективно действуващите ограничаващи условия.

1. 3. Съдържание и обхват на организацията на труда

Съдържанието на дейността по организацията на труда се формира от отделни направления на тази дейност. Направленията на организационната дейност се оформят под влияние на тези задачи, които трябва да бъдат решени при изграждането на начините и условията на протичането на трудовите процеси.

Начините и условията на протичането на трудовите процеси се формират от:

- съдържанието на функциите, които са предадени в задължения­та на всеки изпълнител и връзките му с изпълнителите на другите функции в общата система на колективния труд;

- количествените и качествените изисквания към резултатите на всяка трудова дейност;

- техническите средства, които се използуват в процеса на труда;

- пространственото разположение на елементите на трудовия процес (оръдие на труда, предмет на труда и изпълнител);

- начинът на изпълнението на всяка трудова функция (метод на работа);

- режимът на работата (времето за работа и времето за почивка на изпълнителя при осъществяване на даден трудов процес);

- квалификацията в психо-физиологичните особености на изпълни­теля;

- състоянието на обкръжаващата среда;

- формите на стимулиране на резултатите от труда.

Всеки трудов процес се осъществява с определено решение на посочените организационни въпроси. Каквато и трудова дейност да се избере за пример, ще се види, че трудовият процес не може да се осъществява, ако не се уточни какво се извършва, с помощта на какви средства, по какъв начин, в какви условия, как се из­мерва резултатът, как той се стимулира и т.н. Организационната дейност включва следните направления:

Разделение н коопериране на труда. Това е една от главните дейности по организацията на труда. С нея се решава проблемът за правилното обособяване на отделните трудови дейности и намирането на рационални връзки между техните изпълнители в процеса на труда. Значението на това направление се състои в това, че с неговото решаване до голяма степен се оформя съдържанието на всеки трудов процес. Решаването на всички други организапионни въпроси е невъзможно, преди да се уточнят съставът на трудовите функции и задълженията на всеки работещ, неговото място в общата производствена или непроизводствена дейност, неговите връзки с другите участници в тази дейност.

Избор и усъвършенствуване на техническите средства и приспо­собления, използувани в процеса на труда. Това направление от дейността по организацията включва решението на въпроса, с по­мощта на какви веществени средства се изпълняват определени за даден работещ трудови функции. Организацията на труда обаче предявява определени изисквания към тях, за да се осигури рационалното протичане на трудовите процеси. Наред с това тя решава пробле­ма за правилен избор и усъвършенствуване на оргатехниката, при­способленията, устройствата, средствата за връзка и т.н.

Оформяне на рационално пространствено разположение на елементите на трудовия процес. В задачата на тази дейност по орга­низацията на труда влиза намирането на правилно пространствено положение на всеки елемент на трудовия процес при неговото протичане (местоположение на човека, на машината и механизмите, на предмета на труда, на средствата за свръзка, апаратура, тезгяхи, столове, маси, книги, различни пособия и т.н.).

Избор на рационални методи за изпълнение на трудовите функции. Ако досега изброените дейности по организацията изясняват въпроси като: какво се работи, с помощта на какви технически или организационни средства, с какво взаимно разположение, то при това направление на дейността се търси огговора на въпроса, как се изпълняват трудовите функции. Разбира се, решаването на този въпрос зависи и от обзавеждането, и от пространственото раз­положение на елементите на трудовия процес, които трябва да оси­гуряват най-рационалното изпълнение на трудовите функции.

Разработване на рационален режим на труд и почивка. Това направление на организационната дейност е свързано с положението, че трудовият процес се осъществява от човека, който в процеса на труда разходва своята физическа и умствена енергия. Задачата на дадената дейност се състои в изясняване на периодите, продължителността и формите на почивките на работещите с оглед на предотвратяване или премахване на трудовата им умора.

Подобряване състоянието на обкръжаващата среда. Всеки тру­дов процес протича в определена среда. Това е преди всичко ра­ботното помещение с неговите обем, площ, планировка и разполо­жение. Във всяко работно помещение има и определени метеороло­гични условия (температура, влажност, подвижност на въздуха, атмосферно налягане). То се характеризира и с определено състоя­ние на шума, вибрации, запрашеност на въздуха, излъчвания и т.н., както и с неговото естетическо оформление. Всичко това формира определено състояние на обкръжаващата среда, която не може да не влияе върху ефективността на протичането на трудовите проце­си.

Редица от въпросите по състоянието на обкръжаващата среда се решават предимно чрез усъвършенствуване на технологията, на конструкцията на ма­шините, усъвършенствуване на предмета на труда и т.н. Научна­та организация на труда обаче предявява определени изисквания към състоянието на обкръжаващата среда, отчита това състояние при решаването на други организационни въпроси, формира насоки за подобряването на състоянието на околната среда с отчитането на изискванията на физиологията и психологията на труда и ефек­тивните форми на организацията на труда.

Кооперацията на труда поражда необходимост от производствени връзки между отделните изпълнители, необходимост от контакти. Чрез тези връзки и кон­такти се оформят определени взаимоотношения в трудовия колектив. Взаимоотношението в трудовия колектив извънредно много се отра­зява на ефективността на протичането на трудовите процеси. То оказва влияние върху отношението към труда на всеки изпълнител, върху спазването на трудовата дисциплина, психическото състоя­ние на отделните индивиди в процеса на труда им и в крайна смет­ка върху резултатите на труда. Ето защо научната организация на труда си поставя за задача формирането не на каквито и да са отношения в трудовия колектив, а взаимоотношения, базиращи се на колективизъм, взаимопомощ, принципност и отговорност. Трябва да се отбележи, че взаимоотношенията в трудовия колектив са резул­тат от организационните решения по всички останали направления на НОТ.

Усъвършенствуване на нормирането на труда. Нормирането на труда заема особено положение в комплекса от дейности по орга­низацията на труда. Рационалната организация на трудовия процес изисква той да бъде построен така, че с най-малко труд да се получат максимални резултати. За това са необходими количествени измерители за разхода на труд и на неговите резултати. Всеки трудов процес протича във времето, но не всяко време, изразход­вано за извършване на даден вид работа, може да служи като мяр­ка на труда. За такава мярка може да служи само действително необходимото време, което се определя чрез научнообосновано нормиране на труда. За да се определи трудовата норма, трудовият процес се изследва, анализира се и отделните му съставни части получават определен количествен израз. Тези количествени показатели за протичането на трудовия процес са необходима основа за проектирането на неговото рационално протичане.

Подбор, подготовка и повишаване квалификацията на кадрите. Рационалното протичане на всички видове трудови процеси представляват съответни изисквания към техните изпълнители. Дейността по всички досега изброени посоки няма да даде положителни резул­тати, ако участниците в трудовия процес не отговарят на изискванията, които той поставя към техните възможности, знания, умения, опит, психо-физиологични особености и т.н. Структурата и съдържанието на трудовите процеси непрекъснато се изменят под влияние на научно-техническия прогрес, предявяват се нови изисквания към изпълнението им, което предизвиква необходимост от непрекъснато усъвършенствуване на методите на подбор, подготовка и повишаване квалификацията на кадрите.

Избор и прилагане на подходящи форми и системи за заплащане на труда. Прилагането на подходящи форми за материално стимулиране съдей­ствува както за повишаване на неговата производителност, така и за осигуряване на по-големи възможности за мотивация на личността.

Правилната организация на материалното стимулиране създава условия всеки трудещ се да е заинтересуван от повишаване ефективността на неговия трудов процес, подтиква го за търсене на начините за рационализацията му.

Мястото и ролята на отделните направления на НОТ и възможностите на тяхното използуване се изменят в зависимост от обек­та на дейността. По принцип обект на дейност на НОТ са трудови­те процеси в цялата сфера на приложение на труда (производстве­ни и непроизводствени трудови дейности, умствени и физически, управленски и изпълнителски) във всички сфери на народното сто­панство.

В зависимост от това, дали обектът на дейността е отделен трудов процес или определена съвкупност от взаимосвързани трудови процеси, имаме:

организация на труда на работното място;

организация на труда в работния колектив или в производстве­ното отделение (бригада, цех, отдел и т.н.);

организация на труда в организационно-стопанската единица (предприятие, институт, учреждение и т. н.).

2. Развитие на науката по организация на труда

Прието е, че началото на използуването на научнообосновани методи на организация на труда на работниците е сложено от американския инженер Фредерик Тейлър (1856 - 1915 г.), макар че опи­ти за използуване на научните знания при изучаване на трудовите процеси са били предприемани и по-рано.

Системата на Тейлър се основава на няколко основни принципа и положения, съдържанието на които се свежда до следното:

1. Според Тейлър необходимо условие за рационална организа­ция на труда е установяване за всеки работник конкретно и ясно формирано напрегнато задание, което се формира чрез изучаване метода на работата.

2. Задание трябва да се установява не за цялата работа, а за нейните основни елементи. Продължителността на изпълнението на всеки елемент трябва да се установява чрез хронометражни наблюдения или чрез предварително разработени нормативи.

3. Рационалната организация на труда предполага разработва­не на методите на труда чрез тяхното изучаване, избор на най-добър метод и прилагането му като задължителен за всички.

4. На работното място трябва да бъдат създадени всички усло­вия за непрекъсната работа.

5. Работникът трябва предварително да знае какво ще получи при изпълнение на заданието и какво ще загуби при неговото неиз­пълнение.

6. По възможност на работника трябва да се възлага такава работа, която съответствува на равнището на неговите знения и умения

7. При приемане на работа на нови работници трябва да се из­бират най-способните за извършването на този вид работа, след което да се провежда тренировка и подготовка на изпълнителя.

Това са основните моменти, характеризиращи организационно-техническгта страна на тейлъризма. Тези моменти по принцип не са загубили значение и при организацията на трудовите процеси в съвременните условия.

Заедно с това системата на Тейлър има редица недостатъци, по-главни от които са:

а) Обектът е отделният изпълнител. Тя не отчита важни про­блеми, произтичащи от кооперирането на труда, без което е невъзможно функционирането на всяко едно предприятие.

б) Методите на работа според системата на Тейлър предпола­гат максимална интензификация на труда. Чрез разчленяване на работата на отделните й съставни елементи и установяване на минималното време за тяхното изпълнение, чрез отстраняване на “погрешните”, “бавните”, “безполезните” и т. н. движения Тейлър разработва такава съвкупност от оптимални методи на работа, която в комплекс не може да бъде намерена при нито един работник.

в) Според Тейлър работникът е същество “ирационално” мързеливо, способно да действува целенасочено само под влияние на елементарни стимули, неговите интереси се намират на физиологич­но равнище. Повишаването на темповете на производството според Тейлър може да бъде осъществено само чрез принудителна стандартизация на методите, условията и оръдията на труда.

г) Системата на Тейлър се базира върху формулираната от самия него основна концепция “максимална печалба за предприемача”.

Предложеният от него подход за изучаване на операции­те чрез тяхното разчленяване на отделни елементи, използуване на хронометраж в разработването на тази основа на рационални ме­тоди на работа е един от основните подходи, които се използуват при организацията на труда и сега.

Последователи на Тейлър са американският инженер Френк Джилбрет и съпругата му Лилиан Джилбрет. Те са последователи на Тей­лър, доколкото в техните изследвания също така се засягат про­блемите за усъвършенствуване на трудовите процеси.

Дейността на съпрузите Джилбрет обаче е протичала в условия­та на развитието на масовото производство, при което значителни групи работници изпълняват еднакви, типични, повтарящи се често работи. Темпът на работата тук се диктува от установения ритъм на потока. На преден план изпъква необходимостта не от изучава­не на разходите на време, а от изучаване на движенията, за да се изградят най-фективни методи на работа.

Като изучава трудовите движения и действия на работниците при изпълнение на масовите ръчни операции, Ф. Джилбрет е разрабо­тил редица изисквания, спазването на които дава възможност да се изгради производителен метод на работа. Той е смятал, че преди всичко трябва да се анализира последователността на работните движения, за да се определи доколко тя е рационална, а след то­ва да се оформи “единствено разумната последователност”. По-нататък трудовите движения трябва да се рационализират, за да се постигне непрекъснатост, целенасоченост, изключване на излишни физически усилия и т.н.

Както Ф. Тейлър, така и Ф. Джилбрет са се занимавали с рационализиране на труда на отделния изпълнител. Кооперацията на труда обаче свързва отделния изпълнител с множество други изпълни­тели и изисква установяването между тях на определени връзки и взаимодействия.

Опит за създаване на организационна система, включваща основните принципи на организацията на работата във всяка сфера на дейност, е бил предприет от американския учен Х. Емерсън (1853 - 1931 г.). Главните идеи на Емерсън са изложени в книгата му “Дванадесет принципа на производителността”.

По-широкият подход към рационализацията (в сравнение с този на Тейлър или Джилбрет) представлява определен принос в развитието на методите за рационализация на трудовите процеси, интерес и практическа значимост в съвременните условия.

Друг метод за рационализация на труда е използуван от Х. Форд. Без да разглеждаме всички страни на фордизма, ще се спрем накратко само на въпросите, които имат пряко отношение към организацията на труда. Х. Форд се е стремил към всестранна механизация на трудовите процеси и на ра­ботите по обслужването на производството. В съчетаване с поточно-конвейерния метод на организация на производството това е довело до основно преразглеждане на съществуващите преди форми на разделение на труда. Процесът на производството е бил разчленяван на голям брой малки операции, което е довело до значителна специализация на труда на работниците. Специализацията на труда е означавала и използуването на специализирано оборудване и инструменти. Внедряването на конвейера е ознаменувало принципно нов подход към проблемите на организацията на трудовите процеси. Конвейерът е вече регулатор на производствения процес, синхронизиращ работата на отделните звена, подчиняващ труда на един ритъм, определящ строга и рационална последователност на изпълнение на разнородни трудови функции. Х. Форд е въвел и нова фор­ма по обслужване на работните места. Работникът не губи време за предвижване и пренасяне на материали, инструменти и т.н., а всичко необходимо се подава към мястото на неговата работа. Х. Форд е отделил основните работи от спомагателните и е използувал значително количество разнообразни транспортни средства и приспособления.

Определен отпечатък върху развитието на методите на рационализатия на труда е наложила популярната доскоро на Запад теория на “човешките отношения”, възникнала в противовес на Тейлъризма. Най-виден представител на тази теория е американският со­циолог Елтон Мейо. Концепцията му се състои в това, че самата работа, трудовият процес и "чисто физическите изисквания към него" имат сравнително по-малко значение, отколкото социалното и психологичното положение на работника в процеса на производството. Положителното в тази теория от гледна точка на организацията на труда е, че тя поставя въпроса за необходимост от отчитане на психологичните и социалните моменти в организацията на труда и е дала тласък за развитието на методите на психологичните и социологическите изследвания в предприятието. Така представителите на тази теория посочват необходимостта от използуване не само на материални стимули за труд. Освен това те се противопоставят срещу широкото използуване на максималното разделение на труда. То се дължи и на измененията, които са настъпили в самото производ­ство, но все пак това е определен опит за изясняване на критериите за оптималното разделение на труда. Макар че представителите на школата на "човешките отношения" на всяка цена се противопо­ставят на "тейлъризма", техните собствени концепции са пряко не­гово продълаение.

Трябва да се отчете обаче, че школата на "човешките отноше­ния" е дала своя принос за развитието на науката по организация­та на труда чрез по-широк и задълбочен подход към проблемите на организацията вследствие на признаване на необходимостта от изучаване на "човешките фактори".

Сега в теорията на организацията и управлението в капиталистическите страни е характерен стремежът да се “примири” тейлъризмът и доктрината на “човешките отношения”. По този път се съз­дават различни и многобройни "школи" и "теории". За представителите на “емпирическата школа” (П. Дракер, Е. Дейл и пр.) е характерна чистата прагматическа ориентация, която се характеризира с изучаване на практиката на организацията.на труда и разработ­ване на препоръки, имащи непосредствено практическо значение. Чрез изучаване на процеса на труда и на трудовите отношения се разработват безброй препоръки за повишаване производителността на труда, разбира се, с цел да се увеличи печалбата на предприе­мача. Заедно с това се наблюдава и стремежът да се направят и по-широки изводи, да се разработят общи единни принципи на организацията.

Независимо че с “критика” на методите на Ф. Тейлър започва изграждането на своето “философско кредо” всяка “школа”, идеите на Тейлър и неговият подход продължават да се развиват.

Като по-нататъшно развитие на идеите на Тейлър и Джилбрет може да се изтъкне разработването на системите на микроелементни нормативи, които нашироко се използуват в САЩ, Англия, Франция, Германия и други страни. Съществуващите системи на микроелементни нормативи не са приемливи изцяло, тъй като в тях е заложен изключително висок темп на работа, висока интензивност на труда. Тези системи обаче представляват безспорен интерес от гледна точка на подхода, метода на изследване, проектирането и нормирането на трудовите процеси. Представляват интерес и методите за изучаване и рационализиране на тру­довите процеси, разработени от обществото по изучаване на орга­низацията на труда в ГФР (РЕФА). Системата на РЕФА също така се базира върху идеите на Тейлър и Джилбрет. Създателите на систе­мата подчертават, че РЕФА е синоним на движението за осъществя­ване на идеите на Тейлър и Джилбрет в западногермански условия. От РЕФА са разработени определени предложения по организацията и нормирането на труда, които представляват обобщение на многогодишния опит на промишлените предприятия. Правилата и принципите на изучаване и рационализиране на трудовите процесги, органи­зацията на работните места, методите на установяване на трудови норми и други представляват определено развитие на методите на организацията на труда.

В последно време доминираща роля в научната работа по проб­лемите на организацията и управлението играят различните насоки на изследвания, свързани предимно с кибернетиката, изследването на операциите, системния анализ, икономико-математическите методи, управление на човешките ресурси, мениджмънта и др.

Направеният кратък анализ на развитието на науката за орга­низацията на труда показва, че методите на рационализацията на труда са претърпели съществено развитие.