Home Литература Поетическа лексика. Своеобразие и функции на различните лексикални пластове в изграждането на творбата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Поетическа лексика. Своеобразие и функции на различните лексикални пластове в изграждането на творбата ПДФ Печат Е-мейл

16. Поетическа лексика. Своеобразие и функции на различните лексикални пластове в изграждането на творбата.

РЛТ-68: Поетическата лексика е обликът на думите, използвани от един автор. Поетическата лексика обхваща словесния подбор, употребата на фразеологични съчетания, използването на синонимиката, омонимиката, многозначността и преносното значение на думите. Чрез отделната дума авторът се стреми да даде най-точна представа за действителността или предмета и за техните особености, като същевременно внуши съответна емоционалност. За тази цел той използва не само основния речников запас на литературния език, но употребява и:

  1. Архаизми – стари думи или изрази, които вече не се употребяват в обикновения съвременен език. В българската литературна реч най-много архаизми са дошли от църковнославянски език. Те се срещат често в езика на първите наши книжовници от времето на Възраждането – Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели и др. Църковнославянски думи се употребяват и по-късно с определени художествени цели. В “Паисий”, за да отрази по-правдиво епохата и речта на своя герой-монах, за да нарисува по-правдоподобен образ, Вазов си служи с архаизми: конец, писание, мир /свят/ и др. Архаизми са и чужди думи, заменени вече с други думи, например трен, сахат и т.н. В народните песни се срещат много старинни думи, форми, изрази. Често се изпуска определителният член, употребяват се и падежни форми, има остатъци от инфинитивни форми. Архаизмите се въвеждат в литературните произведения за правдиво изобразяване на лица и събития от миналото, за възсъздаване колорита на минали епохи. Използват се за речева характеристика на лица от определен исторически момент и от конкретна обществена среда. Чрез архаизми се постига тържественост, възвишеност на стила, например във философските си поеми Пенчо Славейков употребява архаизми. Архаизмите могат да придадат и сатирична окраска на стила.
  2. Варваризми – чужди думи, чуждици в езика на един народ. Речниковият фонд на всеки език се състои главно от домашни думи, но се използват и думи от чужд произход. Варваризмите навлизат в езика при икономически, политически и културни връзки между различни народи. Най-често взаимодействието се извършва, когато се създадат нови предмети и понятия, които се разпространяват в много страни. В българския език се употребяват редица чужди думи, заети от съседни и по-далечни народи в резултат на общуване. Термините и чуждите думи, добили гражданственост в даден език, не се смятат за варваризми. Някои варваризми остаряват и се превръщат в архаизми. В литературните произведения варваризмите се използват най-често в пряката реч за индивидуализация на литературните герои.
  3. Диалектизми – думи или изрази от някой диалект, употребени в книжовния език. Диалектизмите биват фонетични, мофологични и лексикални. Най-широко разпространени в литературата са лексикалните диалектизми. Те се употребяват, за да означат понякога предмети и понятия, които нямат названия в литературния език, но обикновено и най-често имат стилистична функция и заменят равнозначни думи в книжовния език. Употребата на такива диалектизми в художествената литература се определя от тематиката на литературното произведение и от образите в него. Тези думи са характерни за произведения, в които се отразява селската действителност. Писателите знаят, че диалектизмите трябва да се използват пестеливо с оглед на художествената задача, без да се злоупотребява с тях. Не е редно да се накърнява общонационалният характер на литературния език чрез ненужната и разточителна употреба на диалектизми. Към такова изискване води и практиката на нашите най-големи писатели-класици, които много умеренои внимателно внасят диалектни елементи в своите творби. В авторската реч диалектизмите се срещат съвсем рядко и обикновено се избягват. В този случай писателят ги използва само доколкото е необходимо, за да предаде местния колорит.  Най-често диалектизмите се употребяват в речта на героите /в диалози и монолози/ и се използват като средство за речева характеристика, за индивидуализация и типизация. Но писателят не възпроизвежда изцяло диалектната реч на героя. Той обикновено подбира само някои характерни диалектни думи, които като езиков детайл спомагат за обрисовката на даден образ. По този начин не се нарушават нормите на литературния език.
  4. Провинциализми – думи, характерни за ограничена езикова област /диалектът е съставен от повече такива области/. Категорична разлика между провинциализми и диалектизми не е възможна.

В известни случаи авторът създава и

  1. Неологизми – нови думи, които се появяват в някой национален език. Новите думи навлизат преди всичко, като се използват форми на народния език /диалектите/. Други идат от “ковачниците” на пуристите – езиковеди, които съчиняват нови думи по подобие на други литературни или народни думи. Творци на неологизми у нас са Ив. Богоров, Н. Геров, А.Т.-Балан и др. Неологизми създават и българските поети Пенчо Славейков, Яворов, Смирненски, Вапцаров и др. В даден език неологизми навлизат и при културно общуване, от техниката, естетиката, поезията, от научните и техническите постижения. В поезията, а и в науката има случаи, когато се появяват неологизми, които не влизат в живата реч независимо от това, че значението им не затруднява читателя. Щом новата дума се срасне с езика, тя престава да е неологизъм, а е обикновена дума в речниковия състав на съответния литературен език. Стилистическият неологизъм е дума, създадена от автор на литературно-художествено произведение и обикновено нямаща широко разпространение.

Богатството на речника и езиковият усет на писателя са основата на поетическата реч. За да разкрие смислов или емоционален нюанс, авторът използва тънката разлика в синонимите. Те са думи, различни по звуков състав, но близки по значение. Между тях обикновено има известна смислова или стилистична разлика. Синонимите са голямо богатство на езика. Те дават възможност на писателя да подбере думи с такъв смислов или стилистичен оттенък, чрез който най-добре може да обрисува образа, да разкрие чувствата на героя и своите чувства, да предаде особеностите на поетическото възприемане на света, да избегне шаблона.

Стилно значение имат и омонимите /думи с еднаква звукова стойност и еднакво произношение, но с различно значение; те придобиват конкретно значение в текста и затова обикновено различието между тях е ясно; омонимите се срещат в някои скоропоговорки, в каламбурите и в епиграмите/, преносното значение /значението на определена художествена представа или художествен образ, добито от съзнателно предадените му чужди белези, качества и движения и постигнато чрез езиковото комбиниране; основните стилни фигури на преносното значение са тропите, одухотворяването и олицетворяването, алегорията, символът, отделните средства на подтекста /недомлъвката, загадката, двусмислието, скритият паралел и др./, но преносният смисъл може да се постигне и посредством хиперболата, градацията, сравнението, перифразата и т.н./, и многозначността /една и съща дума във връзка с различни думи може да придобива нови смислови отсенки, ново значение; многозначността на думата като богатство на речта, като едно от средствата, което спомага да се събуждат сложни асоциации, да се изразяват и съпоставят представтите за явленията в действителността, играе голяма роля при създаването на литературните творби/ на думата. В това разнообразие на лексикалните средства и в подбора им се крие силата на поетическата реч.

Изграждането на художествения език е един сложен и многообразен процес. Писателите използват богати запаси от думи, свързани с разнообразни понятия и обекти, отсеняващи сложно явленията. Това се отнася за белетристиката, драмата и поезията и особено за по-големите белетристични жанрови форми, в които се описват различни събития, прояви, действия, надниква се в различни среди и се показват герои с един или друг облик. В зависимост от тематиката и замисъла на творбата писателите въвеждат думи и фразеологични съчетания от различни сфери на социалните и жизнените среди, служат си с лексически елементи от националния език, от обикновената разговорна реч и т.н.

Първостепенно значение за художествената литература има словесното богатство на народа, своеобразните фразеолигчни съчетания на народната реч, колоритното й и жизнено, многостранно изявяване. Тази реч е носител на народностното виждане и чувстване, на народната мъдрост, с едно необозримо богатство на отсенки и импулси.

В художествените творби диалектизмите се употребяват предимно в речта на героите. Тази функция подпомага индивидуализирането и типизирането на лицата, особено на тези, които произхождат от селска среда. Нерядко диалектните форми са основно средство за характеризиране.

Обикновено в авторовата реч се употребяват по-рядко диалектни форми, с цел да се характеризира определена среда, да се постигне местен колорит. Има случаи, когато цялото произведение е написано в диалект – ако има авторова реч, тя несъмнено се прелива с отношението на отделните герои. Авторът като че ли говори от името на един от героите си. Това най-често се прави с цел да се постигне хумористично въздействие или да се пародира.

Сравнително по-ограничена в художествената литература е ролята на архаизмите. Те се употребяват не с цел да се обогати езикът, а за да се характеризира определена среда, за да се създаде и впечатление за правдивост и достоверност. Често вмъкването на архаизми подпомага осъществяването на емоционалност и интонация, при които изпъква нещо тържествено, величествено. Най-характерните архаизми, употребявани в литературни произведения, се отнасят за по-отдалечени епохи. Това са думи или фразеологични съчетания, които са изгубили своето жизнено съществуване. Архаизмите са характерни за произведения, в които има религиозни мотиви – въвеждат се изрази от църковнославянски език.

Някои теоретици правят разграничение между историзми и архаизми. Те смятат, че остарелите думи, влизащи в пасивния състав на езика, включват в себе си, от една страна, историзми /названия на изчезнали предмети, явления, понятия и т.н./, а от друга – архаизми /названия на предмети и явления, които съществуват, но са изместени от техни синоними – думи с активна употреба/.

Противоположни на архаизмите са неологизмите – нови думи. Те биват различни видове. От една страна, в художествения език нахлуват такива думи, които са свързани с нови обществени процеси и явления, с открития в науката и техниката и др. От друга страна, неологизми се създават от самите писатели. В тези случаи те търсят нови, подходящи думи, които по-сполучливо и изразително да предадат различни смислови отсенки. Използването на подобни думи и словосъчетания не е самоцелно и предизвикано от стремеж към външен ефект, а е в съответствие с необходимостта да се изрази по-богат смисъл.

За художествената реч важно значение имат и чуждите думи /варваризми/. Няма съмнение, че употребата им в художествената литература е закономерно явление, стига те да се употребяват с такт и умение. Техният облик е във връзка със средата, която се описва, във връзка с насочеността и цялостния облик на произведението. Така например в творби с интелектуална извисеност, с герои от средите на духовно издигнатата интелигеция се вмъкват много чужди думи – и в авторовата реч, и в диалога, и в психологическите анализи, осъществени чрез пряка авторова характеристика или вътрешни монолози. При обрисуване на герои с по-ниска култура се използват някои турцизми. Поради особената окраска, която са придобили тези чужди думи в нашия език, те често са едно подходящо средство за хумористично въздействие.

В литературните произведения понякога се употребява така наречената екзотическа лексика, чрез която се придава местен колорит, свързан с бита на някои народи или с природата на далечни страни.

Употребата на чужди думи, с претенциозност и без култура, се осмива в така наречената макароническа поезия /в някои творби има отделни елементи на макаронически стил/. Подходът в тези случаи е пародиен. Комичното и ироничното въздействие се постига чрез комбиниране на чужди и български думи, като по такъв начин се осмива чуждопоклонството.

Сравнително по-рядко се употребяват в художествената реч жаргонизмите – при характеризиране на обществени среди, в които се използват, или в хумористични произведения, както и в случаи, при които някои герои се характеризират и с жаргонно изразяване.

В редки случаи с експресивна функция в речта на героите се вмъкват и вулгаризми. Те могат да бъдат от два типа: груби, крайно резки и обидни думи и изразни съчетания /ругатни/, свързани с принизени среди, от една страна, и цинизми – от друга. Употребата на цинични словесни форми в литературен текст се нарича скатология.

За преобладаващата част от художествената литература винаги е била характерна употребата на евфемизми – думи и изразни съчетания, противоположни на вулгаризмите; с тях се смекчава смисълът на предаденото, груби и неприлични изрази и форми се заменят с изрази, които намекват, в които има недоизказаност или тактично преувеличаване на хубавото. В това отношение наблюдаваме различни езикови пластове: един и същ смисъл може да се предаде по различен начин – не само пряко, но и косвено, с частични изразявания и насочвания, описателно чрез по-сложно перифразиране.

В разнообразните изразни съчетания на всекидневния говор думите имат различни смислови отсенки, изпълняват нееднородни функции. Обикновена дума, извлечена от контекста, изпъква главно с основното си значение, а в различните случаи, при които се употребява, показва много повече съдържателни насоки. Още по-разнообразни и богати са смисловите нюанси на думата и на фразеологичните съчетания в поетическия език; при него важно значение има не само контекстът, но и подтекстът, при който също така се правят сложни аналогии с жизнени явления, въвеждат се одухотворявания и олицетворявания, и то осмислено, целенасочено, за да се постигне художествено и емоционално въздействие.

Многозначността на поетическия текст най-ярко се проявява при синонимите, както и при омонимите, антонимите и паронимите.

В поетическата реч основната функция на синонимите изпъква при творческия процес – тя се определя от подбора, който извършва писателят. Освен това синонимите имат и друга съществена функция – чрез тях се избягват някои повторения, търсят се нови смислови отсенки, за да се обогати определен образ и определено чувство. Те обогатяват художествения образ и емоционалната гама.

За поетическата реч значение имат и омонимите. Върху основата на отдалечените значения и омонимите в художествената реч се оформят хумористични изрази с двусмислие, ирония или различни остроумия. На тази основа се изграждат каламбурите и омонимните рими.

Антонимите /думи с противоположно значение/ се използват широко в художедствената реч. Върху основата на тях именно се изграждат редица образни контрасти, синтактичните антитези, образните парадокси, оксимороните, дава се представа за различни противоречия, за дисхармония и др. Често пъти те са съчетани с така наречените “корелативни форми”, при които няма пълна противоположност, но се подчертава съотносително различие /например “бели нощи”/.

Сравнително ограничено значение за поетическата реч имат паронимите. Те са думи, които звучат приблизително еднакво или имат нещо общо във фонетично отношение, а са смислово различни. В художествената реч паронимите се използват в някои случаи за хумористично въздействие. Понякога чрез тях се иронизира невежеството на герои и среди, като се правят и намеци.

Богатството и разнообразието на езика са едно от най-ценните достояния на художественото творчество, което черпи с пълни шепи от колоритната, пълна с мъдрости и жизнен опит народна реч.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG