Родът и универсалните човешки ценности в живота на българската жена.

(Литературноинтерпретативно съчинение върху “Дервишово семе” от Николай Хайтов , “Преди да се родя” от Ивайло Петров , “Да се завърнеш...” от Димчо Дебелянов и “Потомка” от Елисавета Багряна.)

Авторите на литературните произведения”Дервишово семе” , “Преди да се родя” , “Да се завърнеш...” и “Потомка” представят образа на българската жена в конфликт с родовите ценности.И в четирите произведения жената се изявява като личност , която е ограничена в своя избор.

Родът и универсалните човешки ценности в “Дервишово семе” са в конфликт , който показва , че в семейството младият човек няма право на избор , притиснат от разбиранията на възрастните.В повестта “Преди да се родя” ценностите на рода забраняват на жената да изгради своя живот , като я принуждават да следва пътя , даден ú от родителите.Конфликтът между човека и родовите повели кара майката да се раздели със своя син и да го изгуби безвъзвратно.Жената , която започва да се изгражда като личност , се опитва да намери заветите , които родът ú е оставил.

Силвина в разказа “Дервишово семе” напълно оправдава очакванията на всички-справя се отлично с къщната работа и със задълженията си-“Силвина си седеше повече вкъщи , гледаше баба и ни дочакваше от къра с варена вода.Шеташе и миеше...бършеше по три пъти на ден”.Отношението на Руфат към нея е жестоко.Той я отделя от семейството , прекъсва любовта ú , причинява ú нещастие.Примирена Силвина остава с Руфат , играе ролята на добра съпруга и се грижи за детето им-“Силвина започна да излиза и тя с дете на ръце!”Забравили за своите истински задължения през първата брачна нощ , заиграли се весело на пумпал , двамата младоженци намират изход от трудното положение , в което се намират-“...хвана ме за пояса и взе да ме развива и повива като пумпал”.Радостта обаче е помрачена.Грубите и примитивни представи за стойностното в живота на Руфат и братята на Силвина са в противоречие с нейните чувства и закона-“бутнали баба и я взели”.Тялото е примирено-“главата ú висеше все като прекършена” , но душата – не.Животът е направил от тази жена , човек с висок морал и нова ценностна система , решен да пренесе красотата на взаимоотношенията във времето и да се бори срещу родовите традиции ако се наложи за своите човешки и лични чувства.Както в “Дервишово семе” , така и в повестта “Преди да се родя” съществува конфликт между универсалните човешки ценности и родово предопределителните роли на българката.

В повестта “Преди да се родя” разказвачът ни запознава с два свята.Домът на младоженеца е белязан от глупостта на неговите обитатели и невероятната мръсотия , в която живеят , нарушавайки постоянно хармонията на отношенията си-“баща ми като мнозина от нашия род не бе от умните”.Бабата има много високо мнение за себе си и затова има  и високи изисквания към бъдещата си снаха.За разлика от нея дядото е абсолютен реалист.Тази крайна противоположност между двамата е поредния символ на липса на хармония и нормални взаимоотношения в техния объркан и примитивен живот.Бабата и дядото се суетят около брака на детето си.Причината за женитбата е безсмислена-нуждата от още две работни ръце , защото в дома има много мръсотия -“Баба и дядо не туриха в сметките си неговия глупав свян от бъдещата женитба и решиха да се сдобият с още две работни ръце”.Двата рода се надлъгват , за да повдигнат “авторитета си”-“И дядо Георги разполагаше със свои кадри за разузнаване”.С умиление и любов е описан образът на Каракачанката , чиито посещение кара семейството да преобрази своя мизерен дом-“С една дума , посещението на годежарката предизвика истинска революция в домашната хигиена на нашия род”.Проваленият годеж и брак  ще бъде най-големия срам за рода , затова бабата и дядото искат да уредят всичко с най-малки подробности , без дори да попитат младоженците-“Според тогавашната етикеция бъдещите съпрузи трябваше да се срещнат поне веднъж преди сватбата и непременно да се харесат , тъй като бракът им биваше предварително решен от техните родители.Ивайло Петров ясно внушава идеята , че човек става личност , когато изгради свой морал на базата на положителния опит на рода , на самостоятелното мислене и желание да се самоусъвършенстваш.В творбите “Да се завърнеш...” и “Потомка” конфликтът между рода и неговите “истини” и правото на избор на българката отново присъства.

Лирическият герой в мигове на безсилие и емоционален срив , притиснат от сивотата на ежедневието , търси здравите устои на рода и дома , обръща се към своите бленове и спомени.Споменът  е символ на красотата , радостта-“очакван радост плаха”.Домът е мястото , където героят ще дочака смъртта си , но очакванията на скитника са илюзорни.Той съзнава , че хармонията и красотата на детството са безвъзвратно изгубени-“да се завърнеш”.В същото време обаче печалният “странник” преодолява изпитанията на делника  , чрез търсене на пристан и заслон в изконните морални ценности на рода – “гостенин очакван радост”.Образът на майката обаче е вечен –човек , на когото можеш да кажеш всичко , който винаги ще приюти своето дете , източник на духовна сила-“Да те присрещне старата на прага”.Поривът на лирическия герой към топлината и уюта на родния дом е израз на неговия стремеж да възстанови хармонията в наранената си душа-“да чезнеш в нейната усмивка блага” , “да шъпнеш”.Неутешима болка изпитва чувствителната, творческа , самотна душа на героя-“дълго да повтаряш мамо , мамо...”.Той е чужденец в света на погубените духовни ценности , съхранени само в паметта.В стихотворението “Потомка” несъответствието на родовите повели с поривите на сърцето също присъстват , но тук героинята търси и връзката си с родовия корен.

Стихотворението представя традиционното схващане за времето като кръг от събития : от раждането до смъртта и нетрадиционната представа за родовата памет.Неочаквано в първия стих героинята отрича да има фамилни книги , завети или портрети , на които да се кланя-“няма прародителски портрети , ни фамилна книга в моя дом”.Налага се идеята за самостоятелно следване на житейските пътища.Лирическата героиня има една цел-да търси себе си сред бурния вихър на живота-“но усещам  , в мене бие древна  , скитническа , непокорна кръв”.Тя разказва вълнуваща история , подобна на приказка , в която побеждава смелостта и заявеното право на лично щастие.Тъмнооката баба е избягала далече със своя любим , въпреки родовите повели-“може би прабаба тъмноока ,...е избягала в среднощ дълбока”.Тъмната нощ , силният вятър и топлата земя са съучастници в това бягство.Наследила волната прабългарска кръв , героинята жадува за необятни простори , усеща вятъра , стихията-“конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини”.Лирическата героиня е дръзка и разкрепостена духовно жена.Тя е способна да обича дълбоко и искрено земята, и хората.

Читателят на разказа “Дервишово семе” от Н.Хайтов се убеждава , че “на власт” са не чувствата на сърцето , а родовите повели , които предопределят живота на жената.В повестта”Преди да се родя” от И.Петров “тогавашната етикеция” не пита жената за нейния избор , а задължава младоженеца и невестата да се харесат , защото бракът вече е уговорен.Жестоките родови повели и ценности принуждават младите да напускат своите домове и да оставят майките си сами.Търсейки своя индивидуален път в света , жената доказва , че за нея е най-важна духовната сила , която ú е оставил рода.