Joomla Software solutions Template

Payday loan

ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

1. ПРИЧИНИТЕ

Събитието, което разтърсило из основи света на Стария режим била революцията във Франция. До 1789 г. всеки французин принадлежал към някакво съсловие: във Франция имало около 100 хиляди духовници ( първото съсловие), 400 хиляди благородници (второто съсловие) и повече от 23 милиона представители на третото съсловие. Първото съсловие се намирало в упадък, но притежавало около 10 % от земята. Собствеността на църквата не се облагала на с данъци от държавата. Синове на аристократи заемали всяка по-важна длъжност и контролирали това огромно богатство. Второто съсловие също се радвало на огромно влияние. Със закон от 1780 г. повечето важни постове в държавната администрация били запазени само за хора с доказан благороднически произход поне от четири поколения. Привилегиите на аристокрацията изпъквали  особено в сравнение с третото съсловие. Богатите търговци, финансисти и манифактуристи, които мечтаели за постове и почести, се чувствали изолирани и пренебрегнати от аристократите.Така една от важните причини за задаващата се криза бил конфликтът между интересите на силните буржоазни кръгове и отказващата да се промени .

Друга важна причина за рухване на системата била финансовата криза на властта. Луи 15–ти (1715 – 1774) на два пъти се опитвал да осъществи реформи, с които да обложи с данъци духовенството и аристокрацията, но това предизвикало тяхната бурна съпротива. Наследникът му Луи 16–ти (1774-17792) бил нерешителен и неспособен да овладее ситуацията. Кулминацията на кризата настъпила през 1789 г., когато кралят бил принуден да свика Генералните щати. В тях обаче се гласувало по съсловия. Така 23-те милиона от третото съсловие разполагали с един глас, а привилегированите – с два. Това положение на можело да продължава повече. След свикването на Генералните щати на 5 май 1789 г. вълната на революцията била отприщена и нищо не можело да я спре. Започнала борбата за изравняване на правата чрез отхвърляне на привилегиите.

2. Избухване и начални етапи на революцията

Генералните щати не били свиквани от 1614 г., затова самото им свикване се превърнало в събитие. Този път народът на Франция нямало да пропусне своя шанс. Депутатите от третото съсловие и онези от привилегированите, които ги подкрепяли, се събрали в Залата за тенис във Версай и се заклели да не се разпускат до създаването на конституция. Така било създадено Учредителното събрание.

На 14 юли 1789 г. огромна тълпа санкюлоти* щурмували Бастилията, която изпълнявала ролята на градски затвор. Когато новината за това достигнала до краля, той възкликнал:”Но това е бунт!”. Един от приближените му бил по-точен: “Не, ваше величество. Това е революция!”.

През лятото на 1789 г. в страната започнали повсеместни антифеодални вълнения. В хаоса на народното надигане много  аристократи напуснали страната, спасявайки се в емиграция. Учредителното събрание отменило съсловните привилегии и феодалните права, а също и църковния десятък. С това феодалният режим във френското село бил разрушен. На 26 август била приета Декларация за правата на човека и гражданина, с която французите се обявявали за равни в своите права на свобода, собственост и сигурност.

3. Провалът на конституционната монархия (1791–1792)

Луи 16–ти вече не можел да управлява като абсолютен монарх. През 1791 г. била приета конституция, според която Франция ставала конституционна монархия, в която законодателната власт била поверена на Законодателно събрание, избирано само от отговарящите на определен ценз* избиратели мъже. Въпреки че обслужвала предимно интересите на притежаващите собственост, тази конституция била несравнимо по–демократична от системата до 1789 г. Провалът и дошъл от страната на краля, който заговорничел за потушаването на революцията с аристократите емигранти и чуждите монарси и с това предизвикал недоволството на парижани.

4. Радикалната революция (1792–1794)

На 10 август 1792 г. парижките санкюлоти нападнали двореца Тюйлери и заловили Луи 16–ти и неговото семейство. Те разпуснали Законодателното събрание и насрочили избори за Конвент. Когато Конвентът се събрал за първи път , страната се намирала в състояние на анархия,* примесена с външна заплаха. Конвентът приел две важни решения – премахването на кралската власт и обявяването на Франция за република. След съдебен процес депутатите от Конвента гласували за смъртно наказание на Луи 16-ти. Присъдата била изпълнена на 21 януари 1793 г. Това дало повод на европейските монархии да формират антифренска коалиция и предизвикало промонархически бунтове в някои провинции. Ръководството на революцията било поето от групировката на якобинците (името им идвало от манастира “Св. Яков”, където провеждали заседанията си). През първите девет месеца на 1793 г. революцията била подложена на изпитание. За спасяването на Франция били необходими решителни мерки. По предложение на Жорж Дантон (1759–1794) бил създаден Революционен трибунал, който съдел съмнителните по бързата процедура. Робеспиер, чиято честност му спечелила прозвището Неподкупния, станал водач на новата “република на добродетелта”.Терорът залегнал в основата на якобинската програма за спасяването на Франция и революцията. Резултатите от диктатурата били смайващи. Покачването на цените спряло, армиите на “въоръжения народ”  спечелили много победи по франтовете. Но постепенно в стройната система на якобинската диктатура започнали да се появяват пукнатини, тъй като нито една система не може да действа под крайно напрежение. Фанатичните усилия на Робеспиер и неговите съмишленици да постигнат свобода чрез равенство изисквали все повече държавна принуда. През пролетта на 1794 г. терорът достигнал своя връх: около 40 хиляди души станали негови жертви да юли. Прилаган към онези, които имали “прекалено много свобода”, и към другите, които искали невъзможното равенство, терорът лишил управляващия революционен елит от обществената му опора. Срещу якобинците бил организиран заговор, довел до тяхното сваляне на 9 термидор* (27 юли 1794 г). На власт дошли представители на забогатялата буржоазия–едрите търговци, военните спекуланти и производители. Обществото с “естествените” си недостатъци надделяло над утопичната революционна воля.

5. Управлението на Директорията

През есента 1795 г. била приета нова конституция. Тя разделяла парламента на две камари, а изпълнителната власт била поверена на петчленна Директория. Нейната основна цел била да успокои страната и да спре крайностите на якобинския терор.Това била конституция на силната изпълнителна власт, но нейната слабост били ежегодните избори, които минирали стабилността на законодателната власт. Така революцията отново навлязла в криза, подхранвана от обществените настроения за необходимост от силна ръка, която да спре анархията и да осигури просперитет на измъчената от бунтовете и войните страна.

*Санкюлоти – популярно наименование на бедните парижани заради дългите панталони, които носели, за разлика от привилегированите слоеве, които ходели с три четвърти панталони и копринени чорапи.

*Ценз – предварително приети изисквания за заемане на дадена служба или упражняването на дадено право (образование, имотно състояние и др.).

*Анархия – безвластие, липса на законност.

*Термидор – единадесетият месец от френския революционен календар (20 юли – 18 август).