Най-четените учебни материали
Най-новите учебни материали
SMS Login
За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)Конкурентоспособност на стоките |
Конкурентоспособност на стоките. От общоикономическа гледна точка конкурентоспособна е стока, която при определено равнище на качество, цена и условия на плащане, време, място и начин на доставка, гаранции и организация на сервизното обслужване, организация и равнище на разходите за стимулиране на стокооборота може да бъде реализирана за определен период наред с други или вместо други подобни стоки. Като се има предвид, че маркетингът постига печалба чрез удовлетворяване на потребности, може да се даде следното определение: конкурентоспособност е способността на стоката при определени равнища на качество, цена и условия на плащане, време, място и начин на доставка, гаранции и организация на сервизно обслужване, организация и равнище на разходите за стимулиране на продажбите да бъде реализирана за определен период наред с други или вместо други подобни стоки, като удовлетворява потребностите на клиентите по-добре и по-ефективно от тях. Конкурентоспособността е комплексно и относително понятие. Тя зависи от времето и конкретните условия на пазара. Фирмата може да определя конкурентоспособността на стока само ако я центрира в предварително изследван сегмент и в рамките на предварително зададени времеви граници. За конкурентоспособност може да се говори само ако пазарът е недефицитен, т.е. потребителите не са принудени да правят компромиси с качеството, цената, доставката, обслужването. Следователно конкурентоспособността придобива смисъл на пазара на купувача. На конкретен пазар конкурентоспособността е пряко свързана с възможността стоката да удовлетворява потребности. Това се постига чрез постоянно предоставяне на стойност на клиента. Под стойност се разбира разликата между общите ползи (функционални и емоционални), получени от купувача, и неговите общи разходи (продажна цена, разходи по време на експлоатацията, разходи за придобиване). Съвременната конкуренция категорично налага извода, че конкурентоспособността трябва да се разбира като способност за спечелване на пазарите и достигане на печалби чрез качество. В общи линии ценовите етажи на пазара предопределят етажност в качеството на стоките. За да определи конкрентоспособността на някоя своя стока, фирмата трябва да познава пазара, на който има намерение да я позиционира. Само така може да подбере смислена система от критерии и показатели, по които да се преценят шансовете на стоката за успех. Маркетингово ориентираните фирми могат да оценят плюсовете и минусите на своите изделия, като претеглят в тях видимите ефекти на своята маркетингова политика. Ето защо критериите за конкурентоспособност са система, отразяваща стоковата, ценовата, дистрибуционната и комуникационната политика на фирмата. Затрудненията възникват във връзка с проблема за значимостта на всеки критерий. Тази значимост се изразява чрез съответни коефициенти за всеки критерий, а сумата от всички коефициенти е равна на единица. Видът на стоката е важна детерминанта за начина, по който се разпределя значимостта на различните критерии. Познаването на пазара при определянето на коефициентите на значимост по отделните критерии за конкурентоспособност означава фирмата да е наясно с: размера, поглъщаемостта и перспективите за развитие на пазара; вида на конкуренцията; възприемчивостта на новости; демографските и културните характеристики на потребителите. Онова, което е необходимо за персонала, отговарящ за определянето на конкурентоспособността, е подробна информация, даваща пълна картина на условията, в които стоката ще бъде реализирана. Критериите за качество на стоката са синтетичен израз на качеството на стоковата политика на фирмата. Показателите за качество са различни за всяка стока. Дейността по структурирането на показателите за качество, изборът на база за сравнение, измерването на стойностите и самото сравнение се наричат квалитологична оценка на стоката. Тази оценка означава специалистите да определят системата от показатели, чиито стойности оказват влияние върху потребителския избор и гарантират достъпа на стоката до пазара. Науката разполага с редица методи за разработване на системата от показатели: експертен метод, метод на априорното ранжиране, метод на корелационния анализ и др. В зависимост от своята важност за потребителския избор всеки включен в критерия показател получава коефициент за значимост. Сумата от коефициентите за значимост на показателите трябва да бъде равна на стойността на коефициента на значимост на критерия. Критерият за цена е комплекс от показатели, отразяващи ценовата политика на фирмата. Важността на всеки показател за избора на стоката от целевия потребител се изразява чрез коефициент на значимост. И тук сумата от коефициентите на значимост на показателите трябва да е равна на стойността на коефициента на значимост на критерия. Критерият за пласмента включва комплекс от показатели, отразяващи дистрибуционната политика и стратегия на фирмата. Показателите, които могат да се включат в критерия комуникации, в много голяма степен зависят от вида на стоката и целевия потребител. Различията в самите стоки предопределят различния начин на продажба и съответно предполагат подходящ комуникационен микс. За определени изделия се предвижда и критерий за оценка на гаранциите за качество и на сервизното обслужване. Той е особено важен за стоки, които се продават на организациите потребители. По същество показателите за сервиза са част от критерия за качеството, но поради особената си важност има логика те да бъдат отделени в самостоятелен критерий. Показателите за конкурентоспособност се делят най-общо на измерими и неизмерими. Измерими са показателите, чиито стойности могат да бъдат пряко определени чрез метода за измерване и отразени чрез количествени измерители. Такива са показателите производителност, съдържание на сухо вещество, цена и др. Неизмерими са показателите, чиито стойности не могат пряко да бъдат определени чрез количествени измервания, но могат да бъдат описани с думи. Такива са показателите естественост, информираност на купувача, разбираемост на рекламата. Показателите, които имат физически стойности, могат да бъдат определени чрез методи, боравещи с цифрови данни. Такива са: измерителен метод – снемат се числени стойности на показателите с помощта на технически средства; регистрационен метод – измерването става чрез откриване и определяне на количество събития, обекти или процеси от различно естество; изчислителен метод – стойностите на показателите се изчисляват въз основа на зависимости между други показатели, измерени чрез други методи. Показателите, които не могат да получат пряко количествена оценка, създават затруднения. Вярно е, че те могат да бъдат характеризирани словесно, но при определяне на общите стойности на критериите всички показатели трябва да бъдат количествено измерими. Това се постига чрез следните методи, трансформиращи думите в цифри: Органолептичен метод – представлява анализ на възприятията и последваща оценка на силата на усещанията. Чрез метода се оценяват показателите цвят, вкус, мирис, звук; Експертен метод – при него подготвени специалисти в определена област вземат решение за стойността на показател, неподдаващ се на количествено измерване. Комбинацията от органолептичен и експертен метод се нарича дегустация. В чист вид експертният метод се използва за оценка на показателите за пласмента, за комуникациите, за някои от показателите за сервизното обслужване; Социологичен (маркетингов) метод – при него показателите за конкурентоспособност се оценяват от потенциални потребители на стоката. Това може да става чрез различни видове запитвания, изследвания във фокусни групи, мотивационни проучвания. За да се определи дали една стока е конкурентоспособна, стойностите на съответните критерии и показатели трябва да бъдат съотнесени към условията на пазара и стойностите на същите критерии и показатели на конкуриращите се с нея стоки. Това поставя въпроси, свързани са базата за сравняване. Първият проблем, който трябва да се реши с особено внимание, е фирмата, сред чиито изделия трябва да се търси подходяща за еталон стока. Изборът на компанията еталон зависи от общата политика и стратегия за развитие, която фирмата прилага или има намерение да прилага. Ако стратегията е експанзивна, т.е. насочена към увеличаване на пазарните дялове на съществуващи пазари или навлизане на нови пазари, логично е тя да се сравнява с лидера в своя пазарен сектор. Ако стратегията за развитие на фирмата е дефанзивна и е насочена към запазване на достигнатите пазарни дялове, тя има интерес да се сравнява със себеподобни. С малки изключения, засягащи фирмите в трансформация, смисленият еталон се оказва компания, която има подобен пазарен дял и имидж на пазара. Изделието еталон може да бъде в две разновидности. То може да бъде пряк аналог, което означава, че по своите функции, основен принцип, конструкция и изпълнение съответства на изделието, което ще бъде подложено на сравнение. Еталонът може и да не прилича по принцип на действие, конструкция и външен вид на сравняваното изделие, но да изпълнява същите функции. Тогава то се нарича функционален аналог. Съпоставката може да стане по два основни начина, т.е. използват се два метода. Първият от тях се нарича диференциран метод. При него се използват само единични показатели без коефициенти за значимост, което означава, че всички са еднакво важни. Това е практически невъзможно, поради което методът не дава точни резултати и не се използва често. Ако сравняваното изделие е в по-добра позиция от еталонното по съответния показател, полученият резултат от сравнението е по-голям от единица. След като са направени сравнения по всички показатели, те трябва да бъдат разгледани много внимателно. Ако преобладаващата част от получените числа са равни или по-големи от единица, изделието е конкурентоспособно. И обратно, ако преобладаващата част от получените числа са по-малки от единица, изделието е неконкурентоспособно. Когато се получи пъстрота в стойностите, методът не върши работа. Той е използваем, когато сравняваното изделие и еталонът са силни или слаби в едно и също направление. Недостатъците на диференцирания метод могат да бъдат избегнати чрез прилагане на комплексния метод. Той се основава на използването на комплексни критерии за конкурентоспособност на стоката. Важността на всеки единичен показател в рамките на комплексния критерий се оценява чрез коефициент на значимост. Сумата от коефициентите на значимост на показателите трябва да е равна на коефициента на значимост на критерия. Сумата от коефициентите на значимост на критериите е единица. Когато оценяваното изделие по съответния показател е в по-благоприятна позиция, резултатът от сравнението е по-голям от единица. За да бъде определена стойността, с която показателят участва в крайната оценка за конкурентоспособност, полученият резултат от сравнението се умножава по коефициента му на значимост. Комплексният показател е сбор от стойностите на усреднените показател. И тук специалистите, трябва да разполагат с подробна
|