Joomla Software solutions Template

Payday loan

ПОВЪРХНОСТНО-АКТИВНИ

Как да се смесят несмесваемите вещества, например вода с масло? За да се съедини несъединяемото, е необходим посредник. За него не е задължително дълбоко да про­никва в масата и на едното, и на другото вещество. Достатъчно е да се разпредели равномерно, макар и в моно молекулен слой, по допирната повърхност. Такива посредници вещества, способни да се натруп­ват на междуфазовата допирна повърхност на двете тела, се наричат повърхностно-активни.

Прането е най-популярният пример за използуването на повърхностно активни ве­щества. Но още по-широко те се употребяват в промишлеността. Да се приготви смазка от разнородни компоненти, да се разпредели

полярният пълнител в неполярен полимер, да се отдели ценната руда от ненужните примеси — нито една от тези технически задачи не може да бъде решена, ако не се използуват повърхностно активни вещества.

Най-простото от тези вещества е обикнове­ният сапун, т.е. натриевите и калиевите соли на висшите карбоксилни киселини, например на стеариновата С,₁₇Н₃₅СООН или олеиновата С₁₇Н₃₃СООН. Те се получават чрез хидролиза (осапунване) на природни мазнини под действието на водни разтвори на алкални основи. Според свидетелството на древноримския писател Плиний Стари още през 70-те години на I в. от н.е. са умеели да приготвят сапун от козя мас под действие­то на пепел от бук. Много по-късно хората започнали да получават миещи средства (те са повърхностно активни вещества) чрез действието на сярна киселина върху природ­ни масла. Френският химик Е. Фреми пръв приготвя  такива  препарати през  1831  г.

от маслиново и бадемово масло. В края на XIX в. руският химик Г. С. Петров, като действува със сярна киселина на продукти от преработването на нефта, получава повърхностно активни вещества — алкилсулфонати, които широко се използуват и днес. И накрая, в средата на XX в. към списъка на основните   повърхностно активни   вещества се добавят органичните вещества с обща формула:

С_nН_{2 n+1}, -С₆ Н₄-O(-СН₂ СН₂ O-)_х -СН₂ СН₂ ОН.

За всички употребявани сега повърхностно-активни вещества е характерен дифилният  строеж на молекулите: във всяка молекула се съдържат атомни групи, които силно се различават по характера на взаимодействие с обкръжаващата ги среда. Така например един или няколко въглеводородни остатъка в молекулата имат сродство към въглеводородите и маслата, т.е. отличават се с липофилност.  Друга част на молекулата има сродство към водата, т.е. характеризира се с хидрофилност. Слабо взаимодействащите с водата олеофилни групи определят стремежа на молеку­лата към преминаване от водната (полярна­та) среда във въглеводородната (неполярната). Хидрофилните атомни групи, напротив, задържат молекулата в полярната среда. Именно поради това такъв род вещества могат да играят например ролята на посред­ници между водата и маслото.

В зависимост от типа на хидрофилните групи повърхностноактивните вещества се делят на йонни, или йоногенни, и нейонни, или нейоногенни. Йонните повърхностно активни вещества във водата се разпадат на йони, едните от които имат повърхностна активност, а другите не са активни. Анионни повърхностно активни вещества са органичните киселини и техните соли;  катионни — основите и солите им.

В зависимост от предназначението и от химичния състав повърхностно активните вещества се произвеждат във вид на твърди продукти (парчета, гранули, прахове), течно­сти и полутечни вещества  (пасти, гели).

Най-важните в практическо отношение повърхностно активни вещества са сапуните и другите миещи средства, текстилно-спомагателните вещества (използуват се за обра­ботване на тъкани), добавките към блажни бои и лакове. Повърхностно активните веще­ства се употребяват при много технологични процеси на химическата, нефтохимическата, химикофармацевтичната и хранителната про­мишленост.

Общата теория на действието на повърхно­стно активните вещества е разработена от съветския  физико-химик  П. А. Ребиндер.