Home Литература ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-ХУДОЖЕСТВЕНО-ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРМЕТО НА ТВОРЕЦА

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-ХУДОЖЕСТВЕНО-ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРМЕТО НА ТВОРЕЦА ПДФ Печат Е-мейл

ФЕЙЛЕТОНИТЕ НА АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ-ХУДОЖЕСТВЕНО-ПУБЛИЦИСТИЧНО ОТРАЖЕНИЕ НА СЪВРМЕТО НА ТВОРЕЦА

Дълбок социален анализ на българската действителност ,талантливият сатирик постига в своите фейлетони-художествена летопис на обществено-политическия живот у нас през 90-те год. на миналия век.Алековият фейлетон определяме като плод на конкретния политичски факт с подчертана актуалност на темата и съдържанието.Той продължава традицийте на вьзрожденския фейлетон със своята безкомпромисност ,принципност ,удивителна гражданска смелост и ангажираност. До фейлетониста Ботев ,Алеко се доближава по асоциативността на изображението ,по умението да пародира и да сьздаза контакт с читателя чрез продставата за познатото и типичното.

Първият фейлетон на Алеко се ражда като непосредствена журналистическа реакция на политическо събитие.Когато през1894 г. се кандидатира за народен представител в родния си град Свищов ,пед него се разкриват разбойническите методи на управляващите.Във фейлетона"По изборите в Свищов" ,Алеко изобличава беззаконието и насилието над народната воля.Авторът сипе удар след удар в/у шайките от “пияни чудовища с кръвясали очи".Смехът се насища с язвителна ирония ,сатирична гротеска и хуманистична горчивина ,чрез които фейлетонистът бичува политическата и морална поквара.Осъзнал моралното си превъзходство над един безнравствен свят ,той го изповядва във фейлетона “Страст”:"А за мене светът не само ,че не знае подобни гадости ,но и всъщност ги няма у мен ,па и не ги е имало ,и уверен съм ,няма да ги има".Като девиз на живота си,авторът възприема мисълта на Джон Стюард Мил:"По-добре да бъдеш недоволен човек ,отколкото доволна свиня".С гневно възмущение писателят осъжда позорните насилия на властта и системата и от брутални насилнически мерки:"По изборите в Свщов" ,"Избирателен закон" ,"Угасете свещите" и др.Гражданската смелост на Алеко се проявява във времето на "морално влияние" ,което предполага използване на войската и жандармерията ,чупене на урни и глави ,разкъсване на бюлетини.В пародиен план е изграден образът на "деятеля в духа на времето"-яхнал кон ,накървавил очи ,заканващ се "дете в майка да разплаче".В "Смирррно!Рота п”ли!" Алеко разкрива дълбокото отчуждение на властта от народа ,изобличава нейния антинароден характер.От протест с/у произвола и тероризма ,фейлетонистът преминава кьм изобличение на порядките и политиката на Народното събрание:”Отворено писмо до г-н Велчо Велчев"/.Писателят сьди от името на народа-"този измъчен страдалец" и "дълготърпелив мъченик".Според него народните интереси са единствените ,от които трябва да се ръководи всеки общественик.

Борбата с/у тиранията и корупцията Алеко Константинов свързва със смело и последователно разобличение на монархическия режим.Особено злъчен е Алеко ,когато жигосва "сеятелите на рабски чувства".Той бичува насаждащата раболепие и низки чувства българска преса.  Във фейлетона”Сеятели на рабски чувства” възмутената авторова съвест изобличава моралното падение на българската преса ,която предлага на военните да благодарят на военния министър ,който им разрешил да посещават само представленията на трупата “Сълза и смях”.

Интересен тематичен кръг представляват фейлетоните ,в които са осмени видни политически дейци от управляващите партии-"Тържеството на Велзевула" ,”Молитвата на Велзевула" и др.Авторът се вълнува от теми ,свързани с отрицателните явления на нашия живот. Централно място в творбите му заема темата за морала на откъсналия се от народа герой на деня ,блестящо доразвита в "Бай Ганьо" ,"Пази ,боже ,сляпо да прогледа" ,"От много ум" ,"Разни хора-разни идеали".Особено интересно е взаимоотношението автор-герой.Алеко има рядката дарба да се превъплъщава максимално в душевността на своя герой.Той наблюдава унижаването на собственото им човешко достойнство като едно от проявленията на характера на байганьовците.

Князът е осмян и във фейлетона”ХеростратІІ"-прицел сега е антиславянската политика на Фердинанд и неговата грандомания. Като при Ботев думата "суджук" поражда асоциации ,така думата "конющня" поражда асоциации с антиславянската политика на княза ,който се заканва да превърне "славянска беседа" ,това славянско гнездо ,в конюшня.

В своите феилетони Алеко открива наи-дълбоките рани на българския обществен ,политически и духовен живот ,в българската психология и манталитет.Наред с изобличението на ниската политическа култура и битовата нищета ,писателят разкрива деформациите на човешката личност като резултат от обществената атмосфера.Героите от фейлетоните "Разни хора-разни идеали" не се свеждат само до помощник-регистратора ,политическия престъпник от времето на Стамболов ,буржоата-лъжепатриот ,който мечтае за печалби и грабежи ,приспособенеца ,който се стреми да уреди личното си благосъстояние.Това ,което ги обединява е общото робско мислене ,дребнавостта ,раболепието ,кариеризма ,силното влечение към парите ,липсата на нравствено ценни идеали.

Във фейлетоните “Разни хора-разни идеали”/1897г. ,в. "Знаме"/ ,писателят замисля да пресьздаде най-ярките типове на времето.Монологичната форма в първите три фейлетона позволява героите да разкрият сами интимната си същност и да се използва.

Първият от фейлетоните "Разни хора-разни идеали" разкрива същността на герой ,който предизвиква презрение и отвращение. Помощник-регистраторъ е нищожен чиновник ,разкъсван от завист и амбиции ,незначителни като самия него.Голямата му цел е да “изтика регистратора”.Чрез монолога героя се саморазобличава ,разкривайки “голямата си мечта”-да има звънец на бюрото си.Той се стреми да заеме по-високо място в служебната йерархия ,да забогатее-“бейски" да живее. В името на това е готов на подлост и всякакво безобразие:"Подлец ли?Архиподлец ти ставам аз тебе ,брайно ,ама где оня късмет".Доноси ,анонимни писма ,заплашвания ,лъжи ,унижения разкриват мерзката му психика.Героят е жалък и отвратителен.Жалък е ,когато се оплаква и търси причината за своя неуспех ,жалък е ,когато припомня "заслуги" ,отвратителен е ,когато смята своя егоизъм и безличие за патриотична заслуга.

Във втория от тях словото на амнистията ,изпълнено с тържество и задоволство слага забрава над политическите престъпления на героя.Триумфиращият смях на победителя/"Ура ,да живее амнистията!"/ ,възклицанията и подвикванията /”Наливай!” ,”Стига..." ,"Браво!" ,"Уу"/ разкриват мерзката му психика.Особено силен е цинизмът на насилника във финала ,когато. Заявява: ”...всички наши дела са вършени за спасението ,за славата и за величието на България".Героят е циничен и жесток.Той е проводник на злото ,а добрува.Чувството на автора за справедливост ражда гнева и изобличението.Конкретният повод ,за да се развихри фантазията му ,са богатствата на Македония ,истинските стимули за мнимия му патриотизъм-Солунската митница.Героят защитава философията на раболепието "покорна глава сабя не я сече” ,за да използва благоприятния политически момент ,когато неговата партия е на власт: "Ех,че келепир ,майка му мечка! ...Ето, туй се казва патриотизъм.Всичко друго е вятър!".За изповедта на героя Пенчо Славейков отбелязва:"Това е неговата дълбока въздишка ,ревът на инстинкта на животно ,което примира в блаженство само от бляна за смукане на кръв от живото тяло на народа'' /Българската критика за Аеко Константинов,1970,с.56/.

Типът на еснафа-приспособенец от третия фейлетон на "Разни хора-разни идеали" ,отвръща поглед от неправдите и безобразията в живота.Богатият му жизнен опит определя философията На пасивно и робско отношение към живота:"Политика къща не храни" ,"Криво-право-мълчи си" ,"Мълчи си ,няма да оправиш света".3а героя богатството е мерило за благополучие и достойнство.Цената на това"преуспяване" е аполитичност и кротуване-"...свий си опашката и си налягай парцалте".Материалното преуспяване в живота и кариерата в обществото приема политическите беззакония и сдобряването със силните на деня.Това ,според Алеко ,е обществено зло.

В”Разни хора-разни идеали”Алеко Константинов създава типове ,обобщаващи определени нравственост и психология ,манталитет и обществено поведение.На отделния герой той придава широко значими черти ,които го превръщат в художествен образ ,а сатирическата заостреност му придава актуално социално звучене и висок граждански патос.Разсъжденията на фейлетонния герой ,неговото слово ,авторовите намеци ,парадокса и обръщението са конструктивни елемьнти.Те изграждат фейлетонния сюжет на цикъла ,който успешно съчетава чертите на публициста и белетриста.

Фейлетоните на Алеко Константинов се отличават с политическа острота ,изобличителна сила ,безпощаден сарказъм.Те са "жесток обвинителен акт против героите на тая епоха" ,но Писателят възлага твърде много на чистите идеали на народа.Вярата в народните сили е една от най-светлите страни на демократичния му мироглед: "Стой!Дрлу ръцете!Нодосягай народа!....поклони се на българския народ"/"По повод една книжка"/.Най-безпощаден е Алеко когато засяга безобразията в политическия живот ,насилията и издевателствата ,свързани с обезправянето на народа.Бляскава защита на своя народ и на дълбоката си обвързаност с него ,Алеко прави и тогава ,когато заявява ,че е престъпление "да се възпяват луната и звездите ,когато крещи страданието".

Писателят вярва в прогреса и стремежа на човечеството към по-чист по-културен живот.Той е един от мислителите ,които навлнзат в проблемите и отношението на човека с природата.Алеко благоговее пред природата.Пътеписите му в основата си са полемични ,с борбен ,настъпателен дух ,отразен още в заглавията:"Какво?Швейцария ли?!" ,"Невероятно,наистйна, но факт..." ,"В Българска Швейцария”.Алеко призовава към планинските върхове и отправя покана за ново мислене ,за овладяване на други представи за човека и света.Авторовият протест с/у замърсяването на природата е и мечта за цивилизация с подреждане на общочовешките ценности в съответствие с повелите на доброто и красивото/”Покана"/ ,/”Прогрес”/.Думите на Алеко "А идеали трябват" ,неговият девиз:”Свобода,Честност,Любов" са извор ,от който всеки човек може да почерпи вечните човешки ценности ,които остават непреходни във времето.Чрез тях човек може да намери сили за борба в името на доброто.

Фейлетоните и пътеписите на Алеко Константинов носят проблемна дълбочина и идейно богатство ,които всяко време преоткрива в себе си.С истински талант той разработва сатиричния жанр в нашата литература.Сатирите му имат пречистваща сила. Зад всеки образ се чувства живото присъствие на автора с неговия буден ум ,с обичта му към човека.Отразявайки в комична светлина опакото на живота ,творецът поражда желание за борба с пошлостта и хищничеството във всичките им форми.В това се крие пречистващата роля на смеха ,придаваща на Алековото литературно наследство огромна естеткческа стойност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG