Joomla Software solutions Template

Payday loan

Заглавие от лисчето

Олицетворение на всичко отрицателно и порочно ,срещу което воюва авторът ,е героят от едноименното произведение”Бай Ганьо”.В негово лице Алеко открива деформирани до неузнаваемост онези нравствени ценности ,които народът грижливо е съхранявал в продължение на столетия.Бай Ганьо не притежава чувство за мярка ,деликатност ,вежливост.Пословична е неговата безскрупулност и ненаситна алчност.Изследвайки своя тип ,Алеко установява ,че Бай Ганьо е не само човек без идеали и морал ,той е разпространител на всевъзможни пороци ,като се тръгне от скъперничеството и се стигне до полицейщината.
Поставяйки героя си в различно обкръжение ,авторът изгражда у читатедя ясна представа за неговия характер и манталитет.

Алеко Константинов представя Бай Ганъо във фейлетона „Бай Ганъо у Иречека” като типичен скаперник. Макар че Иречека е българин , образован човек алековия герой изпитва недоверие към него, той се притеснява да не го обере. Ганъо Балкански се настанява в къщата на Иречека само ,защото не иска да си харчи паричките по хотели и да пълни джобовете на чужденците  . Разбира се Бай Ганъо не може без да фамилиарничи или се подмаже на своя домакин, все пак трябва да направи добро впечатление, но Иречек е наясно с това какви са българите и не му се сърди. Той фамилиарничи с Иречек и майка му, без да ги познава. На всяка цена иска да се препоръча за цивилизован, умен и образован: „Колко съм гледал аз такива картини и портрети! Не ме гледайте, че съм млад!“ Всичко в поведението му е подчинено на личния интерес и извличането на полза от всяка ситуация, дори това да е обяд за чужда сметка. Ето защо Бай Ганьо хитро ще насочи разговора с г-жа Иречек в тази посока. Отново Алеко Константинов разкрива интереса на героя към материалното, а не към културните събития. Липсата на елементарно възпитание, на обноски и простотията му се проявяват в общуването с фамилията на Иречек. Когато майката на професора оставя Бай Ганьо сам за няколко минути, той седи като на тръни заради дисагите си, плюе по килима, слухти. Мнителен и страхлив, наднича в стаята на професора. Нито за миг не може да допусне, че е под достойнството на професор Иречек да проявява интерес към чужди вещи.
Той нахълтва в кабинета му с думите: „Хи, хи,хи, работите ли, работите ли? Хи, хи , хи! Чакай, рекох да , да надникна....”

Когато обядът вече е готов, и домакинята сервира на алековия герой е един от най- смешните моменти в творбата, но в читетелите възниква въпроса дали поведението му е смешно или трагично. На интелигентността, вежливостта и гостоприемството са противопоставени нахалството и грубостта. Речта на Бай Ганьо, жестовете му го представят като прост и невъзпитан човек. Той непрекъснато насочва разговора към себе си, сравнява всичко с българското, сякаш за да подчертае своето превъзходство. Изобщо не спазва етикета на поведение -мляска, сърба, говори на масата, оригва се.Толкова много иска да се препоръча, че дори не хваща правинло купата със супа и изцапва бохчата на домакините.  Желанието за люти чушки е породено повече от мисълта за дисагите, оставени в кабинета, отколкото от факта, че супата:”... се показа съвсем бледна за неговия стомах.”
В цялото поведение личи нещо грубо, неуважително и дори пренебрежително към домакините, на които сам се е натрапил: „Не, не, разтрийте, слушайте мене… Е, вий знайте; насила хубост не става”. Като че ли нищо повече не може да учуди тези, у които е на гости: Бай Ганьо хем се кръсти, хем не вярва, разсипва супата си, после я събира с лъжицата от бохчата, не разрешава да сменят порцията,изяжда цял самун с хляб, а за да се оправдае казва:” ... Я ми подайте още едно късче хлебец. Вий съвсем без хляб ядете„ ,говори на масата, става, разхожда се, обръща им гръб. След многото съвети, които отправя към сътрапезниците си, и непохватността му, авторът насочва вниманието на читателя към маниерите на героя – начина му на хранене. Той не само стряска, но и отвращава: И почна да сърба: ама сърба българинът, не се шегува, триста псета да се сдавят, не могат го заглуши…” След като приключват с вечерята Бай Ганъо решава че тя не му стига и може да използва гостуването си да си пийне вино на корем.  И тук отново се прави на разсеян, уж че любопитства, а всъщност по заобиколен начин си иска. „... Я подай шишето насам. Каквото се е запалил стомахът ми от чушката като нажежено желязо, да ливна сега цялото шише ще зацвърчи от вътре. ...” Интересното тук е,че той не иска една чашка,за да си опита , а цялото шише да се напие . Бай Ганьо не оставя никакво съмнение и у читателя, и у любезните си домакини, вече шокирани от поведението му, че е завършен простак -нетактичен и нахален.
Под влияние на изпитото вино, сития обяд и кафето, той се впуска в разговор за политиката. Думите му вече не будят добродушен смях, а горчив размисъл за неговата истинска същност- кариерист, нагаждач и келепирджия. Бай Ганъо говори за политика, въпреки че нищо не разбира, но нали учените хора дискутират политически въпроси и той трябва да засегне темата, за да се покаже,колко е начетен , но самият то не знае разликата между консерватори и консервии :”А бе, бай Иречек,я ми кажи твоя милост либерал ли си консерватор ли си ? май-май , че си консерва...” Политическите му убеждения не са продиктувани от никакви идеи и идеали. Единственото, което го ръководи, е грубият интерес да извлече полза: „И едните, и другите са маскари. ..Не се рита срещу ръжен!… Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може! Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи.”

Героят бързо се е ориентирал сред политическата поквара на своето време и прие-ма без притеснение деформациите на обществото. Той е истински хамелеон. Затова Алеко не само го осмива. Той го заклеймява и отрича пороците му. Това е нравственото послание на автора – вижте Бай Ганьо и се разграничете от него, той не е истинският българин, а жалко подобие на деградиралата човешка личност