Joomla Software solutions Template

Payday loan

СТЪКЛО

Стъклото е твърд, аморфен материал, който се получава при преохлаждане на стопена смес от различни компоненти — шихти. Пре­ходът от течно състояние в стъклообразно е обратим. При нагряване, преди да се разто­пи стъклото, за разлика от кристалните твър­ди тела, то постепенно се размеква. Стъклообразното състояние — междинно между течното и истинското твърдо, кристалното — е свойствено не само на стъклото, но и на други материали, в това число на полимери­те и полупроводниците.

Стъклото е открито много отдавна. Установено е, че още през IV хилядолетие пр.н.е. в някои страни на Изтока са умеели да при­готвят стъкло. Името на неговия първооткри­вател естествено не е известно. Популярна е легендата за случайността на това откритие: за моряците, които обградили с буци сода разпаления на пясъка огън, и за намерените на това място блестящи камъчета-капки, образувани от сплавените пясък и сода. В легендата има частица истина. Стъклото действително се приготвя от няколко ком­понента. Пясъкът и содата са основните със­тавни части, но освен тях в състава на шихтите се въвеждат и други вещества. В един от първите трудове по приготвяне на стъкло от началото на XVII в. в рецептите за стъкла се споменава за използуването на съедине­ния на арсена, оловото и на още неоткрития тогава бор. Важна роля за установяване на свойствата и за организиране на производ­ството на стъкло имат руските учени М. В. Ломоносов, Е. Г. Лаксман, С. П. Петухов,

A. К. Чугунов, по-късно   Д. И. Менделеев, B. Е. Тишченко, И. В. Гребеншчиков. Стъклото   се   произвежда  и използува извънредно широко от съвременната про­мишленост. Стъклата могат да се различа­ват по състав, области на приложение, от­делни свойства, по степен на прозрачност. Има стъкла за прозорци, за съдове, за лабо­раторни, оптични и медицински прибори. Съществуват термоустойчиви и радиацион-ноустойчиви стъкла, фотохромни стъкла, които обратимо променят цвета и прозрач­ността си в зависимост от осветлението.

Но всички стъкла имат общи свойства. Външно те са еднородни, твърди и доста крехки, почти всички са изотропни, т.е. фи­зичните свойства на стъклото са еднакви във всички направления.

В състава на шихтите за съвременните стъкла като основни компоненти влизат съединенията (главно окисите) на силиция, алуминия, калция, магнезия, бора, оловото, желязото, калия, натрия. За да се придаде едно или друго конкретно свойство, напри­мер цвят или степен на прозрачност, в стъкло­то се въвеждат също съединения на рядко-земните елементи, на кобалта, хрома, манга­на. Най-малко половината от елементите на периодичната система се използуват при приготвянето на стъкло. В това е залогът за разнообразието в свойствата на стъклото.