Joomla Software solutions Template

Payday loan

ТОВА  ТРЯБВА  ДА  ГО  ЗНАМ......................

1. ФОНЕТИЧНИ     ЗАКОНИ

А) променливо  Я(я-е)  бял- бели, сял- сели ,

Б) подвижно Ъ (ър :ръ,  ъл: лъ )  връх- върхове , плънка- пълня

В) непостоянно  Ъ- в една форма на думата съществува , в друга –не//  рекъл- рекли//

!!!! Ако гласната изпада  пишем Ъ / гладък- гладки/ ,ако  гласната остава в множествено число пишем  А /казал- казали /

Г) обеззвучаване –Вторник, Вход, граД

Д) озвучаване –Сграда ( но Здание), сваТба , косиТба, вършиТба, (но нареДба)

Е) –НН- ако прилагателното в м.р.,ед. ч. завършва на –НЕН- , то в останалите сродни думи се пише –НН- странен- странни –странник- странноприемница

Пишем именно, именник , именница, поименно, но рождени дни, фин- фини,  писмен- писмени.

Ж) –ТТ- ако същ. име в ж. р, ед. ч. завършва на  -Т-, то при членуване думата получава –ТТ- младост- младостта , но в мн.ч. се пише едно Т ,радост-радостта-радости

2. Членуване на имената от м.р. ед. ч. с –Я/ -ЯТ, -А/-ЪТ

Правило!!! Ако името може да се замени с ТОЙ, членуваме с пълния член –ЪТ, -ЯТ. Ако  името се замества с НЕГО членуваме с –А, -Я.

Учителят(той) изпита  ученика (него).

ЧЛЕНУВА СЕ С ПЪЛЕН ЧЛЕН(-ЯТ,-ЪТ)

-              ако пред името има спомагателен глагол СЪМ. Той е шампионът. Той беше предателят .

НИКОГА  НЕ  СЕ  ЧЛЕНУВА   С   ПЪЛЕН   ЧЛЕН

-              ако пред същ- име има предлог( в, на пред ,зад ,у.....) Бяха в двора.

3. И—Й. Същ. имена и местоимения в ед.ч завършват с Й , а м мн.ч- с И- герой(ед.ч), герои (мн.ч )

.

...................КОЙТО(КОИТО)  .Мъжът(ед.ч) ,който (ед.ч) дойде..

ЧИЙТО(ЧИИТО ).................Мъжът, чиито (мн.ч) деца (мн.ч) бяха тук, са мои приятели.

4. Отрицателната частица НЕ се пише отделно само от глагола /не  мога,  не  искам/  и деепричастието /не  искайки, не  можейки/ , в останалите случаи се пише слято.

ИЗКЛЮЧЕНИЯ: Отрицателната частица  НЕ  се пише слято с глагола , ако той има само отрицателна форма/ нехая/ и глаголи с представка –НЕДО-./ недовиждам, недоглеждам,  недочувам/

5. Причастия- нелични глаголни форми .Образуват се от глаголи.

- Сегашно деятелно причастие- Щ- уча- учещ, пиша – пишещ,

-  Минало свършено деятелно причастие.-Л –образува се от мин .св .време на глагола /учих- учил/-в изречението може да изпълнява служба на определение и на сказуемо. Училият  ученик знае. Той учил много.

- Минало несвършено деятелно причастие- Л- образува се от мин.несв. време на глагола/ учех- учел/  -в изречението може да изпълнява служба сама на сказуемо.

-  Минало страдателно причастие -Н,-Т обуя- обут, рисувам-рисуван.

- Деепричастие -глаголна основа+ йки –уча- учейки, пиша –пишейки.

6. Падежни форми на въпр.мест., отн.мест., отр.мест, обобщително мест. и неопределително мест.

И.П- кой,  който , никой,  всякой /всеки/ , някой- ПОДЛОГ

В.П.- кого, когото, никого, всекиго, някого- ПРЯКО  ДОПЪЛНЕНИЕ

Д.П- на кого /кому/,  на когото /комуто/, на никого /никому/, на всекиго /всекиму/, на някого /някому/  -НЕПРЯКО ДОПЪЛНЕНИЕ

7. Бройна форма

След числителни имена и местоименията няколко , колко същ. имена от мъжки род лица  получават окончание - И, а останалите същ .имена окончание –А.

трима пилоти, петима ученици, няколко директори,

три молива, пет петела, няколко стола.

След  МНОГО се пише окончание –И- много вестници, много столове, много химикали

8. Учтива форма- местоимението винаги е в мн .число, а свързаните с него :

-прилагателни и минали страдателни причастия /-н,-т/  са в ед.число

Вие сте искрен и добронамерен. Госпожо,  Вие сте поканена на тържеството.

-миналите деятелни причастия на –л са в мн.число

Госпожо, Вие сте дошли много рано. Господине, Вие сте седнали на моето място.

9. Кога пишем главна буква.

- Ако прилагателното име е образувано от собствено и фамилно име с наставки –ов,-ев,-ин се пишат с главни букви и тире между тях.

Христо- Ботевата чета, Хаджи- Димитровия подвиг

-              Ако прилагателното е с наставка –ск се пише с малка буква и слято

христоботевски плам, кралимарковска сила.

10. Слято, полуслято , разделно писане

- членувай израза, за който се съмняваш. Ако членът е след първата част-пиши разделно- къща музей(казваме къщата музей), мач реванш(казваме мачът реванш)

-Ако членът е след втората част пишем полуслято (с малко тире)-вагон – ресторант(казваме вагон-ресторантът)

ПИШЕМ  СЛЯТО!!!

-прилагателни имена ,образувани от тези съществителни.-вагонресторантски, кандидатстудентски.

- ако между двете части не може да се постави  съюз И (светлосин

- думи чиято първа част са числителни(едноминутно, двучасов)

ПИШЕМ  РАЗДЕЛНО!!!

-              числително име с две числа- сто петдесет и осем часов

- фитнес зала(зала за фитнес ), факс апарат(апарат за факс), тенис клуб(клуб за тенис)

11. Съставно именно сказуемо -спомагателен гл.съм + име- беше ученик, голям съм или глагол, който можем да заменим със спомагателния глагол съм- Аз се казвам Иван.( Аз съм Иван).

12. Съставно глаголно сказуемо- глагол,  който означава  начало, продължителност и край или глагола може и трябва + да +друг глагол (Трябва да знаем. Започвам да уча.)

13. Видове определения

-съгласувано –съгласува се по род и число с думата, която пояснява(златен пръстен)

- несъгласувано – стои след съществителното, образува се от предлог +същ.име (пръстен от злато )

- сказуемно определение –определението се открива чрез сказуемото, стои по-близо до сказуемото ,отколкото до същ.име, което пояснява. Той влезе разярен вкъщи.(Какъв влезе той в стаята?)

14. Вид на глагола- свършен и несвършен вид

А)свършен вид- глаголи, които имат несамостойно сегашно време, т.е пред тях не може да поставим местоимението АЗ – викна( не можем да кажем „ аз викна”)

Б) несвършен вид – самостойно сегашно време, т.е можем да сложим местоимението АЗ ( аз пиша, аз уча)

15. Наклонение на глагола- това е за  7 кл

А) Изявително наклонение- всички изучени времена

Той виждаше. Тя трябваше да знае това.

Б) Условно наклонение- бих дошъл,  ако....,бих  учил, ако.....

В) Повелително наклонение- Учи! Пиши! Нека работим! Нека учим!

Г) Преизказни глаголни форми(видял,казал)-различава се от минало неопределено време по3л.ед.ч( в преизказно наклонение няма сп.глагол съм)

16 Думи, които унищожават запетаята!!!!!!!!!!

ЕДВА, ЧАК, САМО, ДАЖЕ, ДОРИ , ТЪКМО, ИМЕННО, МНОГО, МАЛКО, ПОЧТИ, ОЩЕ, ДЪЛГО и отрицателната частица НЕ.

17. Обособени части- обособяват се само второстепенни части. Подлогът и сказуемото не се обособяват. Обособените части се отделят със запетаи.(Момчето, високо и стройно, се нареди последно на опашката.

18. Вметнати думи и изрази- не изпълняват никаква синтактична служба в изречението. Изречението не променя смисъла си без вметнатите части.

Поставя се запетая при следните вметнати части, които най- често се изразяват с глагол: надявам се, да кажем, мисля, изглежда, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, от друга страна.

Задължително се отделят със запетая  всички въвеждащи думи и изречения, които се вмъкват в речта чрез подчинителен съюз( Ти, да ти кажа право, не си дорасъл да разбереш това.).

Не се отделят със запетая: например, наистина , обаче, според мен, по мое мнение, вероятно, навярно, очевидно, може би, всъщност и др.

19. Видове  думи, според лексикалното им значение

А) С И Н О Н И М И- думи с близко значение( красив , прекрасен, чаровен)

Б) О М О Н И М И- думи с еднакъв звуков строеж, но с различно значение( блок- за рисуване и за живеене)

- пълни- формите напълно съвпадат – коса, блок

- непълни- формите не съвпадат- пръст- на ръка и земя, син( прил. име и същ. име)

- омографи-  еднакви при писане, но с различно ударение- пара, вълна

- омофони- еднакви при изговаряне, но различни при писане- куб/ куп, под/ пот

20..Видове прости изречения

А) просто кратко- съдържа само главни части

Б) просто разширено- съдържа главни и второстепенни части

В) двусъставно – има и двете главни части

Г) едносъставно- има само едната главна част.

Д) безлично- не може да се мисли за вършител на действието.

По своето значение безличните изречения биват:

-              за природни състояния -Съмва се. Мръква се.

-              за човешко състояние- Тежи ми. Боли ме. Яде ми се.

-              за наличие или отсъствие- В магазина има хубави цветя( има, няма)

-              за необходимост или възможност- може , трябва, налага се, възможно . В стаята не може да се диша.

21. Видове сложни изречения

А) Сложно съчинено изречения- простите изречения в него са равностойни.

- сложно съчинено съединително- И, ТА , ПА, ЧЕ.( не се пише запетая пред И , употребен еднократно)

- сложно съчинено противоположно -А,  АЛА , АМА ,НО , ОБАЧЕ= НО,( пред всички се пише запетая)

- сложно съчинено разделително- ИЛИ, ДАЛИ- ИЛИ, ЛИ –ИЛИ, ТУ- ТУ, ХЕМ- ХЕМ( пред ИЛИ не се пише запетая, пред двойните съюзи се пише запетая пред втория съюз)

- сложно съчинено разнородно- съдържа различни видове съчинителни съюзи.

Тя почука на вратата и влезе в стаята , но никой не я поздрави.

Б) Сложно съставно изречение- простите изречения не са равностойни в състава на сложното. Едното изречение е главно, а другото подчинено на главното

- сложно съставно с подчинено определително- пояснява име в главното изречение- която,  чийто , какъвто  и др. Събуди  го слънцето, което грееше право в леглото му.

- сложно съставно с подчинено допълнително- подчиненото изречение пояснява сказуемото в главното изречение.- че , да, дали ,кой , какво, как, защо къде, кога.

Аз не зная дали всичко това е вярно.

-              сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение- когато, като, щом, докато преди да, където, без да, както, да, защото, понеже , щом.... Тя идваше късно , защото  по цял ден работеше.

-               Сложно съставно с подчинено подложно  изречение- подчиненото изречение играе ролята на подлог в главното изречение. Не е възможно да научиш всичко за два дни. Който не работи , не трябва да яде.

Не се пише запетая пред  ДА  и ВЪПРОСИТЕЛНИТЕ  ДУМИ(кой, чий, колко), освен ако пред тях не стои показателното местоимение ТОВА.

В) Сложно смесено изречение- съдържа и съчинителна и подчинителна връзка.

Замислен,  Моканина се върна  при овцете си и се залови отново за цървулите , които правеше от нещавена  конска кожа.