Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пернишка област е разположена в най-западните части на България, така нареченото “ Краище”. В горното течение на река Струма, между югозападните склонове на Витоша, североизточните на Голо бърдо, източните на Черногорските възвишения и южните на Люлин планина. Областният център е град Перник. Той е в непосредствена близост до столицата София (около 30 км. от нея)  през него преминават важни вътрешни и международни пътища, свързващи София с Благоевградска и Кюстендилска област и чрез тях с териториите на Егейския и Адриатическия басейн. На северозапад и запад границата на областа върви по държавната граница с република Сърбия.

Общата площ на областа е 461,1 кв.км., а общия брой население 106 312 хиляди души. Областа е на 10-то място по население в страната и на 29-то място по територия. Областният център е град Перник, а общини са Радомир, Земен, Ковачевци, Трън, Брезник и Батановци. Населението на град Перник по последни данни на НСИ е 84 949 хил. души.

На 31 км. запад – югозападно от София в Пернишката котловина е разположен град Перник – административен, стопански и културен център. Историята на селището датира още от късния неолит, което е просъществувало през всички исторически епохи . На територията на областа живеели тракийските племена лееите и агияните. През VII в. идват славянски заселници. В началото на IX в. селището е включено в пределите на българската държава. Поради важното му военностатегическо положение тук е изградена силна крепост. Перник е последният град, които пада под византийска власт. По-късно името му се споменава в турските регистри като владения на Софийския бейлербей. След освобождението града израства бързо като един от първите индустриални центрове в страната. Възходът на Перник е свързан с разработването на богатите каменовъглени запаси в областа. С разрастването на каменовъгленото производство се засилва притокът на работна ръка.

Туризмът в областта не е много добре развит, но има традиции. В последните години се работи целенасочено към развитие на тази сфера. Преди няколко години броят на хотелите и хижите намаляваше, но последните две години се усеща засилване в тази област. Все повече хора се наслаждават на така наречения селски туризъм, защото природата в областа  има характерни особености. Има реална възможност за развитие на оздравителния туризъм, ловния туризъм, младежкия туризъм и т.н.

Броят на средствата за подслон според НСИ е следният:

Броят на хотелите и хижите е сравнително малък в сравнение с този в развитите туристически райони.

Броят на леглата в средствата за подслон, което е основен показател за нивото на развитие на турезма в областта е следният:

Броят на легладенонощията в експлоатация в следствата за подслон е следният:

Реализираните нощувки в средствата за подслон, друг основен показател, са следните:

Както се вижда реализираните нощувки са изключително малко в сравнеие с мателиалната база с която разполага общината.

Реализираните нощувки от чужденци са:

Реализирани нощувки от българи

Сравнението мужду таблица 8 и 9 показва, че преобладаващият дял туристи са пада на българските, като броят им надвишава три пъти този на чуждестранните туристи. Откроява се също и много голямото увеличение на броят на реализираните нощувки през 2006 година в сравнение с 2004.

Реализираните нощувки в средствата за подсрон по тримесечия както следва:

Можем да обобщим въз основа на таблица 10 че броят на реализираните нощувки е най-голам през второто и четвъртото тримесечие от годината. Това може би е обусловено то икономически и стратегически причини. Като цяло красотата на региона изпъква най-много през тези две тримесечия.

Пернишка област спада към Софийски туристически район. Районът е беден на туристически ресурси, особенно когат го съпоставим с Черноморския и Западно Родопски/Пловдивски райони. Могат да се развиват планински (ски и летен климатичен), балнеолечебен, спортен и културно-познавателен туризъм.

Туристически обекти в областа са Националния парк Витоша, резерватът Острица, Крепоста Кракра, неописуемо красивото Трънско ждрело, минералните извори в областа, няколкото късносредновековни манастира в областа, дори посещението на промишлени предприятия с познавателна цел. Туристическите обекти в самия град Перник също не са малко. Окръжният исторически музей, които се намира в централната част на града, в него се съхраняват над 40 000 експоната. От различни периоди от българската история: материали от раннонеолитните селища в областа, от тракийското светилище в кв. Даскалово, Режанското съкровище, предмети от крепоста Кракра, уникалният печат на цар Петър I. В етнографския отдел се съхраняват традиционни облекла от различните краища на областа. Специално място е отделено на уникалните сурвакарски маски. Други исторически обекти свързани с новата история са: Мемориалният комплекс на Георги Димитров и революционните борби на пернишките миньори, други места свързани с революционната дейност на Георги Димитров, места свързани с дейноста на Темелко Ненков и Иван Гарванов. Дворецът на културата, в който се помещават драматичния театър “Боян Дановски”, областната библиотека “Светослав Минков”, художествената галерия. Важен туристически обект е крепоста Кракра, намираща се при пролома Кървавото на р. Струма. Въпреки че крепоста е средновековна, в по дълбоки пластове са открити доказателства, че там е имало крепости още V – IV в. пр. н. е. В последната година по проект на Община Перник разкопките на крепокта Кракра са въстановени.

Културните прояви са свързани с всеки празник национален или на града. В  драматичния театър “Боян Дановски” непрекъснато се играят постановки с местни и столични артисти. Градът е член на ФЕКГ – фондация на европейските карнавални градове. На всеки две години се провежда международен карнавал на маскарадните игри, свързан с характерните за региона сурвашкарски и кукерски игри. В момента този фестивал е най-голямата културна проява в града, гостуват много български и чуждестранни гости, като участници и зрители. На последният карнавал гостуваха групи от Ирландия, Индия, Китай, Полша и т.н.

В последно време все повече се засилва интереса на столичани към загадъчният Пернишки край, пълен с неочаквано красиви църкви по селцата и с меките силуети на ниски планини с красиви старинни имена - Конявска, Рудини, Пенкьовска, Еловишка, Ездимирска, Вискяр... Като всяко близко нещо Пернишко никога не е провокирало истински любопитството на жителите на София. А това е груба грешка. Най-ценното на всички маршрути е, че в рамките на един ден можеш да отидеш и да се върнеш с автомобил. Дали ще избереш да се насочиш към Брезник и Вискяр планина, дали към Трън и Руй планина, дали към Земен и Конявска планина, бистрата природа, пестеливият пейзаж и църковната старина.
Миналата година излезе една полезна книга, която много облекчава подобна задача. Авторите на „Шетба из Пернишко" Симеон Мильов и Росен Иванов, дългогодишни изследователи на този край, заедно с фотографа Бойко Йорданов са направили един истински наръчник за подобни еднодневни турове. „Няма друга покрайнина в България с 16-17 планини и между тях на завет - три котловини", пишат авторите. Сиреч - за 16-17 дена можеш да хвърлиш по едно око навсякъде.
Един от най-достъпните маршрути минава по източния ръб на Пернишка област, по склоновете на Витоша и Верила и включва Кладница, Чуйпетлово, Боснек, Горна Диканя и Дрен. Село Кладница се намира в западното подножие на Витоша, върху двата бряга на р. Танчовица, на 25-30 км от София и на 16-20 км от Перник. Пътят е павиран и достъпен през цялата година. Селото се споменава в турски регистри от 1576 и 1728 г. под името Кладниче. В меко време природата около Кладница е изключително подходяща за пикници, особено за семейства с малки деца. Малко над селото се намира манастирчето „Св. Николай", строено през 1841 г. и съживено от няколко години благодарение на усилията на софийския свещеник Илия Христов. В манастирската църква е изографисано уникално изображение на Св. Троица, единствено в родната иконография. На излизане от Перник в посока Радомир се виждат руините от крепостта на болярина Кракра. Две десетилетия Кракра Пернишки отстоява българската независимост в този район, отбивайки атаките на Василий II Българоубиец. Крепостта му пада в ръцете на византийците чак през 1018 г., 4 години след разгрома на Самуиловата армия.
Верила е планината, свързваща Витоша и Рила. Горна Диканя е село, разпръснато на махали. Мястото е особено атрактивно през лятото покрай микроязовирчето, където можеш да караш сърф или да ловиш риба.
Дрен е най-голямото село в региона.
Отсечката от магистрала „Струма" между Драгичево - Дупница вече е завършена и пътят дотам отнема само половин час. През Долна и Горна Диканя пътуването е по-бавно, но гледката - по-живописна. Благодарение на усилията на сдружение „Св. Петка" в Дрен и лично на един от най-активните му членове, известния български скулптор проф. Емил Попов, който е родом оттук, за няколко години бяха събрани средства и бе ремонтирана фасадната част на църквата „Св. Петка". В Мали Дрен се намира ателието на скулптора. Планината Голо бърдо се издига почти в средата на Пернишка област. Тя разделя Пернишко-Брезнишкото поле, известно под името Граово, от Радомирското поле, носещо името Мрака. Симеон Мильов споменава в книгата си, че някога тази планина била обрасла с гъста дъбова гора, изсечена впоследствие от „углярите", хората, които са добивали дървени въглища за производство на желязо в Самоковско, Витоша и Ерулска планина. В подножията на планината се намират селата Старо село, Студена и Друган и градовете Перник и Радомир. В Старо село се намира най-голямата и най-стара църква в региона, Св. Никола", строена не в средата на XIX в., когато са строени повече от църквите по селата, а цял век по-рано - през далечната 1761 г., по времето на написването на „История славянобългарска" от Паисий Хилендарски. Преди ремонта, извършен с помощта на местен строителен предприемач, на една от стените още можеше да се разчете надписът: „Довърши се тази църква „Св. Никола" през лято 1761-во с помощта на Игнат. Много се измъчи той..." Сега надписът е заличен. Легендата разказва, че местният чорбаджия Игнат получил с цената на огромни подкупи разрешение от турската власт за строеж на малка църква. На своя глава той я вдигнал толкова голяма, колкото е сега. Дошлият за проверка ага поискал на свой ред наниз жълтици, за да прикрие нарушението. Така църквата била построена с цената на много злато. Конявска планина разделя Радомирската от Кюстендилската и Дупнишката котловина. Тя затваря като скоба долния край на Пернишка област. В западния дял на планината е разположен гр. Земен. Тук се намира прочутият Земенски манастир „Св. Йоан Богослов". С оригиналната си кубична форма (9 на 9 на 9 м) църквата на манастира е един от най-ценните паметници на средновековната българска архитектура, съизмерим по значение с Боянската църква. Уникалните стенописи вътре от 1354 г. са считани за шедьовър на българското изобразително изкуство. Фреските на владетеля на Велбъждкото деспотство Деян и жена му Доя продължават да удивляват с новаторството и майсторството на изографисването си. Тук се намира и едно от най-старите по нашите земи стенописни изображения на св. Иван Рилски. Околните манастирски сгради обаче са полуразрушени.
До село Жабляно има действащ старостилен манастир, управляван вещо от игумена Касиан, бивш атомен физик. Братството наброява повече от 20 монаси, които разполагат със селскостопанска техника и обработват целогодишно огромни масиви от насаждения. Понякога монаси от Жабленския манастир продават своя продукция на пазара Римската стена в София. Жители на „Лозенец" споделят, че манастирските ябълки например изобщо не гниели и лекували най-различни заболявания. Но монасите рядко се появяват на пазарчето. Ако нямате късмет да ги срещнете, ще трябва вие да се разходите до Жабляно.
Това е съвсем малка част от благодатните маршрути из Пернишка област.

Освен историческите и културни забележителности природният облик в областа е неповторим Ждрелото на река Ерма (намира се на 3 км от град Трън по поречието на реката).Река Ерма извира в Сърбия, после влиза на наша територия и минава през известното ждрело край Трън. Има изграден мост, от който безопасно може да се наблюдава този природен феномен и да се усети цялата му красотата.
От южния край на ждрелото води началото си Трънската екопътека, която е с дължина 13 км, като преминаването по цялата пътека отнема около 8 часа. Друг изходен пункт за екопътеката е село Банкя, в близост до което се намира и Ябланишкото ждрело.
Пътеката представлява серия от равни участъци, стръмни изкачвания и слизания, мостове и стълби.
Витоша е първият национален парк не само в България, а и на Балканския полуостров. Той е обявен на 27. 10. 1934г. и е заемал площ от 6 401ха. Тази територия неколкократно е променяна, а паркът става "народен" (1936г) и "природен" (2000г). По настоящем природен парк "Витоша" заема територия от 26 606ха. В него са включени два резервата. БИСТРИШКО БРАНИЩЕ (1 061ха) е обявен заедно с парка, като основната цел на обявяването му е била да съхрани смърчовата популация в басейна на Стара река (горната част на Бистришка река). Днес голяма част от дърветата са на възраст над 120 години, а височината им достига 35м. Съвсем заслужено през 1977г . Бистришко бранище е обявен за биосферен резерват и е включен в програмата на "ЮНЕСКО"- "Човекът и биосферата". ТОРФЕНИЯТ РЕЗЕРВАТ е с площ 1 041ха и включва торфищата във високите части на планината между Черни връх и вр. Черната скала. Те са на възраст до 1500г. и на места торфния слой достига дебелина 60см. Тук се срещат 300 вида мъхове и 500 вида водорасли, а също така красиви и редки цветя. В м. Киселище се намира витошкият дендрариум, където на площ от 1400 дка могат да се видят интересни дървесни и храстови видове.
В северната част на планината има множество хижи, почивни станции и хотели. Първата хижа е "Алеко", намираща се в м. Киселище и попадаща сега в пределите на туристическият център "Алеко". Много бързо след нея се появяват хижите "Селимица", "Кумата", Фонфон", "Тинтява", "Еделвайс", "Момина скала" и др. В парка са прокарани над 290км алеи. Изградени са 6 ски- писти с дължина 13, 6км, 2 кабинкови ("Княжево- вр. Копитото" не функционира) и 4 седалкови въжени линии и 7 стационарни ски- влека. В планината има множество изкуствени водни площи, чешми, беседки, почивни кътове и др.

В областа се намира село Рударци известно още от десетилетия като балнеоложки и минверален курорт. Преди няколко години беше реставриран и сега функционира безотказно, близоста до София провокира много столичани да прекарват почивните си дни там. Зебелязва се и голямо търсене на имоти в областа.

На територията на село Рударци се намира минерален извор и съответно минерален плувен басейн (открит и закрит); 10 броя заведения за развлечение(кафета, механи, кръчми, ресторанти), които през летни и почивни дни са пълни; два обекта частен и общински предлагащи нощувка.Условията които изброих се приемат цялата общност, като сериозна предпоставка за развитие на туризма на територията на селото. Като наличен фактор се приема и девствената природа на планината над с. Рударци, а също така и изградените връзки с хижите-Златни Мостове, Рудничар, Звездица, Острица и пътя за Черни връх, както и изградените заслони и места за отдих с над 200 места.

Община Перник работи усилено за пдобряване и развитие на условията за туризъм в областта. Някои от основните проекти във връзка с туризма са следните.

В отделните общини в областа имат и различия във връзка развитието и броят на средствата за подслон, което става ясно от следната таблица

Индикативна таблица към Плана за развитие на община Перник 2007-2013 г.

Върху всички тези проекти се работи в момента, като при някои резултатите вече са налице, а при други дейностите протичат малко по-бавно. Програмите и проектите на общината са напълно релизируеми, но за да се засили туристическият потгок в общината помощ трябва да окажат и самите жители на областа. Пернишка област притежава неповторим природен облик, благоприятен климат, лечебни минерални извори, богат арснал от исторически и културни ценности и забележителности. Разбира се не може да се сравнява с най-развитите туристически регойни в България, но със упорита работа по подобряване на съществуващата и изграждане на нова инфраструктура и материална база, маркетингови инструменти и желание на туристите да посетят магнетичният пернишки край, смятам че туризмат в областа има перспектива за развитие.