Joomla Software solutions Template

Payday loan

Смисълът на структурните фондове е да приведе всички региони/държави от Европейския съюз към ниво на социално сближаване средно за ЕС. Като част от тези мерки е и преодоляването на регионалните различия в рамките на отделните държави. Структурните фондове са механизмът, посредством който финансовите ресурси са пренасочват към по-слабо развитите региони в страните-членки.

За страните-членки и регионите е от особено значение да разберат, че е в техен интерес да поемат бъдещето в собствените си ръце и да управляват сами средствата, предоставени от ЕС. Сега основната отговорност за управлението и контрола върху разходите e тяхна. Европейската комисия се намесва само да проверява дали съществуват ефективни системи за финансов контрол.

Основно задължение на управляващите власти, съгласно общите регулации, е отговорността за активното оповестяване на структурните фондове пред всички граждани и по специално да гантират, че потенциалните крайни бенефициенти, търговски и професионални органи, икономически и социални партньори и съответните неправителствени организации са информирани за предлаганите възможности за подкрепа. Страните членки трябва да осигурят прозрачност на тази подкрепа, идваща от фондовете.

Какво правят добрите правителства, за да отгововорят на изискванията за информираност на обществото и различните заинтересовани групи?

Освен създаване на уебсайт с информация за различните фондове и разпространяване на обяснителни брошури (изготвяне на специални материали за структурните фондове), добрите правителства предлагат ключови документи за сваляне от компютъра – резюмета и пълни текстове, целева информация за НПО (отпускат техническа помощ на НПО, за да се информират), използват други форми на медиите – преса, телевизия, конференции, семинари, телефонни линии. В Португалия например се издават информационни бюлетини и справочници за проекти, а в Белгия национални ръководства за структурните фондове, описващи изпълнителите, етапите на партньорство, счетоводството и др.[1]

Каква е ролята на НПО в успешното усвояването на средствата от еврофондовете?

За да се подготвят за структурните фондове в Полша се създава и разработва „Евро НПО програма” – информационно обучение. От 10 до 17 човека се обучават във всяко воеводство (регион) – общо 203 човека. От тях, 94% получават сертификат и имат след това възможност да дават информация за структурните фондове на НПО в техните региони; да съветват при кандидатстване за фондовете; да обучават в процедури самия НПО сектор. Те организират съответно пбщо 215 обучотелни сесии и 184 срещи с повече от 11 000 участници, включително представители  на 2 600 НПО. Само през 2004 те  са отговорили на 4 300 информационни запитвания, дали са съвет в 1 500 случая и са провели 500 консултации. Като директен резултат, НПО са предложили 160 проекта. Експертите на НПО полагат специални усилия, за да достигнат до малките градове и отдалечените земеделските райони. Работата по обучението е добре посрещната от местните власти, които помагат да бъдат организирани много срещи. Офисът на полските НПО в Брюксел успява да осигури винаги актуална информация по развитието на структурните фондове.[2]

Горният пример говори за успешно партньорство между управляващото ниво и неправителствения сектор, като това партньорство спомага за ефективното усвояване на средствата от еврофондовете.

За да съществува такова партньорство и в България, правителството трябва да признае НПО за пълноправни партьори, спрямо които да провежда политика на отворена врата при разработването и планирането на приоритетните области, към които да бъдат насочени усвоените средства. Членове на НПО могат да бъдат включвани към работните групи от експерти, като не бъдат пренебрегвани НПО, занимаващи се с „най-изключените” (роми, сираци, хора в неравностойно положение). Насърчаването на гражданското участие във формулирането и осъществяването на обществените политики, както и подобряването на взаимодействието  вътре в страната, може да допринесе за създаването на човешки и социален капитал, водещ до устойчива заетост, растеж, конкурентност и социална кохезия. Партньорството е съществено при разработване и осъществяване на стратегии за развитие и разчита на консултация и участие на заинтересованите страни, такива като компетентните власти, икономическите и социални партньори и представители на гражданското общество включително и неправителствени организации.[3]

През 2004 г., след една кампания на НПО за принципа на партньорството, правителството кани НПО да заемат места в комитетите на мониторинг на структурните фондове в Полша. Тогава службите на полските НПО пристъпват към номиниране на кандидати, считани за квалифицирани за тези постове. Номинациите и изборите са проведени по интернет. Осъществен е контрол, за да е сигурно, че са преброени само валидните гласове. Тази система осигурява открита, прозрачна и демократична процедура. Избраните представители имат демократична легитимност и са отговорни за мандатите си. По този начин проблемите, свързани с това правителството да избере представители на НПО, което би довело до спад в доверието на обществото, са избегнати, а мониторингът на усвояваните средства се осъществява от хора, избрани от гражданите.

В България постоянно се говори за недостиг на административен капацитет, което пречи на ефективното усвояване на европарите. За да се справят с този проблем в Париж, Франция, през 2000 г. е създадена компания „Welcomeurope”, чиято цел е по-тясно сътрудничество между местните участници и европейските институции. Фирмата прави обучения и предоставя консултантски услуги. Една от приоритетните дейности на организацията са именно структурните фондове на ЕС и тяхното управление.”Welcomeurope” провежда редица семинари в тази област. Едно от обученията им провели се през 2007 г. под надслов „Как да вземем европейски средства?” е насочено към участници от държавния, частния и нестопанския сектор, които искат активно да участват в развитието и изпълнението на новите европейски проекти. Темата е - средствата, предоставяни на бенефициентите директно от Европейската комисия, и функционирането на структурните фондове. Целта е всеки участник на семинара да опознае „средата на финансирането", да усъвършенства разработването на европейски проекти в партньорство, да идентифицира програми, които са му от полза, да оптимизира документацията за кандидатстване, да популяризира целта на проекта.[4]

Ирландският опит е отличен пример, който българските общини биха могли да следват по отношение на разработване на проекти с цел модернизиране на районите за планиране. Творческият подход към разработването на проекти, които биха могли да се финансират със средства от структурните фондове е спомогнал за модернизиране на цялата област Корк, в  южната част на Ирландия, като истински прогрес е бил постигнат в основната транспортна инфраструктура, реконструкция на пътищата в общините - градско и селско обновление, създаване на туристически атракции в общините водни услуги и рехабилитация на водопроводните системи отпадни води и канализационни системи за комерсиално и индустриално развитие, управление на отпадъците  развитие на широкочестотните мрежи, засилване на социалното включване чрез създаване на по-добри условия за отглеждане на децата повишаване на обучението и квалификацията, значително инвестиране в областта на социалните и специални здравни грижи, доброволно и обществено жилищно настаняване възстановителни центрове и места за отдих и култура. Постигнатото в Корк, район със силно изразени градски и селски елементи, който се възползва от фондовете на ЕС, за да тласне местното развитие напред е възхитително, но не и невъзможно за България.

Някъде в Северна Вествалия, автономна провинция в Република Германия, развитото гражданско общество, партнирайки си равностойно с централната, регионалната и местната държавна администрация, се явява активен фактор за подобряване качеството на живот на всички хора и премахване на икономическите и социални различия в по-изостаналите региони. Там по Европейският социален фонд (ЕСФ) се насочват еднократно за три годишен период по 50 милиона евро, които се реализират от една регионална изпълнителна агенция (регионален клон на Министерството на труда и социалната политика на провинцията) като средно за година се изпълняват по 2000 малки проекти. Това е впечатляващо, имайки предвид краткия срок за усвояването на значителни средства в условията на разширна децентрализация, когато централната власт не оказва намеса при разпределението и реализацията на средствата, а само обезпечава и улеснява процеса като следи неговата целесъобразност и законност.

Тежестта по усвояването на средствата пада върху обществеността в региона и регионалната държавна администрация (изпълнителна агенция). Проектите, предложени от потенциалните бенефициенти се разглеждат и одобряват от Регионален съвет, който представлява местната общественост. В него членуват представители на частните предприемачи, НПО (особено за равенство на половете), професионални центрове, местното бюро по труда, благотворителни организации, синдикати, търговска камара, църквата (религиозни организации), общината с общинските си предприятия, училища, уязвими малцинства и др.

Регионалният съвет се подпомага от Регионален секретариат (техническа администрация). Секретариатът представя на съвета списъка с приоритети, които трябва да се реализират в рамките на отпуснатите структурни фондове, в съотвствие с Националния план за икономическо развитие. Регионалният съвет одобрява проектите, съответстващи на приоритетите за развитие на региона с пълен консенсус и ги предлага за финансиране на регионалната изпълнителна агенция. Агенцията има право да върне одобрени проекти като насърчава неуспелите бенефициенти да подобрят качеството на проектите си и сама ги консултира, защото за всички крайната цел е усвояването на структурните фондове целесъобразно, в много кратък срок и в съотвствие с добрите международни и национални счетоводни практики.

Впечатление прави голямото “обгрижване” на потенциалните (крайните) бенефициенти от държавата, с цел те успешно да кандидатстват и реализират заявените си дейности. Те могат да се консултират с регионалните секретариати, регионалните изпълнителни агенции и частни консултантски фирми, които биват финасирани за това по специални пера за техническа помощ от структурните фондове. Така регионалната държавна администрация, заедно с избраните професионални консултанти добронамено съдействат на потенциалните бенефициенти при разработването и реализацията на проектите си, биват своевременно уведомявани за предстоящи възможности за финансиране, определените приоритети и правилата за финансиране.

Горепосоченият частен случай е само една от добрите практики за спазване на основните принципи на структурната и регионална политика на ЕС при програмирането, подбора, усвояването и контролирането на дейностите, финансирани от структурните фондове и кохезионния фонд на ЕС, а именно:

• разширена децентрализация,
• равноправно партньорство - на по-ниски нива, така и с гражданското общество, което означава прилагане на механизми на консултации на национално и регионално равнище, които да осигуряват участието на местните и регионалните власти, бизнеса и асоциациите на работодателите, синдикатите, неправителствените организации, и др. в горепосочения процес
• координация – при управлението на структурните фондове и Кохезионния фонд е необходимо да се осъществява координация на подкрепата на различните фондове на ЕС, а така също на тези фондове с фондове, финансирани от други международни финансови инструменти
• допълняемост -  изискващ средствата от Европейската общност да се допълват с местни източници на финансиране.[5]

Докато горецитираните случаи се превърнат в добра практика и у нас, общините заедно със социално-икономическите си партньори, взаимодействайки си с централната и регионална администрация, биха могли активно да предприемат мерки за създаване на следните благоприятни условия за усвояването на европейските фондове:

• предприемане на анти-корупционни мерки и механизъм за независим финансов контрол при планирането и усвояването на европейските фондове хоризонтално и вертикално;
• техническа и административна модернизация на регионалните и местни администрации – това включва преодоляване текучеството на персонала и неговото непрекъснато професионално обучение, предоставянето на модерно техническо оборудване, осигурено с мощна информационна система, с която процеса по усвояването на средствата може да бъде контролиран хоризонтално и вертикално;
• създаването и разработването на механизми за взаимодействие между централна, регионална, местна власт и социално-икономическите партньори;
• отлична информираност на обществеността за мерките, предприети за усвояването на европейските фондове и възможност за осъществяване на граждански контрол и др.

Това са само малка част от добрите практики и механизми за усвояване на средствата от еврофондовете, както и за предотвратяване на присвояването на тези средства. Пред управляващите ни стои възможността да усвоят богатия опит на някои страни-членки и да го приложат в условията на страната ни, съобразно нуждите на бизнеса, туризма и на обществото като цяло. Само така европейските пари ще достигнат до българските граждани, а не само до определени личности.