Joomla Software solutions Template

Payday loan

Създаването на Българската държава е едно от най-значителните събития не само в собствената ни история ,но и в историческото развитие на целия Балкански полуостров.България е първата славянска държаа ,възникнала в Европа и просъществувала в продължение на столетия в един от най-невралгичните краища на континента в борба със силни и опасни противници.

Особено важна е ролята на средновековна България като център на създадената от Кирил и Методи славянска писменост и книжнина ,намерила най-добра почва  за разпространение  в нашата страна и проникнала в следствие сред други славянски народи.

Изграждането  на българската държава не е случаен акт,а естествен завършек  на продължителен обществено-икономически и политически процес ,в който решаващ дял имат установилите се през 6-8 в. В балканските земи славяни и прабългари .

Преди заселването  на Балканския полуостров славяните заемали ,както се знае  една обширнатеритория на север и североизток от река Дунав,простираща се приблизително до реката Днепър на изток и до река Тиса –на запад.Делели се на две големи племенни групи ,позноти под наименованията славени и анти.

През 5-6 в.,когато населяват земите отвъд Дунав,славяните живеели  при условията на родовообщинския строй и то в неговата последна фаза,така наречената “военна демокрация”.

Основна единица била многочисленото семейство ,в което влизали  синовете на един общ баща заедно с техните жени и деца.Няколко големи съседни рода съставлявали общината,а няколко общини образували едно племе.

Начело на племето стоял вожд,разполагащ с военна дружина .По време на война той имал твърде голяма власт , а в мирно време действията  му били  ограничавани от съвета на родовите старейшини ,в чийто          глас  трябвало да се вслушва.Съществувало видимо имуществено неравенство и се очертавала една влиятелна военно-племенна вихрушка .Групирана около племенния вожд,тази вихрушка  се стремяла да увеличи още повече своите богатства ,за да снабди с добитък ,с оръжие ,със скъпоценни вещи .Навлизащите в пределите на Византийската империя  славяни  се задоволявали първоначално с грабеж ,отвличане на добитък и роби,след което се връщали обратно в поселенията си отвъд Дунав.И след заселването на славяните на юг от Дунав известна част от тях продължавала да живее в старите си поселища отвъд голямата река.

Установилите се на Балканския полуостров славянски племена влезли в досег с местното население .Благодарение на своята многочисленост те успели да се наложат като доминиряща етническа сила и да претопят част  от заварените балкански жители .

Като създаването на държавата водела и външнополитическа и военна обстановка ,създадина на Балканския полуостров след заселването на славянските племена .

От данни на византийските летописи Теофан  и Никифор се знае ,че подобен съюз  сред славянските племена в североизточните български племена  в североизточните български земи бил създаден  през втората половина на 7 в.Тяхното идване ускорило назрелия сред  славянските племена процес  и съдействувало  за създаването  на държава,плод  на съвместни действия  и на тяхно  сътрудничество между двете етнически групи .

В обществено –икономическото си развитие  през 6-7 в. Прабългарите се намирали приблизително на същото равнище ,на каквото били по това време и славяните .

И сред тях  господствувала родово-племенната уредба в стадий на “военна демокрация.”

Сред българското общество съзрявали  предпоставки за изграждане на държавна организация ,но този процес бил затруднен от нашествията на хуни ,авари и тюркути,които раздробили прабългарските племена и не им позволявали да се обединят в  териториално и политическо отношение .Поради тази голяма териториална разпокъсаност  прабългарите  имали  възможност да влязат в тесен и продължителен контакт с редица славянскиплемена .Такъв контакт ежду прабългари и славяни бил осъществен в Панония ,където десетте етнически групи живеели съвместно под властта на хуните.

Панонски прабългари и славяни участвали в походите срещу Византийската империя ,организирани от аварския хаган.

Съобщава се ,че през 626г. Прабългари и славяни участвали в обсадата на византийската столица Константинопол (Цариград) под ръководството на аварите.

Знае се със сигурност,че в началото на 7в. Е съществувало вече самостоятелно  прабългарско политическо обединение ,наричано от византийските  писетели Велика България.Пръв владетел на това обединение бил Гостун ,а след него дошъл Кубрат.

Наскоро след смъртта на Кубрат в пределите на “Велика България” нахлули  хазарите ,племе от тюркски произход ,сродно по език и бит с прабългарите.Под ударите на хазарите ,голямата обединение на прабългарите се разпаднало твърде бързо.

Една група от тях ,чийто вожд бил Баян ,син на Кубрат, останала в първоначалната си родина и била подчинена на хазарския хаган.

Друга група прабългари ,водена от втория син на Кубрат,Котраг, се отправила в северна посока от течението на река Волга.

През 10в. Тези прабългари поставили начало на т.нар. Волжка България,която просъществувала  като самостоятелна държава до първата половина на 13в.

Третата група прабългари ,начело със сина на Кубрат ,Аспарух, потеглила на запад ,преминали реките Днепър и Днестър и се установили в днешна  Южна Бесарабия в непосредствено съседство с Византийската империя.

За движението на Аспаруховата дружина на запад и за установяването и в Оглоса ни дават сведения византийските летописци Теофан Изповедник и патриарх Никифор.Той завзел удобно за заселване място ,наречено на техния език Оглос,което било недостъпно и непревземаемо за неприятелите .

За първоначалните отношения  между Аспарух и византийските управници няма сведения ,но ,както изглежда ,те са били мирни.

В последствие обаче прабългарите започнали да преминават Дунав и да навлизат във византийска територия.

Ако се съди от едно известие на Теофан ,първо проникване  на прабългарските  дружини  южно от Дунав станало през пролетта на 680г.

При това навлизането на прабългарите не е било еднократно и Аспарух със своята дружина минавал на няколко пъти южно от Дунав и с това предизвиквал сериозна тревога сред цариградските управници.

При това положение тогавашният византийски  императо Константин 4 Погонат(668-685г.) решил да премине към настъпителни действия и да предприеме поход срещу новите пришълци.

Относно датата,когато е бил предприет походът на Константин 4 Погонат ,завършил с разгром  на ромеите и проникването  на прабългарите на юг от Дунав.

Разгромът на  византийската войска и навлизането на прабългарската дружина на Аспарух дълбоко на юг от Дунав ,чак до района на града Одесос  дали началото на нови важни събития ,които довели в крайна сметка до образуването на българската държава .

В  завоюваната територия ,която обхващала главно старата провинция  Малка Скития, прабългарският вожд влязъл във връзка с намиращите се там славянски племена .

Прабългарите влезли в тесен контакт с осем славянски племена и предприели разместване на тяхното дотогавашно местожителство с оглед осигуряването на границите на юг –срещу Византийската империя   и на запад –срещу Аварийския хаганат.И благодарение та зи именно подкрепа станало възможно  така бързо и лесно прабългарите да заемат една сравнително обширна територия и да стигнат на юг чак ДО Варна и до склоновете на Стара планина .

Обстоятелството ,че между  прабългари и славяни са били създадени съюзни връзки ,не отменя безспорния факт ,че в разигралите се събития  решаваща роля е изиграла прабългарската дружина на Аспарух ,която нанесла удара на ромейската войска .

Поради това авторитетът на прабългарския хан бил особено голям и това дало военно политическо превъзходство на прабългарския елемент при изграждането на взаимните отношения със славянските племенни вождове .На Аспарух било признато правото на върховен владетел и главнокомандващ на цялата войска-право ,което се предало по наследство и на следващите ханове .Чрез споразумението между Аспарух и славянските князе  се поставяло началото на създаването на здрава административна власт,на апарат от военни и граждански сановници ,който да си грижи за управлението на общото дело.

А чрез разместването на славянските племена ,които трябвало да изпълняват защитни функции,се установявала вече трайно една определена територия в завоюваните земи ,която трябвало да се брани от нападенията на враговете.

Малко са сведенията на византийските летописци за хода на следващите събития.

Както изглежда ,месеците октомври и ноември на 680г. И зимата на 681г. Преминали сравнително спокойно и между Византия и северните й съседки не е имало нови сблъсквания .Знаем ,че във Византийската империя по това време се водят горещи спорове по богословски и ,че на 7-ми ноември 680г. Бил свикан специален църковен събор в Константинопол ,който да се занимае с тях.

Разтревожен от нахлуванията на северните си съседи ,византийският император Константин 4 Погонат,който участвал на свикания в Сонстантинопол църковен събор, заявил на 18 март 681г. ,че е “зает с държавни работи” и напуснал събора. От това може да се заключи ,че нападенията на прабългари и славяни са започнали още в ранна пролет и че към средата на март положението на империята е било вече значително влошено ,което накарало  императора да вземе мерки .

Както изглежда обаче ,личната намеса на Константин 4 Погонат не е била особено ефикасна и ромеите продължавали да търпят поражение в Тракия .

За това свидетелствува красноречиво речта на един византийски духовник,Константин от Апамия(Сирия),произнесена на 16-то заседание на събора в Константинопол на 9 август 681г.

Опитите за противодействие срещу Аспарух  претърпели провал и че към началото на август ,когато сирийският духовник произнася своето слово пред събора ,войната срещу северите  фактически е била вече загубена.

За безуспешно завършилата война срещу българите ни уведомяват накратко и византийските летописци Теофан и Никифор .

Кога точно е бил сключен мирният дагавор между Аспарух и Константин 4 Погонат ,византийските летописци не отбелязват .Като се има предвид обаче  обстоятелството ,че на 18 март 681г. Византийският император е бил принуден да напусне  църковния събор поради нападенията на прабългарите  ,а на 9 август с.г. Константин от Апамея отбелязва с огорчение ,че ромеите претърпели  тежки беди поради несполучливата война със своя северен съсед ,би трябвало да се приеме, че мирният договор  между двете страни  е бил подписан именно през този период ,т.е. не по-рано от 18 март и не по-късно от 9 август. Като знаем,че нападенията на прабългарите са били неколкократни ,можем да предположим,че войната между тях и ромейте е продължила няколко месеца и че най-вероятно мирният дагавор да е бил сключен през лятото на 681г.

Сключването на мира от 681г. Означава по същество признаване на новата държава ,която се изградила в североизточният край на Балканският полуостров в резултат  от споразумението  между прабългари и славяни и успешно завършилата война срещу Византия.

Изграждането на държавата не е станало веднага ,а е било продължителен процес ,започнал с проникването на прабългарите южно от Дунав (април680г.) и завършил с редицата поражения над ромеите през пролетта  и лятото на 681г. ,които принудили византийския император Константин 4 Погонат  да сключи траен мир с Аспарух  и да се задължи да плаща ежегоден данък.Можем да приемем следователно ,че българската държава се е формирала приблизително в един период от повече от година и че към средата на 681г. Тя представлява  вече една здрава и устойчива военна и политическа организация,пред чиято сила трябвало да отстъпи Византййската империя и да признае нейното реално съществуване.По-нататъшната история на българската държава доказва изключителната  й роля на политическа и военна сила,благодарение на което били обединени още редица славянски племена .

Образуването на българската държава се оказало събитие с огромни последици не само за собственото ни историческо битие ,но и за историческите съдбини  на Балканския  полуостров през средновековната епоха.

Съществувала реална опастност византийската столица да бъде овладяна и арабите да започнат  неудържима експаназия в балканските земи ,не по –малко страшна от нашествието на арабския кордовски халифат на територията на Пиринейския полуостров и франската държава.

Много съществена роля в събитията на Балканския полуостров и в Централна Европа се паднала на България по време на царуването на хан Крум (803-814г.).

Като значителен фатор се очертала Българската държава по време на царуването на цар Борис (852-889г.) и на приемника му Симеон (893-927г.).

Все по-тесни станали нейните връзки не само с балканските държави –Византия ,Сърбия,Хърватско,но и с по-далечни страни –Великоморавия ,Чехия,Киевска Русия.

Създаването на Българската държава ,издигнала се още  през 8-9 в. Като значителна  политическа и военна сила ,предизвикало оправдан интерес и то най-вече сред нейните съседи –византийците.

Заслужава внимание обстоятелството ,че самото изграждане на държавата (през 680-681г.) е навмерило отражение в няколко  западноевропейски хронки.

Изграждането на Българската държава в края на 7 в. И нейното укрепване през следващите две столетия е събитие с огромни исторически последици.

България е първата славянска държава в Средновековна Европа ,тръгнала по пътя на икономическото ,политическото и културното развитие преди всички останали ,създадени по-късно държави на южните ,източните и западните славяни .Тя е люлката на славянската писменност и книжнина и една от главните  опори за защита на Балканския полуостров срещу ударите  на разни нашественици през средновековната епоха –араби,нормани ,кръстоносци,татари,турци.Славяно –българската държава е била решаващият фактор за обединяването на славянските племена и за предпазването им от асимилация ,на нея се дължи в най-голяма степен процесът на създаването на единна българска народност.Тя бе онази политическа и обществена сила ,която даде възможност на един талантлив и трудолюбив народ да изяви  в продължение на хилядолетната си история своите съзидателни възможности.