Home Химия ПОВЪРХНОСТНО-АКТИВНИ

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
ПОВЪРХНОСТНО-АКТИВНИ ПДФ Печат Е-мейл

ПОВЪРХНОСТНО-АКТИВНИ

Как да се смесят несмесваемите вещества, например вода с масло? За да се съедини несъединяемото, е необходим посредник. За него не е задължително дълбоко да про­никва в масата и на едното, и на другото вещество. Достатъчно е да се разпредели равномерно, макар и в моно молекулен слой, по допирната повърхност. Такива посредници вещества, способни да се натруп­ват на междуфазовата допирна повърхност на двете тела, се наричат повърхностно-активни.

Прането е най-популярният пример за използуването на повърхностно активни ве­щества. Но още по-широко те се употребяват в промишлеността. Да се приготви смазка от разнородни компоненти, да се разпредели

полярният пълнител в неполярен полимер, да се отдели ценната руда от ненужните примеси — нито една от тези технически задачи не може да бъде решена, ако не се използуват повърхностно активни вещества.

Най-простото от тези вещества е обикнове­ният сапун, т.е. натриевите и калиевите соли на висшите карбоксилни киселини, например на стеариновата С,17Н35СООН или олеиновата С17Н33СООН. Те се получават чрез хидролиза (осапунване) на природни мазнини под действието на водни разтвори на алкални основи. Според свидетелството на древноримския писател Плиний Стари още през 70-те години на I в. от н.е. са умеели да приготвят сапун от козя мас под действие­то на пепел от бук. Много по-късно хората започнали да получават миещи средства (те са повърхностно активни вещества) чрез действието на сярна киселина върху природ­ни масла. Френският химик Е. Фреми пръв приготвя  такива  препарати през  1831  г.

от маслиново и бадемово масло. В края на XIX в. руският химик Г. С. Петров, като действува със сярна киселина на продукти от преработването на нефта, получава повърхностно активни вещества — алкилсулфонати, които широко се използуват и днес. И накрая, в средата на XX в. към списъка на основните   повърхностно активни   вещества се добавят органичните вещества с обща формула:

СnН2 n+1, -С6 Н4-O(-СН2 СН2 O-)х -СН2 СН2 ОН.

За всички употребявани сега повърхностно-активни вещества е характерен дифилният  строеж на молекулите: във всяка молекула се съдържат атомни групи, които силно се различават по характера на взаимодействие с обкръжаващата ги среда. Така например един или няколко въглеводородни остатъка в молекулата имат сродство към въглеводородите и маслата, т.е. отличават се с липофилност.  Друга част на молекулата има сродство към водата, т.е. характеризира се с хидрофилност. Слабо взаимодействащите с водата олеофилни групи определят стремежа на молеку­лата към преминаване от водната (полярна­та) среда във въглеводородната (неполярната). Хидрофилните атомни групи, напротив, задържат молекулата в полярната среда. Именно поради това такъв род вещества могат да играят например ролята на посред­ници между водата и маслото.

В зависимост от типа на хидрофилните групи повърхностноактивните вещества се делят на йонни, или йоногенни, и нейонни, или нейоногенни. Йонните повърхностно активни вещества във водата се разпадат на йони, едните от които имат повърхностна активност, а другите не са активни. Анионни повърхностно активни вещества са органичните киселини и техните соли;  катионни — основите и солите им.

В зависимост от предназначението и от химичния състав повърхностно активните вещества се произвеждат във вид на твърди продукти (парчета, гранули, прахове), течно­сти и полутечни вещества  (пасти, гели).

Най-важните в практическо отношение повърхностно активни вещества са сапуните и другите миещи средства, текстилно-спомагателните вещества (използуват се за обра­ботване на тъкани), добавките към блажни бои и лакове. Повърхностно активните веще­ства се употребяват при много технологични процеси на химическата, нефтохимическата, химикофармацевтичната и хранителната про­мишленост.

Общата теория на действието на повърхно­стно активните вещества е разработена от съветския  физико-химик  П. А. Ребиндер.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG