Joomla Software solutions Template

Payday loan

„Дялба”

А н а л и з

Стихотворението „Дялба” е публикувано за пръв път във вестник „Свобода” през 1870 година. В него доминиращите чувства са на увереност, оптимизъм, сигурност, лирическият герой вече не плаче, не се жали. Също така други чувства в стихотворението са борбеност, силно изразен патриотизъм, мъжественост и най-вече гордост от намерения път.

Основните проблеми и мотиви, залегнали в творбата са няколко.

Лирическият герой е борец-емигрант в своята родина, борещ се за свобода. Но той вече не сам – той има идеен съмишленик, който ще сподели и ще извърви пътя на свободата до край. Това може да стане единствено и само, ако двамата герои таят еднакви мисли и чувства и са готови да жертват себе си в името на свободата, какъвто е и случаят тук.

1.Как чрез лирическия герой Ботев внушава своето разбиране за свободата в своите стихотворения?

В повечето стихотворения на Христо Ботев авторът ни внушава своето разбиране за свобода чрез дълбокия контраст между лирическия герой и поробителите и народа, както и чрез описание на „тежкото” робство. Лирическият герои е всъщност символ на свободата. Той, чрез избора на своя път към Балкана, към борбата за свобода, но не лична, а общонародна, показва ясно на народа, що е това свобода.

В „Дялба” например основното е мотивът за осъзнатата борба и за открития съмишленик и приятел. Както за лирическия герой, така и за неговия побратим, свободата е равна на жертвоготовност:

„...последна дялба да делим:

да изпълним дума заветна –

на смърт, братко, на мърт да вървим!”

Това стихотворение на Ботев се отличава от предишните му, защото тук лирическийт герой е избрал пътя на борбата за свобода и е готов да се изправи пред трудностите, които го съпровождат. Лирическият Аз е наясно, че той и неговият идеен съмишленик ще срещнат укор и неразбиране от страна на народа, но това не го плаши. Това е така, защото героят е намерил „брат” и сега се чувства силен и уверен в избора си. Освн това лирическият герой споменава страданията, които е изживял далеч от родината, и тези, които предстоят, но това още по-силно доказва желанието му за свобода и от каква голяма важност е тя за него.

2. Кой е свободен?

Според Ботев, а и според неговия лирически герой, свободен е онзи, който е осъзнал безсмислието на живота си в робство, осъзнал е смисъла на свободата и това, че без нея човек загива – първо духовно и после тялом. Свободен е и този, който е избрал своя път и е готов да го следва до край:

„И глава ний няма да сложим

Пред страсти и светски кумири...” ,

независимо от „хорски укори”, „присмех глупешки”, „мъки човешки”.

3. Какво означава свободен човек, народ, мисъл?

В „Дялба” Ботев слага знак за равенство между свободен човек и отговорност. Защото човек е свободен именно тогава, когато сам взима решение и поема отговорност, тоест отстоява идеите си, в името на благото не на себе си, а на цялото човечество.

Свободен народ е този, който не приема смирението, отхвърля робството и искрено желае свободата.

Свободна мисъл – тази, която отрича робството като начин на съществуване, поставя си  свободата като основна цел и приема жертвоготовността и борбата като единствен път в името на тази цел.

4. Какъв е пътят към свободата?

Лирическият герой в стихотворението „Дялба” е намерил своя път към свободата. За него той е равн на пълно себеотдаване и жертвоготовност, но и на съмишленичество. Ако героят няма приятел, „брат” по мисли, чувства и идеи, той не би могъл да извърви този път към свободата. Защото за тази цел не е нужен само един човек, а целия народ. Неговият идеал трябва да бъде споделен и разделен между двамата и така всеки да има своя пронос за общото благо.

5. Кой може да се бори за свобода?

Само свободният по дух човек може да се бори за свобода. Той не може да се примири със смирението на другите и с тиранията, той не може да гледа, как поробителите сквернят „бащиното огнище” и родината му. Докато един роб, тялом и духом, не може да се бори за свобода, защото той не знае, какво представлява тя. Робската душа е доволна от това, което има, доволна е, че съществува, че създава поколение и там, долу в низината, той дори се чувства щастлив. А свободният дух се извисява горе в планината, където се водят битките, където е територията на свободния човек!

6. Кое обвинение в „Елегия” е по-силно – към себе си, съмишлениците си или към народа?

В „Елегия” лирическият герой отправя обвинения, както към съмишлениците си, така и към народа си. Той, обаче, се включва към тези, които не са направили достатъчно за свободата на народа. Към тях е и най-тежкото обвинение: 

„А бедният роб търпи и ние

без срам, без укор, броиме време,

откак е в хомот нашата шия,

откак окови влачи народа...”

7. Може ли поетът да бъде съдник на народа си?

От една страна поетът не може да бъде съдник на народа си, защото той е част от него и авторът, както той сам отбелязва, не прави достатъчно, но от друга страна за разлика от народа си, Ботев отрича робството, прави своя избор и е готов да жертва живота си в името на този народ, който го обвинява и заклеймява.