Home Политология Анализ на предизборната кампания на Г. Първанов

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Анализ на предизборната кампания на Г. Първанов ПДФ Печат Е-мейл

Анализ на предизборната кампания  на Г. ПЪРВАНОВ

За успешна   кампания се счита тази, която въздейства върху рейтинга на политика в течение на време. Като цяло, кампанията се отличаваше общо с три водещи фигури –на Беронов, на Сидеров, на Първанов. Тримата  водещи кандидати в масирана политическа рекламна кампания представяха себе си като личности; екипите им доизграждаха персоналния им имидж; логографите пишеха речите им; медийните експерти съветваха къде, кога, в коя медия и как да представят предимствата си. Закупуването на места в печатните издания, на секунди време в електронните издания, актуализирането и създаването на сайтове се извършваше динамично, но в стила на една комбинирана, масирана политическа кампания. Предпочитан комуникационен канал се оказаха медиите: вестници, списания, радиостанции и телевизии. Кандидатите предпочетоха интервюто като журналистически жанр, за да представят вижданията си за президентската власт. Използвани бяха и статии и коментари на съпартийци и авторитети, публикуваха се декларации и обръщения, заключителни изявления. Т.е. кампанията в медиите се водеше при използването на четивни, атрактивни, но и сериозни жанрове. Познатите от еуфоричното време на началото на 90-те средства като многолюдни митинги, мегафони, директни апели бяха преценени за неподходящи, а дипляните, значките, стикерите намериха ограничено приложение. Така медиите - централни печатни издания, телевизиите и Интернет се оказаха основните комуникационни канали между двата тура.

Г. Първанов се радва на сравнително висок рейтинг през целия си първи мандат ,което безспорно оказва влияние при последните избори.

Разбира се, за спечелването на самите избори, съществено значение има и самата проведена кампания. Най – характерното за нея е следното:

-на първо място, очевидна е безспорната самоувереност на Първанов. Така например, в интервю за пресата, Първанов отбелязва:

„Изключено е лидерът на "Атака" Волен Сидеров да преобърне вота и да спечели балотажа на изборите в неделя - това каза президентът Георги Първанов пред Дарик радио. По думите му спечелването на втори мандат е стъпка към изчистването на имиджа на България. В обвиненията на Сидеров към мен няма нито един сериозен аргумент, неговите политически послания са елементарни и изпълнени с много фалш и лъжи, каза още Георги Първанов.  Според държавния глава ще бъде грешка, ако управляващата коалиция се самоуспокои с евентуалното му преизбиране. Животът на този кабинет зависи единствено от това как се справя с проблемите и задачите, които всекидневно изникват.  Българският президент коментира, че не се чувства заложник на Движението за права и свободи заради подкрепата, която получи от движението на първия тур на президентските избори. Никога не съм бил заложник и не искам да си пробива път тезата, че десните партии и "Атака" загубиха заради активното участие на ДПС, допълни Първанов. По думите му Движението за права и свободи е участвало на първия тур под активността, която е демонстрирало в други избори.....”

Както  е видно, това не е обикновено заявление за бързо  печелене на гласове на избиратели в деня на гласуването или  за поддръжка на политическа програма или законопроект. Целта на това изказване е  да покаже, че президентът не се страхува както от опонентите си, така и от политически шантажи от политически партии.

Политическата кампания  на Първанов включва в себе си посещение на на пазара на избиратели и използване на маркетингови изследвания и комерсиална реклама за обезпечаване максималното количество “покупки” на избиратели от страна на кандидата. Така например, масовото разпространение  на добре отпечатани лозунги е  съществено важен елемент от цялата кампания на президента.

Известните ни от теорията и родната българската практика средства за осъществяване на кандидатпрезидентска кампания бяха използвани и в последните избори, но комбинирането, съотношението и акцентните този път бяха други. Традиционните плакати стояха до мащабни билбордове. Спотовете и клиповете на Първанов  се пускаха с различна периодичност, вестниците и списанията публикуваха интервюта, политически послания и отразяваха чрез репортажи и коментари срещите с избиратели.

В предизборната надпревара за държавен глава продължи традицията от парламентарните избори медиите активно да участват като посредници. В условията на фрагментиран медиен пазар БНТ вече не бе единствената телевизия, чрез която се отправят послания до избирателите.

В тази надпревара като важен канал на политическата комуникация окончателно се утвърди и Интернет.

Сайтът на Първанов  - http://www.parvanov.bg показваше и следеше последните  новини  по отношение на програмата, интервютата , срещите на Първанов. Данните се актуализираха своевременно и потребителите на мрежата можеха да проследят хода на надпреварата, интензивността на срещите и по всяко време да разполагат с нова информация. Чрез него Първанов отправи посланията си към онази част от българите, която е образована, разполага с компютри и достъп до мрежата и има претенциите да поддържа високо ниво на информираност по всяко време.

Първанов бе представен в сайта си само като  ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ, без да се изтъква предишната му позиция на социален президент и пр.

От друга страна обаче на преден план се изтъкваше мотото на президента:

„.........Всяко мое действие от първия ми ден като президент е мотивирано от разбирането, че съм президент на всички български граждани. Без значение на етническия им произход, религия, възраст, местоживеене. Независимо от това дали са гласували за мен, или и досега яростно ме отричат. Убеден съм, че управлението чрез максимално съгласие е най-сигурната гаранция за успеха на България. Съгласието – не като еднократен акт, а като процес на всекидневно преодоляване на различията. Успехът на всеки български гражданин минава през успеха на България. Успехът на България е в успеха на всеки български гражданин По време на 15-годишния преход много хора пострадаха, бяха ограбени, излъгани и унизени. Нямаме никакво право да се сърдим за тяхното недоволство и огорчение. Единствено правилният път е в отговорната и прозрачна политика. По културата ни разпознават в разноликата Европа, тя трябва да е в основата на новото утвърждаване на българския дух..............”

Като инструмент на политическия пъблик рилейшънс и на рекламата, и в тази кампания бяха ангажирани известни българи, предимно от сферата на изкуството, изразяващи подкрепата си за Първанов. В сравнение обаче с други кампании количеството на такива публикации и излъчени в ефир изявления бе относително по-малко. Очевидно, предпочитанията на хората вече се провокират не чрез подражание и не от това как гласуват известни хора или дадена група. Личният избор се формира все повече от това доколко и как посланието е достигнало до конкретния човек и дали самият той е убеден да ползва правото си на глас и за кого точно. Декларативната реторика, директните апели отстъпиха като средство в президентската надпревара.

В политическата лексика на Първанов  се забелязват няколко явления и тенденции. От една страна щабовете генерираха нова терминология, която не е износена от прекомерно цитиране в медийното и публичното пространство. От друга страна спийч-мейкърите се опитват да не пренебрегнат и принципа на чуваемост, т.е. посланията не просто да достигнат като звукове до избирателите, но и да бъдат разбрани от тях. Щабът на Първанов използва книгата като знак на интелигентност и духовност. Първанов  бе представен като образован човек, чиято професия на историк е плюс за политическата му кариера. Червените рози бяха част от срещите на Първанов с избирателите. Той бе посрещан от духови оркестри, играеха се хора, нерядко звучеше “Интернационалът”, т.е. бе направено всичко за максималната мобилизация на левия електорат.

Георги Първанов успешно създаде представата за учтив, деликатен, умерен политик. Исторрическото  му образование и политическата школовка също бяха от полза. И в тази кандидатпрезидентска кампания се потвърди традицията, живото слово да отстъпва пред силата на писаното, т.е. на вещественото, привидно неоспоримо, доказателство, което трябва да служи като силен аргумент. Впрочем, избиратели, политолози, социолози и PR-специалисти отдавна си задават въпроса за връзката между гладкото говорене и манипулацията, между сладкодумието и демагогията. Както и, дали морал и политическо поведение действително могат да бъдат единно цяло.

Резултатът от кампаниите е ясен: Георги Първанов спечели мандата за президент. В цялата кампания обаче, се забеляза опит кандидатите да се оттласнат от пропагандата и масирано налагания идеализиран готов образ и да се представят адекватно и релевантно според ситуацията, проявявайки гъвкавост и динамика. Те презентираха не толкова партийни платформи, а себе си като политически личности, притежаващи опит и качества да инициират и реализират идеи и проекти. В тази кампания политическото шоу отстъпи до известна степен на напрегнатите диалози между кандидатите. Ораторските изяви на Първанов вече не бяха адресирани предимно към електората на БСП, а и към по младите хора на България, в речите си той често използваше условно наклонение, личното местоимение “аз”, както и политическа лексика, позната от платформите на неговата партия. Подготвеността, бързата мисъл, находчивостта, самообладанието в директна словесна надпревара изискваше от Първанов  готовност да се състезава и побеждава, спазвайки правилата и демонстрирайки смелост, рицарство, благородство.

Така например, провокиращ бе въпросът:

„...............Не смятате ли, че в края на своя мандат трябва да бъдете по-самокритичен към ролята на социалния президент, която заявихте през 2001 година, с оглед на това, че именно в края на тези пет години българският народ не е по-богат, напротив, неговият жизнен стандарт е далеч от този на европейските граждани? И още един въпрос - смятате ли, че има хора, които наистина бъркат, че вие сте стопанин не на "Дондуков" 2, а на "Дондуков"1?.................”

На което Първанов отговоря:

„...........Адресите се бъркат, но това е нормално. Аз никога не съм имал претенции да се намесвам в работата на изпълнителната власт, но винаги съм имал амбицията да бъда коректив и на правителството, и на парламента. И това обяснява тези 17 случая на наложено вето, повечето от които впрочем са именно по социалната проблематика....................”

Първанов доста по-успешно изгради новия си образ, представяйки се като опитен, умерен, гъвкав политик, умеещ не просто да реагира на ходовете на опонентите си, но и да инициира и диктува условията. През цялата кампания той запази етичния тон, ходовете му бяха премерени, демонстрираше готовност за диалог и срещи с опонентите си, което, в съчетание с добрия му рейтинг му донесе втора победа.


 

WWW.POCHIVKA.ORG