Joomla Software solutions Template

Payday loan

Възхвалата на подвига и саможертвата в цикъла "Епопея на забравените"

Иван Вазов пресъздава историческата достоверност на епохален  за народа ни момент ,дава естетическа оценка на Възракдането и търси естетическите му измерения ,свързани с прекрасното и грозното ,възвишеното и низкото.Писателят-демократ укорява заспалите съвести като противопоставя прекрасното във Възраждането на грозното в своето време.Той буди националното самочувствие в съвременника си и наставлява народа ни по пътя към доброто.Воден от най-светли патриотични чувства ,чрез образите на Паисий ,Левски ,Раковски ,Кочо ,шипченските опълченци ,Вазов дава на народа си примери с вечна стойност-трайни и непреходни.За него те са: “герои…непознати ,забравени...”.Свързва ги дълбоката вяра в историческата справедливот и светлия прелом в българската участ. Ето защо той изтъква ,че паметниците не са толкова за умрелите ,колкото за живите ,за да развиват и укрепват в тях ония доблестни чувства ,които дават на един народ право да живее.

Проблемът \"личност-народ\" Вазов решава от позицийте на демократизма:водачът в определен момент съсредоточава в себе си най-прогресивното в народния характер ,дух и стремления.В образа на отделния водач ,творецът. \"съсредоточава напрежението на един етап от Възраждането -етап от еволюцията на народния дух\"/М.Цанева/.Така например образът на Паисий бележи началния подтик към националното самосъзнеяие ,образът на Раковски-раждането на револционната идеология ,а образът на Левски-първите етапи на масовата резолюционна борба.В кулминацията на национално-освободителните борби-Априлското въстание ,поетът пресъздава образите на героичните му водачи -Бенковски ,Каблешков ,Волов.В одата\"Левски\"образът на народа и образът на Левски са в диалектическо единство ,в одата \"Кочо\" образът на народа достига идейно и нравствено своите водачи ,а в \"Опълченците на Шипка\" той е защитник на своята свобода.

В \"История славяноболгарская” митът на сътворението оформя асоциативния ред на светлината.Деятелното начало ,което сътворява от хаоса миналото на един народ ,се оказва основно и за самото минало. Образът на Паисий обединява двата свята /мрак и светлина/,защото е личност с огромен борчески заряд и с фанатична преданост на голямо всенародно дело.Новата представа за възрожденския човек се изгражда чрез синонимни изрази ,характеризиращи делото му като \"подвиг многолетен\" и \"житие велико\".Характерна черта за Вазов е способнос та му да постави художествената задача като открит социален принос на героя-\"фърляше тайно през мрака тогаз/най-първата искра в народната свяст\".Искрата от света на \"Историята\" се устремява напред -към бздещето ,към възходящия път на националния ни дух.

Раждането на революционната идея през Възраждането Вазов отбелязва с одата \"Раковски\"\"образец за единство на жизнена и художествена правда.Чрез контраста и градацията поетът пресъздава противоречивата и титанична личност на Раковки -самотността на неспокойния му дух:\"любов без съмнение ,без свяст ,без предел\".С патоса на преклонението ,само в четири символа ,Вазов обобщава великото дело на героя-\"мисъл и желязо ,лира и тръба\". Особено изразителна е характеристиката на Бенковски от едноименната ода -героят с \"желязна воля ,железните сили ,могъщото слово\",Повтореният метафоричен етиктет \"желязната\" ,\"железните\" подчертава моща в хиперболизирани представи ,които намират най-точен израз в стиха\"тоз демон таен ,призрак полунощен ,който произнесе страшините слова.”.

В началото на \"Епопея на забравените\" Вазов поставя одата\"Левски”.Образът на героя с изключителна релефност ,вътрешна дълбочина и монолитнос оживява в разказите \"Из кривините\" ,\"Чистият път”,\"Апостолът впремеждие\" ,в повестта \"Немили-недраги\". Развълнуваната реч ,многократното повторение на анафората \"че\" и трикратното на глагола \"мисля\" търсят емоционалната и логическа обосновка на решението на дякона да стане Апостол на революционната борба.Той носи идеята \"за бунт ,за свобода ,за смъртта ,за гробът...\",поел титаничната задача да подготви всенародна революция.

Левски е въплъщение на истински патриотизъм и възвишена нравственост.Той служи на революцията честно ,безкористно и всеотдайно като жертва най-скъпото-\"за да е полезен ,дал си бе животът”.Вазов не скрива своето възхищение и пряко характеризира нравствената същност на героя ,обобщавайки дълбокия национален смисъл на историческото му дело:

\"И семето чудно падаше в сърцата

и бързо растеше за жътва богата\".

В образа на Левски поетът обединява национално и общочовешко.Сравнения от общочовешката история ,внушават измеренията на подвига му.Във финала на творбата Вазов не назовава името на предателя ,за да не оскверни стиха си и особено силно се възмущава ,че \"тоз човек още живей между нас\".Язвителните епитети /\"тоя мръсен червяк ,тоя низък роб ,тоз позор за бога ,туй пятно за храма\"/ и сравнението с Юда изразяват неговата болка.За Ботев бесилото е извор на скръб ,за Вазов -път към патетично възпятата историческа слава.В този смисъл мракът и светлината свеждат до тиранията и стремежа към свобода.Свободата е светлината и мярата за вьзвишеното и прекрасното.

Каблешков възражда делото на Апостола.Думите и делата му подготвят написаните с истинско вдъхновение страници в \"Пиянството на един народ\" от романа \"Под игото\" ,м-у които са и знаменитите стихове от края на одата \"Каблешков\":

\"И в няколко дене ,тайно и полека,

народът порасте на няколко века\".

За Вазов Априлското въстание е \"епопея\" и основното в него героизмът на въстаналия български народ.В одата\"Кочо” реторичните възклицания и особено антитезата изтъкват величието на епохата в нийното противоречие-\"епопея пълна с геройство и срам!\".Героите са майката ,децата ,българинът -народът.Чрез тях ,в решителния момент от защитата на Перущица ,Вазов изтъква преди всичко героизма и величието на епохата.Героизмът на защитниците изпъква по-ярко от контраста с безсилната злоба на башибозушката орда ,обзета от страх пред чудодейната промяна на довчерашния покорен роб.Пряка реч и кьси изречения изразяват както промъкналото се коле*ание пред лицето на смъртта ,така и гневните възгласи ,израз на спонтанната решителност и готовност за борба до смърт:\"Да се покорим ли? Мълчи! Да се борим!\". Във всеки стих звучи грандиозността на патриотичния подвиг ,хиперболични сравнения го издигат до най-ярките примери в световната история анафорите създават емоционална ескпресивност ,а резките антитези и градираните изреждания /\"...и нищожна ,тъмна ,6ез крепост ,без мощ....без минало славно ,без пример и славни ,що малките правят с великите равни\"/внушават силата на чувството в неговата динамика.

Правтото на избор м-у позора и смъртта става израз на действен патриотизьм ,а не на малодушна слабост.Този избор извисява Кочо ,обикновенният човек от народа ,\"простият чизмар\" и го изравнява с най-великите примери на героизъм и саможертва в човешката история.Сцената на самоубийството е моралното тържество на победените нед победителя ,затова и одата носи името на героя.Със своя патриотизъм ,революционна твърдост и морална сила ,той утвърждава най-възвишената и най-красива форма на героизъм -когато се биеш не за физическата ,а само за моралната победа ,не да спасиш загубеното сражение ,а само да защитиш човешкото и националното си достойнство.

Монументалността на образите и силата на чувството внушават патриотичният патос , в одата:”0пълченците наШипка”.По повод на тази творба ,Вазов споделя:”Това е едно от най-силните мои стихотворения”.Поетът разкрива опълченците в най-драматичния момен на боя:\"Три дни вече се бия ,но помощ не иде...\"В творбата пътят от \"срама\" към \"славата\" се огъва м-у поражението и победата ,което придава на одата нравствена доблест и художествена убедителност.

Първите тринадесет стиха на първата част на творбата са групирани около мъчителното настойчиво “нека” и съживяват спомена за най-черните страници на миналотони ,докато възклицанието \"0,Шипка!\" -определено и кратко насочва преживяното към нещо наистина ново и героично.Напрегнато ,драматично и тревожно звучат. авторовите думи:”Последният напън вече е настъпил…\".Картините се менят с бързината на тревожна мисъл ,която търси изхода на битката. Волята на опълченците обединява пламения и жертвен порив на цял народ към свобода.Решителността си да умрат в името на отечеството ,в името на святатя свобода е разкрита чрез кратки ,но решителни и твърди думи:”Да мрем по-дбре\".Така рухва нелепото твърдение за пасивността на народа ,който очаква да му поднссат свободата даром.Духовното излъчване на героите е осбено силно ,когато дървета и камъни \"оживяват\" в ръцете им ,добиват нова сила и ценност:

\"Всяко дърво меч е,всякой камък-бомба,

всяко нещо удар...-\"

Легендарното изображение на битката в цялата ода внушава преходът от живот в смърт и от смърт в живот-\"трупове мъртви хвръкнаха завчаска\".3ащитнщите на прохода хвърлят срещу врага последното ,което им е останало -своята смърт.Картината е страховита.Тя слага отпечатък в-у одата ,в-у \"Епопеята\" ,в-у сложното Вазозо виждане за възрожденските ни борби:”бори ли се един народ за свобода доблестно и мъжествено ,неговата юначна гибел е равна на най-ценната победа”.Това определение движи и мотивите в останалите творби от цикъла \"Епопея на забравбните\'\'-за саможертвата и героичната смърт ,за гражданския дълг към народ и родина...,за смъртта и безсмъртието.Примерът на забравените е пътят на народа от мрака на тиранията към свободата като мяра за възвишено н прекрасно.

Патриот и хуманист ,И.Вазов се бори с-у нравите на новото общество в годините след Освобождението и се извисява като безкомпромисен съдник на своето време.Макар да го оценява с мярката на героична и славна ,но все пак отминала епоха ,той успява да откликне на нуждите на своя народ ,разкривайки в \"Епопея на забравените\" истинсния героизъм и високите човешки добродетели на Възраждането ,чиято върховна мярка и съдник е Отечеството ,а най-свят подвиг-саможертвата в името на българската свобода.