Joomla Software solutions Template

Payday loan

Втората световна война продължава точно 6 години. Военните действия се водят между Тристранния пакт и Антихитлеристката коалиция Краен победител от войната е коалицията. Хитлерова Германия и нейните съюзници са напълно разбити. Водещо място в следвоенната система на  международните отношенията заемат САЩ и СССР. Двете велики държави влизат в световната политика с явни амбиции да наложат своите концепции и ценности в решаването на международните проблеми на Европа и света.

Oще преди подписването на мирните договори Европа е разделена на две сфери на влияние. Източната половина на континента е под съветско влияние, а западната - на САЩ. Откритото противоречие между двете политически системи – американската и съветската, прераства в т. нар. Студена война, която продължава повече от 40 години. Тя се изразява в постоянното превъоръжаване на двете срани и развитие на съвременни военни технологии. Пряк военен конфликт между двете суперсили е избегнат, но въпреки това напрежението на европейския континент, в определени периоди ескалира. Това от своя страна променя, в отрицателна посока, системата на европейските международни отношения.

Българо – гръцките отношения се развиват в духа на Студената война. Още преди края на войната става ясно (от договореностите между Сталин и Чърчил), че България ще бъде под влиянието на СССР, а Гърция под това на Великобритания и впоследствие на САЩ. В края на 1944 г. вътрешнополитическото положение  в Гърция е нестабилно, имайки в предвид, че в страната съществува голямо ляво съпротивително движение. На 4 декември в Атина избухва голям комунистически бунт, но който се противопоставят британски части. В тази обстановка гръцките леви партизани чрез София иска помощ от СССР. Отговорът на Сталин обаче, е отрицателен. Той заявява, че е предупредил гръцките комунисти да не започват борбата си и да не очакват Червената армия да се спусне толкова на юг¹ В дух със съветските инструкции българските власти не оказват помощ на партизаните от Гърция, които пък в началото на 1945 г. преустановяват борбата и подписват спогодба с законното правителство за разоръжаване на партизанските части.

След края на войната българо – гръцките отношения се влошават допълнително. Това е обусловено от прекомерните финансови и териториални претенции на Атина. Гръцките власти изчисляват, че в периода между 1941 – 1944 г. България им е нанесла щети в размер на 700 млн. долара. Тази огромна цифра е неоснователна и не е приета на сериозно от европейската политическа общественост. Същевременно гърците претендират и за 12 хиляди км² българска земя, която трябва да играе роля на стратегическа граница между двете държави.

Българските власти имат възможност да се защитят от гръцките претенции през лятото на 1946 г., когато заседава Парижката мирна конференция. В крайна сметка с помощта на съветския лагер България подписва мирния си договор на 10 февруари 1947 г. , според който тя остава в границите си от 1 януари 1941 г., а финансовите задължения са в размер на 70 млн. долара – 45 млн. за Гърция и 25 за Югославия (впоследствие ЮКП опрощава българския дълг). Парижкият мирен договор от началото на 1947 г. е сравнително добър за България. Голямата победа българската дипломация се изразява в запазването на Южна Добруджа. Икономическите изражения на договора, обаче ще влошава климата на отношенията между България и Гърция за период от близо 20 години.

В края на март 1946 г. положението в Гърция е взривоопасно. Тук се създават условия за започване на гражданска война. На 31 март 1946 г. избухват сблъсъци между комунистите и силите на властта. В края на партизаните събират армия от 2500 човека, на които се противопоставят 168 хилядна правителствена войска (впоследствие първите набъбват на 25 хиляди, а противниците им на 263 хиляди).

В условията на разгарящата се Студена война гръцкия въпрос придобива голямо значение. Към края на 1946 г. великобританското влияние в Гърция е заменено от американско. Това е обусловено от разразилата се голяма финансова следвоенна криза на острова. На 12 март 1947 г. президентът на САЩ – Хари Труман, обявява т. нар. доктрина „Труман”. Според нея американските власти предоставят финансова помощ на Гърция и Турция, които пък от своя страна ще се превърнат в бариера срещу разпространяващия се от юг съветски  комунизъм. Планът предвижда и оказването на безвъзмездна военна и логистична помощ на двете балкански държави.

В същото време Съветският съюз не остава безучастен. Въпреки, че не действа пряко, Москва дава указания на България, Албания и Югославия да подпомагат гръцките партизани, на които им се предоставя материална помощ, храни и убежище. Официалните гръцки власти са добре информирани за тава и от края на това 1946 г. започват усилена антибългарска пропаганда. От януари до април 1947 г. пък, работи една специална анкетна комисия, която установява, че Югославия, България и Албания действително оказват помощ на гръцките партизани.

От края на същата година САЩ прави опит да подтикне България и Гърция към подновяване на взаимоотношенията. Тези действия идват в момент, когато партизаните владеят ¼ от териториите и провъзгласяват временно правителство, начело с ген. Маркос Ватиадис. И София, и Атина не правят необходимите усилия за подновяване на отношенията между тях. Гърция, от своя страна продължава антибългарската кампания, настоява за редовно изплащане на репарациите и спиране на българската подкрепа за партизаните. От друга страна – България, заявява, че кампанията против нея и пограничните инциденти първо трябва да се прeустановят, за да може да се седна на масата за преговори. В крайна сметка редовете между двете балкански съседки не са стопени.

Във втората половина на 1948 г. обстановката в съветския лагер се променя. На лице излиза конфликтът между Тито и Сталин. Югославия е низвергната от социалистическия лагер, а това съответно рефлектира и върху отношението на СССР по гръцкия въпрос. Сталин съветва българските власти да преустановят подкрепата си към партизаните и да започната преговори с атинското правителство. Въздържаността на Москва съвпада с интензификацията и по – широката американска намеса в гражданската война в Гърция. Съветът на Сталин е възприет от Георги Димитров, но въпреки това България отказва да води преговори, докато пропагандата и пограничните конфликти на южната съседка не се преустановят. Всъщност Димитров все още вярва, че краен победител в Гърция ще се окажат комунистите. Той дори говори пред чуждестранни кореспонденти, че се замисля създаването на Балканска федерация, в която ще участва евентуално и Гърция² ( с тези си думи българския министър – председател си навлича гнева на Сталин). Това не се случва, защото гръцките партизани са разбити и през 1949 г. те спират съпротивата си.

С приключването на Гражданската война приключва един от най – сложните периоди в отношенията между България и Гърция. Войната играе сериозно роля в противоречията между двете държави. Въпреки това разведряване на климата по линия София – Атина не се осъществява веднага. Гръцкото правителство все още настоява България да започне изплащането на репарации, на което пък София отговаря, че гърците първо трябва да изпълнят задълженията си по спогодбата Моллов – Кафандарис (тя е подписана на 9 декември 1927 г. и урежда плащанията на двете страни една към друга за обезщетяване на бежанците за изоставените от тях имоти. Гръцкото правителство се задължава да изплати на българското

1 050 млн. лв.).България поставя и контрарепарации за изоставеното си имущество в Беломорието от периода на Втората световна война.

Въпросът с възстановяването на отношенията на България и Гърция е повдигнат отново след 1953 г. Март месец с.г. умира съветският лидер – Сталин. След неговата смърт се забелязва разведряване на обстановката в Европа. Към началото на 1953 г. Москва прави опит да разшири влиянието си в Гърция. С тази цел на българския министър – председател – Вълко Червенков, е внушено да влезе в контакт с гръцките си колеги и да опитат изглаждане на конфликта. Така юни месец 1953 г. българската страна прави официални сондажи за подновяване на дипломатическите отношения с Атина. Първият успех по тази линия е съставянето на българо – гръцка комисия, която определя чрез подписване на протокол в Солун, демаркационната граница между двете държави. Знаците на границата са възстановени, а до 1957 г. са сключени още две спогодби, касаещи предотвратяването на инциденти по граничната линия и осъществяването на контрол върху нея. Възобновен и стокообмена.

През септември 1953 г., с решение на БКП, България официално предлага на Гърция възстановяване на дипломатическите отношения. Преговорите започват след 2 месеца във френската столица – Париж. По време на заседанията отново изкача проблема с репарациите. Гръцката делегация настоява преди да се подпише протокола за възстановяването на отношенията, България да декларира, че ще спази парижките договорености от 1947 г. Българските представители пък, заявяват, че е редно първо да се възстановят отношенията, а после да се обсъжда проблема с изплащанията. В крайна сметка е намерен компромис – в официалната декларация за възстановяване на отношенията да се помести и текст, в който да е казано, че в едномесечен срок ще се състави експертна комисия, чиято цел е да се занимава с репарационния проблем. По този начин на 22 май 1954 г. българо – гръцките отношения официално са възобновени. Един месец по – късно започва работа и предвидената комисия, която веднага се заема с финансовия въпрос, който обаче се оказва невъзможен за разрешаване в този момент. Комисията работи няколко месеца – първо в Париж, а после и в Атина. Българската страна отправя предложение да приспадне гръцките задължения от репарациите. Това не задоволява гръцките власти и те правят контрапредложение – България да направи първоначална вноска, а останалото да се обвърже с гръцките задължения. Консенсус не е постигнат и преговорите постепенно замират.

Въпреки, че отношенията между двете балкански държави са възстановени взаимното недоверие преобладава. Тава може да се обясни с разгарящата се Студена война. Гръцките управляващи споделят оценката на САЩ, че Москва „ухажва” Гърция, за да отслаби западния блок, като използва своя верен съюзник България. В следващите десет години Атина остава особено скептична към всички български инициативи³.

Нов тласък за разчупване на ледовете между София и Атина е осъществен в началото на 60 ^те години на XX в., като България прави опит за разширяване на културните, стопански и политически връзки с южната си съседка. Отправено е предложение и за съвместно използване на водите на Струма, Арда, Места и Марица. Гръцките власти се съгласяват на преговори само, ако се засегнат и спорните финансови въпроси. Така към края на 1960 г. в Атина започват преговори, но до сполучлив край отново не се стига, защото Гърция държи съседката й да направи първоначална вноска от 6 млн. долара. Българските делегати отклоняват предложението като заявяват, че  належащо е да се уточнят първо по – простите въпроси между двете страни, за да се мине към сложните от тях.

Началото на 60 ^те години са труден период за Балканския полуостров. Отношенията между Гърция и Турция се влошават драстично, заради остров Кипър. В желанието  да защити населението си на острова, Анкара използва военна авиация. В такава обстановка гръцките власти стават все по – отстъпчиви към България. В края на 1963 г. те предлагат нови преговори за постигането на съглашение. Българското правителство, в лицето на новия министър – председател Тодор Живков, добре разбира, че е настъпил благоприятен момент за изглаждане на българо – гръцкия конфликт. Преговорите между двете държави се водят от април до юни 1964 г. В тях особено голяма роля играе министъра на външните работи Иван Башев. Неговата съобразителност и политическа гъвкавост стават гарант за успешен край на преговорите. На 28 юни 1964 г. са подписани 12 съглашения и 1 план за културно сътрудничество. Те уреждат въпроси от всякакъв характер - търговски, транспортни, икономически, културни, гранични и т.н.

С най – голямо значение е „Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество”. Чрез нея се уреждат икономически проблеми от всякакво естество. Такива например са тези, произтичащи от Парижкия мирен договор и обезщетяването на български и гръцки физически и юридически лица засегнати от неразбориите между двете държави. Според „Спогодбата” България се задължава да изплати на Гърция глобалната сума от 7 млн. долара чрез заделяне на 12% от постъпленията, произтичащи от неявните сделки и износа на български стоки за Гърция, с изключение на машините и съоръженията, при които отчисленията са 20%. В случай на доставки на машини и съоръжения поръчани в България от гръцката държава, тази цифра е 50 %. Набраната сума от горните заделения не трябва да бъде по – малко от 600 хиляди долара годишно⁴. Другата част от финансовата спогодба постановява, че България е длъжна да пропуска води от река Арда в размер на 186 млн. м² за напояване на гръцките земи в срок от 60 години.

Приетата „Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество” заема възлово място в отношенията между България и Гърция след Втората световна война. Тя има по – скоро голямо политическо значение отколкото финансово. Решаването на спорните въпроси с Атина разчиства пътя на България за нормализация на отношенията си със Западa. От друга страна – Гърция, си осигурява тила от север, което пък, е от голямо значение в припламващия гръцко – турски спор за остров Кипър. Българската дипломация извоюва значителни успехи, но същевременно прави и някои пропуски преди и по време на преговорите. Такъв например е, че не се предприема затопляне на отношенията паралелно и с Анкара, което би могло да бъде използвано като средство за натиск върху Гърция. Друга грешка е незаинтересоваността на българските власти по отношение на емигрантите от Егейска Македония и Западна Тракия, които трябва да се примирят, че няма да бъдат обезщетени за имущество си.

След подписването на спогодбите българо – гръцките отношения се запазват добри до 1967 г., когато в Гърция е организиран успешен военен преврат. На власт идва т.нар. военна хунта. Нейното управление продължава около 7 години. Вестта за преврата е посрещната с недоверие от София. Българските власти правят опит за контакт с „черните полковници едва през 1973 г. Тогава на официално посещение в Атина пристига новият външен министър Петър Младенов, на което е подписана Декларация за принципите на добросъседство, разбирателство и сътрудничество; културна спогодба и консулска конвенция.

За реално добросъседско отношение между България и Гърция обаче, може да се говори след падането на режима на черните полковници през 1974 г. На власт в Гърция идва правителството на Константин Караманлис, който започва приятелска политика спрямо северната си съседка. Това е продиктувано от отново пламналия се конфликт с Турция за остров Кипър. Гръцкия министър – председател прави посещение в София през 1975 г.. Добрите отношения между България и Гърция се запазват и по времето на мандата на Андреас Папандреу като дори се съгласуват дългосрочни инициативи в промишленото коопериране, транспорта, енергетиката и др., а на 11 септември 1986 г. двете страни приемат декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество, която дава основание да се говори за  ос по линията София – Атина⁵.

БЕЛЕЖКИ:

¹ Баева, И., Калинова, Е. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, С.2003, стр. 194

² Пак там, стр. 198

³ Пак там, стр. 201

⁴ Даскалов, Г. България и Гърция. От разрив към помирение 1944 – 1946, С. 2004, стр. 474 – 478

⁵ Калинова, Е., Баева, И., Българските преходи 1939 – 2005, С. 2006, стр. 206 – 207

ИСТОРИОГРАФИЯ:

Баева, И., Калинова, Е. Следвоенното десетилетие на българската външна политика, С.2003

Даскалов, Г. България и Гърция. От разрив към помирение 1944 – 1946, С. 2004

Калинова, Е., Баева, И., Българските преходи 1939 – 2005, С. 2006

Стателова, Е., Грънчаров, Ст., История на България в три тома, Т. 3, История на Нова България 1878 – 1944, С. 2006