Home Литература Одата "Опълченците на Шипка"

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Одата "Опълченците на Шипка" ПДФ Печат Е-мейл

ИВАН ВАЗОВ - „ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”

САМОЖЕРТВАТА - ПЪТ КЪМ СВОБОДАТА

Одата „Опълченците на Шипка” от Иван Вазов изразява дълбоката почит на поета към саможертвата на загиналите за свобо­дата на България. Като художествена кул­минация на цикъла „Епопея на забравени­те”, тя е поетична възхвала на техния безпримерен подвиг. Вазов се прекланя пред саможертвата на героичните защитници на историческия връх Шипка, борещи се за свободата на България. Чрез своето пълно себеотдаване и чрез героизма си, те изво­юват моралното право на една малка стра­на да бъде свободна и да се развива по свой път.

Одата е разделена на три части. В ли­рическия увод Вазов представя преврат­ностите на българската историческа съдба чрез художественото въздействие на анафорично отрицание, което всъщност има положителен заряд:

Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото...

Унижението е реално. То трябва да пре­дизвика негодувание в душите. Символите на игото - „синила от бича”, „спомен люти от дни на позор”, разкриват „следите” от робския позор на родината. Поробителите трайно и сякаш завинаги са очернили име­то ни. И тази тяхна власт присъства като страшен спомен в нашата история. Ли­рическият говорител изпитва болка и срам от националното унижение. „Беласица ста­ра и новий Батак, възприети като поетично назоваване на исторически поражения, ся­каш допълват тезата за „тъмните” страни на негероичното ни минало. Тя обаче е отхвърлена от новите художествени доказа­телства на въведената антитеза. Чрез нея лирическият говорител доказва, че все пак в българската история има едно събитие, което измива целия този срам и отваря но­ва страница в българската история. То е известно на всички българи, то е като светъл лъч, изпълнено със слава и героизъм, което повдига националното ни самочувствие и разкрива свободолюбието на българския народ, извоювал независимостта си. Това събитие се случва „... там нейде, навръх пла­нината”. „Високо в небесата” е извисен българският дух! Историческата битка за връх Шипка става символ на чутовния под­виг на неговите защитници. Той е недостижим. Обезсмъртено е името на България, доказан е героизмът на опълченците. Градираните епитети „едно име ново, голямо, ан­тично” са показателни за величието на то­ва дело. То е „ново”, защото се случва за първи път. В историята на България няма друго като него, но е и „антично”, защото е равностойно на събития от световната история. Сравнено е с битката при Термопилите, което доказва, че защитата на Шипка е велико и славно историческо събитие, превърнало се в достойна възхвала на отечеството ни и път към славата и величието. Тази битка се противопоставя на хулите и срама и доказва ценността на саможерт­вата на борците.

Същинската част на поетичното изложе­ние е смислово отделена от лирическия увод с условното обръщение на поета към гордия исторически връх, обвеян със слава и героичен подвиг: „О, Шипка!” Името му остава завинаги свързано с възкресението на националното ни самочувствие. Дори и природата: „Горските долини трепетно повтарят на боя ревът”, помага на опълченците в трудната бор­ба, защото те се бият на собствена земя и бранят своята свобода. Възклицателните изречения: „Пристъпи ужасни!, „Бури по­дир бури!”, „Рояк след рояк”, дават предста­ва за силата на вражеската страна - турска­та армия. Битката е трудна. Врагът е силен. Нужна е воля за победа, за да устои бъл­гарският дух на „пристъпи ужасни”, да за­щити земята и извоюва свободата:

И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье,

дружините наши, оплискани с кърви,

пушкат и отблъскват без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди геройски на смърт да изложи...

Героично и смело дружините се сража­ват, водени от силното си желание за победа. Обсебени от идеята за свободата на ро­дината, преодолели робския страх, опълчен­ците са готови да пожертват живота си. То­ва е първото извисяване на националното им съзнание. Поели по пътя към свободата, те отвоюват и първата си морална победа. По тази причина турците срещат твър­дия отпор на опълченците. Яростните им пристъпи са спрени:

Турци те ревът,насипи налитат и падат, и мрът;

-идат като тигри, бягат като овци

-и пак се завръщат; българи, орловци...

Българският героизъм е доказан! Опълченците и орловците са истинските герои, способни на невиждана сила. Прие­ли нечовешка сила, те не се интересуват от физическото си състояние, „не сещат ни жега, ни жажда, ни труд”. Запленени са единствено от бляна за победа. Чрез гра­дацията на съществителните: „жега”, „жажда”, „труд”, се подчертава издръжливостта и волята, която имат геро­ите в този тежък момент, когато: „Щурмът е отчаян, отпорът е лют”. Важността на историческата мисия е подсилена и от ду­мите на генерал Столетов:

„Млади опълченци,

венчайте България с лаврови венци!

На вашата сила царят повери

прохода, войната и себе дори!

Тези вдъхновени слова мотивират още повече опълченците да проявят изключите­лен героизъм. Желанието им за победа сът­ворява чудеса от храброст. От тяхната са­можертва зависи свободата на България.

В краткото лирическо отстъпление: „О, геройски час!”, Вазов изразява възхищени­ето си от героичния начин, по който бор­ците посрещат „душманските орди, / бесни и шумещи!”, и преклонението си пред саможертвата и храбростта им. Вътрешният монолог на героите: „България цяла сега нази гледа, тоя връх висок е: тя ще ни съзре, ако би бегали: да мрем по-добре! , следствие от думите на генерал Столетов, доказва чувството за дълг пред народ и родина, решимостта на българското опълчение, готовността за себеотдаване и саможертва в битката. Младите бойци са длъжни да победят, защото целият народ разчита на тях, затова са твърдо решени да дадат всичко от себе си, за да увенчаят с победа започнатата битка.

Синтактическият паралелизъм в двустишието: „Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба, всяко нещо удар, всяка душа плам”, изгражда идеята за непоколебимостта и решителността на опълченците. Те се чувс­тват свободни, завинаги отхвърлили робството. Тяхната единствена алтернатива ка­то път към свободата е саможертвата. Ко­гато оръжието свършва, идва изключител­ното по сила на въздействие решение: „Грабвайте телата!” - някой си изкряска и трупове мъртви фръкнаха завчаска...” Митологични са стойностите на нечовеш­кото усилие, обхванало душите на опълченците. Границата между живите и мъртвите изчезва. Остава само съзнанието за побе­да и мисълта за свободата. В едно се „бият живи и умрели”.

Над всичко е България и нейното свободно бъдеще. Чрез алитерации на „р” в глаголите: „фръкнаха, катурят, струпалят”, авторът це­ли да покаже важността на събитието и да изтъкне героизма на опълченците.

В заключителните стихове на същинска­та част на одата:

желязото срещат с железни си гърди

и фърлят се с песни в свирепата сеч,

като виждат харно, че умират веч...

поетът отново изтъква силата, високия дух и жертвоготовността на опълченците в името на родината, на нейната свобода. Те са готови да се бият до последно, дори ка­то виждат, че загиват, защото чрез героиз­ма си ще извоюват победата – свободата на родината. Вазов умишлено преуве­личава физическите им сили, за да изтъкне силата на духа им и тяхната храброст.

Многоточието в края на същинската част:

Йоще миг- ще падне заветният хълм.

Изведнъж Радецки пристигна със гръм.

доказва, че по-важно е да се изтъкне ге­роичният начин, по който борците се бият, а не самата победа. Пунктуационната „пауза” (многоточието) слага край на бит­ката, но не дава началото на описанието на победата, защото тя е следствие от саможертвения подвиг.

Епилогът на одата увековечава събитие­то, което остава живо в съзнанието на бъдещите поколения, а Балканът продължа­ва да напомня за него.

Одата „Опълченците на Шипка” изграж­да представата за силата на българския дух. Опълченците са пример за хора, които не мислят за себе си, а за цялата родина и за нейното добро в един решителен момент. Те са готови да дадат най-скъпото - своя живот, в името на свободата!

Олимпиада по БЕЛ, 2003 г.

 

WWW.POCHIVKA.ORG