Home Литература Реториката като социално явление

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Реториката като социално явление ПДФ Печат Е-мейл

1 Реториката като социално явление.

Термините реторика   и ораторско майстор-ство се считат за си-ноними. Реториката е наука за красноречие-то. Възниква в антич-на Гърция и получава своя разцвет в древен Рим. В днешно време реториката се опреде-ля като наука за обеж-даващото говорене. Цел на убеждаващото говорене е реалността като обект на измене-ние.Човек се учи да говори чрез говaорене,също както се учи да пише чрез писане. Реторическо въз-действие може да се получи по писменна или устна форма, но винаги подкрепено с аргументи, които имат за цел да променят първоначалния стере-отип на мислене. Под ораторстване днес се разбира убеждаващо говорене пред голяма група хора (пред каме-ра, микрофон) или по-малка група (съвеща-ния, договаряния). Ре-торически дискурс – форма, средство за убеждаващо говорене.Характерна е преобладаващата устна форма. Може да е във форма-та на разговор или текст, но винаги под-крепено с доказател-ства. Съдържа теза, антитеза, синтез. Тезата  съдържа формулировка и аргументи в защита на дадено твърдение. Антитезата съдържа аргументи против него и синтеза е мотивиран извод. Основните реторически принципи са : принцип за научност-та, като научността е свързана с необходи-мостта от достовер-ност, доказуемост, давност ;Принцип за историческа детерминираност – ораторско-то майсторство и реториката възникват в преломни епохи, където е било нужно хората да бъдат убедени да участват във важни държавни въпроси ; Принцип за социална детерминираност,  оратора е длъжен да съобрази речта си с възрастта, интелектуално равнище и политичес-ки пристрас-тия на аудиторията и приложния характер, който е всъщност съобразеното единство на тема, цел и начин.Принцип на съобразяване с диалектическия характер.Принцип на съобразяване с приложния характер на реторическите дейности-целта на всяко ораторстване е мотивация за действие. Принцип на съобразяване с итегративния характер с ретор дейности.Принцип на съобразяване с единството и взаимосвързаността на практика и теория.принцип за необходимостта от комплексностпри спазване на реторическите принципи-Ведър нарича този принцип :най-отмъстителния”-ако той не бъде спазен ,значи не са спазени и останалите принципи.

3 Видове красноречие.

Красноречието никога не е било еднородно.За да могат думите да мотивират за дела трябва да се съобрази с конкретиката на целите.В зависимост в коя област се прилага красноречиети то се разделя на:

Политическото крас-норечие е свързано с властта или империа-лизма. Целта е да се распространява про-грама и тактика на да-дена политическа пар-тия. То е наситено с висока емоционал-ност.Наситено е с напоритост, дори е  заре-дено с доза агресив-ност. Трябва да се съомее  да се съчетае вярността към дадената политическа позиция,но дасе толирират и др.пол.позиции.Пол.конкретизиране може да дъде в различни форми като пол.реч,аргументативна реч,митингова реч и пр.Съдебното е това, чиято цел по правен път да се уста-нови истината за да-дено деяние. То е прокурорско и адво-катско. Прокурорското красноречие трябва да съдържа анализ на фактите,доказателства,които ги установяват,квалификация на деянието и присъдата.Трябва да е ясноо,че прокурорът не иска на всяка цена мъст,а преставлява държавата и ще има справедлив процес, а адво-катското с тактичност и миролюбив тон. Академичното се    използва в учебната дейност.свързано не само с това какво ще се говори, но и защо ще се говори. Добрия преподавател знае,че  трябва да работи с  тези ученици които има, а не с тези които иска.Тои трябва да намери път към всеки и да го мотивира да учи.Богословско-църковно красноречие е свързано със спазва-нето на канона и ак-центирането върху вярата. Важна е проксемимиката – игра в пространството. Военното красноречие има за цел да припов-дигне духа, да надъха за бой, внушава чувст-во на безстрашие. Мотивацията се гради върху справедливост-та на каузата. В социално-битовото се различават видове речи, тостове, поздравления. Тонът е висок, тържествен. При социалноикономи-ческото красноречие  задължителна е връзката между думи и реалност. За да бъде резултатно трябва да бъде изградено изця-ло върху принципите на истинността.

4 словестно общува-не.

Като социално съще-ство човек е създал езика като средство за общуване и разбира-не. Най-убеждаващо-то средство е езика под формата на рече-во общуване. Функци-ите на езика са репрезентативна (свързана с реализирането на мисълта), комуникати-вна (формира се общност, която говори на един и същ език), прагмантична ( бла-годарение на нея говорещия не само назовава, но и може и да даде отношение към назованото) и гносологическа дава възможност не само по емпиричен път, а ч/з познание което се намира в книгите.. Са-мото общуване е сло-жен и многопланов процес.Общуването вкл:обмен на  инф.,взаимодействие,възприемане и разбиране на др.човек Основните функции на общува-нето са информацион-на, афективна, итерак-тивна, възпита-телна.Основните механизми  при опознаване на др.човек в процеса на общуването,се говори за:идентификация;емпатия и рефлексия. Етапи на речевото общуване –без речевата дейност е невъзможна каквато и да е др дейност. Социалната съшност на речевото общуване се състои в това,че за осъществяването му е необходимо общество,състоящосе от най-малко 2ма души..В процесаса на речевото взаймодействие .участват следните дейности:речемислителна;модалана(волева);емоционална;умишлена;понятийна.Речевото общуване и за адресата и адресанта минава п/з няколко етапа:- за говорещия – 1вътрешен план,които е в резултат на мислене и разсъждаване, 2 пораждане и структуриране на изказването, 3 самото говорене. Етапи за възприемащия – 1 вътрешен план, 2 възприемането на речта като цяло,което започва с декодиране на казаното от говорещия,продължава с разбиране на казаното и завършва с оценка на получената информация., 3реагиране-което може да е вербално.Реакцията всъщност е най-важната оценка.Обратната връзка е мн.важен компонент на всяко общуване.Според целта говоренето може да е информативно,експресивно,прескрептивно;междчностно;игриво.. Осн. принципи на реч. общу. Грайс формули-ра един от осн. принципи – принцип на сътруд-ничеството – твоят комуникативен принос на даден етап от диалога тряб-а да бъде такъв какъвто го изисква взаи-но приетата цел на диалога. В защита на това той въвежда 4 категории -1 количес-во – обема инфо. Която трябва да се предаде. 2 качество – „старай се изказването ти да е истинно”. 3 начин – какво се говори и как се говори. 4 отношение – „бъди реле-вантен” т.е говори по същество.Словесното общуване е специфично има много общи черти с др.човешка дейност.Аналогии на чов.дейност които не са свърззани само с реч.комун.1-количество.2качвство-очаквам приноса да ви е искрен;3.отношение-очаквам приноса на партьора ми да е адекватен на всеки етап от съвмесната ни дейност;4.начин;Лич формулира още един водещ принцип в комуникацията-принцип на вежливостта,които вкл;такт;великодучие,скромност;одобрение,съгласие;симпатия.Принципите на Грайс за сътрудничеството  и Лич за вежливоста са в основата на комуникативния кодекс.Основните форми за общуване са монолог и диалог. При реч. монолог говорещият в монол. ф-ма се опитва да се докосне до позициите на събеседниците си.Има разл. Видове монолог изказване – доклад, ре-ферат,лекция. При монологичните изказвания се дават готови знания,най-често непроверени лично истинии слушателя е пасивен,докато при диалогичните форми на общуване  се предполага интерактивност и затова при делово общуване с цел убеждаване на партньора за предпочитане са диалогичните форми като беседа,дискусия,диспут и др

 5 Подготовка за публично изказване

Речта трябва да бъде подготвена внима-телно и този които я съставя трябва да има навици:л-ра ,ориента-ция за времето,навик за създаване на план,навик за преодоляване на сце-нична треска. Умения – 1-то е оратора да може извлича най-важното от л-рата. 2 да умее да говори увлекателно 3 да под-държа контакт с ауди-торията 4 да може да работи с гсм комп. факс.Успехът на ораторското говорене е в следното:с хората трябва да се говори на на важни за тях неща, в подходящо за тях време,на разбираем ез.,с/д предварително проучена алдутория и представен пред тях план Оратора трябва да обръща внимание на 2 неща 1 говорене-то е изразходване за-това трябва да се презареждаме 2 не-прекъснато да е усъ-вършенства  и да про-меня реторичния мо-дел. Причини за сце-нична треска.основни принципи за страх и скованост пред публика споредЕРНСТ. – прека-лено вглеждане в собствените преживя-вания, спомен от стар провал и недостатъч-но опит.Човекът които ще говори п/д публика ще убеждава ч/з говорене трябва да има предварителна псих.подготовка.За да се вълнува по малко човек трябва да е уверен в себе си. Увереността в себе си се увеличава по време на самата реч,когата оратора забележи че публиката внимава задава въпроси адекватни на тема и той отг на тях без проблем,по този начин той има власт на алдиторията.Етапи-Определяне на темата – тя най-често се дава.При подготовката на темата трябва да се спазят някои общи правилаВсяка подготовка за пoчва с определяне на темата.Понякога темаta се възлага от възложител, в др.случай може да се избере от самия оратор. Дават се уточняващи въпроси за време и стил.2 формулировка – трябва да привлича вниманието. Трябва да се говори за теми които касаят проблемите на обществото.3 цел на изказването – трябва да се спазва триединството – Какво правя? Как го правя? С каква цел?. Оратора трябва да си мисли, че и пуб-ликата се интересува от тези въпроси. 5 на-миране на материали – статии от пресата, предавания и личен опит,официални документи,худ.литература,размисли и наблюдения’предавания по радио и тв,статии от весници и списания.Когато се взима материал от различни източници е необходимо да се отбелязва от къде е взето,източник,автор,страница и пр.. 6 проучване и изучаване на събрания материал- – Признак на прочетеното е разбирането и обяснението със свои думи.Четенето не е проста работа изисква се воля,упоритост,системност.Обобщеност на подготовката. Подготовката на материала преминава през няколко етапа – инвенция – формулиране, търсене и намиране на материала 2 диспозиция – композирането на мат. 3 елеквенция – словесно оформяне 4 мемория – запаметяване 5 произнасяне

Видове подготовка – Подготовката на писмен текст има редица предимства – може да се променя и проверя-ва, може да се даде на приятел за мнение, може да се усъвършенства. Научаване текста на изуст – когато трябва да се говори пламенно на митинг, събрание или тост то-гава е добре да има заучен написан текст. Когато се учи наизуст работи паметта а не мисълта и при смяна на обстановката може да се окаже безпомощен. Да се говори с опора в/у текста – това озн. на-писания текст е добре осмислен, проблемът е анализиран, трябва да се подчертаят основ-ните смислови фрази. Маркира се текста така с различни подскаски,така че един поглед на оратора му помага да се ориентира в ходът намислите.Изказването с опора в/у текста изказва впечатление за свободно владеене на материала и дава възможност оратора свободно да общува с алдиторията.Прави се план-конс-пект. Най-висшето умение за говорене пред публика – импро-визацията. Тя се прие-ма по добре, защото се счита за искрена и спонтанна. При им-провизацията се мобилизира паметта, мисълта енергията на тялото.

6 Композиция

Комп на речта – дума-та комп. е от латински произход и означава съчинение свръзка. В оратoрско изкуство под композиция се разбира изграждането на изкаването. Една част сама по себе си може да е много ефективна, но ако не е свързана с предходната или общо с темата е комп. излишна. Планът – на разл. етапи от изготвянето на композицията се правят различни планове. След като темата е известна се прави предварителният план  Изготвят се подтеми и се определя коя от тях да е главната и връз-ката и с другите. Спи-съкът от подтеми всъщ. е предв. план, к. ще помогне за по це-ленасочено търсене на литр. и подбор на материали. Премина-ва се към създаването на работен план. При създаването му е не-обходимо да се под-берат най-съществу-ващите осн.аспекти по темата и да се набе-лежи последовалност-та в в. ще се предос-тавят. Р.план съдържа формулировка на при-мери,факти и числа Той непрекъснато се уточнява,съкращава и разширява. Въз осно-ва на него се прави основния план. Той е необходим на публиката за да улесни процеса на слушане и възприемане.Особено подходящ е при лекции. Съст. елем. на комп. – увод изложение заключение. Във встъплението – се подчертава актуал-ността на темата и знач-то и за аудиториятал.Чрез встъплението се постига печелене на вниманието и постигане на благоразположе-ност към оратора и подготвяне на слуша-телите.Началото е необходимо да бъде съобр. със състава на аудиторията. М/у увода и изложение се намира тезата. Тя е мисъл изразяваща отношението на оратора  към даден проблем. Тя трябва да бъде кратка точна и ясна, истинна и да не се променя в процеса на доказване. Изложението е част от оратор. изказване. В него се предоставя осн. материал. Важно изисква-не е да се спазва формулата – теза-антитеза-синтез. Говорещият е длъжен да владее не само аргументите но и контра аргументите защото не всичко е положително, всичко има и отрицателни страни. Заключение-то- то трябва да зат-вори кръга да свърже края с началото, да резюмира същността. Методи за предоставяне на материала: индуктивен – при него представянето тръгва от частното към общо-то.Дедуктивен – от общото към частно-то.Метод на анало-гията – състои се в съпоставяне на разл. явления, събития и факти. Един от основните недостатъци е нарушаване на логическата последователност.Друга грешка е претрупването на изказването стеоретични разсъждения.Използването на шаблони също е основен недостатък.Прекалената продължителност-не повече от 25мин

7 Оратор и аудитория

Контакт – висша сте-пен на орат. майс-торство и условия за ефективна реч е кон-тактът с публиката. Психолоз. казват че контактът с аудито-рията е постигане не общност в психическото съст. м/у оратор и пуб-лика. Условията за създ. на такава общност и общото взаим-ното разбиране е об-щата мисловна ангажираност. За пълноценен контакт е необходимо и емоц. съпреживяване т.е оратор и слушатели в даден момент изпитват общи чувства. Отнето на оратора към темата, към нейната заинтересованост се предава в/у публиката и предизвикват ответна реакция.1 от най –важните условия за възникв. на емоц. кон-такт е уважението към публиката и спечелва-нето и като за партньор. Това става като се задават въпроси на публиката и не се игнорират техните. Кон-тактът е променлива величина. За да се постигне постоянен и устойчив контакт е нужно да се спазват 10 заповеди. 1 проучваите аудиторията – става предварително, но понякога се налага в движение. Ораторът трябва да има инфо. за образованието, пола енитческата и култ. принадлежност на публ. 2 Спечелете доверието – всеки контакт с публиката трябва да предизвиква поддръжка. 3 направете основното изложение.точно, убедител-но. 4 съобщението да е кратко, точно и запомнящо се особено ако е за пред медии.5- Избяг-вайте професионален жаргон – трябва да умеем да превеждаме за ауди-торията  на разбираем език и наи-абстрактни-те понятия.6- Установе-те контакт с аудито-рията – не четете от листовете. Гледайте към аудиторията.7 Публичното изказване е представление. Доб-ре изиграйте ролята си.Публич.изказване се нуждае от физическа,психическа и интеликтуална енергия,съсредоточеност и подреденост.За да осигурите тази енергия говорете енргично и оживено.Жестовете  и мимиките също влият.Пред голяма алдитория не се страхуваите да жестикулирате,а пред малка алдитория-изискваите ограничение в мимиките и жестовете..8 подгответе се. Репетирайте. 9 Проверете обстановката  където ще правите изявлението -  запознаите се с мястото,температурата,микрофоните. 10 никога не подце-нявайте силата на невербалното общу-ване. Осн правила за общуване – интервю.Интервюто е тристранно и вкл.интервюиращ,интервюиран и публика.От умението на журналиста да задава въпроси и от умението на интервюиращия да отг.зависи отношението на публиката и към единия и към др.Репортера нетрябва да задава сугестивни въпроси и да да използва жаргон или терминология.Правила за интервюиращия:1 подгот-вете се предварител-но – да изясните ?те, запознаите се с ауди-торията на предава-нето.2- Не лъжете не се отклонявайте от отго-ворите.Лъжата е тежък бумеранг с/у този които е изрича.Нс трудни въпроси отг.само ако сте добре подготвени. 3 стараите се да бъдете полезен на ж-стите!Не се опитвайте да манипулиратте журналиста.Стараите се да дадете своето отношение по дадения въпрос,но не се опитвайте да го налагате. 4 бъдете го-тов за изненади и до-ри провокационни ?-и.5 не губете самооб-ладание. Не спорете, не се сърдете.Действайте тактично,но не изпадаите в нападателен нагативизъм.6-Стилът и отговорите се възприемата като официална позиция на организацията или институцията която защитавате.7-не се подлагаите на провакации-целта ви е да убедите,не се притесняваите да признаете някои грешки.8-Не се поддавайте на въпроси уловки-хипотетични въпроси,нажежаване на ситуацията е вид др.уловка;неточни твърдения-не оставяите без отг нито едно не точно твърдение;9-недопускаите да откъснат отделни думи от контекстта.

8. Изкуството да се спори – характеристики на понятията

Спор – обмен на различаващи се или противоречащи си мнения по и същ предмет. полемика – когато спорът не е битов, а засяга общесвено значим проблем. Полемиката е родово понятие по отношение на видовите понятия дис-кусия,диспут,дебат. Цел на дискусията е ч/з убеждаващо гово-рене да се стигне до консенсус. Логико-психолог.Х-ки на спо-ра. 1 ясно и точно оп-ределяне на темата на спора и на тезите на спорещите страни. 2 уточнване на поня-тията – за да няма из-лишен шум и загуба на време.3 използ-ване на аргументи, к. са убедителни и логи-чески свързани с темата. 4 определе-ност на позициите и възгледите-възможно е оратора да се съм-нява в някои неща. 5 избягване на 2смис-лието 6 културата на речта, владеене на худож. речеви изразни средства.7 сдържа-ност и самообладание в спора – хладнокръв. човек има явни пре-димства мисълта му работи ясно и спокои-но. Във възбудено състояние трудно се анализира позицията. Етико-естет. х-ки на спора. Етиката в диа-лога изисква изслуш-ване на опонента, признване правотата на неоспоримите до-води, въздържане от груби и обидни напад-ки. 1 за да се проведе пълн. спор страните трябва да имат едно и също равнище на диа-логична култура. 2 преди да влзе в спор, човек трябва да проу-чи опонента си и след това да реши дали ще спори. За да бъде спо-рът и логически и ети-ко-естет. издържан важно е да се прецени опонентът.3 цел на спора трябва да е не личното тържество, а тържеството на исти-ната. 4 демокрит на-ричат Пастир на сло-вата изисква да няма демагогско размина-ване м/у думи и дела. 5 истинска естет. нас-лада за наблюдава-щите спора е момен-тът когато притисна-тия опонент вместо да се смути и обърка ус-пява да отбие атакие.6 в спор умението да се говори добре е етолкова важно кол-кото умението да се слуша. 7 естетиката в спора е свързана със спазване на изисква-нията за точност, яс-нота краткост. 8етика-та на диалога не до-пуска нарушаване на добрия тон. Сократов маниер на спора – майевтика – средство с к. се постига знание и самопознание. Още в античността е било ясно че не даването на отговори а поставя-нето на ? е пътят към истината и познание-то. Х-на черта на Сократ маниер да се беседва и спори е иронията к. е скрита насмешка над самоу-вереността на тези к. се считат за всезнае-щи. Типове събесед-ници 1 заядлив човек – често излиза извън рамките на профе-сион. разговор нетър-пелив, несдържан,за-ядлив.2 позитивен – наи приятният и най ползотворният тип събеседник. 3 всез-наико – такъв човек  за всичко има собств мнение, непрекъснато иска думата,незаинтерисован,-отнасясе с безразличие към обсъжданата тема.Защотко-задава въпроси и без да има основания за тях.

9 Аргументация в спора

Същност на аргумен-тите – те са основанията к. имаме и к. привеждаме в подкре-па на няк. теза. Аргу-ментите могат да са научни , правни,икон, пол. религиозни.При тях е важно не само да се обосноване верността на предпос-тавките и на извода, но и да се докаже как от тях следва верност-та на извода. Най-си-лен аргумент е дока-зателството. То е строго дедуктивно извеждане на извод от предпоставки, чията истинност е предва-рително установена и не подлежи на съмне-ние. Доказателството се състои не от 1 а от много умозаключения. Като общи доказател-ства. Аристотел в трактата си Реторика посочва пример и ен-тимема. Има 2 вида пример – едните са станали факти, случи-лите се събития, а другите си ги измисля-ме но не са лъжливи. Ентимемата се фор-мулира въз основан а 4 положения – вероят-ност,пример,свидетелство извод. Обясне-нието е също важен ел. защото акцентира в/у причинни-следст-вената връзка м/у факти и явления. Определението на понятия и тълкуването на изрази играе важна роля в аргументация-та.Аргументите могат да бъда убедителни при следните случаи: 1 да е ясно това к ще се обосновава 2 след като изводът е ясен да се изведат предпо-ставките 3 мн важано е освобождаването от лични предразсъдъци и мнения. 4 да е ясен контекстът в к. ще се прави аргументация-та. 5 да се обяснява и то не еднократно.Ти-пични лог. грешки – подмяна на тезиса – в процеса на доказване или опровергаване ос-новната теза се губи заменя с нещо стра-нично. – основно за-блуждение или лъж-ливо основание – нес-пазването на логи-ческото правило за истинност на аргумен-тите води до умишле-на или случаина греш-ка- кръгово обяснение – когато говорещият се опитва да обоснове тезата си с аргументи – неправ. опр. на осн. термин – още в нач. говорещият трябва да поясни какъв смисъл влага в осн.понятия и кл. думи

10 Опровергаване на позициите на опонента. Уловки в спора

Опитния полемист е длужен да познава уловките за да може както да ги парира така и да си служи с тях за постигане на своите цели. Те биват 1 психологически и 2 логически. –задължа-ващи комплименти – имат х-р на традиц. стръв -: „вашата чес-ност и принципност е добре известна, зато-ва ще се съгласите, че ..” – играта на само-любие – бащинска закрила – вариант на убииството чрез ме-кост. – ходене по нер-вите – ако опонентите ви открият че дума, жест или факт ви дразнят започват да ги използват с цел да ви изведат от равно-весие. 2 всички видо-ве логически грешки – неумелият полемист може сам да си зало-жи този капан а опит-ният – да докаже лог. грешка на опонента и да я обърне в своя полза – превръщането на спора в спор за противоречието м/у думи и дела – по съ-щество е отклонение от темата и опит за подмяна на тезата – атакас ?-и основана е на факта, че винаги е по-лесно да питаш от-колкото да отговаряш. Тактики при водене на спор и при преговори  - тактиката наивност – цели се събиране на повече инфо. и опоз-наване на противника – тактика на свърше-ния факт – с нея се предприемат реши-телни действия за налагане на позиция. – тактика отхапване – при желание да се постигнат по-големи отстъпки. – избухване на бомба – тактика , к. трябва да се владее от всеки влизащ в спор. – тактика зат-рупване – едната страна затрупва дру-гата с инфо или пред-ложения. – лепене на етикети – тактика при която  опонентът се обвинява в нихили-зъм,анархизъм. –апел към присъстващите с директно обръщане към слушателите се провокира чувството им за достйнство.При неблагопрятно развитие подходящите тактики са подвижни пясъци,сламени въпроси,бъркани яйца-отклонява се от основния въпрос.тактика на прекъсване се използва когато преговорите има опасност да се провалят.руски фронт-противника да бъде заблуден ,че позициите на другата старна са слаби и така се дава възможност за контаатака.Тактика игра на добрия и лошия -2 души-постига се натиск чрез заблуда.Тактика жиу жищу-задават се агресивно с гърмяш глас въпроси вместо да се дават отговори

11. Въпроси и отговори

Класификация

Ефективността на публичния спор в го-ляма степен зависи от добре зададения въп-рос и умелият отго-вор. Чрез добре зада-дения въпрос дава възможност да се уточни позицията на опонента да се полу-чат от него допълн. сведения. Находчи-вият отговор укрепва позицията, и засилва аргументацията. В зав. от лог. структура ?-ите са уточняващи и попълващи – 1те тър-сят истината или лъ-жата „Наистина ли?” а 2те използват въпро-сните местоимения – кой, кога, къде,защо. –въпроси за факти – кой,кога,къде – въпро-си за връзки и взаимо-отношения – целта им е да разкрият взаимо-отношенията м/у лич-ност, явление – въп-роси за анализ – цел-та е даден проблем да се раздели на основни му компоненти и да се намери връзката м/у тях  - въпроси за пре-ценка – свързани са с възможността да се прецени различни ценности,хипотези. По състав въпросите мо-гат да бъда прости и сложни. Сложните не могат да имат едноз-начни отговори. Тряб-ва да се пазим от тях. По съдържание са коректни и некорект-ни. Видове отговори – какъвто е въпросът такъв е отговорът –По съдържание са прави-лни и неправилни. Трябва да се придър-жаме към осн. прави-ло на 1 въпр. се от-говаря само ако добре е изяснена същността му и се знае отговора. В спор се цени не тол-кова бързият отговор, а остроумният.  Като уловка се използва за-даването на много?-и наведнъж. Най-пра-вилно е те да се под-редят и да се започне методично да им се отговаря. При отговор не трябва да се дава воля на емоциите.в силно афектирано състояние не се дават интервютаи отговори на въпроси.

12 Псих. принципи за оказване на влияние

1 принцип на контрас-та – ако 2ят предмет силно се различава от 1ят ние сме по склон-ни да преувеличим различията. Пример: ако в една група да-ден човек е рязък, недрожулюбив нелю-безен с партньорите си а в същата тази група груг член е ми-ролюбив общителен членовете на групата са по склонни да об-щуват с него откол-кото с другия. Прин-цип на взаимния об-мен – хората се ста-раят да се отблаго-дарят за свършената услуга, ако не го нап-равят те се страхуват да не станат в очите на другите като алчни използвачи а ние оби-кновенно не желаем това. Професионалис-тите знаят, че  когато окажем в подходящ момент внимание, ко-гато помогнеш или са-мо кажеш добра дума без това да е користно жестът един ден ще се върне. Принцип на социалното доказа-телство – съгласно този принцип хората, за да решат как да действат в дадена ситуация се ориенти-рат по поведението на другите хора в същата ситуация. 95% от хо-рата са имитатори и 5% са инициатори. То-зи принцип е действен при наличие на 2 ус-ловия 1 неувереност  - когато хората се съм-няват когато ситуаци-ята ги плаши и са склонни да обърнат внимание на поведе-нието на др.хора ко-ито са проспрерир-ащи. 2 сходството – хората винаги са склонни да следват примера на себепо-добни. Принцип на благоразположеността – с желание се съг-ласяваме да напра-вим нещо приятели и хора които харесваме. Ф-те които влиаят за това са 1физ. прив-лекателност – дока-зано е че сме склонни да препишем + черти на човек с привелка-телна външност. 2 сходство – доказано е че харесваме хора ко-ито приличат на нас. 3 асоциациите с нещо добро или лошо – ако сме честни спрямо се-бе си си собств чувст-ва ще си признаем че не се отнасяме добре към човек които ни съ-общава лоши вести. Принцип на авторите-та – да се почдиня-ваме на авторитетите открай време е прин-цип к се приема за правилен. Наистина изпълнявайки предпи-санията на авторите-тни хора ние получа-ваме реални практи-чески предимства.

13 Основни х-ки на деловото общуванеОт деловото обуване до голяма степен зависи успеха или неуспеха на започнатото дело.Убеждаващото говорене и правилното делово общуване са важни за хората от всички стъпала в служ.йерархия.

Регламентираност т.е – подчиняване на ус-тановени  правила и ограничения. Тези правила се

определят от вида на деловто общуване от степента на нег. официалност от целите и задачите. Регламентираността предполага спазване на протокола. Прото-колът е съвкупоност от правила условнос-ти и традиции к. регу-лират реда при извър-шване на опр. делови актове. Дел. етикет се състои от правила за приветстване и предс-тавяне, регламентира поведението по време на презентации, прие-ми, делови обеди. Го-лямо внимание в ети-кета се отделя и на външния вид. Регла-ментираността на де-ловия контакт във времето е част от регламента. 2 Учас-тниците  строго спаз-ват своето ролево амплоа в разл. ситуа-ции на деловия човек му се налага да бъде и началник, и подчи-нен и колега. 3 Пови-шена отговорност – на участниците за него-вия резултат – успеш-ното делово взаимо-действие в голяма степен зависи от из-браната стратегия и тактика на общуване. Ако деловото общува-не неефективно то губи делото като цяло. В процеса на делово общуване особена значимост имат таки-ва качества и способ-ности като отговор-ност, организираност, спазване на етични форми. 4 Изискано отношение към из-ползване от участни-ците езикови изразни ср-ва към стила или ум на говорене  и пи-сане – деловото общуване е сфера, в к. не се допуска из-ползване на простор-ечни и жаргонни думи. Тъй като деловото об-щуване е  свързано с определена професи-он. дейност, участни-ците в процеса преди всичко добре трябва да владеят езика на своята специалност.Съществуват различни форми на делово общуване :делови беседи,преговори,съвещания,събрания,пресконференции,брифинги,тел.разговори, и др. При всички форми на делово общ.се обособяват няколко етапа-установяване на контакт-ориентиране в ситуацията-обсъждане на въпроси-вземане на решения-постигане на целите-излизане от контактната сфера.

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG