Joomla Software solutions Template

Payday loan

АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ

356 г. пр.Хр. – 323 г. пр. Хр.

Александър Велики, най-прочутият завоевател от античния свят, е роден в 356 г. пр.Хр. в Пела, главния град на Македония. Майка му Олимпиада е илирийска принцеса, склонна към мистицизъм. Баща му Филип Македонски е бил човек с необикновени способности и прозорливост. Филип увеличава  и реорганизира македонските войски и ги превръща в бойна сила от най-висока класа. Отначало той ги използва, за да покори близките райони на Северна Гърция, после обръща на юг и завладява по-голямата част от самата Гърция. След това Филип създава федерация на гръцките градове – държави, на която сам застава начело. През 343 г. пр. Хр. македонския цар предлага на великия учен и философ, Аристотел да се заеме с обучението на сина му Александър. Аристотел се заема с обучението и възпитанието на 13 годишния Александър. В продължение на повече от 3 години той упражнява нелеката и отговорна професия на учител на Александър. Това са години, когато Александър бързо съзрява и се изгражда като самостоятелна личност. Мисията на Аристотел не продължава дълго време. След като навършва 16 години, на Александър често се налага да се заема с държавни работи при отсъствията на баща си. Това естествено прави работата на учителя излишна.

След 339г. пр. Хр. системната дейност по обучението на възпитаника прекъсва. Пред Александър се откриват хоризонтите на държавническата дейност, която за него е далеч по-привлекателна, а впоследствие е и най-трайното му и сериозно задължение. Следват решителни исторически събития, които слагат дълбок отпечатък върху бъдещите отношения между Аристотел и Александър. През 338 г. пр. Хр. с битката при Херонея се слага началото на онези военно-политически операции и действия, при които Гърция загубва своята политическа независимост. Скоро след това Филип встъпва в нов брак. Той се оженва за Клеопатра, племенница на Атал, един от неговите видни военноначалници. В хода на дворцовите интриги Александър и майка му Олимпиада избягват в Илирия. През 336г. пр. Хр. на сватбата на дъщеря си Филип е убит от своя телохранител Павсаний.

Александър остава без баща едва двайсетгодишен, но се възкачва на трона без всякакви затруднения. Филип е взел всички мерки синът му да го наследи.

В Гърция и в северните територии населението, покорено от Филип, вижда в неговата смърт добра възможност да отхвърли македонското владичество. С един поход в Гърция Александър успява да получи, поне външно потвърждение на лоялността от страна на гръцките полиси. В Коринт македонският цар е обявен за главнокомандващ военните сили на Конфедерацията. Пред вратите на Коринт бъдещият велик завоевател се среща с философа Диоген и изрича известните думи: “Ако не бях Александър, щях да искам да съм Диоген”. През 335 г. пр. Хр.започва тракийския поход на Александър. За кратко време македоните преодоляват съпротивата на трибалите населяващи земите на днешна Северна България. Към месец май на същата година македонските войски достигат р.Истър /дн. Дунав/. Преминават реката и на отсрещния бряг разбиват скитски отряд притекъл се на помощ на трибалите и гетите. Трибалите признават властта на македонския цар. На юг от Истър приема пратеничество на келтите, които обитават северозападните части на Балканския полуостров-Динарските планини и част от Панонската равнина. Келтските пратеници произнасят клетва за съюзническа вярност, разпространена сред ирландските гаели: “Ще пазим верността си дори небето да падне и да се срути отгоре ни, земята да се отвори и да ни погълне или морето да се вдигне и да ни залее”.

Походите на Александър в Тракия и успехите му срещу трибали, скити и илири доказват още веднъж военната мощ на македонската фаланга и пълководческите дарби на младия македонски цар. Докато воюва в Илирия, до Александър достига вестта за бунт в Гърция. Бунтове избухват в Етолия и Аркадия, но най-вече в Тива. За няколко дни Александър достига до стените на Тива и след кратка обсада градът е превзет. Следва страшно клане, при което 6000 тиванци са избити, градът е разрушен, а останалото население продадено в робство. Вестта за падането на Тива предизвиква политически обрат в Атина. Атина запазва суверенитета си признавайки македонската хегемония в Елада. Само за две години след възкачването си на трона Александър успява да усмири и двата района. След това насочва вниманието си на изток към Персия.

В течение на две столетия персийците са владели огромна територия, която се простира от Средиземноморието чак до Индия. Макар Персия вече да не е на върха си, тя все още е страшен противник- най-голямата, най-мощната и най-богатата империя на земята.

Александър започва да навлиза в Персийската империя в 334 г. пр. Хр. Тъй като част от войската му трябва да пази владенията му в Европа, започва рискованото начинание само с 35 000 войници-съвсем малоброен състав в сравнение с многочислените персийски войски. Въпреки липсата на числено превъзходство Александър печели решителни победи над персийците. За успеха му има три главни фактора. Преди всичко войската, която Филип му е оставил, е много по-добре обучена и организирана от персийската. На второ място, като пълководец Александър е гений, може би най-големият на всички времена. И третият фактор е неговото лично мъжество. Макар да насочва иззад линиите началните етапи на всяка битка, лично предвожда кавалерийската атака. Това е опасно и той често е раняван. Но войниците виждат, че Александър е готов да сподели с тях опасностите, а не ги кара да поемат рискове каквито сам не би поел. Това дава изумителен ефект върху бойния им дух.

Александър с главните македонски и съюзнически сили / от гръцките полиси само Спарта отказва да изпрати войници/ преминава Хелеспонта /Дарданелите/ и стъпва на малоазийския бряг близо до гр.Троя. Македонският цар се покланя на гроба на Ахил, който ще бъде неговият идеал по време на големия източен поход. Превземат Абидос, Лампсак и Приап и достигат равнината Адрастия, през която протича р.Граник. В битката, състояла се край бреговете на реката, персите и гръцките им наемници са разбити, а пътят на Александър към Мала Азия е отворен. След битката македонският цар изпраща 300 пленени комплекта персийско въоръжение в храма на богиня Атина.

Александър не променя персийската административна система, но за сатрапи поставя свои хора. Походът в Мала Азия продължава с превземането на укрепения град Сарди. Македонските войски презимуват в гр.Гордион – стара столица на Фригийското царство. Междувременно персите са разбити в Егейско море и с тази победа е премахната опасността от персийска интервенция в Елада и антимакедонски бунт в гръцките полиси.

През 333 г. пр. Хр. македонските войски се придвижват през планинските райони на Кападокия и Киликия към тясната равнина Иса. Персийските войски начело с цар Дарий III Кодоман достигат Иса и разполагат силите си край рекичката Пинар. Македонската атака е насочена към мястото, където се намира Дарий, в бойна колесница, обграден от персийските аристократи. Бягството на Дарий е сигнал за общо отстъпление. Македонците превземат лагера на персийския цар и пленяват неговата майка, жена му Статира и нейните деца. В близост до мястото на сражението Александър основава на брега на морето град Александрия на Иса, наречен по късно Александрета / дн.Искендерун/.

След победата при Иса преминава още по на юг и след трудна няколкомесечна обсада завладява финикийския град Тир. Докато трае обсадата на Тир, Александър получава писмо от персийския цар, който предлага да му отстъпи половината от империята си в замяна на мирен договор. Парменион, един от Александровите пълководци, намира това предложение за изгодно. “Ако бях на мястото на Александър, бих го приел”, отбелязва той. “Аз също – отговаря Александър, - ако бях на мястото на Парменион”. След като завзема Тир, Александър продължава на юг. След двумесечна обсада пада и Газа. Египет се предава без съпротива и там Александър спира за малко, за да починат войските му. В 331 г. пр. Хр. в делтата на р.Нил, в заблатената равнина между езерото Мареотида и Средиземно море, македонският цар основава град наречен на негово име – Александрия – бъдещият търговски и културен център на Източното Средиземноморие. От новооснования град Александър продължава на запад по Средиземноморското крайбрежие, а оттам през пустинята достига оазиса Сива, където се намира известният храм на Амон / известен през елинистическата епоха като храм на Зевс-Амон/. Александър е обявен от жреците за син на Амон и наследник на египетските фараони. Тогава едва 24 годишен е коронясан като фараон и обявен за божество.

През лятото на 331 г. пр. Хр. Александър потегля с армия, състояща се от 40 000 души пехота и 7 000 конници, към Горен Ефрат и оттам през пустинните области на Северна Месопотамия към р.Тигър, където при селището Гавгамела е разположена войската на Дарий. По време на битката персите допускат тактическа грешка, като не използват рационално бойните колесници и бойните слонове, които подплашени,стават неуправляеми и опасни за самата персийска войска, а също така и голямото си числено превъзходство. Александър преследва Дарий и свитата му до Арбела, където пленява колесницата и снаряжението на персийския цар. Дарий бяга в Медия, а Александър продължава на юг. Вавилон отваря вратите си пред победителя, който е посрещнат тържествено от жреците и първенците на града. Явява се като освободител и защитник на местните религиозни традиции, потискани от персите. След около месец походът продължава на югоизток и македоните влизат в Суза, лятната столица на персийските царе. В 330 г. пр. Хр. Александър потегля на югоизток, към старата персийска столица Персеполис, в сърцето на Иранското плато. Превземат града, където в двореца на персийските царе са намерени 120 000 таланта злато и други скъпоценности, които извозват с мулета за Вавилон. За четири месеца, от януари до април, дворецът в Персеполис е резиденция на македонския цар и неговите приближени. Най-голямото събитие през този период е подпалването на двореца. Традицията приписва идеята на атинската флейтистка Таис, която успява да предизвика гнева на македонците и гърците, припомняйки им за изгорените от Ксеркс храмове в Елада.

През пролетта Александър се придвижва с войските на север, по посока на Екбатана, медийската резиденция на Дарий. Пристигайки пред стените на града, Александър узнава за бягството на царя и продължава да го преследва. Сатрапът на Бактрия Бес, роднина на Дарий, организира заговор, пленява го, а по-късно заповядва да го убият. Александър намира персийският цар мъртъв, последният Ахеменидски цар е погребан според персийските обичаи, в гробницата на своите велики предшественици. Бес е коронясан за Велик цар под името Артаксеркс. Александър побеждава и убива приемника на Дарий, а след тригодишни боеве покорява Източен Иран и навлиза в Средна Азия.

Сега, когато е покорил цялата Персийска империя, Александър би могъл да се прибере у дома и да преустрои новите си владения. Но жаждата му за завоевания е неутолена и той продължава към Афганистан. Оттам прехвърля планинския масив Хиндокуш и навлиза в Индия. Спечелва редица победи в Западна Индия и възнамерява да продължи към източната и част. Войниците му са вече изтощени от дългогодишните боеве и отказват да продължат, тъй че Александър неохотно се връща в Персия. Там Александър се занимава повече от година с преустройство на империята и войската си. То е много съществено. Александър е възпитан да вярва, че гръцката култура е единствената истинска цивилизация, а всички негръцки народи са диваци. Въпреки, че разбива персийските войски без остатък, той си дава сметка, че персите съвсем не са диваци и че всеки персиец може да бъде толкова интелигентен, способен и заслужаващ уважение, колкото и всеки грък. Ето защо на Александър му хрумва идеята да обедини в едно двете части на империята си, да създаде съвместна гръцко-персийска култура и царство, оглавявано от самия него. Доколкото можем да съдим, той наистина е възнамерявал да постави на равна нога, персийци, гърци и македонци. За да осъществи своите намерения, той взема много персийци в своята войска. Освен това устройва голямо празненство, наречено “Бракосъчетание между Изтока и Запада”, на което няколкостотин македонски войници са официално оженени за азиатски булки. Макар, че е женен преди това за хубавицата Роксана, согдийска принцеса, самият Александър се оженва за дъщерята на Дарий.

Ясно е, че с преустроената си войска Александър се готви за нови завоевания. Известно е, че е възнамерявал да нахлуе в Арабия, а вероятно и в районите на север от Персийската империя. Възможно е да е предвиждал ново нашествие в Индия или завладяването на Рим, Картаген и Западното Средиземноморие. Каквито и да са били намеренията му нови завоевания не последват. В началото на юни 323 г. пр. Хр., когато се намира във Вавилон, Александър внезапно заболява от треска и на 13 юни 323 г. пр. Хр. великият завоевател умира, преди да е навършил 33 години. Александър не е посочил свой приемник и скоро след смъртта му избухва борба за власт. В нея са избити майката, вдовиците и децата на Александър. Накрая империята е поделена между неговите военноначалници.

Александър е може би най-драматичната фигура в историята и неговите постижения и личност остават източник на възхищение. Истинските факти от живота му са наситени с толкова драматизъм, че около името му възникват легенди. Неговата амбиция явно е била да стане най-великият воин на всички времена и той очевидно заслужава това определение. Като индивидуален боец в него се съчетават способност и мъжество. Като пълководец той е ненадминат и в единадесетгодишните бойни действия не е загубил нито една битка.

Наред с това той е интелигент, учил при Аристотел, и поклонник на поезията на Омир. Давайки си сметка, че хората от негръцки  произход не са непременно диваци, той проявява много по-голяма далновидност от повечето гръцки мислители по онова време. От друга страна, той е изненадващо късоглед в политиката. Макар постоянно да излага на опасност живота си в битките, не се е погрижил да определи свой наследник и това довежда до бързото разпадане на империята след смъртта му. Александър известен с обаянието си и обикновено проявявал изключително благородство и милосърдие към победените врагове. От друга страна бил влюбен в себе си и се случвало да бъде жесток. Веднъж в пиянска свада убил един от най-близките си помощници - Клейт, който бил спасил живота му.

Най-важният резултат от Александровите завоевания е, че създават близък досег между гръцката и средноизточната цивилизация, от което и двете култури се обогатяват. По времето на Александър и непосредствено след него гръцката култура прониква бързо в Иран, Месопотамия, Сирия, Юдея, Египет; преди него тя също е навлизала в тези райони, но много бавно. Освен това Александър разпространява гръцкото влияние в Индия и Средна Азия, където то изобщо не е достигало преди него. Но това културно влияние в никакъв случаи не е едностранно. По времето на елинизма /столетията непосредствено след Александър/ източните идеи – по-конкретно религиозните – навлизат в гръцкия свят.

По време на завоеванията си Александър основава повече от двадесет нови града, голяма част от тях носели името Александрия. Най-прочутият от тях е Александрия в Египет, който скоро се превръща в един от най-красивите градове в света и във важно научно и културно средище. Някои други като Херат и Кандахар в Афганистан също стават забележителни градове.

Походите на Александър имат огромно значение за бъдещето на човешката цивилизация. Отвоюването на Предна и част от Централна Азия способства за преплитането на гръцките традиции с тези на местните стари и ботати култури. Осъществява се културна симбиоза, която ще формира т.нар. елинистически свят, запазил културната си идентичност в рамките на Римската империя и в съчетание с новата световна религия – християнството, формира традициите на Византийската цивилизация.