Joomla Software solutions Template

Payday loan

Романтическото ампоа на романа "Граф Монте Кристо" '

Европейската литература на романтизма  обръща основно внимание на човешката личност като цяло.Самите романтични теми се изразяват  в човешкото безспокойство пред съдбата,за страданието на невинно обвинените жертви на обществото,за липсата на щастие и нереализираната любов, за желанието за постигане на един нов,по-добър свят.Това представя човека като вътрешно свободна,горда и независима личност,която страда от несправедливостта на другите,но не е личност готова да се жертва за другите самия себе си.Натура, неспособна да направи такъв вид компромис  със съвестта си.Добър образ в това отношение е романтичният герой Граф Монте Кристо.

Романтичното ампоа  в самият роман „Граф Монте Кристо” се изразява в това,че самият герой е „агнел на възмездието”-безмилостен,но справедливо отмъстителен с романтичното си име Монте Кристо.Неговата  романтика е съчетана от  силната му и самотна личност,тъй като съдбата го принуждава да промени коренно характера си и от  жертва да се превърне в оръдие на справедливостта.Той съчетава в себе си противоположни качества-страдание и героизъм,жестокост и благородство.

Главният герой е представен изцяло в романтична светлина:силен в своята драма,самотен в общуването си с хората.Типичният романтичен герой.Личността се развива по посока на вътрешната необходимост,водеща до напълно осъзнатото поведение.В този смисъл присъдата, която се произнася към виновните,е и присъдата към времето,което ражда несправедливост.Човекът в  „Граф Монте Кристо”  е горда душа,страдаща от фалша,суетата и жестокостта на обществото.Затова на прага на лудостта Монте Кристо прозира простата истина „.. аз искам,каквото иска Бог ….”Самото романтично ампоа на героят в романа е представителен образ не епохата на романтизма.Той е необикновена личност,способна да се пребори със злото не само на своята съдба,но и да възмезди страдащото добро в света околко себе си.

Значима част от главните персонажи в романа въплъщават в себе си злото и техните прояви дават на героя още по голяма сила в неговата самотна борба срещу тях и цялата им непсраведливост.Именно тази самота на героя в неговата справедливост срещу общото зло поражда драматизма,но личността е убедена напълно в своята правота,защото възприема себе си като оръдие на Божието възмездие.Той се ръководи от логиката,че неправдата трябва да бъде отмъстена,страданието ще бъде възмездено,а злото ще бъде победено.Автора ни показва справедливостта чрез отмъщението: „Аз бих причинил,ако можех,същата бавна,дълбока безкрайна и вечна болка,която изпитах”.Героят е разпънат между Бога и Дявола,в душата му гори огън и страст: “От добър човек,аз станах отмъстителен,прикрит,зъл или по-скоро безчувствен като глухата и сляпа фаталност.Тогава достигнах до целта:горко на тези,които срещнах по моя път!”. Отново срещаме мотива за отмъщението на героя,неговото възмездие и виждане за справедливостта,която непременно трябва да възтържествува рано или късно,по един или друг начин.

Превъплъщението на главният герой от обикновен момък,един от многото в тълпата,в загадъчна личност,изпълнена с тайнственост и самотна ексцентричност граф,е типично за романтичния герой.Тази коренна промяна промяна обаче не засяга характера и вътрешния му свят-той е уникално чист,когато попада в затвора,злоумишлено наклеветен и също толкова праволинейно праведен,когато извършва невъзможното –измъква се млад и богат от зловещата крепост Иф. Независимо колко болка му  е донесло осуетяването на щастливия брак  с  Мерседес и раздялата с обичания баща,той никога не би могъл да се откъсне от обичайния ход,а именно в това се изразява заветната цел на всеки романтичен герой.

Самото ампоа на загадъчният граф Монта Кристо се изявява също така,когато той се появява на парижките балове отникъде,никой не го познава,но той познава всички,знае историята на всички и умее да укорява всички.По този начин той внушава в себе си едновременно демонизъм и ангелска чистота,предизвиквайки възхищение в положителните герой и страх в отрицателните. Той е неподвластен на суетата и подлостта,които владеят неговите врагове,и с тази си неподвластност е по силен във всяка ситуация.Самата му сила идва от неестествените възможности и от моралната убеденост на действията му.

Белег за романтичния характер на творбата е присъствието на робинята Хайде, в чийто образ  графът открива щастието. Граф Монте Кристо я държи в златна клетка, като ограничава свободата на словото й, за да не провали плановете му. Тя всъщност не му е робиня. Той изпитва към нея най – нежни и искрени чувства. В душата му се заражда онази чиста и истинска любов, даваща му желание за живот. В крайна сметка любовта побеждава. Героят осъзнава, че не може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и предоставя единствено на Господ по – нататъшното отмъщение.

Граф Монте Кристо превъплътен в „ангел на възмездието”,в безмилостен,но справедлив герой той е силна и самотна личност.Четиринадесетте години прекарани в мрака и ужаса на подземието в крепостта Иф,без каквато и да е вина,го превръщат в отчаян човек,който решава ,че понесените без причина страдания и погубения живот са достатъчна основа да поема ролята на съдник .

„А сега …сбогом,доброта,човеколюбие,благодарност…
Сбогом на всички чувства,които радват сърцето…Аз замених
провидението ,за да наградя добрите…Сега нека богът на отмъщението
ми отстъпи мястото си,за да накажа злите! ”

В  душата си граф Монте Кристо се чувства прав,защото се води от мисълта,че въздава справедливост.Затова има смелостта да не поставя бариера пред  действията си.Той вярва,че служи на справедливостта и помага доброто да победи злото.

Преломът в героя се извършва под влиянието на любовта- на тази вечна и неугасима любов,която той изпитва към някогашната си годеница Мерседес,Още от първия миг,когато я вижда,той разбира,че любовта му към нея е все още жива,макар и да не й прощава прегрешението,че не го е дочакала.След  драматичния разговор между двамата,графа осъзнава вече безсмислието на бъдещите си действия и се мъчи да намери пред себе си оправдание за всичко,което до тогава е било негова жизнена цел.

„И моето аз,с което се гордеех,което видях така жалко в килиите на крепостта Иф  и съумях да издигна,утре да бъде само шепа прах…Не,не съжалявам за живота, а за разрухата на бавно изготвените и така грижливо изградени планове.Смятах,че провидението е „за” , а то е било против тях… ”
В  крайна сметка любовта побеждава.Героят осъзнава,че не  може прекалено дълго да се смята за оръдие на провидението и предоставя единствено на Господ по-нататъшното отмъщение.На всички той дава своя житейски урок,който се изразява чрез думите-„чакай и се надявай”.След тази мащабна игра на случая или съдбата,чийто пъзел реди свръхчовекът с многото превъплъщения,настъпва и щастливият край,обещаващ спокойствие,любов и вяра.

Граф Монте Кристо най-после осъзнава, че не може прекалено дълго да бъде оръдие на провидението. Той трябва да остави по-нататъшното отмъщение в ръцете на Бога. Романът е едно от безспорните доказателства за непреходността на вечния човешки стремеж към добро,  към красотата на междуличностните взаимоотношения и в отношението на отделния човек към обществот