Интернет

Най-четените учебни материали

Най-новите учебни материали

ДОСТЪП ДО САЙТА

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700

Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)

Интернет

Интернет, или както още го наричат – глобалната мрежа, представлява отворена система от свързани в мрежи хиляди компютри, различни по тип, големина и предназначение, разпръснати по целия свят, които комуникират помежду си за обмен на съобщения и съвместно използване на информационни ресурси. Тези компютри ежедневно се използват в държавни и обществени учреждения, библиотеки, научно-изследователски организации и от частни лица.

Най-общо потребителите на Интернет могат да

изпращат и получават съобщения към/от други потребители с помощта на електронна поща;
четат и публикуват материали в електронни вестници, списания и издания;
получават новини за определени събития или теми;
търсят определен вид информация за специфични събития или теми;

провеждат изследователска работа чрез четене или копиране на информация, съхраняваща се в други компютри

копират софтуер, позволяващ прехвърлянето файлове от един компютър на друг компютър и обратно (FTP).
осъществяват отдалечена сесия (Telnet), при която потребител може да се свърже с друг компютър от мрежата и да стартира процес в него;

осъществяват различни форми на електронен бизнес

TCP/IP (Transmission Control Protocol/ Internet Protocol). Втората част от името на новия протокол се превежда “междумрежов протокол” и за първи път се използва терминът Интернет. Този протокол позволява свързването на различни мрежи

Протоколът TCP/IP разрешава проблема с несъвместимостта между различните компютърни системи, операционни системи и различните по вид и топология мрежи

Интранет – представлява TCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която е ограничен в рамките на дадена фирма или организация. Интранетът комбинира Интернет протоколите със специфичните бизнес приложения на компанията. Той улеснява комуникациите, разпределението на информационните ресурси и съвместната работа, като същевременно ограничава външния достъп до този вид мрежа. Всяка организация, която е реализирала собствен Интранет, предоставя съответната информацията за всички дейности, като я публикува там

Есктранет – разширява Интранета посреством изграждането на мрежа между партньори или с други думи Екстранетът представлява ТCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която се осъщестява само от определен ограничен брой компании. При Екстранета фирмите използват IP връзки към външни сайтове, а самите членове могат да комуникират помежду си през своите защитни стени все едно, че са в една обща мрежа

Хипертекстът позволява на даден автор да свърже част от текст към друг документ чрез указател или връзка (hyperlink). При активиране на връзката, клиентската програма отваря посочения документ

Протоколи и услуги за пренасяне на данни:

TCP (Transmission Control Protocol) –

SMTP (Simple Mail Transfer Protocol)

FTP (File Transfer Protocol)

Протоколи и услуги, осигуряващи и поддържащи връзките в мрежата:

IP (Internet Protocol)

ICMC (Internet Control Message Protocol)

ARP (Address Resolution Protocol)

IGMP (Internet Group Management Protocol)

Класове адреси

Комуникацията между два компютъра в Интернет се осъществява чрез техните IP адреси. Два компютъра не могат да имат еднакви адреси и това се следи от международната организация InterNIC (Network Information Center), която е упълномощена да раздава базовите IP адреси и по този начин да дефинира адресното пространство на една мрежа или подмрежа. Конкретните адреси на компютрите в мрежата се дефинират от съответния мрежов или системен администратор. Номерата на компютрите представляват 32-битови адреси, представляващи съответно Област.Мрежа.Подмрежа.Компютър

Интернет общността е дефинирала пет класа адреси за работа с мрежи с различна големина. TCP/IP поддържа класове адреси A, B и C, присвоявани на компютрите в мрежите. Класът на адреса определя кои битове се използват за идентификация на мрежата и кои битове се използват за идентификация на компютъра. Класът също така определя възможния брой мрежи и брой компютри за дадена мрежа.

Клас А. Адресите на клас А се присвояват на мрежи с голям брой компютри. Старшият бит в клас А винаги е нула. Следващите седем бита в първия байт определят идентификацията на мрежата. Оставащите 24 бита определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 126 мрежи и 16,777,214 компютъра за дадена мрежа.

Клас В. Адресите от клас В се присвояват на средноголеми и големи мрежи. Двата старши бита в клас В винаги са установени в двоични стойности 1 и 0. Следващите 14 бита в първите два байта определят идентификацията на мрежата. Оставащите 16 бита в последните два байта определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 16,384 мрежи и 65,534 компютъра за дадена мрежа.

Клас С. Адресите от клас С се използват за по-малки мрежи. Трите старши бита в адресите от клас С винаги са установени в двоични стойности 1, 1 и 0. Оставащите 21 в първите 3 байта определят идентификацията на мрежата. Оставащите 8 бита в последния байт определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 2,097,152 мрежи и 254 компютъра за дадена мрежа.

Клас D. Адресите от клас D са резервирани за групови IP адреси. Четирите старши бита в адресите на клас D винаги са установени в двоични стойности 1, 1, 1 и 0. Останалите битове са за адресите, които компютрите разпознават.

Клас Е. Клас Е е експериментален клас, запазен за бъдещото използване. Старшите битове в клас Е са установени в двоични стойности 1,1,1 и 1.

Непосредствената употреба на IP адреси обикновено не се извършва с числена идентификация и затова в практиката е възприета система от символични имена, включваща имена на сървъри и отделни компютри. Символичното име, или още име на домейн (domain name), е уникално име на компютър в Интернет, което е представено в удобна за прочитане от човека форма. При осъществяване на контакт по Internet по име, мрежовият софтуер търси в базата данни с имената (DNS) съответстващите им IP адреси и след това прави опит да установи връзка (например, при извикване на www.unwe.acad.bg, това наименование се заменя с 194.141.32.77).

Докато IP-адресът дава информация, когато се чете отляво на дясно, името на домейна се разчита от дясно на ляво. Най-общо имената на домейните имат следния формат :

Име_на_компютър-Второ_ниво-Първо_ниво.

Първо ниво. Представя типа на организацията или страната, към която принадлежи компютърът. Домейните от първо ниво също така се наричат зони или домейни от най-високо ниво

Второ ниво. Определя организацията, която владее или управлява мрежата, към която е включен даден компютър. Всяка организация, която е включила своята мрежа към Интернет, е регистрирала своя домейн от второ ниво. Обикновено това име представлява наименованието или дейността на организацията. Например, unwe.acad.bg.

Име на компютъра. Името на компютъра не се регистрира, тъй като мрежата, в която се намира компютърът, поема управлението на трафика към компютъра на базата на неговото име. Единствената информация, необходима за осъществяване на трафик, е домейните от първо и второ ниво.

Всеки компютър в Интернет се нарича главен компютър (host), притежаващ способността да комуникира с всеки друг компютър в мрежата. За опростяване на изложението по-нататък в материала главният компютър ще се обозначава само като компютър. Някои компютри се свързват към Интернет временно посредством телефонни линии, а други са постоянно свързани. Даден компютър може да изпълнява клиентски и сървърни програми

Клиентски програми

По всяко време даден в Интернет компютър може да изпълнява ролята на клиент. За тази цел той трябва да изпълнява определен вид клиентска програма, използваща някаква информация или да използва услугите, предоставени от други програми в Интернет, наречени сървъри. Клиентите са винаги потребители. Някои примери на клиентски програми могат да включват:

Web-браузъри, извеждащи на монитора информация, предоставяна от Web сървъри.
Е-mail клиенти за работа с електронна поща, осигурявана от E-mail сървъри.
FTP клиенти за прехвърляне на данни от FTP сървъри.
Chat клиенти, позволяващи интерактивни разговори по Интернет посредством chat сървъри.

Сървърни програми

Сървърите са производителите. Един компютър не само може да изпълнява клиентска програма, но също така и да изпълнява сървърна програма за генериране на информация и услуги, които клиентите да могат да използват. Сървърните програми централизират обработката и информацията и позволяват на клиентските програми да изпълняват операции, които последните не биха могли да осъществят със собствени ресурси. Един host не е сървър, но може да изпълнява сървърни програми, като например Web-сървър или Mail-сървър

За всеки вид Интернет услуга трябва да се използва определен компютър. Тъй като на даден компютър е възможно изпълнението на множество сървърни програми, TCP/IP трябва да разполага със средство за насочване на трафика към определения сървър. Тъй като всяка заявка към сървъра е спонтанна, то TCP/IP не може да установи съответствие между IP адрес и определена сървърна програма

Решението на този проблем е използването на TCP/IP портове. Портът е абстракция, която се използва от транспортните протоколи на Интернет за означаване на множество едновременни свързвания с единствен главен компютър. Съществуват 65,535 TCP/IP портове, много от които са свободни. Всеки тип сървър следи състоянието на определен порт. TCP/IP изпраща получавания трафик, който е адресиран към този порт, към сървърната програма, която следи състоянието на порта. По този начин клиентска програма може да осъществи виртуална връзка към сървър чрез адресиране порта на сървъра

Един Web сървър съдържа определен вид информация, структурирана по страници. Информацията е структурирана в отделни теми, които формират Web сайт (site), представляващ множество от Web страници. Обикновено достъпът до даден Web сайт се осъществява чрез заглавната или начална му страница (home page).

Достъпът до WWW се осъществява чрез връзка с Интернет и клиент или браузър (browser) – програма, която интерпретира и визуализира документите. Достъпът до съответната страница се контролира от Web-сървъра, извличането на нейното съдържание се осъществява чрез протокола HTTP (Hypertext Transport Protocol), визуализацията на страницата става в браузъра.

Взаимодействието между браузъра и сървъра се изпълнява на няколко стъпки посредством протокола HTTP, базиран на семейството протоколи TCP/IP. Браузърът изпраща заявка за връзка с Web сървър чрез неговия IP адрес или символното му име. Търсената страница се открива в информационната база на сървъра след установяване на връзката с него. Сървърът прехвърля на адреса на браузъра съдържанието на страницата. Браузърът в клиентската машина интерпретира съдържанието на получената страница и я извежда на монитора, което може да бъде съпроводено допълнително и с изпълнение на аудио или видео компоненти, при условие, че те съпътстват получената страница

Всеки сайт и страница притежават уникален идентификатор, наречен унифициран адрес на ресурси (Uniform Resource Locator,URL), чрез който се осъществява достъпът до тях. Съществуват два типа URL. Първият тип е абсолютният URL, който съдържа пълния адрес. Не е необходимо нищо друго, за да се намери желаната информация. Вторият тип е относителният URL. Относителният URL съдържа само необходимото допълнение към базовия адрес за намиране на желаната информация от текущо установената позиция (например, директория)

WWW браузърите използват URL за определяне местоположението на даден файл в определен сървър.
Типичният абсолютен URL адрес се състои от следните елементи:

мрежова_услуга: // главен_компютър.област [:порт]/път/файл.разширение,

където :

мрежова_услуга:// указва начина за достъп до файла.
главен_компютър е символично име или адрес на машина, в която се намира търсената информация или до която ще се осъществява достъп.
област е символна комбинация за определяне на домейна, в който се намира кореспондентската машина.
порт е опция, която се включва само ако съответната услуга не е достъпна при използване на стандартно установения номер на порт за нея.
път указва пътя от родителската директория до необходимата информация.
файл.разширение e името на файла, който се прехвърля.

Пример за абсолютен URL:

http://unwe.acad.bg/faculties/informatics/main.html.

Web бразузърите разпознават няколко типа файлове според разширенията си. В следващата таблица е даден списък на някои от разширения значението им за WWW браузърите. В операционната система Windows XP е позволено използването на дълги имена на файлове и разширения, за разлика от операционни системи, допускащи разширение, състоящо се от максимално 3 символа, като например в DOS.

Connect and search.pdf

2.4 ТЪРСЕНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ

Основните протоколи, използвани в Интернет не притежават достатъчно

количество вградени функции за търсене на информация. Протоколът HTTP е добър

само за преглеждане на Web страници, но не и за търсене. От друга страна

информацията в Интернет се увеличава лавинообразно и понастоящем има вече

милиарди документи, като тяхното съдържание непрекъснато се променя и обновява.

Основният проблем се състои във факта, че никога не е съществувала цялостна система

за обновяване на такъв голям обем информация. За да може да се структурира

съхраняваната в Интернет информация и за да може да бъде достъпна за потребителите

са създадени специални инструменти за търсене (search tools) или машини за

търсене (search engines), наричани още търсачки.

Средствата за търсене се стараят да открият източници, които съдържат

определени ключови думи, зададени от потребителя. Те преглеждат съдържанието,

заглавието или URL на източника. Търсачката връща като резултат Web страница,

която съдържа URL, заглавието и кратко описание на всеки източник.

Най-общо всяко средство за търсене работи на базата на следния механизъм :

1. Отваря се началната страница на средството за търсене в Web браузъра.

2. Въвеждат се ключовите думи за търсене и се щраква върху бутона Enter.

Средството за търсене връща Web страница, която съдържа първата група

Интернет източници, отговарящи на въведените ключови думи.

3. При наличие на отговарящ URL се щраква върху неговата хипервръзка за

отваряне на този източник в Web браузъра. Продължава се по аналогичен

начин с другите източници от върнатата от търсачката първоначална Web

страница с намерени резултати.

Средствата за търсене се разделят на два основни вида - предметен указател

(serach index), и директория (search directory).

Обикновено средствата за търсене от тип предметен указател се състоят от три

елемента:

1. Агент (паяк (spider) или кроулер (crawler)), който се движи по мрежата и

събира информация.

2. База данни, която съдържа цялата информация, събирана от паяците.

3. Машина за търсене, която потребителите използват като интерфейс за

взаимодействие с базата данни.

Средствата за търсене от тип паяк представляват специални програми, които при

своето движение в Интернет се занимават с извличане на страници, от които вземат

хипервръзките и автоматически индексират информацията, която намират за

изграждане на база данни (фиг.2.4.1). Всяка машина за търсене има собствено

множество правила, определящо начина на събиране на документи. Някои проследяват

всяка намерена хипервръзка на намерената страница, а след това изследват всяка

хипервръзка от новите страници, други проследяват само по-важните страници.

Агентите извличат и индексират различна по вид информация. Някои индексират всяка

отделна дума от документа, други индексират най-важните 100 думи, големина на

документа, броя на думите в него, наименование, заглавие и подзаглавие и др. Видът на

индекса определя как да бъде реализиран механизмът на търсене и как да се

интерпретира получената информация. Кроулерите преглеждат само заглавието на

страниците и връщат само първата хипервръзка.

Средствата за търсене от тип директория не сканират Интернет за откриването на

определени Web страници. Те разчитат на отделните потребители да изпратят URL и

кратко описание, които директорията каталогизира и поставя в определен йерархичен

порядък. Дадена директория може да се претърсва, а също така може да се преглежда

самата йерархична структура, за да се види какво съдържа.

За откриване на съществуващата в Интернет информация се зарежда началната

страница на машината за търсене и се запълва форма, детайлизираща необходимата

информация. Могат да се използват ключови думи, дати и други критерии, които

трябва да съответстват на критериите, използвани от агентите при индексиране на

информацията, която те са намерили при своето движение по Интернет.

Базата данни започва да търси съответствие на подадена заявка на основата на

информацията от запълнената форма и извежда съответните документи, подготвени от

базата данни, като тя използва специален механизъм за подреждане на документите,

определящ реда, по който намерените документи ще се извеждат. Различните машини

за търсене използват различни методи за подреждане, но най-често използваните са :

• Количество на думите от заявка в текстовото съдържание на документа.

• Местоположение на търсените думи в документа.

• Значение на думата, спрямо която се определя общото съответствие с

останалите думи в документа.

• Времето на съществуване на страницата в базата данни.

• Индекс на цитируемост, определящ броя хипервръзки, регистрирани в базата

данни към тази страница от други страници.

Отделните машини за търсене осъществяват по различен начин извеждането на

намерената информация. Някои показват само намерените хипервръзки, други

извеждат хипервръзката с първите няколко изречения от намерения документ, или пък

заглавието на документа заедно с хипервръзката.

Независимо от богатите възможности на машините за търсене, трябва да се спазват

някои правила за еднозначно, ефикасно и бързо търсене на необходимата информация в

Интернет.

• Търсенето трябва да бъде конкретно. Общо формулиран въпрос към

машината за търсене ще изведе много намерени страници, така че намирането

на необходимата ще бъде силно затруднено. Например, ако трябва да се търси

“научно-фантастичен филм”, не трябва просто да се въведе думата “филм”

което би извело информация за всички жанрове филми.

• Могат да се използват синоними. Те разширяват диапазона на търсене на

необходимите документи, в случай че не се намери съответствие с дадена дума.

• Желателно е използването на заградени в кавички фрази. Ако е

необходимо да се намери конкретна фраза, тя трябва да се загради в кавички, за

да се постигне пълно съответствие при търсенето.

• При необходимост трябва да се използват главни букви. Повечето от

машините за търсене различават малки и главни букви. Ако се използват само

малки букви, тогава при търсене не се прави разлика между малки и главни

букви. Ако е зададена поне една главна буква, тогава съвпадението трябва да е

пълно.

• Трябва добре да се познават възможностите на самите машини за търсене

Желателно е по-обстойното запознаване с възможностите на използваните

търсачки, които подробно са обяснени в тяхната помощна информация (help).

В много случаи е препоръчително използването на булеви заявки за търсене на

информация в Интернет, тъй като използването им прави търсенето по-конкретно

Потребителят почти не контролира функционирането на машината за търсене и

особено начина, по който тя комбинира думите, по които трябва да се извърши

търсенето. Могат да се използват следните булеви операции :

2.5 ОБМЕН НА ФАЙЛОВЕ В ИНТЕРНЕТ ЧРЕЗ FTP

Интернет е източник за информация, която се представя не само под формата на

Web-страници а също така и като различен софтуер – програми, електронни книги,

обемни графични изображения, аудио и видео материали. Обикновено тази

информация се съхранява в различни файлови, които са достъпни по всяко време.

Достъпът към тях се осъществява чрез различни технологии и начини на получаване на

права за достъп. Най-разпространеният метод е чрез FTP.

Предназначението на протокола FTP (File Transfer Protocol, протокол за предаване

на файлове) е предаването на файлове между компютри без тяхната интерпретация от

браузър. Потребителят може да се придвижва по директориите на друг отдалечен

компютър, да преглежда списъка с файлове и при необходимост да ги прехвърля от там

в своя компютър. Могат да се прехвърлят както текстови (ASCII) файлове, така и

нетекстови или двоични (BINARY).

Всеки FTP сървър винаги изисква потвърждение за достъп от страна на

потребителя, което се осъществява с потребителско име и парола, като в зависимост от

тях потребителят може да получи достъп само до определени директории и файлове. В

случай, че потребителят не притежава име и парола за работа с такъв сървър, той може

да осъществи достъп като анонимен потребител, при което при регистрирането си в

FTP-сървъра той използва като име ключовата дума anonymous, а в качеството на

парола може да използва някакъв адрес от електронната поща. Обикновено в случай на

анонимен потребител може само да се преглежда съдържанието на компютъра, а по-

рядко могат да се прехвърлят файлове от директории с наименование pub или public

(т.е. директории с общ достъп). Някои FTP-сървъри създават специални директории,

обикновено с наименованието incoming, в които потребителите могат да прехвърлят

файлове. Прехвърлянето на файлове от друг компютър в компютъра на потребителя се

нарича downloading (сваляне), а предаването на файлове от компютъра на потребителя

към друг се нарича uploading (качване). Общият формат на командата за достъп до

FTP-сървър е :

ftp://:@/

Първите програми за работа с FTP сървър, обикновено с наименованието ftp, работят в

текстов режим, а управлението се извършва от командния ред. При стартирането на

такава програма, след свързването с дадения FTP-сървър и потвърждение за достъп с

име и парола, се използват различни команди за работа със сървъра. Макар, че такива

програми се използват и до сега, те имат някои недостатъци :

• Потребителят трябва да помни дълъг списък команди за работа с FTP-сървъра.

• Трудно се намира необходимият файл.

• Повтаряне на процеса на прехвърляне на файл от самото му начало при

прекъсване на връзката с FTP-сървъра.

Ако отсъства текстов FTP-клиент, може да се използва обикновен Web браузър.

Използването му в качество на FTP-клиент може да бъде оправдано в случай на

опростен достъп до FTP-сървър при прехвърляне на файлове с малък обем и добра

връзка.

Windows XP предлага два варианта за работа с FTP-сървъри – чрез текстов FTP

клиент, и чрез Internet Explorer.

2.6 ЕЛЕКТРОННА ПОЩА

Електронната поща (e-mail) позволява обмен на различна по вид и съдържание

информация между потребители, имащи достъп до Internet, собствени кутии за

електронна поща (е-mail box), достъпни чрез съответния адрес за електронна поща (e-

mail address) и подходящ програмен продукт (е-mail клиент), чрез който се създават,

изпращат и приемат съобщения.

За предаването на съобщенията на електронната поща по Интернет е необходим

съответен мрежов протокол – в повечето случаи на базата на TCP/IP. За изпращане на

едно съобщение от компютъра на кореспондента (подателя) се използва протоколът

SMTP (Simple Mail Transfer Protocol) чрез инсталиран програмен продукт (е-mail

клиент). Пътят на съобщението преминава през email сървър и оттам по същия

протокол в глобалната мрежа. Пристигащите съобщения по мрежа се приемат от email

(POP3) сървър (работещ с протокол Post Office Protocol, версия 3), където е разкрита

пощенска кутия за съответния кореспондент (получател). Достъпът до пристигащите

съобщения се осъществява с помощта на съответния програмен продукт от компютъра

на получателя чрез извличането им от email сървъра. На фиг.2.6.1 е показана в обобщен

вид схемата на функциониране на електронната поща.