Joomla Software solutions Template

Payday loan

РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА ФУТЕКОВА - РАЙНА КНЯГИНЯ

Тя е родена на 18.01.1856г. в семейството на Нона Налбантска и свещеник Георги Футеков. Завършва панагюрското училище. На 13 годишна възраст училищното настоятелство я изпраща да продължи образованието си в известното Девическо училище в Стара Загора с директорка Анастасия Тошева. Петгодишния курс на обучение Райна завършва за четири, с отличен успех, похвална грамота и награда. През учебната 1874/75 година е учителка в девическото училище в Панагюрище. Тя е между инициаторките и основателки на женското дружество “Надежда” и девическото “Китка”, където жените и девойките се учат на любов към българските традиции. При подготовката на Априлското въстание – края на месец март 1876г., Революционният комитет и Бенковски, й възлагат да извеза Главното въстаническо знаме. Райна работи върху знамето почти месец, а помощ й оказват Цвета Зогравска, Мария Нейчева и Милка Узунова. На 20 април въстанието избухва преждевременно. На 22 април знамето е тържествено осветено. Церемонията започва от къщата на Пенчо Хаджилуков, превърната в щаб на Привременното правителство. Ето как самата Райна описва този неповторим ден: “На втория ден от свободата знамето беше довършено. Тогава. по желание на гражданите, аз трябваше да го взема в ръцете си, да препаша сабя, да грабна револвер и да премина през целия град, като възвестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е смъкнато завинаги, Това беше най-тържествения ден от нашата кратковременна свобода”. На 30 април започва погромът на въстанието. Голямата дъбова врата на Попгеоргиевата къща е разсечена и турците нахлуват. Бащата е убит. По-късно Райна е арестувана и изпратена в Пазарджик, а след това в затвора “Имам Евине” в Пловдив. На нея, пратеникът на английския вестник “Дейли нюз” Я. Макгахан, посвещава един от вълнуващите си репортажи за Априлското въстание, озаглавен “Панагюрище: .......Със знаме всичко е възможно” с дата 10 август 1876г . Под натиска на чуждите консули в Пловдив е освободена на 31 юли. Изтерзана и болна заминава за Русия. Настанена е в Страстний манастир в Москва Дълго се лекува в Екатерининската болница. Написва своята “Автобиография“, осигурява стипендии за деца сираци от въстанието, завършва акушерство и е една от първите дипломирани акушерки в България. След Освободителната война, Райна се завръща в родината. Три години е преподавателка в новооткритата девическа гимназия в Търново, а през лятото на 1882г. се завръща в родния си град. Тук се омъжва за Васил Дипчев, участник в Априлското въстание. В семейството се раждат петима синове: Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. През 1898г. семейството се премества в София, където същата година умира съпругът й. По-късно, при нещастен случай умира и синът й Петър. Поборническата пенсия не достига и тя работи като акушерка, за да даде образование на децата си. Скръбта и несгодите бързо стопяват силите й. Умира на 29 юли 1917 година в София.

Райна Княгиня е само на 20 години, главна учителка в девическото училище в Панагюрище, когато Георги Бенковски й предлага да ушие главното знаме на въстаниците.

Лъвът на знамето е нарисуван от Стоян Каралеев (Баненеца) по образец на лъвчето, отпечатано на корицата на Устава на БРЦК, а буквите са изписани от Иванчо Зографа. Освен надписа "Свобода или смърт" в долния край има и две букви - "П" и "О" (за "Панагюрски окръг").

В края на месец март1876 г. Революционният комитет в Панагюрище и Георги Бенковски възлагат на Райна Попгеоргиева да извеза Главното знаме на панагюрските въстаници. На 22 април знамето тържествено е осветено и през дните на Панагюрската република гордо се вее на голямата врата на Хаджилуковата къща – Правителствен дом.

По време на Руско-турската война 1877/78 г. знамето вероятно изгаря в конака в Хасково. По случай първото официално честване на Априлското въстание през 1901г., Райна Княгиня възпроизвежда Главното въстаническо знаме. Средствата за плата и сърмата са осигурени от комитета “20 април“. Райна бродира знамето в София. Няколко дни след тържествата в Панагюрище, знамето е носено на кон до Костина, по случай 25 години от гибелта на войводата Бенковски. В архива на къщата - музей се пази и снимка на Райна Княгиня със знамето от 1901г. с неин автограф. Снимката е направена в София, след като знамето е завършено. До своята смърт, Павел Койчев, панагюрски поборник, съхранява скъпата реликва “като очите си“, прегъната на четири ката, на всяка гънка с вестник, за да не се похаби, в една специална кутия, а на празника я изнасял на балкона, за да я гледа народа. След него знамето се съхранява от председателя на Поборнико -опълченското дружество в Панагюрище Иван Кузмов – Комитата. Неговият правнук, Петко Кузмов, разказва спомените на баща си: На 3 март и 3 май, когато са ставали тържествата по случай Освобождението и годишнините на Априлското въстание, знамето е изнасяно с музика от дома на Комитата в Драгулин махала и заедно с другите поборници са отивали на площада“.

След смъртта на Иван Кузмов знамето се съхранява в читалището. По-късно, когато се създава къща-музей “Райна Княгиня – 1950г., то е експонирано там.

На 22 април - деня на освещаването му - Райна Футекова му пришива приготвени през нощта пискюли. Размерите на знамето са 2 на 1,5 м, има две лица и е поръбено със сърмена ивица. Освещава се от свещеници от града и околните села. Райна описва по следния начин шествието след освещаването на знамето: "На втория ден на свободата знамето бе довършено. Тогава, по желание на гражданите, трябваше да го взема на ръце, да препаша сабя и револвер и да седна на избран кон, за да премина през целия град и да оповестя на събралия се по улиците народ, че петвековното турско иго е отхвърлено завинаги. Това беше най-тържественият ден на нашата кратковременна свобода. Беловласи старци, редом с невръстни деца, вървяха навсякъде след мен, пееха любими народни песни. Жени, девойки и старици хвърляха върху нас толкова много ухаещи и разноцветни букети, че целият път беше постлан с тях като великолепен килим. Виковете "Ура!" и "Да живее!" нямаха край. Тази тържествена процесия продължи до вечерта."

За честването на 25-годишнината от Априлското въстание Райна Княгиня ушива три нови знамена - копия на оригиналното. Запазени са само две от тях (във Военноисторическия музей в София и в родната й къща в Панагюрище), третото копие изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Родната къща на Райна Княгиня е паметник на културата с национално значение. Тя е представител на средногорския тип асиметрична къща. Старинен надпис, запазен върху една от гредите на голямата дворна врата, сочи годината на построяване – 1673 и нейните първи собственици – Тасо и Михо. В този дом, на 18.01.1856г. се ражда бъдещата знаменоска на Априлското въстание – Райна Попгеоргиева Футекова – Райна Княгиня. На 3 май 1950г. къща – музей “Райна Княгиня” разтваря врати за първите си посетители като музей. През 1979/81г. е извършена основна реставрация на къщата. В бившата занаятчийска работилница “Керена”, на първия етаж е представена документално – веществена експозиция, посветена на живота и ролята на Райна Княгиня по време на Априлското въстание. Етнографската експозиция на втория етаж, дава представа за обстановката, в която се ражда и израства бележитата българка. Сред ценните реликви в музея е Главното знаме на панагюрските въстаници, което Райна Княгиня възпроизвежда през 1901г. по случай първото официално честване на Априлското въстание. В двора на къщата-музей се намира мраморна скулптура на знаменоската, под която се съхраняват нейните тленни останки. През 1992г. наследниците на Райна Княгиня даряват къщата на Община Панагюрище. Повече от половин столетие, около два милиона и половина българи свели глави, минават през малката дървена портичка, за да се поклонят пред безсмъртното дело на Знаменоската и отнесат със себе си частица от родолюбието на една велика епоха.

Внукът на първата дипломирана българска акушерка Райна Попгеоргиева Футекова, наречена от народа Райна Княгиня и сравнявана с Жана д'Арк, се казва Васил Дипчев и е пенсиониран аптекар. В дома си наследникът пази автентични снимки, документи, книги за живота на легендарната българка, която ушива главното знаме на панагюрските въстаници по поръка на Георги Бенковски през март 1876 г. и го развява над Средногорието през огнения април. Сред тях са смъртният й акт и уникално издание на автобиографията й.

"Това момиченце е наша дъщеря, нарича се Райна и се роди на на 20 април 1857 г. в Панагюрище. Майка й се нарича Нона. На седмата й година я дадохме на учение при калугерката в нашия град Елисавета. Момиченцето показа голяма дарба в науката, започна да чете и стигна по-възрастните си другари", пише свещеник Георги Футеков, когато води дъщеря си да я запише в девически пансион. Там тя се изучила на шев и кройка, а по-късно завършила и Търновската гимназия с отличие. Но славата й на изкусна бродирачка достигнала до Георги Бенковски. Когато я извикал на тайното събрание и й наредил да извезе знамето, Райна навела глава: "Не съм питала татко". "Ще те затворя тук и ако не го ушиеш, ще те убия", заплашил я воеводата и развил пред нея бохчата с плата и шевиците.

Малко известен факт е, че за терк въстаниците са взели знамето на Карлово - то е също с българския лъв и надпис "Свобода или смърт". В заветния ден Райна сама яхва бял кон и става знаменоска на Хвърковатата чета.

След погрома на въстанието Райна стига до бащината си къща, а свещеник Георги Футеков излиза да умилостиви потерята да пощадят домашните. Един турчин се цели в него. Децата гледат от прозореца. Пушката пуква и свещеникът рухва мъртъв. Майката Нона, Райна и братчето й се спускат през тайна врата при съседите, стигат до двор, пълен с жени и деца, повечето от селата. Една от тях тича при Райна и вика: "Бягай, турците те дирят, войници претърсват!" Райна измолва от селянките дрехи, преоблича се, намазва лицето си със сажди и така се промъква между турците. Скрива се в тайно място, където със сух хляб и вода прекарва 25 дни. После я залавят и измъчват из тъмниците и след унизително разкарване с вързани ръце по улиците, където я замерят с яйца и камъни, най-сетне пада в безсъзнание. Неможейки да ходи, я натоварват на тарга заедно с майка й и я откарват в зандана в Пазарджик. Бейове, следователи и съдии, чули, че народът я нарича Райна Княгиня, се смеят и питат: "Ти българска царица ли си, защо уши знамето?" Райна, убита от слабост и мъка, отговаря: "Аз съм скромна учителка, уших знамето, защото воеводата ми заповяда, носих го, защото народът искаше". От бесилото я измъкват чуждите дипломати. Няколко европейски вестникари, научили за теглото й, я намират примряла. След намесата на американския консул Скайлер се застъпва и руският - княз Цертелев.

Преоблечена, заминава за Цариград и оттам с фалшиво тескере се качва на кораба за Русия. Женското благотворително дружество в Москва я настанява в девическото училище през есента на 1876 г. Тя е едва 20-годишна, но става настойник на спасените деца от Панагюрище. И пак според нейния си опак нрав избира странната специалност акушерство. Причините - най-кратко следване, най-бързо ще се върне в родината. Без да подозира, че след като мечтата й се сбъдва да види свободна България, теглилата й тепърва ще започнат. Залавя се с учителство и е назначена за "началница на търновски девически пансион с плата 125 франка", но също преподава ботаника, българска история и ръкоделие.

През юли 1882 г. се омъжва за Васил Дипчев, панагюрския кмет - бивш учител и въстаник на Брацигово. С учителството е свършено. Райна Княгиня се превръща в къщовница на своя грубоват съпруг. Преобразява се като че ли и нравът й. Не чува съветите на близките си да се разведе. Вместо това ражда пет момчета.

Най-малкият от синовете й Петър, се прострелва, докато си играе с пистолета й, и умира едва 14 годишен. Това е голямата трагедия, сполетяла я приживе. Най-големият син генерал Иван Дипчев почива в лагера в Ловеч. Най-малкият - Асен, има войнишки кръст за храброст, но и той лежи от затвор в затвор. Георги е моряк от кораба "Дръзки" и потопява турски броненосец, издъхва в Бургас.

Райна остава вдовица през 1898 г. с четири малки деца на ръце. Била е на 42 години, но болна от костна туберкулоза, последица от влагата в зандана. Работи като акушерка в Орландовци. В последните си дни дръзката някога красавица живеела в мизерия. Куцукаща с фенерче и бастун, обикаляла да изражда децата на дипломатите. Къщата построила със събрани пари през 1909 г. на парцел, дарен от поборници. Гордо пренебрегвала поканата на Фердинанд да се настани в двореца му и предпочела да остане при сираците, за които се грижела докрай. Така изгубила височайшото благоволение и вместо да моли за средства, осиновила и сирачето Евгения. Българската княгиня склопява очи в обкръжението на децата си през 1918-а. Майка й Нона преживява всичко и почива четири години след дъщеря си.