Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Географско положение на община БАЛЧИК

Общината граничи на запад, при с. Осеново и Кранево, с Варна, между селата Църква и Батово с Добричката община, при с. Змеево с Генерал Тошево и при с. Топола с община Каварна. На територията й е разположен международният курорт Албена. Разположен на десетина километра от Балчик, комплексът е неделима част от агломерацията Балчик - вилна зона - Албена - с. Оброчище - с. Рогачево и с. Кранево.

Месторазположение на общинския център:

• разстояние от столицата - 440 км.
• разстояние от областния център град Варна - 40 км.
• разстояние от регионалния център град Добрич - 36 км.
• най-близък граничен пункт с. Дуранкулак - 57 км.
• най-близки митнически бюра град Варна/Добрич - 40/36 км.

Най-близки транспортни връзки:

• железопътни - град Варна/Добрич - 48/36 км.
• морски - град Балчик/Варна - 9/48 км.
• речни - град Русе - 248 км.
• летище - град Варна - 48 км.

Най-близки курорти:

• Курортни селища - Балчик, Кранево
  
  
• Куристически комплекси - КК "Албена", СКК "Тузлата"

2. Природно-ресурсен потенциал

Община Балчик се намира в североизточната част на България, на територията на Добруджанския геоморфоложки район - Балчишко - Франгенски геоморфоложки подрайон. В община Балчик се очертават два географски района: - Първият обхваща бреговата ивица и долината на река Батова. Характеризира се с височинен релеф до 150 м. над морското равнище, със сравнително по-високи средногодишни и сезонни температури, по-кратки периоди на заснежаване, по-ниски средногодишни суми на валежите. Бреговата ивица на река Батова е ниска с обширна плажова ивица от 270 000 кв.м. и обширна гориста низина "Балтата". В останалата част брегът е стръмен и достига до височина 150 м. Плажовите ивици са скромни по размери - 33 000 кв.м.; - Вторият обхваща част от Добруджанската равнина с надморска височина 150 - 250 м. и се характеризира с по-ниски средногодишни и сезонни температури, по-продължителни периоди на заснежаване, по-високи средногодишни суми на валежите. Добруджанското плато има леко хълмист релеф. Теренните форми на прилежащите около и в гр. Балчик територии са изключително разнообразни и специфични. Старият град е разположен върху голям амфитеатър - древно свлачище. Теренът е прорязан в посока север - юг от дълбоки дерета, както в града, така и в западна посока - вилните зони. Характерни скални хълмове, дълбоки дерета и откоси, плод на физикогеоложки процеси, определят екзотичния му облик. Релефът на крайбрежието е много разнообразен. Характеризира се със стръмни и скални хълмове, свлачищни тераси, снижаващи се амфитеатрално към брега. Плажната ивица е сравнително бедна.

Валежите са 450 - 530 мм средногодишно.

Водни ресурси

Територията на община Балчик е бедна на повърхностно течащи води, които са представени от долните течения на реките Батова и Краневска. Суходолията се пълнят с вода само при обилни дъждове и снеготопене. Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и началото на есента.

Община Балчик в хидроложко отношение попада в района на Източна Добруджа и Варненското плато. През района минава р. Батова и той е набразден от множество суходолия. Реката и суходолията са врязани дълбоко в платото и му придават хълмист характер. Бреговете на долините и Черно море са високи и стръмни. На повърхността се разкриват малък брой формации. Най-стари са отложенията на долния миоцен. Над тях залягат сарматски отложения, които оформят геоложкия облик на района. Те са представени предимно от пясъци, песъчливи глини, глинести пясъци, песъчливи и глинести мергели, варовити мергели и варовици с мергелни прослойки. Самаркантските мергели и варовици са значително напукани, а варовиците - силно окарстени. Това създава възможност сарматските пясъци, варовици и отчасти в мергелите да се формира мощен пукнатинно-карстов и поров водоносен хоризонт. Водоносният хоризонт е с ненапорен характер като подземният поток е насочен към Черно море и към дрениращата река. Карстовите извори по брега на Черно море и р. Батова се намират на границата между варовиците и мергелите. Районът близо до Черноморското крайбрежие и р. Батова е сравнително водообилен. Изворите са на значително по-ниска кота от височината на платовидната заравненост. Отдалечавайки се от реката на морето, нивото на грунтовите води се открива на значително голяма дълбочина, поради което във вътрешността на района почти липсват извори. Данните на химическия състав говорят за сравнително еднообразие в химизма. Водите са хидро-карбонатно-калциево-магнезиеми и по-рядко хидро-карбонатно-сулфатно или хидро-калциево-магнезиеви. Подземните води в района се използват главно чрез каптиране на изворите. Те се използват за водоснабдяване и напояване. Богати са и находищата на минерални води по крайбрежието на общината в гр. Балчик, СКК "Тузлата", КК "Албена", с. Кранево и с. Оброчище. В находище Албена минералната вода е с най-голям дебит 103.0 л/с и според температурата 28-30 градуса спада към хипотермалните води. Тя е слабо минерализирана (0.60 мг/л), със слаба алкална реакция и ниско съдържание на сулфиди и флуор, подходяща е за питейни нужди, балнеолечение и профилактика. В находище Балчик минералната вода е с нисък дебит 6.0 л/с и ниска температура, открит чрез сондаж. Тя е вода с най-малка твърдост 7.8 Н в общината и е подходяща за питейни нужди. В находище Кранево минералната вода е с дебит 40 л/с, температура от 23 градуса чрез сондаж. Тя е със слаба минерализация, слаба алкалност, ниско съдържание на флуор, но най-голямо съдържание на сулфиди в сравнение с всички останали находища от общината, подходяща за питейни нужди. В находище Тузлата минералната вода е с малък дебит от 13.5 л/с, установен чрез сондаж. Температурата от 32 градуса я подрежда в групата на хипотермалните води. Тя е слабо минерализирана вода с М = 0.59 мг/л и спада към чисто термалните води със слаба алкална реакция и слабо съдържание на сулфиди и флуор. В Тузлата има лечебна морска кал, чийто запаси са изчислени на 38 хиляди тона. Изградена е и санаториална база за лечение. В общината има направени 67 броя водни сондажа, от които 10 са минерални. На територията на община Балчик има 38 извора, като три от тях се използват и са включени във водопроводната мрежа, а другите са оставени свободно да изтичат.

Полезни изкопаеми

В границите на общината са установени промишлени запаси от манганова руда, черни каменни въглища с много добри качествени показатели, но при голяма дълбочина. Мангановото находище при с. Оброчище и с. Църква съдържа руди от карбонатен и карбонатно-хидросиликатен тип над 62 млн. тона. Рудничният пласт е с дълбочина 290 - 420 м. и има средна мощност 10 м. Находището се отличава със специфични минно-технически условия и е необходимо минноподготвителните и добивни работи да бъдат съобразени с тези условия. Добруджанското въглищно находище обхваща територия до с. Македонка между гр. Балчик и гр. Каварна. Установени са четири въглищни пласта на дълбочина под 2000 м. Доказани са запаси от 1200 милиона тона. Поради голямата дълбочина и сложните хидрогеоложки и миннотехнически условия не се предприемат експлоатационни работи. На територията на общината работят две кариери за добив на варовик - кариера Момчил - обрязан камък, чакъл; кариера Ляхово - взривена скална маса.

Почви

Разпространените във вътрешността на територията на община Балчик почвени видове са богати черноземи и предполагат отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви. В долината на река Батова (с. Оброчище и с. Църква) почвите са подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури, а тези по крайбрежието - за тревна растителност и лозя.

Растителност и животински свят

Растителността в община Балчик не е богата. Горският фонд заема само 12.17 % от територията. Лесистостта е малка - 6 %. По-компактна гора има в Батовската долина. Това е лонгозна гора с характерна фауна, обявена за природен резерват. Неговата площ е 205.6 ха. Зелената зона край гр. Балчик няма особено високи качества като горско насаждение. Малки по площ и ефект са и горите между Албена и Балчик. Те са предимно от категорията защитни гори. Горите между Балчик и Тузлата са също защитни гори. Край Безводица, Сенокос и Кранево има лесопаркове. От другите гори със специално предназначение по-голяма компактна площ заемат ловностопанските територии над с. Рогачево - 1229.7 ха.

3. Демографски показатели

Селищната система на Община Балчик влючва в себе си 22 населени места, в това число:

• градове - 1: град Балчик - административен център
• села - 19
• туристически комплекси - 2:
• КК "Албена"
• СКК "Тузлата"

Населени места - 22: гр. Балчик и села: Безводица, Бобовец, Брястово, Гурково, Дропла, Дъбрава, Змеево, Карвуна, Кранево, Кремена, Ляхово, Оброчище, Пряспа, Рогачево, Сенокос, Соколово, Стражица, Тригорци, Храброво, Царичино, Църква.

Общият брой на населението е 23 789 души, от тях живеещи в град Балчик 13 529.

По етнически състав структурата му е следната:

• българи - 72%
• турци - 14%
• роми - 12%
• други етноси - 2%

Община Балчик заема съществено място в икономиката на черноморския регион: население 3,28% от това на черноморските общини и 0,26% от населението на страната.

Мрежата от населени места на община Балчик е сравнително гъста и равномерно разположена върху територията. Разстоянието между населените места в общината е средно 2.7 км. по права линия. Общият брой на населените места в община Балчик е 22 бр., от които само един град - Балчик. Балчик е център на околия и община с бавно, но стабилно развитие в демографски аспект: през 1893 г. има 5173 жители, 1910 - 6616, 1939 - 5168, 1943 - 6632, 1946 - 6131, 1957 - 7990, 1969 - 9710, 1971 - 9666, 1984 - 11 937, за да достигне през 1989 г. 13609 жители.

Освен населените места с постоянно население на територията на общината има 6 бр. вилни зони и 7 бр. земи за земеделско ползване и отдих, разположени в крайбрежната ивица. Около 80 % от парцелите са застроени с вилни сгради и постройки. Териториалната структура на гр. Балчик е доста сложна поради теренните дадености и ограничители. В съвременната му структура се обособяват ясно 2 части - старият град, разположен амфитеатрално на стръмния бряг и новият град (кв. "Левски" и кв. "Балик"), разположен на платото над него. Край новия град е обособена промишлено-складовата зона на града. На запад от стария град се формира курортната зона от почивни станции и вилните зони. Други по-важни елементи са археологическият обект "Крепостта" и "Дворецът" с ботаническата градина. Селските населени места в общината са ситуирани върху равнинни и слабо наклонени терени и по принцип са с компактна форма. Тяхната структура е ясна и се формира от една или две главни улици по направленията на преминаващите през тях пътища. На тези улици е обособен и общественият център.

Равнище на безработицата - 22,7%

4. Стопански функции на общината

Природните условия предимно във вътрешната част на община Балчик са изключително благоприятни за развитие на растениевъдство - за отглеждане на зърнени, технически и фуражни култури, и за развитие на животновъдство. В общия брой на произвежданата от растениевъдството продукция най-значителен е делът на зърнено-хлебните култури (пшеница). На второ място в структурата на посевната площ са техническите култури (слънчоглед). На трето място по площ са зърнено-фуражните култури (основно царевица и малко ечемик). На четвърто място са бобовите култури (фасул, леща, соя) изцяло в частния сектор. Слабо са застъпени трайните насаждения - овощни (праскови и ябълки) и лозя, и зеленчуците. Би могло да се посочи, че добивите от трайните насаждения и зеленчуците далеч не са в състояние да задоволят като количество и качество нуждите на населението. Площите им намаляват постоянно.По отношение на зеленчуците - намалението се дължи на загубените възможности за напояване, трудоемкостта, високата себестойност на произвежданата продукция и пр. По отношение на трайните насаждения - в последните години бяха изоставени и нестопанисвани, без да се полагат необходимите за тях грижи. Това доведе до непоправими загуби с ябълкови и лозови насаждения. За нуждите на местното животновъдство се отглеждат и фуражни култури (силажни и люцерна). Те са изцяло в частния сектор и са изключително намалели.

В областта на животновъдството традиционни за община Балчик са говедовъдството, овцевъдството и свиневъдството. В момента броят на отглежданите животни и производството на животинска продукция са намалели изключително в сравнение с предишни години. В частния сектор преобладават кравите, чиято основна продукция - млякото - се преработва в разкрити мандри за мляко и производство на сирина и кашкавал в с. Сенокос и с. Царичино. Отглеждането на овце е характерно за общината. То също се извършва основно в частния сектор. Най-голям брой овце се отглеждат в гр. Балчик, с. Гурково, с. Соколово и с. Сенокос. Отглежданите кози в частния сектор са намалели. Отглеждането на свине в частния сектор не е предназначено за производство и реализация на животновъдната продукция на пазара, а основно за задоволяване на потребностите на семействата на производителите. В частния сектор се отглеждат и птици. Продукцията им е предназначена за задоволяване на местните потребности от яйца и птиче месо. В с. Безводица от 3 г. е създадена частна ферма за отглеждане на щрауси, чиято продукция (яйца и месо) се пласира на външен пазар.

Транспортна система

През територията на община Балчик преминава международен транспортен коридор с балканско значение. В европейски план той свързва Румъния, България и Турция в направление север-юг по крайбрежието на Черно и Бяло море, което предопределя и неговото основно предназначение да обслужва морските курортно-туристически обекти. Той осъществява връзка на север с Украйна, Молдова и Полша, а на юг - с Близкия и Среден Изток.

Комуникационна и транспортна инфраструктура
Пристанища - товарен кей-165 м и 2 портални крана. Яхт-пристанище за целогодишно ползване. 

Пътна мрежа

Републиканската пътна мрежа в експлоатация на територията на община Балчик е с дължина 190.700 км. и се разделя по класове, както следва: - автомагистрали - няма; - първокласни - 30.400 км.; - второкласни - 33.700 км.; - третокласни - 26.400 км.; - четвъртокласни - 100.200 км.. Общата гъстота на пътната мрежа е 0.401 км./кв.км. и е над средната за страната. Гъстота на пътищата с регионално значение е 0.13 км./кв.км., а на локалната - 0.27 км./кв.км. Дължината на пътната мрежа, отнесена към броя на населението, обитаващо територията на общината, е 9.24 км./1000 жители.

Паралелно на Черноморското крайбрежие през общината преминава първокласният път І-9 Дуранкулак - Балчик - Варна -Бургас - Малко Търново. Пътят е част от европейската пътна мрежа и е с номер Е-87. Периферно ситуиран спрямо територията на общината, той е с ограничено влияние върху населените места. Пътят е изграден с асфалтова настилка. Второкласната пътна мрежа е представена от: - ІІ-27 Балчик - Добрич - Нови Пазар, който осъществява връзките на общината с вътрешността на страната в северозападна и западна посока, като в крайния си пункт прави връзка с първокласен път І-2 Русе - Варна и с автомагистрала "Хемус"; - ІІ-21 Оброчище - Добрич - Силистра, който при необходимост би могъл да бъде най-кратката пътна артерия за сухоземно прехвърляне на товари от пристанище Силистра към пристанище Балчик и обратно, е с малка дължина на територията на общината. Третокласен път ІІІ-902 Оброчище - Кичево - КК "Св. Константин" - Варна само започва на територията на общината, но по цялото си протежение преминава паралелно на първокласния път І-9 в тил и успешно се използва за поемане на товарното и транзитното движение особено в летните месеци. Третокласен път ІІІ-3066 Г. Тошево - Дропла - Балчик е нов прекласиран път. Той свързва общините Г. Тошево, отчасти Каварна, отчасти Крушари и Балчик с пристанище Балчик. Има необходимите параметри и е в относително добро състояние. Четвъртокласната пътна мрежа има организираща роля в мрежата от населени места. От общо 22 населени места на територията на община Балчик 15 са на четвъртокласни пътища, които са изградени предимно с асфалтова настилка. Състоянието на пътната мрежа като цяло е задоволително, като близо 98 % от нея е с асфалтова настилка. Структурата на изградената пътна мрежа осигурява добри връзки между населените места, които се организират по радиална и елементи на рингова конфигурация.

Автогари - 2: КК "Албена" и в гр. Балчик
Пътна мрежа - 202,4 км
Първокласни пътища - 15,02%
Международни връзки - 30,4 км път І-9
Плътност на телефонизацията - 37,05%; цифрова централа - 1

ЖП транспорт

В община Балчик няма изграден железопътен транспорт. Най-близки железопътни центрове са гр. Варна (на 48 км. от гр. Балчик) и гр. Добрич (на 36 км. От гр. Балчик).

 Воден транспорт

На територията на общината е изградено и функционира от 1969 г. морско пристанище Балчик. То е част от пристанищен комплекс Варна и е третото по големина пристанище на Черноморското ни крайбрежие. Разполага с дължина на кейовете 165 м., оборудвани с два 5 тонни портални крана. Пристанището може да приема малки кораби 5000 - 6000 т водоизместимост и броят на използваните кейови места е 2 броя. Дълбочината на газене е 8.0 м., а зоната на корабните места 7.5 м. За обработване на товарите се използват 1932 кв.м. открити складови площи, граничен контролно пропусквателен пункт, а дължината на пътната мрежа в пристанището е 250 м. Товарите от и за пристанището се превозват с автомобилен транспорт поради липса на изградена железопътна линия. Профилирано само като товарно, през пристанището се осъществява само износ. Пътническото движение по море се обслужва от морска гара Балчик. Извършва се с хидробуси до КК "Златни пясъци" и "Св. Св. Константин" до Варна, от където се осъществява връзката с Южното Черноморие. Основният пътнико поток, преминаващ през нея, е туристически и е намалял чувствително. От 1983 г. в град Балчик е изградено Яхтено - рибарско пристанище. Яхтено - рибарско пристанище е собственост на община Балчик и се стопанисва от нея. Граници и подходи на Яхтено - рибарско пристанище гр. Балчик: - Външен рейд - ползва се рейда на търговско пристанище Балчик; - Яхтено - рибарско пристанище - акваторията е защитена от ограден вълнолом и северния бряг, западно от входния буй; - Подходен фарватер - между мислената линия, преминаваща север-юг през входния буй и линията север-юг през входния фар. Капацитет за яхти - 70 места.

Въздушен транспорт

Чрез близката аерогара в гр. Варна (на 48 км. от гр. Балчик) могат да се осъществят въздушни връзки с вътрешността на страната, държавите от Европа и света. Източно от гр. Балчик на територията на общината е изградено летище със специално предназначение (военно летище). Пистата е в посока север - юг и полетите се осъществяват над морето

Водоснабдяване и канализация

Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси в общината се осъществяват от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници. Самостоятелно водоснабдяване имат селата Кранево, Оброчище, Църква. Някои села като Гурково и Тригорци се водоснабдяват чрез отклонение от магистралния водопровод от Шабленските сондажи към Добрич, пресичащ община Балчик от изток на запад. КК "Албена" има за водоизточници 2 сондажа, 3 каптажа. Изградени са 4 бр. резервоари с различни обеми и една помпена станция с дебит 100 л/с. СКК "Тузлата" се водоснабдява от технически район Каварна. В община Балчик се експлоатират 18 каптажа, 3 шахтови кладенци, 24 тръбни кладенци. Изградени са 18 помпени станции, 27 водоема с обем 26050 куб.м., 5 кула водоема с общ обем 880 куб.м. и 479 км. водопроводна мрежа. Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места на режим във водоснабдяването. Относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява. Това означава, че състоянието на водопроводната мрежа е лошо (стари тръби, течове, аварии и всичко това води до загуба на вода). В случая подадената вода не достига до консуматорите. Задължително е да се извърши реконструкция, подмяна и дори ново строителство на водопроводните мрежи, което ще подобри водоснабдяването. За канализирани се приемат населените места, в които има изградена улична канализационна мрежа, колектор и всички съоръжения за приемане и отвеждане на битовите и други отпадъчни води в пречиствателни съоръжения или направо в приемника (река, дере, море и др.). Изградена канализация в община Балчик има само в с. Кранево и гр. Балчик. Към този момент общо за града е изградена 47 % от канализацията. Град Балчик е курортно селище и отпадъчните води, които се формират, са главно битови отпадъчни води. Понастоящем на север от града е разположена съществуващата пречиствателна станция за отпадъчни води, която има само механично стъпало и е с капацитет от 68 л/с. В непосредствена близост до нея се намира площадката за новата пречиствателна станция, която сега е в строеж. Схемата за пречистване е класическа - механическо и биологично стъпало и два основни потока за пречистване. Площадката на новата пречиствателна станция за отпадъчни води е предвидена между буни 211 и 212 с усвояване на терен от морето. Тази площадка е на север от града на разстояние около 800 м. и е в непосредствена близост под съществуващата пречиствателна станция. Приемник на пречистените води се явява Черно море, което е ІІ категория приемник. ГПСОВ - Балчик е предвидено да пречиства отпадъчните води, формирани изцяло в града, които имат чисто битов характер. Промишлени предприятия, които да изхвърлят замърсени отпадъчни води, в града няма. В КК "Албена" е изградена канализационна мрежа, отвеждаща отпадъчните води от комплекса до ПСОВ "Албена" (западно от комплекса) с биологично пречистване и водно количество 116 л/с. В останалите населени места няма изградена канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В останалите населени места липсва канализационна мрежа. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води.

Водоизточници
кладенци - 3 шахтови и 24 каптажни;
извори - 18;
Дължина на водопроводната мрежа - 476 км
Брой пречиствателни станции - 2: гр. Балчик и Кк "Албена" 

Електроснабдяване

Територията на община Балчик попада изцяло в обхвата на електроразпределителен район Балчик от електроразпределителен район Добрич. Източник на електрическа енергия се явява общата електроенергийна система, посредством транформаторните подстанции "Балчик" и "Албена". Общата трансформаторна мощност в подстанциите е 110 МVА. Една районна подстанция не захранва само общината, на чиято територия се намира, като най-често подстанциите взаимно се резервират. Подстанция Балчик е включена двустранно в системата 110 kV, като има връзки с подстанция "Каварна" и подстанция "Златни пясъци" (през подстанция "Албена"). Общата дължина на електропроводите 110 kV за територията на общината е около 30 км., при което гъстотата на изграденост се получава 59 км./1000 кв.км. В експлоатационно отношение подстанцията се захранва двустранно, с достатъчна степен на сигурност. Същинската захранваща мрежа за общината е електроразпределителната мрежа 20 kV, осигуряваща захранването на трансформаторните постове за всяко от населените места. Изводите 20 kV от подстанция Балчик и подстанция Албена захранват редица възлови станции, които свързани и помежду си с изводи 20 kV взаимно се резервират, като подобряват качеството и сигурността на електрозахранването. В гр. Балчик и КК "Албена" е развита и кабелна мрежа около 60 км. Общата дължина на електропроводите 20 kV на територията на общината е 241 км., при което гъстотата на изграденост се получава 477 км./1000 кв.км. Общият брой трансформаторни постове е 193 бр. с обща инсталирана мощност 78320 kVA, при което териториалните показатели за изграденост са съответно 382 ТП/1000 кв.км. и 155 kVA/кв.км. Териториалното развитие на мрежата средно напрежение се характеризира с гъстота на изграденост малко над средната за страната, а гъстотата на ТП - много по-висока от средната за страната. Много по-висока от средната за страната е и плътността на мощностите в ТП. Тази особеност за община Балчик се обяснява с наличието на големия курортен комплекс Албена, който се обслужва с около 20 % от трансформаторните постове за общината и около 40 % от тяхната мощност. Елементи и съоръжения на националната енергийна инфраструктура не са изградени на територията на общината, което е благоприятно обстоятелство, предвид натоварването на територията. Регионалната инфраструктура - системата 110 kV, осигурява сигурно и качествено захранване на общината, като същевременно териториалното й развитие натоварва минимално територията (гъстотата на изграденост е по-ниска от средната за страната). Електроразпределителната мрежа средно напрежение осигурява захранването на всички населени места, като развитието й съответства на характера на селищната мрежа в общината - показатели на изграденост малко над средните за страната и висока концентрация на съоръженост в КК "Албена". Техническото състояние на мрежата е сравнително добро с изключение на индустриалната зона Балчик. Във връзка с интензивното ново строителство по крайбрежието се наблюдава претоварване на някои трансформаторни постове и необходимост от строеж на нови.

Топлоснабдяване

На територията на община Балчик няма изградено топлоснабдяване

Газификация

На територията на община Балчик няма изградена газификация.

Съобщения

Община Балчик се обслужва от една цифрова АТЦ "Сименс", монтирана в КК "Албена", с изнесени абонатни стъпала (RSU) в с. Кранево и гр. Балчик и от пет броя крайни аналогови централи в селата с общ капацитет 10 000 номера. Действащите телефонни постове към месец май 2001 г. са 9 100, като 7 670 от тях са цифрови. Всички крайни централи са включени към цифрова АМТЦ - Варна, чрез която имат входяща и изходяща връзка с националната съобщителна мрежа. Чрез възлова АМТЦ - Балчик се осъществява връзка със селищата в Добричка област. Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти 100 % от исканията за телефонни постове. Не е развита телефонна мрежа само в селата Бобовец, Ляхово и Храброво. Технологичен възел на далекосъобщенията гр. Балчик предлага и редица допълнителни услуги: - монтиране на ISDN телефонен пост; - интернет връзка по комутируема и некомутируема телефонна линия; - цифрови и аналогови селищни и междуселищни наети телефонни линии; - повече от 16 допълнителни услуги за абонатите на цифрови телефонни постове. Всички селища от община Балчик имат покритие от мрежата на Мобилтел и Мобиком. На територията на общината има монтирани над 200 фонокартни апарати на фирмите Мобика и Булфон. Дейностите на съобщителната система се осъществяват от пощенските станции. В центъра на гр. Балчик има поща и в кв. "Балик" има пощенски клон. Пощенската станция в КК "Албена" работи целогодишно, тя е самостоятелно изградена, собствена сграда.

Мрежата от пощенски станции в селата е добре изградена и задоволява нуждите на населението. Обикновено пощите са в една сграда с АТЦ и кметството и са собствени обекти.