Joomla Software solutions Template

Payday loan

Общи физични свойства на почвата

Към общите физични свойства на почвата се отнасят:

• Обемна плътност(обемно тегло) на почвата - маса на единица обем (1 куб. см) суха почва в естествено (ненарушено) състояние, измерва се в грамове  (г). Колкото по-глинеста  е почвата, толкова по-високо е обемното й тегло. Този показател се колебае от 1,0-1,1 г/куб.см за леките до 1,6 г/куб.см за тежките глинести почви.
• Относителна плътност на почвата - отношение между масата на определен обем почва към масата на същия обем вода. Варира в границите 2,4 - 2,8. Колкото по-богата на хумус е почвата, толкова по-нисък е този показател. Използва се за изчисляване на порьозността на почвата.
• Порьозност на почвата - отношение между общия обем на порите в почвата към общия обем на почвата. Изчислява се по формулата: Р = (D-Do)/D*100, където Р е порьозността в %; D и Do са, съответно относителната и обемната плътност на почвата. Показателят варира между 25 и 80%, най-често в диапазона 40-60%.

Хумусът е много важна органична част на почвата, която до голяма степен определя естественото почвено плодородие. Той се образува от разлагането на органичните остатъци в почвата - умрели растения, животни и микроорганизми.

Най-голямо количество органична материя в почвата постъпва от многогодишната тревиста растителност - 700-1500 кг/дка годишно, следвана от горската растителност - 300-700 кг/дка годишно. Остатъците от живеещите в почвата животни са 20-50 кг/дка, а от микроорганизмите - около 7 кг/дка годишно.
Образуването на хумуса е сложен биохимичен процес и протича под влияние на микроорганизмите.

Морфологични признаци на почвата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Основните морфологични признаци, които характеризират почвените условия, са:
Мощност на почвените хоризонти 
Определя се в см, а зависи най-вече от растителността, под влияние на която са образувани. Пример: При черноземните почви мощността на хоризонт А обикновено е 40-80 см, а на хоризонт В - 50-70 см.
Мощност на почвата (на почвения профил) 
Обхваща сумарната мощност на хоризонтите А и В и най-често варира между 40 и 200 см.
Цвят на почвата 
Зависи от съдържанието на химичните съединения и водата. Количественото съотношение на наличните съединения дава оттенъци на основния цвят, което също се отбелязва, а по-влажните почви изглеждат винаги по тъмни. По отношение на химическия състав се различават три основни цвята:
черен - обуславя се от хумуса;
кафяв (червен, ръждив - обуславя се от железните съединения;
сив (белезникав) - обуславя се от карбонатите и силиция.
Влажност на почвата 
Отбелязва се степента на влажност към момента на описанието. Възприети са следните степени на влажност:
суха почва - при пипане с ръка се разпрашава и не мокри попивателна хартия;
свежа почва - при пипане с ръка е малко студена, но не мокри попивателна хартия;
влажна почва - при стискане в дланта образува топка и навлажнява попивателната хартия;
мокра почва - при стискане в дланта изпуска вода и се лепи.
Плътност на почвата 
При описание се определя с помощта на нож и се отбелязват следните степени:
много плътна - ножът не влиза в почвата;
плътна - ножът влиза трудно в почвата;
уплътнена - ножът влиза сравнително лесно в почвата;
рохкава - почвата се разпада лесно.
Механичен състав на почвата 
Изразява се като съотношение между основните агрегати.
Новообразувания 
Преставляват локални натрупвания на вещества, различаващи се от основната маса на почвените хоризонти - гипс, карбонати, оксиди, диоксиди или такива от биологичен характер (къртичини и др.).
Включения 
Става дума за случайно попаднали в почвата тела - остатъци от животни, растения, такива от антропогенен произход (камъни, керемиди, тухли, въглени и пр.) или каменисти нехарактерни материали (скали и пр.).
Наличие на карбонати 
Установяват се с 10-процентен разтвор на солна киселина

Биотични фактори

Биотичните фактори са растенията, микро- и макроорганизмите в почвата.

Растителността се явява главен източник на органични остатъци в почвата. В зависимост от характера и в почвата се натрупват различни по количество и химичен състав растителни остатъци. Те определят нейното плодородие. Горската растителност в България е повлияла за образуването на сивите горски почви, канелените горски почви и др. Тревистата растителност в сравнение с горската внася в почвата по-голямо количество органични вещества. Под нейно влияние са образувани едни от най-плодородните почви - черноземните, канелените, алувиално-ливадните и др., а блатната растителност определя образуването на смолниците.

Растителността определя водния и топлинния режим на почвата, определя нейната структура и я предпазва от ерозия.

Микро- и макро организмите участват в минерализацията на органичното вещество в почвата и я обогатяват с хранителни вещества, необходими за развитие на растенията.

Черноземните почви са разпространени в Дунавската равнина /западна и средна част/, Южнодобружанското плато и Лудогорието. Привързани са към равнино-хълмистия релеф на равнината и льосовата покривка, и сухия умерено-континентален климат и сухолюбива растителност. Характеризират се с повишена мощност на хумусния хоризонт /60-80 см/, но с ниско хумусно съдържание /2-4% /. Поделят се на: карбонатни, типични, излужени и деградирали.

Черноземите са плодородни и обработваеми почви. В България те са разпространени само в северната част и граничат на север с Дунав, а на юг със сивите горски почви. Общата им площ в страната е около 23 млн. дка, от които около 85% са обработваеми.

Черноземните почви са образувани в условията на умерения климат, главно на тревиста степна растителност, с изключение на отделни места в Добруджа и в близост до сивите горски почви (на тези места - върху широколистни горски видове).
Имат мощен хумусен хоризонт, добре развит преходен, който преминава направо в почвообразуваща скала. Различават се 5 основни разновидности - карбонатни, типични, зилужени, деградирани и тежки глинести черноземи.