Home Литература Родното слово пред погледа на Вазов

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Родното слово пред погледа на Вазов ПДФ Печат Е-мейл

ИВАН ВАЗОВ - „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК"

РОДНОТО СЛОВО ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ВАЗОВ

Обичта към България и към всичко, което се включва в понятието Родина, оп­ределя насоките на Вазовото творчест­во. Отечеството за твореца е онзи свещен идеал, в името на който човек тряб­ва да живее, да работи, да се бори и дори да даде най-скъпото - живота си. Посве­тил се в служба на Родината, с чувство на удовлетворение в края на живота си Вазов ще заяви:

Живота любях, но не го окрадох. Българийо, аз всичко тебе дадох.

България - това е историята и герои­те от миналото, новостроящият се живот след Освобождението, съхраняване­то на свободата и националните добро­детели, това е омайната природа и род­ното слово. За твореца езикът е огромна ценност, защото е част от българщината, защото предава националната па­мет през вековете и защото е гаранция за бъдещото духовно развитие.

Живял в две епохи - възрожденската, изпълнена с борба за национална свобода, и следосвобожденската, в която идеали­те на героите са забравени и са замене­ни с духовно безразличие, Вазов с болка приема поругаването на историята и езика ни. В стихотворението „Българският език” поетът не скрива чувство­то си на гняв към хулителите на езика и на възторг от неговата творческа мощ.

Родното слово заслужава своето дос­тойно място в съзнанието на народа. То е не само мелодично и богато, но осъщес­твява дълбоката връзка между поколенията и препредава народната памет. Езикът трябва да се пази и разбива, за­щото е част от онова, което изгражда представите за родното пространство.

Вазов насища одата си със силни и про­тиворечиви чувства - обич и възхищение, гняв и презрение. Той не може да остане безразличен към съдбата на езика, защо­то като поет най-добре съзнава силата и значимостта на словото. Воден от дъл­га си на гражданин и творец, Вазов с гор­дост защитава родния език, като разкрива неговата изразителност, мелодичност и богатство. Със своето поетично дело той доказва съзидателната мощ на българската реч. Така дава урок по родо­любие не само на съвременниците си, но и на всички идни поколения.

Изградено като мислен диалог с езика, стихотворението създава впечатление за жива ненарушима връзка между поет и слово. Езикът е олицетворен и към него Вазов се обръща с почит:

Език  свещен на моите деди, език  на мъки, стонове вековни...

Езикът е този, който съхранява бъл­гарщината през дългите векове на робство - векове на страдания, унижения, гнет и мъка, на унищожаване на българското самосъзнание. Благодарение на езика българският род е оцелял и затова за поета той е „език свещен”. Той е свиде­тел на трагичната история:

език  на мъки, стонове вековни...

Инверсиите - характерно изразно сред­ство за стихотворението, подчертават силата на авторовите чувства. Езикът осъществява най-съкровената връзка за човека - с майката и родината:

език на тая, дето ни роди за радост не - за ядове отровни.

Свещеният език не може да бъде оста­вен на поругание, а трябва да се съхрани историческата и естетическата му си­ла.

Езикът в представите на Вазов е и „прекрасен”, защото притежава мелодичност, хубост, мощ, изразителност. Той носи естетическа наслада. Викнал в тайните дълбини на родното слово, пое­тът с възхищение и преклонение говори за него:

Разбра ли някой колко хубост, мощ се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива?

Изразителните епитети в инверсия: „звуци сладки”, „речта ти гъвкава, звън­лива”, „изразитост жива”, засилват усе­щането за авторовия възторг, а рето­ричните въпроси подчертават авторовата позиция.

Творецът доказва, че само една богата, многообразна реч може да устои на нападките на хулителите. С образа на ху­лителите във Вазовото творчество читателят се среща не за първи път. Това са онези хора - чужденци и уви - българи, които искат да подкопаят устоите на българското самосъзнание, като клеве­тят историята, езика, нравственост­та. Хулителите остават глухи за красотата и звучността на родното слово: Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални... Смененият тон на стиха — той става полемичен, остър, изобличителен, е част от пламенната защита срещу „чуждите, и нашите" клеветници. С поредица от възклицателни изречения е изграден негативният образ на езика, който съществува в представите на ругателите. За тях той е груб, беден, неизразителен и затова е „охулен, опетнен със думи кални”:

Не си можал да въплътиш във теб създанъята на творческата мисъл!

И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал!

Тези клевети в съзнанието на истинския българин превръщат езика в „език страдални”. Глаголите в преизказна форма изразяват несъгласие­то на поета с обидите. Клеветата сре­щу езика е клевета срещу всичко българско и затова един патриот не може да ос­тане равнодушен. Вазов - поет и гражданин - е потресен и възмутен:

Туй слушам се, откак съм на света! Се туй ругателство ужасно, модно...

Трикратно повтореното „се” разкрива дълготрайния процес на принизяване на езика и защитаване на дос­тойнствата му. То говори още, че пое­тът ще продължава да се бори за негово­то отстояване дотогава, докато това е нужно, защото ясно съзнава, че обругаването на езика води до заличаване на родо­вата памет и на националното самочув­ствие.

Задължение на твореца е да пази, развива и обогатява речта. Поетът знае ис­тината за езика, защото най-добре се е вслушвал в „мелодьята” му, в неговите „звуци сладки” и най-пълно е разбрал не­говата „хубост, мощ”. Творецът няма да си служи със закана или злоба като клеветниците, а ще отговори със слово - сил­но, красиво, съзидателно. Поезията му е ярко и неоспоримо доказателство за зна­чимостта на българския език. Вазов е убе­ден, че ще извоюва достойното място на родната реч и ще докаже нейната пре­лест:

ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий  блясък ще те покажа...

Двукратното възклицание „ох, аз ще...” разкрива и възторга от красотата на езика, и болката и страданието от него­вото мъченичество.

Поетът осъзнава, че най-важната му задача е да докаже и внуши значимостта на езика на идните поколения и то така, че те да го обичат и съхраняват, да се гордеят със звучността и красотата му като самия творец. Словото ще продължава да съхранява родовата памет и духовността на народа. „Черният... срам.на езика ще се превърне във „вдъхновенье”, за да заеме той своето достойно място, и ще напомня на тези, които са се отрекли от него, своя „чистий блясък”.. Словото е неделима част от измерени­ята на родното. Вазовото послание - всеки истински българин трябва да се гор­дее с езика си, защото на него е създадена многовековна литературна традиция — преминава през десетилетията. Отго­ворност на днешните българи е това пос­лание да премине и през идните десети­летия, за да се съхрани родовата памет, националното съзнание, гордост и само­чувствие.

 

WWW.POCHIVKA.ORG