Home Литература Защо казваме ,че баба Илийца извършва подвиг

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Защо казваме ,че баба Илийца извършва подвиг ПДФ Печат Е-мейл

Защо казваме ,че баба Илийца

извършва подвиг

(„Една българка”)

В разказа „Една българка” Иван Вазов утвърждава нравствената сила на човека от народа.Идеалът мъ е въплътен в образа на баба Илийца.Писателят недвусмислено внушава,че с прекрасните си качества на Илийца обобщава най – характерните черти на нашия народ, който въпреки петвековното османско робство е готов на саможертва, за да спаси борците за свободата.

Постъпката , която извършва баба Илийца , не е случайна.Тя е исторически подвиг.Помощта,която тя оказва на бунтовника , я разкрива като българка – истинска патриотка.Вазов убедително доказва , че това което и вдъхва сили , е преди всичко съзнанието ,че е българка.Като обикновена жена от народа тя е съхранила себе си най – висшите човешки добродетели – родолюбие , истинска човечност  и чувство за дълг, който я кара да помогне на бунтовника и я довеждат до мълчалив и скромен подвиг.Постъпката й определено може да наречем така , защотописателят пазкрива ,че селянката е спокобна да приеме саможертвата съзнателно.

Целият ход в развитието на разказа, всяка негова част убеждава ,че постъпката на старата жена не е случайна, а е породена от дълбоки вътрешни мотиви.

Пъвият епизод подсказва някой от типичните и характерни за героинята черти.С болно дете на ръце, с неподозирана настойчивост тя надделява над бруталния турчин с решението да премине на другия бряг.Трудният живот на човек от народа я е научил да не пада духом пред трудностите.

Във втория епизод,пписателят подсилва напрежението, като пазкрива другата причина,поради която селянката бърза към манастира.Картината на срещата й с бунтовника е жива и напрегната.Тя милостиво го гледа и цялото й същество откликва на страданието и молбата , сърцето й се свива от мъка и съчувствие при вида на изтерзалия от глад и болка бунтовник.Недовършеността на фразите , въпросителните и възклицателните изречения , внасят напрежение в епизода и разкриват душевното състояние на героинята у която се събужда човешка и майчина жалост.Чрез умелото използване на диалога и вътрешния монолог, Вазов дава възможност на читателя да вникне в душата на жената в този момент.Тя възприема молбата на клетника с милост в сърцето. С майчинско съчувствие и загриженост иска да му помогне.Не се отдръпва , когато преценява ,че е от „ония” , дето ги гонят сега”.В нейното съзнание се пробужда таеното от векове самочувствие на българка, което я разграничава от поробителя.С най-голяма сила това прозвучава в онзи монолог , когато тя , усетила ,че е безсилна сама да му помогне ,отправя своята гореща молба към небето за спасението му : „Божичко,закрили го , българин е , тръгнало е за християнска вяра,курбан да става”.

Един след друг се редят епизодите в сюжета.Всеки от тях съдържа ярки моменти,които все повече откриват как носеното в душата на героинята българско съзнание се пробужда ,расте  и се изявява в постъпки,които водят към нейния подвиг.Ако в началото на разказа най-силно изпъква чувството й за дълг като майка ,после като християнка , то постепенно ,редом с него се появява родолюбието й , което все по-настоятелно измества нейните лични чувства.В това убеждават думите , с които Вазов съобщава за намерението на баба Илийца да помогне и на внучето , и на бунтовника: „и тя бързаше сега , с утроена сила,за да спаси,ако даде Бог,два живота”.

Епизодът в манастира ясно доказва ,че има нещо по-силно ,което движи мислите и проявите на жената и то е чувството й на дълг като патриотка.То я кара да пренебрегне всичко – религиозното си чувство и да открадне от манастира .Все тая сила я кара да застане над страха , когато тръгва сама в нощта.Постъпката й е истинска лудост според философията на егоиста и страхливия калугер,който с гняв брани своето спокойствие.

Може би най-силно е въздействието на момента ,в който пред баба Илийца се изпречва едно почти непреодолимо препядствие при намерението й да премине Искъра сама.Тревога,страх и отчаяние обземат душата й ,когато вижда заключената за кола ладия.Но тя нито за миг не допуска мисълта да се върне или да изчака сутринта.Искъра шуми и от тъмните му талази „мравки я полазват”,но пред очите й е момъкът , който я чака”примрял от глад,от безпокойство и страх” .И тя събира силата на своята милост и доброта, на своята болка и любов,за да изтръгне забития от години в земята кол.Забравила за своето внуче ,героинята преживява страшни мигове на върховно напрежение и воля.Вазов майсторски използва описанието на обстановката , за да внушии драматизма на този момент и изключителната духовна и физическа сила ,която трябва да прояви старата жена.За да подчертае това авторът проследява състоянието й „тя се изправи втрещена” , „тя изохка в безсилно отчаяние”.

Но по волята на сърцето и съзнанието й ,че е майка и българка я карат да удвои , да утрои усилията си .”Нейните изпечени селски ръце се напънаха,мишниците й се сдобиха със стоманена пъргавина...гореща пот рукна от лицето й”

Дори когато баба Илийца най-после измъква кола и ладията се понася по мътните вълни опасността за живота й не е преминала , но тя отдавна е престанала да мисли за внучето и за себе си.

Втората среща на героинята с бунтовника отново подчертава величието и силата на българката.Трогателни са грижите на селянката за четника,който й е толкова благодарен.Още по-трогателен е разговорът им.На безнадеждния му въпрос къде да се приюти баба Илийца отговаря категорично : „У дома” .Тя знае ,че в селото жива ще я „изгорят” ако усетят ,че крие бунтовник.Отговорът й разкрива неподправената й човешка сила и доброта.

Своеобразен връх в изявата на нейния патриотизъм е и моментът, в който старата жена изведнъж се сеща за болното си внуче и изплаква , че то е умряло.Потресен, „безнадежден” бунтовникът отстъпва , стъписан от безкрайната мъка на селянката.Но дори тогава Илийца не забравя своя дълг . Нейният разплакан глас догонва отчаяния момък : „Довечера пак тук да те намеря”

Баба Илийца извършва своя скромен подвиг в тревожно и съдбовно време.В разказа „Една българка” Вазов чрез възходяща градация , проследявайки редица епизоди в действията на героинята си разкрива силата и патриотизма на българската жена.

 

WWW.POCHIVKA.ORG