Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
***ДОСТЪП ДО САЙТА***
ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ
БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700
Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.
Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Мачу Пикчу - Изгубеният град на инките |
![]() |
![]() |
![]() |
Мачу Пикчу е едно истинско архитектурно чудо, скътано в Андите. От градчето, построено и обитавано преди векове от инките, днес са останали само руини. Те обаче продължават да предизвикват интереса не само на учените, но и на туристите от цял свят. Районът, където се намират каменните останки, крие загадки, на които археолози и учени все още не са успели да намерят отговор. Основните въпроси, които си задават специалистите, са как инките са успели да построят града и защо са го издигнали в почти недостъпната планинска местност. Мачу Пикчу (от кечуански: "Стария Връх", често наричан "Изгубеният град на инките") е древна местност някога обитавана от Инките. Намира се на 2430м надм. вис. над Свещената долина на инките на река Урубамба, Перу. 70 километра северозападно от град Куско. Забравен в продължение на векове, изолиран от света, Мачу Пикчу бива преоткрит от археологът Хайрам Бингам през 1911. Мачу Пикчу е най-известния символ на Империята на Инките, построен е около 1450г. и е бил изоставен по-малко от 100 години след това, след като империята се срива в следствие на испанските завоевания. Въпреки, че останките са на около 120 километра от град Куско, столицата на инките, никога не са били открити от испанците, както и много други крепости. През годините джунглата се разрастнала и забулила напълно местността и много малко знаели, за нейното съществуване. Но през 1911г. историкът и изследовател Хирам Бингам разкрива "изгубения" град случайно и го представя на света. Бингам и други археолози хипотетично предполагат, че крепостта е традиционното родно място на инките или духовния център на "децата на слънцето", докато според последни данни съвременните експерти смятат, че Мачу Пикчу е било по-скоро царско убежище. Съществуват и много други твърдения:
Друга теория приписва строежа му на великия Пачакути. Той строи селището за своя лятна резиденция. След идването на Писаро тук се оттеглят боеспособните части от армията. Тук се прибират и оцелелите от императорския двор, включая и девите на слънцето - нещо средно между весталки и личен харем на държавния глава. Въпреки всички хипотези, наличието на многобройните храмове и ритуални постройки доказват, че Мачу Пикчу има неуспоримо духовно значение за инките. Предполага се, че е избрана точно тази местност, заради уникалното си разположение и географски качества. Казват, че силуетът на планинската верига зад Мачу Пикчу изразява лицето на инка, гледащ нагоре към небето, с най-високия си връх, Хуайна Пикчу (което означава "млад връх" на кечуански), който преставлява продупчения нос на инка.
Предполага се, че най-големите жилищни сгради са изградени в североизточната част на комплекса. Наблюдателната кула заедно с други сгради са били разположени в югозападната част. На югоизток от комплекса са били най-малките и скромни сгради, издигнати покрай тесни улички, близо до многобройните тераси. Според археолозите, градоустроената територия на Мачу Пикчу е била разделена на три области: Свещената област, Масова или Общодостъпна област и областта на свещениците и благородниците (царската зона). Разположени в първата зона са основните археологически съкровища: Слънчевият часовник, Храмът на Слънцето и Стаята с Трите прозореца. Те били посветени на Инти, техния слънчев бог - най-вишестоящто божество.
В царската област, сектор изграден за благородниците или висшестоящите, имало група от къщи разположени на редици на един от склоновете. Там се намира и резиденцията на Амаута - мъдрите хора, характеризирана с червеникави стени, както и зоната на Нюстас (принцесите) пълна със стаи под формата на трапец. Величественият мавзолей е гравирана скулптура, със сводест интериор и издълбани рисунки. Бил е използван за ритуали и жертвопринушения.
Тогава инките вярвали, че са "вързали" слънцето за колът на часовника, преди то да продължи пътя си обратно на север.
|