Home Литература Защо бунтовникът поема страшния, но славен път на борбата?

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Защо бунтовникът поема страшния, но славен път на борбата? ПДФ Печат Е-мейл

Защо бунтовникът поема страшния,

но славен път на борбата?

(Съчинение разсъждение)

Ботев пише "На прощаване" през 1868г., за да изрази чувствата и преживяванията намладата българска емиграция. Това не е единствената творба на поета, в която се проявява проблемът за страшния път на борбата.

Бунтовникът поема страшния, но славен път на борбата, защото силно обича родината и силно мрази поробителя. Неговото сърце юнашко не му позволява да търпи робското насилие. Той има ясното съзнание, че може млад да загине, но приема смъртта в името на високия идеал - свободата на родината.

Лирическият герой вече е взел трудното решение, но чувства необходимост да убеди майка си в неговата правилност. Формата на стихотворението е мислен диалог с майката, в който синът изповядва най-съкровените си мисли. Двойното отрицание на пасивната позиция и двойното утвърждаване на активната позиция показват, че борецът е сигурен в решението си и изисква, а не моли. Той иска от майка си да кълне, защото майчината клетва според народните вярвания е изключително силно оръжие, с което майката се бори срещу враговете на своите деца.

Героят говори с нежен и съчувствен тон, но когато споменава за преминаването на четата през тиха бяла Дунава вълнението му нараства и настроението му става борбено.

Бунтовникът поема страшния път, защото силно мрази турската черна прокуда. Епитетът "черна" още повече засилва омразата. Иван Вазов също използва израза "немили, клети, недраги", за да озаглави своята повест за българските емигранти. Произволът на поробителя е изразен с метафоричния глагол "бесней".

Революционерът тръгва да се бори, защото обича родината си, която е представена чрез синекдоха. За него тя е майка, баща и братя, първо либе и роден край. Той обича всички тези неща и затова изборът му е ясен. Поетът включва в представата за родината скъпи за сърцето му неща, затова родолюбието му е истинско и искрено. Синът многократно се обръща към майка си с нежни и топли думи - това говори за силна обич. Той разбира болката на бащата и братята и страданието му е изразено чрез тавтология. Либето е описано пестеливо, с детайли, близки до народните песни. За бореца родният край е много важен, защото там е отрасъл.

Героят поема пътя на борбата, защото носи сърце юнашко. Той тръгва да се бори, защото майка му така го е възпитала. Бунтовникът е наследник на предишни поколения борци - юнаци и хайдути. Той се бори организирано срещу поробителя - за свободата на родината. Лирическият герой не може да остави беззащитния български народ, защото има чувство за чест и достойнство. Революционерът прави съзнателен избор, защото е родолюбец и защото е готов на саможертва за щастието на народа.

Борецът поема страшния, но славен път на борбата с ясното съзнание, че по-вероятен изход е смъртта. Той рисува пред майката героичната си гибел, за да я подготви и за да й постави трудната задача да пренесе неговия завет. Синът изисква от майката храбро, мъжествено поведение - не само да не плаче, но и да не слуша думите на онези, които не са дорасли до идеята за свобода. Той иска от нея да предаде завета му на следващото поколение борци - неговите братя невръстни. Обратната перспектива на посланието го прави особено тежко.

Бунтовникът не се плаши от смъртта, приел я е, защото ще загине в името на най-високия идеал и ще изпълни свят и висш дълг. Поетът описва героичната смърт с помощта на контрастни цветове - бялото и черното, които придават графична строгост и тържественост на картината. Бялото се свързва с представата за високото. То е цвят на живота, на безсмъртието и на духа. Черното се свързва и с ниското и е цвят на смъртта и телесното. Христо Ботев е използвал повторение на епитета "черни", който подсказва болката на лирическия герой, че ще загине млад. Материалните носители са пушката и сабята - те са знаци на сражението и битката. Революционерът иска да загине високо в планината, защото там е полето на героичното, а той желае геройски да умре. Синът изисква от братята си да тръгнат по неговите следи и да продължат делото му:

като братя си да станат -

силно да любят и мразят...

Борецът приема смъртта, защото тя е осмислена от най-високата кауза.

Макар да знае, че е по-вероятно да загине, бунтовникът признава, че най-голямо щастие за него би било да се завърне жив и здрав след победата. Юнаците са описани в духа на народната песен - чрез постоянни епитети. Победилите борци са белязани с "левове златни". Лъвът е символ на мощ и сила, а оръжията подсказват опасния характер на битката. Златният цвят сияе на главите на смелите българи - това показва, че борбата им е свята. Лирическият герой смята възможно своето завръщане единствено начело на победилата войска.

Всенародното щастие е нарисувано с цветя, венци и китки, които създават представа за пъстрота, радост и празничност. Повелителните глаголи в началото на всеки стих придават усещане за бодрост и оптимизъм.

Синът си представя личното щастие като среща с най-близките. Прегръдката с майката е много интимен момент, който предполага поклон пред нея, благодарност за нейната жертва и искане на прошка. Когато по-висшият дълг е изпълнен, героят може да си позволи лично щастие. Епитетът "красно" и прегръдката с кървава ръка напомнят за страшния път.

Борецът премълчава щастливите мисли, защото е време за сдържано сбогуване. Той не очаква дори името му да се запомни и не иска материална награда, защото е безкористен и е готов на саможертва.

Бунтовникът е направил своя решителен избор да поеме пътя на борбата. Неговата саможертва няма да бъде напразна, ако народът запомни неговото дело и го продължи до окончателна победа.

Животът на Христо Ботев и творбата му са пряко свързани, защото след написването на стихотворението събитията, разказани в него, се случват на Ботев - той и четата му се качват на кораба "Радецки" и минават през Дунава. Творчеството на Ботев е особено ценно за българската литература, защото при него няма разлика между думи и действия.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG